Аспарух заръчва червено-белият конец на мартеницата никога да не се разкъсва, а да свързва българите
Игор Гречко
Българската традиция да се връзва мартеница на 1 март не е прекъсвана от повече от 1300 години.
Всички българи честваме този празник и да си признаем, сме горди с този факт! Но дали всички знаем от кое място произлиза той?
Най-разпространената легенда, възпята в доста национални песни и предания, споделя историята за Кубратовата щерка Хуба и гълъба, който пренесъл бяло-червен конец на Аспарух.
Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат постоянно дружно, с цел да не могат врагове да ги атакуван и поробят. Минало време, могъщият хан умрял. Тогава хазарите, едни от неговите мощни врагове, нападнали прабългарите и завладели дъщерята на Кубрат – Хуба.
Предводителят им, Хан Ашина, предложил на синовете на Кубрат да го признаят за техен държател. Това било изискването, с цел да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били сложени пред мъчно тестване.
Най-големият наследник Баян признал хазарското господство и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на остарелия хан да останат единни и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена.
Единият от братята се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята скрито се уговорили с Хуба и Баян, те да останат при хан Ашина до момента в който някай от тях откри свободна земя. След това този, който откри земя и сътвори нова българска страна щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. И по този начин, братята потеглили и оставили пленената госпожица и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба дохвърчал гълъб, изпратен от Аспарух, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от Ашина и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да създадат. Птицата можела да им покаже пътя, само че те не знаели по какъв начин да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Така тя желала да уведоми брат си Аспарух, че към този момент са наоколо.
Но тъкмо момент, преди да пуснат птицата да полети, се появили преследвачи от хазарите, които почнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, поруменял от кръвта му. В този миг на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите бойци. Той очаквал появяването на брат си Баян и сестра си Хуба. Хуните, знаейки силата на българското оръжие, се изплашили и обърнали конете си обратно.
Аспарух оказал помощ на Хуба и Баян да преминат реката и ги отвел при своите бойци. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с аления.
След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на татко си и по този начин са заплатили с кръвта си своето разцепление. Закичил всеки един от своите войни с парченце от този заветен конец. Заръчал червено-белият конец в никакъв случай да не се раздира, тъй като тази окървавена нишка вечно ще свързва българите и ще им припомня за славната България на Кубрат и за неговия завет - постоянно да са единни.
Това се случило на първи Март. Така се родило и името на мартеницата.
Оттогава на тази дата всички българи се окичват с червено-белите конци, като спомен за оня отдалечен ден и като талисман за здраве, наслада и триумф.
