Игнажден, отбелязван на 20 декември по Григорианския календар, е сложен

Игнажден, отбелязван на 20 декември по Григорианския календар, е комплициран синкретичен празник, в който християнската памет на свети Игнатий Богоносец се преплита с дълбоки пластове от доисторическото езическо схващане.

Празникът се вписва в сериозната зона на зимното слънцестоене – миг на галактическа прекъсваемост, когато остарялата година умира и новата още не е родена.

На Игнажден съгласно религията и националните вярвания стартират родилните страдания на Света Богородица, с цел да се роди в святата нощ Спасителят. Игнажден е и църковен, и национален празник, обвързван с доста обреди и поверия.

От епохи се има вяра, че първият човек, който прекрачи прага на дома, дефинира каква ще бъде идващата година – дали ще е богата, здрава и щастлива. Това така наречен полазване е измежду най-известните поверия, като се счита, че в случай че гостът е добър, трудолюбив и ухилен, берекетът няма да напусне къщата.

Игнажден е и миг, в който хората гледат знаци – кой ще пристигна, с какво въодушевление и какви думи ще донесе. Всичко това се приема като предвестител за новата година

Свети Игнатий и огънят на прехода

Свети Игнатий Богоносец, свещеник на Антиохия и директен възпитаник на деятел Йоан Богослов, е живял през ІІ век. Според благочестиво поверие, той е онова дете, което Исус Христос показал, докато апостолите спорели за състезание. Повикал детето и го прегърнал, като споделил: " Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И, който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема. "  

Застигнат от участта на множеството ранни християни, вследствие гоненията против тях, св. Игнатий намира своята мъченическа гибел при император Траян. Загива на сцената на римския колизеум, раздран от диви зверове.

За прабългарите Игнажден или Еднажден /Иди наш ден/  е бил най-важният ден в годината. Денят на зимното слънцестоене е честван от нашите предшественици като ден на раждането на Млада бога, раждането на новото Слънце, Млад ден, Нов ден… С други думи, на този ден нашите прародители са отбелязвали настъпването на Новата година.

Централното ядро на Игнажден е ритуалът на полазника – първия посетител, който прекрачва прага на жилището. Този ритуал принадлежи към необятно публикуваната в индоевропейската традиция религия в магията на първото – първата среща, първото слово, първото деяние дефинират ориста на целия идващ интервал.

Българската формула " Каквото е началото, подобен ще бъде краят " или по-архаичното " Какъвто е полазникът, такава ще бъде годината " разкриват визията за симпатична магия – сходното създава сходно. Качествата на полазника – здраве, благоденствие, морална непорочност, усърдие – се придвижват върху семейството посредством неговото ритуално влизане в пространството.

Според античните предания през днешния ден има неща, които НЕ би трябвало да се вършат. Ето какви са те:

• От дома не се изнася нищо, тъй като се смята, че по този метод човек изнася шанса си. Най-вече не се изнася сол, огън или плам.

• На този ден не се дава нищо назаем, нито се желае.

• Когато фамилията се храни на трапезата, никой не трябва да я напуща, тъй като хората вярвали, че в случай че това се случи, кокошките нямало да мътят.

• Не се шие, нито се плете.

• Не се пере, с цел да няма заболявания.

• Бременните дами и тези, които към момента нямали дете, не бивало да работят, с цел да могат да родят елементарно.

• Кошерите не трябвало да се местят.

• Мъжете не впрягали добитъка, с цел да няма заболявания по животните. Много внимавайте кой ще пуснете в дома си на този ден, тъй като от това зависи каква ще е годината ви!

На игнажденската софра, както гласи църковният канон, всички храни би трябвало да са постни, сходно на Бъдни вечер: сарми, картофи с праз, фасул със зеле и туршия, както и пита без декорация. След като каже молитва и прекади трапезата, стопанинът разчупва питата над главата си и раздава частите на фамилията. Вярвало се, че на който се падне най-голямото, у него ще бъде и шансът “, споделя родният академик и напомни, че в съботния ден в православните храмове се отбелязва паметта св. Игнатий Богоносец.

Отсега помислете и поканете индивида, който ще програмира вашата година – тъй като в архаичната мъдрост на този празник е скрита истината: ние сме това, което позволяваме на прага си.

Днес могат да почерпят Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната, Иго.