Александър Вучич: Предстоят тежки дни за Сърбия, изправени сме пред директна заплаха
" Идват тежки дни за Сърбия. В този миг няма да ми е елементарно да оповестя каква информация получих през последните 48 часа. Изправени сме пред директна опасност за националните ползи на Сърбия и на Република Сръбска. Ще срещна нацията със обстановката. Предстоят ни най-големите тествания. Но ние ще се борим. Сърбия ще победи ", написа Вучич в профила си в " Инстаграм ".
Сръбският президент не разкри по кое време ще даде повече информация за идните компликации и техния темперамент.
Според интернационалните анализатори обстановката най-вероятно е обвързвана със сръбското население в Босна.
Буре с барут в Босна
Войната в Босна към момента е една от най-кървавите в историята на Европа. Тя бе прекъсната през 1995 година в Съединени американски щати с подписването на Дейтънското помирение. То раздели Босна на две полуавтономни елементи - Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация.
Всяка част има лично държавно управление, парламент и полиция, само че двете елементи са свързани посредством общи институции на държавно равнище, в това число правосъдна система, войска, служби за сигурност и данъчна администрация.
Освен това бе основана длъжността висш представител на интернационалната общественост в Босна . Тя не се избира от жителите на Босна, само че има силата на постанова законови промени.
Настоящият върховен представител на Босна е някогашният транспортен министър на Германия Кристиан Шмид. Има индикации, че той ще изиска промени в Избирателния кодекс на Босна. Това провокира незабавна реакция от управляващите на Република Сръбска.
" В отговор ние ще приемем личен Избирателен кодекс ", обявиха от сръбската автономност.
През юни 2023 година Шмид анулира два закона, подписани от президента на Република Сръбска Милорад Додик. Откакто е на поста си дипломатът подхваща разнообразни стъпки, с цел да ограничи въздействието на Додик, което заплашва да разцепи нежната федерация в Босна.
През август прокуратурата в Сараево упрекна Милорад Додик и още един чиновник в неспазване на решенията на висшия представител - нарушаване, което се санкционира с до пет години затвор.
В края на 2023 година дипломати от Вашингон обявиха, че Съединени американски щати в никакъв случай няма да позволен разцепването на Босна и Херцеговина и отделянето на сръбската ѝ част.
Автономията Република Сръбска се обитава от 1,2 милиона души.
Преди месец Додик съобщи, че " Босна в никакъв случай няма да влезе в НАТО ". Освен това президентът на Република Сръбска често прави заявки, че може да я отдели и сплоти със Сърбия.
Това не са единствените неприятни вести за западната ни съседка.
Възелът в Косово
Преди няколко дни се появи информация, че Косово може да бъде признато в Съвета на Европа.
Прищина подаде молба за участие в Съвета на Европа през май 2022 година. Организацията предизвиква съдействието сред европейските страни в региона на правото, демокрацията, човешките права и културното съдействие.
Приемането на Косово в европейската организация би било огромна стъпка в интернационалното признание на страната, която разгласи самостоятелност от Сърбия през 2008 година.
Вучич съобщи, че приемането на Косово в Съвета на Европа де факто би означавало изключване на Сърбия от Съвета на Европа, в която членуват още 46 страни.
В началото на тази седмица в Брюксел стартира тристранна среща на основните договарящи на Белград и Прищина Петър Петкович и Бесник Бислими със специфичния представител на Европейския съюз Мирослав Лайчак.
Темата на договарянията е невъзможността сръбското малцинство в Косово да употребява сръбския динар като легално разплащателно средство. Централната банка на Косово постанови от 1 февруари еврото да бъде единствената валута за заплащания в брой в страната.
В северната част на Косово живее плътно сръбско малцинство, което е в обтегнати връзки по разнообразни въпроси с властта в Прищина. Предишния проблем, изострил връзките, бе желанието на Косово да ограничи придвижването на коли със сръбска регистрация.
Преди няколко дни Вучич изпрати обръщение до прилежащите страни и интернационалната общественост, като им показа внезапен ултиматум: изберете или Сърбия, или Косово. Той акцентира готовността на сръбската войска да се намеси в Косово в очакване на комфортен миг.
Значението на Западните Балкани в подтекста на войната в Украйна
Войната в Украйна и възходящото напрежение сред Запада и Русия оказаха напън върху Сърбия да преоцени своята външнополитическа тактика.
Сърбия в действителност се причисли към Европейски Съюз и НАТО в осъждането на Руската експанзия и разгласи поддръжка за териториалната целокупност на Украйна. Белград обаче не наложи наказания над Русия и резервира топли връзки с Москва.
Междувременно, проектите на Милорад Додик за повече автономност и вероятно обособяване на Република Сръбска от Босна бяха сложени на пауза от войната в Украйна.
На 10 декември 2021 година Народното събрание на Република Сръбска се съгласи да се отдръпна от всички институции на Босна и Херцеговина, само че в следствие не предприе фрапантни стъпки. Тогава Додик заприказва и за основаване на обособена армия на Република Сръбска. В интерес на истината, такава е съществувала сред 1995 година и 2006 година, когато армията е изцяло интегрирана във въоръжените сили на Босна. Стъпки за наново основаване на самостоятелна армия на Република Сръбска не бяха подхванати .
Ситуацията в Западните Балкани наподобява единствено видимо затихнала.
В края на 2023 година Милорад Додик съобщи, че ще разгласи самостоятелност, в случай че Доналд Тръмп завоюва изборите за президент в Съединени американски щати . Това звучи в благозвучие на изказването на Вучич, че " Сърбия чака най-удобния миг за деяние ".
Притесненията на Запада са, че Русия работи за основаването на спешна обстановка в Западните Балкани и изостряне на напрежението в района.
Това накара Брюксел да удвои силите на Мироопазващата задача на Европейски Съюз в Босна и Херцеговина (EUFOR). В страната са ситуирани почти 1100 бойци.
През юли 2022 година Европейски Съюз реализира съглашение за деблокиране на договарянията за присъединение на Албания и Северна Македония към Съюза.
Ако Русия успее да сътвори рецесия в Западните Балкани, това би постигнало две значими за Москва цели. На първо място, Западът ще би трябвало да отклони внимание от войната в Украйна. На второ, Москва може да спре загубата на въздействие в района, която е реалност от близо десетилетие.
Сръбският президент не разкри по кое време ще даде повече информация за идните компликации и техния темперамент.
Според интернационалните анализатори обстановката най-вероятно е обвързвана със сръбското население в Босна.
Буре с барут в Босна
Войната в Босна към момента е една от най-кървавите в историята на Европа. Тя бе прекъсната през 1995 година в Съединени американски щати с подписването на Дейтънското помирение. То раздели Босна на две полуавтономни елементи - Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация.
Всяка част има лично държавно управление, парламент и полиция, само че двете елементи са свързани посредством общи институции на държавно равнище, в това число правосъдна система, войска, служби за сигурност и данъчна администрация.
Освен това бе основана длъжността висш представител на интернационалната общественост в Босна . Тя не се избира от жителите на Босна, само че има силата на постанова законови промени.
Настоящият върховен представител на Босна е някогашният транспортен министър на Германия Кристиан Шмид. Има индикации, че той ще изиска промени в Избирателния кодекс на Босна. Това провокира незабавна реакция от управляващите на Република Сръбска.
" В отговор ние ще приемем личен Избирателен кодекс ", обявиха от сръбската автономност.
През юни 2023 година Шмид анулира два закона, подписани от президента на Република Сръбска Милорад Додик. Откакто е на поста си дипломатът подхваща разнообразни стъпки, с цел да ограничи въздействието на Додик, което заплашва да разцепи нежната федерация в Босна.
През август прокуратурата в Сараево упрекна Милорад Додик и още един чиновник в неспазване на решенията на висшия представител - нарушаване, което се санкционира с до пет години затвор.
В края на 2023 година дипломати от Вашингон обявиха, че Съединени американски щати в никакъв случай няма да позволен разцепването на Босна и Херцеговина и отделянето на сръбската ѝ част.
Автономията Република Сръбска се обитава от 1,2 милиона души.
Преди месец Додик съобщи, че " Босна в никакъв случай няма да влезе в НАТО ". Освен това президентът на Република Сръбска често прави заявки, че може да я отдели и сплоти със Сърбия.
Това не са единствените неприятни вести за западната ни съседка.
Възелът в Косово
Преди няколко дни се появи информация, че Косово може да бъде признато в Съвета на Европа.
Прищина подаде молба за участие в Съвета на Европа през май 2022 година. Организацията предизвиква съдействието сред европейските страни в региона на правото, демокрацията, човешките права и културното съдействие.
Приемането на Косово в европейската организация би било огромна стъпка в интернационалното признание на страната, която разгласи самостоятелност от Сърбия през 2008 година.
Вучич съобщи, че приемането на Косово в Съвета на Европа де факто би означавало изключване на Сърбия от Съвета на Европа, в която членуват още 46 страни.
В началото на тази седмица в Брюксел стартира тристранна среща на основните договарящи на Белград и Прищина Петър Петкович и Бесник Бислими със специфичния представител на Европейския съюз Мирослав Лайчак.
Темата на договарянията е невъзможността сръбското малцинство в Косово да употребява сръбския динар като легално разплащателно средство. Централната банка на Косово постанови от 1 февруари еврото да бъде единствената валута за заплащания в брой в страната.
В северната част на Косово живее плътно сръбско малцинство, което е в обтегнати връзки по разнообразни въпроси с властта в Прищина. Предишния проблем, изострил връзките, бе желанието на Косово да ограничи придвижването на коли със сръбска регистрация.
Преди няколко дни Вучич изпрати обръщение до прилежащите страни и интернационалната общественост, като им показа внезапен ултиматум: изберете или Сърбия, или Косово. Той акцентира готовността на сръбската войска да се намеси в Косово в очакване на комфортен миг.
Значението на Западните Балкани в подтекста на войната в Украйна
Войната в Украйна и възходящото напрежение сред Запада и Русия оказаха напън върху Сърбия да преоцени своята външнополитическа тактика.
Сърбия в действителност се причисли към Европейски Съюз и НАТО в осъждането на Руската експанзия и разгласи поддръжка за териториалната целокупност на Украйна. Белград обаче не наложи наказания над Русия и резервира топли връзки с Москва.
Междувременно, проектите на Милорад Додик за повече автономност и вероятно обособяване на Република Сръбска от Босна бяха сложени на пауза от войната в Украйна.
На 10 декември 2021 година Народното събрание на Република Сръбска се съгласи да се отдръпна от всички институции на Босна и Херцеговина, само че в следствие не предприе фрапантни стъпки. Тогава Додик заприказва и за основаване на обособена армия на Република Сръбска. В интерес на истината, такава е съществувала сред 1995 година и 2006 година, когато армията е изцяло интегрирана във въоръжените сили на Босна. Стъпки за наново основаване на самостоятелна армия на Република Сръбска не бяха подхванати .
Ситуацията в Западните Балкани наподобява единствено видимо затихнала.
В края на 2023 година Милорад Додик съобщи, че ще разгласи самостоятелност, в случай че Доналд Тръмп завоюва изборите за президент в Съединени американски щати . Това звучи в благозвучие на изказването на Вучич, че " Сърбия чака най-удобния миг за деяние ".
Притесненията на Запада са, че Русия работи за основаването на спешна обстановка в Западните Балкани и изостряне на напрежението в района.
Това накара Брюксел да удвои силите на Мироопазващата задача на Европейски Съюз в Босна и Херцеговина (EUFOR). В страната са ситуирани почти 1100 бойци.
През юли 2022 година Европейски Съюз реализира съглашение за деблокиране на договарянията за присъединение на Албания и Северна Македония към Съюза.
Ако Русия успее да сътвори рецесия в Западните Балкани, това би постигнало две значими за Москва цели. На първо място, Западът ще би трябвало да отклони внимание от войната в Украйна. На второ, Москва може да спре загубата на въздействие в района, която е реалност от близо десетилетие.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ