Имало едно време в... Кан
Идването на Тарантино в Кан бе съпроводено със съспенс. Успя да приключи кино лентата и да го покаже - 25 години след приемането на " Златна палма " за " Криминале " и 10 след представянето на " Гадните копилета ". Изкачи по алената стълба две от най-звездните момчета на нашето време, Брад Пит и Леонардо ди Каприо, дружно с по-скоро изгрялата Марго Роби. Булевардът пред фестивалния замък се трансформира в нещо като фронт - непробиваемо голям брой хора, приветствия с крясъци (както почитателите си знаят), конна полиция... В Кан, който е видял всички величия на международното кино от 1946 насам, триумф инцидентен няма.
" Имало едно време в... Холивуд " е по-малко екстравагантен от предходните филми на Тарантино, по-малко неуместен (с което може и да разсърди някои от феновете му), по-просто скроен и прочувствено по-въздействащ. На смешка или истина, за Куентин се споделя, че е измежду най-хубавите познавачи на холивудската история. Сега ни води по граничната линия сред двете столетия - тази на завършващата " златна епоха ", с обеднелите и софтуерно, и художествено студиа, с второкачествените филми и второкачествените артисти. Представляват ги персонажът Рик Далтън (Леонардо ди Каприо) и неговият дубльор, каскадьор и момче за всичко - Клиф (Брад Пит). Ди Каприо и Пит усещат и схващат дилемите си толкоз добре, колкото самият създател на кино лентата. Редуват с лекост иронията и самоиронията, историите, които им се случват, са от живота на киното и от всекидневието.
В действието е отделено място и за Шарън Тейт - бременната брачна половинка на имигриралия от Полша режисьор Роман Полански. И занимателно, и тъжно е, до... момента, когато Клиф, шляейки се в свободното си време, не попада в хипи комуната на злокобния Чарли Менсън. Следва част от многоепизодната кървава вакханалия из вилите на Бевърли хилс. Не действителната, и не най-страшната, само че задоволително знакова. По волята на ориста или на историята, все едно, след случката през август 1969 година в Холивуд се ражда ново кино, със сериозните истории за Виетнамската война, със зашеметяващи въображението приказки. Киното на Робърт Олтман и Френсис Копола, на Спилбърг. И на самия Тарантино. Какво ли в бъдеще ще опише той за днешния Холивуд?!
В диалозите за триумфите на румънските филми през последните години (в това число и в Кан) у нас все се намираше някой да каже: " Да, но те не се гледат от необятната аудитория ". Не зная до каква степен това е по този начин, само че един от представителите на школата, Корнелиу Порумбою, е печелил тук оценки с филми, които могат да се отнесат към печелившия измежду феновете род комедия: " 12 часа 08 минути. На изток от Букурещ " (2006), " Полицай е име прилагателно " (2009), " Съкровище " (2015). Новият му " Свирачи " беше показан в главната спортна стратегия. Криминалният сюжет, водещ ни из лабиринтите на кокаиновата мафия, е по-витиеват и находчив, а хуморът - несметен и апетитен.
Американският режисьор Терънс Малик снима рядко, само че е скъп от сътрудниците си като създател с философско мислене и ослепителен гений в основаването на екранен облик. През 1999 година завоюва " Златна мечка " в Берлин " за " Тънка алена линия ", а Кан му даде " Златна палма " за " Дървото на живота " през 2011 година В " Един прикрит живот " той споделя същински случай от времето на немския аншлус в Австрия по време на Втората международна война (действителност не задоволително отразявана в киното досега). Малко от безчет видените филми за фашизма могат да му съперничат по задълбочено вглеждане в чудовищната мощност на това зло и във величието на човешката мощ да му се опълчва. При гледането на кино лентата си спомних за казаното от Мартин Скорсезе във връзка различен филм на Малик: " Всеки кадър може да бъде подложен в рамка ".
" Имало едно време в... Холивуд " е по-малко екстравагантен от предходните филми на Тарантино, по-малко неуместен (с което може и да разсърди някои от феновете му), по-просто скроен и прочувствено по-въздействащ. На смешка или истина, за Куентин се споделя, че е измежду най-хубавите познавачи на холивудската история. Сега ни води по граничната линия сред двете столетия - тази на завършващата " златна епоха ", с обеднелите и софтуерно, и художествено студиа, с второкачествените филми и второкачествените артисти. Представляват ги персонажът Рик Далтън (Леонардо ди Каприо) и неговият дубльор, каскадьор и момче за всичко - Клиф (Брад Пит). Ди Каприо и Пит усещат и схващат дилемите си толкоз добре, колкото самият създател на кино лентата. Редуват с лекост иронията и самоиронията, историите, които им се случват, са от живота на киното и от всекидневието.
В действието е отделено място и за Шарън Тейт - бременната брачна половинка на имигриралия от Полша режисьор Роман Полански. И занимателно, и тъжно е, до... момента, когато Клиф, шляейки се в свободното си време, не попада в хипи комуната на злокобния Чарли Менсън. Следва част от многоепизодната кървава вакханалия из вилите на Бевърли хилс. Не действителната, и не най-страшната, само че задоволително знакова. По волята на ориста или на историята, все едно, след случката през август 1969 година в Холивуд се ражда ново кино, със сериозните истории за Виетнамската война, със зашеметяващи въображението приказки. Киното на Робърт Олтман и Френсис Копола, на Спилбърг. И на самия Тарантино. Какво ли в бъдеще ще опише той за днешния Холивуд?!
В диалозите за триумфите на румънските филми през последните години (в това число и в Кан) у нас все се намираше някой да каже: " Да, но те не се гледат от необятната аудитория ". Не зная до каква степен това е по този начин, само че един от представителите на школата, Корнелиу Порумбою, е печелил тук оценки с филми, които могат да се отнесат към печелившия измежду феновете род комедия: " 12 часа 08 минути. На изток от Букурещ " (2006), " Полицай е име прилагателно " (2009), " Съкровище " (2015). Новият му " Свирачи " беше показан в главната спортна стратегия. Криминалният сюжет, водещ ни из лабиринтите на кокаиновата мафия, е по-витиеват и находчив, а хуморът - несметен и апетитен.
Американският режисьор Терънс Малик снима рядко, само че е скъп от сътрудниците си като създател с философско мислене и ослепителен гений в основаването на екранен облик. През 1999 година завоюва " Златна мечка " в Берлин " за " Тънка алена линия ", а Кан му даде " Златна палма " за " Дървото на живота " през 2011 година В " Един прикрит живот " той споделя същински случай от времето на немския аншлус в Австрия по време на Втората международна война (действителност не задоволително отразявана в киното досега). Малко от безчет видените филми за фашизма могат да му съперничат по задълбочено вглеждане в чудовищната мощност на това зло и във величието на човешката мощ да му се опълчва. При гледането на кино лентата си спомних за казаното от Мартин Скорсезе във връзка различен филм на Малик: " Всеки кадър може да бъде подложен в рамка ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ