Стойчо Младенов: Гунди е Господ!
" Идолите ми във футбола са двама. Единият е Георги Аспарухов. Заради него пропътувах дистанцията от Димитровград до Стара Загора с колело, с цел да отида на мач. Нямах пари да си купя билет. След мача чаках да видя Гунди от близко, с цел да му се развеселявам. Това беше едно благополучие и наслаждение за мен ", призна легендата на ЦСКА, откакто повдигна завесата на персоналния си живот и разкри доста тъжни неща от детството си.
Настоящият действен шеф на ЦСКА 1948 призна и кои са футболните му кумири – Георги Аспарухов и Димитър Якимов, признавайки, че за него Гунди е като Господ.
" Другият ми любим е Димитър Якимов – феномен, който аз издигам до пиедестала на Гаринча. Един необикновен футболист. Якимов беше прословут. Беше прословут футболист!
За него не беше проблем на една носна кърпичка да излъже двама или трима футболисти. Залепваше топката за краката си и нямаше кой да му я отнеме. Беше феномен! Сега футболът е изменен. Разчита се повече на експанзията, на скоростта, на единоборствата. Преди техничните футболисти задържаха топката и правеха чудеса с нея ", показа още той.
" Отдавна върви слух, че като дребен съм бил почитател на Левски, само че хората са се заблудили може би от това, че един от любимците ми е Гунди.
Възможно е като дребен да съм споделил нещо, което на някой да му е направил усещане. Но в действителност вървях да го виждам Гунди. За мен той е като Господ. Голяма персона.
По това време цяла България му се кланяше, всички му се възхищаваха. Песен се написа за него и за Котков след гибелта им ", продължи Младенов.
" Помня 30 юни 1971 година, когато бе злополуката, при която починаха двамата с Котков. Тогава бях на 14 години. Това беше покруса. Всички футболни почитатели изстрадаха този миг. Има огромна разлика от този момент и в този момент.
Тогава левскари и цесекари сядаха дружно да гледат мача сред двата тима. Имаше другарство сред фенската маса, а в този момент има едно разделяне, което не е единствено във футбола.
А във всички сфери, в политиката, което е тъпо. Стига се до експанзии, побоища, имаше дори и смъртни случаи ", показа оперативният шеф на ЦСКА 1948.
Настоящият действен шеф на ЦСКА 1948 призна и кои са футболните му кумири – Георги Аспарухов и Димитър Якимов, признавайки, че за него Гунди е като Господ.
" Другият ми любим е Димитър Якимов – феномен, който аз издигам до пиедестала на Гаринча. Един необикновен футболист. Якимов беше прословут. Беше прословут футболист!
За него не беше проблем на една носна кърпичка да излъже двама или трима футболисти. Залепваше топката за краката си и нямаше кой да му я отнеме. Беше феномен! Сега футболът е изменен. Разчита се повече на експанзията, на скоростта, на единоборствата. Преди техничните футболисти задържаха топката и правеха чудеса с нея ", показа още той.
" Отдавна върви слух, че като дребен съм бил почитател на Левски, само че хората са се заблудили може би от това, че един от любимците ми е Гунди.
Възможно е като дребен да съм споделил нещо, което на някой да му е направил усещане. Но в действителност вървях да го виждам Гунди. За мен той е като Господ. Голяма персона.
По това време цяла България му се кланяше, всички му се възхищаваха. Песен се написа за него и за Котков след гибелта им ", продължи Младенов.
" Помня 30 юни 1971 година, когато бе злополуката, при която починаха двамата с Котков. Тогава бях на 14 години. Това беше покруса. Всички футболни почитатели изстрадаха този миг. Има огромна разлика от този момент и в този момент.
Тогава левскари и цесекари сядаха дружно да гледат мача сред двата тима. Имаше другарство сред фенската маса, а в този момент има едно разделяне, което не е единствено във футбола.
А във всички сфери, в политиката, което е тъпо. Стига се до експанзии, побоища, имаше дори и смъртни случаи ", показа оперативният шеф на ЦСКА 1948.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ