Забравете за сватба в следващите 50 дни
Идната седмица (на 3 март) стартира 49-дневният Велик Възкресенски пост, който тази година съответствува по време за всички християни по света. Мнозина у нас обаче постоянно задават въпроса – по какъв начин постят инославните вероизповедания, и съществува ли изобщо въздържанието и в другите религии. Отговорът е позитивен, като постът е много непоколебим и духовно привързан у Православието. Например в първите три дни от Великденския пост монаси и монахини (а и някои миряни) вършат подвига – тримирене. Той не е наложителен, а е благопожелание. При него в продължение на три дни (обикновено първите - понеделник, вторник и сряда) не се яде нищо и не се пие вода. Тримирилите на четвъртия ден одобряват нафора - осветлен самун в олтара, и пият богоявленска вода.
Великият пост стартира с по този начин наречените " заговезни ". В момента се намираме в седмицата преди Сирни заговезни (2 март). Минали са Месните заговезни (на 23 февруари) и месото към този момент е изключено от менюто съгласно православните обичаи. Остават разрешени единствено млечните храни (яйца, мляко, сирене и производните им). Седмицата се смята като преходна и подготвяща тялото за строгия Великденски пост. През уикенда (в неделя) е Сирни заговезни, на който млади и остарели си желаят амнистия по християнски.
Според Църковния правилник след 3 март към този момент се не разрешава блажната храна — месо и млечни артикули. В най-общия случай болните, бременни, дребните деца и пътешествениците са освободени от говеене или са на по-облекчен режим. Въздържанието включва отвод от тържества и венчавки. Църковните бракове са неразрешени освен до 20 април, а чак до Томина неделя (27 април). А, в случай че някой е на напън за венчило в работен ден, то може да го направи още от Светлата сряда (23-ти вкл.) нататък.
Иначе за така наречен говеене се приказва още в Стария завет. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), с цел да се приготви да получи Десетте Божии заповеди. Пророк Илия след непоколебим пост се удостоил да види Божията популярност (3 Царе 18:4 - 13). Като най-велик и най-строг постник е прочут свети Йоан Кръстител. Христос се отдръпва за 40 дни в пустинята, с цел да се приготви посредством ограничения за своето появяване пред обществото. Повярвалите в Него почнали да постят още от времето на апостолите. Но всеки християнин постел не в несъмнено време, а колкото желал и когато желаел.
В ІV век намираме към този момент инструкции и наредби с изключение на за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.
През Средновековието постите и на Запад са били извънредно строги. Правилата там обаче са либерализирани още от папа Юлий III (1550-1555) като " ответен удар “ против реформираните църкви, които отхвърлят поста по принцип. Той позволява използването на така наречен " течно месо “- масло, яйца, мляко и производните му. Днес постът в Католическата черква е алегоричен. Въздържанието от месни ястия е наложително за петъците от цялата година, само че през Великия пост то се съблюдава единствено два дни - на Пепеляната сряда (католическият пост стартира в срядата след понеделника на православния - 5 март) и Разпети петък.
На Пепеляна сряда главите на вярващите се поръсват с осветена благословена пепел с думите " Помни, дребосъче, че си прахуляк и в прахуляк ще се превърнеш “.
Мнозина от говеещите считат, че постенето се състои в отвод от блажни храни. Това е единствено едната страна – телесният пост, който самичък по себе си е неправилен без нравствен подобен.
Ето по какъв начин свети Атанасий коментира смисъла на поста с скъпи упътвания:
" Преди всичко помири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш безпаричен, не се отвръщай от него, само че му помогни с каквото можеш; не завиждай никому; не осъждай никого; не поглеждай с пожелание; не протягай ръце към това, което не ти принадлежи; не подавай ухо на клюки и лъжливи сведения за близък си; дано устата ти да са затворени за всичко неприятно за твоя ближен; пости с очи и уши, с ръце и нозе, с разум и сърце!
Бъди благочестив във всичко – бъди всеки път преклонен и мирен.
Защото каква изгода, в случай че измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от горделивост?
Каква изгода имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от злоба?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от ненавист?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клюки?
И по този начин, като постим телесно, дано постим и духовно; като очистваме тялото с самоограничение от храна и пиво, дано очистваме душите си от суетни и нечисти мисли; дано се украсяваме с състрадание, благост, примирение, примиряване с враговете, с благосклонност към всички наши ближни.
Това е пост, прелестен на Бога и избавителен за нас... Пост на отказване от злото, възпиране на езика, самоограничение от яд, отделяне от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези провинения, е същински и удобен ".
Най-краткият е в юдаизма
Пост има във всички религии по света. Най-краткият пост е еднодневният в юдаизма - Йом Кипур или Съдният ден, който тази година се пада на 1 против 2 октомври. На този празник нищо не работи, а хората си желаят амнистия. Вярва се, че тогава Бог прави оценка всички осъществени от индивида каузи през годината и се дефинира по-нататъшната му орис.
Счита се, че Мохамед също е постил, преди да му бъде разкрито свише наличието на Корана. По този случай се празнува деветият месец от ислямския лунен календар - Рамазан, който през тази година е от 28 февруари до 29 март. Вярващите съблюдават непоколебим пост през светлата част от денонощието с отвод от храна и даже вода. След залез слънце обаче е разрешено яденото на всевъзможни храни.
Пантеонът с божества в индуизма е голям, тъй че постоянно има мотив за някакъв пост. На някои места девойките се въздържат от храна, с цел да привлекат идеалния си брачен партньор, написа " Телеграф ".
Великият пост стартира с по този начин наречените " заговезни ". В момента се намираме в седмицата преди Сирни заговезни (2 март). Минали са Месните заговезни (на 23 февруари) и месото към този момент е изключено от менюто съгласно православните обичаи. Остават разрешени единствено млечните храни (яйца, мляко, сирене и производните им). Седмицата се смята като преходна и подготвяща тялото за строгия Великденски пост. През уикенда (в неделя) е Сирни заговезни, на който млади и остарели си желаят амнистия по християнски.
Според Църковния правилник след 3 март към този момент се не разрешава блажната храна — месо и млечни артикули. В най-общия случай болните, бременни, дребните деца и пътешествениците са освободени от говеене или са на по-облекчен режим. Въздържанието включва отвод от тържества и венчавки. Църковните бракове са неразрешени освен до 20 април, а чак до Томина неделя (27 април). А, в случай че някой е на напън за венчило в работен ден, то може да го направи още от Светлата сряда (23-ти вкл.) нататък.
Иначе за така наречен говеене се приказва още в Стария завет. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), с цел да се приготви да получи Десетте Божии заповеди. Пророк Илия след непоколебим пост се удостоил да види Божията популярност (3 Царе 18:4 - 13). Като най-велик и най-строг постник е прочут свети Йоан Кръстител. Христос се отдръпва за 40 дни в пустинята, с цел да се приготви посредством ограничения за своето появяване пред обществото. Повярвалите в Него почнали да постят още от времето на апостолите. Но всеки християнин постел не в несъмнено време, а колкото желал и когато желаел.
В ІV век намираме към този момент инструкции и наредби с изключение на за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.
През Средновековието постите и на Запад са били извънредно строги. Правилата там обаче са либерализирани още от папа Юлий III (1550-1555) като " ответен удар “ против реформираните църкви, които отхвърлят поста по принцип. Той позволява използването на така наречен " течно месо “- масло, яйца, мляко и производните му. Днес постът в Католическата черква е алегоричен. Въздържанието от месни ястия е наложително за петъците от цялата година, само че през Великия пост то се съблюдава единствено два дни - на Пепеляната сряда (католическият пост стартира в срядата след понеделника на православния - 5 март) и Разпети петък.
На Пепеляна сряда главите на вярващите се поръсват с осветена благословена пепел с думите " Помни, дребосъче, че си прахуляк и в прахуляк ще се превърнеш “.
Мнозина от говеещите считат, че постенето се състои в отвод от блажни храни. Това е единствено едната страна – телесният пост, който самичък по себе си е неправилен без нравствен подобен.
Ето по какъв начин свети Атанасий коментира смисъла на поста с скъпи упътвания:
" Преди всичко помири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш безпаричен, не се отвръщай от него, само че му помогни с каквото можеш; не завиждай никому; не осъждай никого; не поглеждай с пожелание; не протягай ръце към това, което не ти принадлежи; не подавай ухо на клюки и лъжливи сведения за близък си; дано устата ти да са затворени за всичко неприятно за твоя ближен; пости с очи и уши, с ръце и нозе, с разум и сърце!
Бъди благочестив във всичко – бъди всеки път преклонен и мирен.
Защото каква изгода, в случай че измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от горделивост?
Каква изгода имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от злоба?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от ненавист?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клюки?
И по този начин, като постим телесно, дано постим и духовно; като очистваме тялото с самоограничение от храна и пиво, дано очистваме душите си от суетни и нечисти мисли; дано се украсяваме с състрадание, благост, примирение, примиряване с враговете, с благосклонност към всички наши ближни.
Това е пост, прелестен на Бога и избавителен за нас... Пост на отказване от злото, възпиране на езика, самоограничение от яд, отделяне от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези провинения, е същински и удобен ".
Най-краткият е в юдаизма
Пост има във всички религии по света. Най-краткият пост е еднодневният в юдаизма - Йом Кипур или Съдният ден, който тази година се пада на 1 против 2 октомври. На този празник нищо не работи, а хората си желаят амнистия. Вярва се, че тогава Бог прави оценка всички осъществени от индивида каузи през годината и се дефинира по-нататъшната му орис.
Счита се, че Мохамед също е постил, преди да му бъде разкрито свише наличието на Корана. По този случай се празнува деветият месец от ислямския лунен календар - Рамазан, който през тази година е от 28 февруари до 29 март. Вярващите съблюдават непоколебим пост през светлата част от денонощието с отвод от храна и даже вода. След залез слънце обаче е разрешено яденото на всевъзможни храни.
Пантеонът с божества в индуизма е голям, тъй че постоянно има мотив за някакъв пост. На някои места девойките се въздържат от храна, с цел да привлекат идеалния си брачен партньор, написа " Телеграф ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ