Идиопатичната ортостатична хипотензия е част от по-голямата група заболявания, означаващи

Идиопатичната ортостатична хипотензия е част от по-голямата група болести, означаващи първична самостоятелна непълнота. Нарушенията на самостоятелната нервна система могат да имат най-различна причина и проявяване, като най-често те се демонстрират в границите на друго главно заболяване, да вземем за пример диабет, систематична амилоидоза, интоксикация с медикаменти или отрови и други. По-рядко самостоятелната непълнота поражда първично. Към тази група спада идиопатичната ортостатична хипотензия и чистата форма на самостоятелна непълнота, автоимунната самостоятелна непълнота, мултисистемната недоразвитост, както и синдромът на постурална ортостатична тахикардия.

Кои са признаците на нарушаване на самостоятелната нервна система?

Симптоми на намалена симпатикова нервна интензивност :
Ортостатична хипотензия – спад в артериалното налягане след изправяне с повече от 20mm Hg за систолно или с повече от 10mm Hg за диастолно, при липса на съответно увеличаване на сърдечната честота; Понижено изпотяване и липса на приемливост към високи температури; Еякулаторна дисфункция; Птоза (спадане) на клепача – в границите на синдрома на Хорнер.
Симптоми на нарушена парасимпатикова интензивност :
Констипация; Гадене; Задръжка на урина; Еректилна дисфункция.
Какво съставлява първичната чиста форма на самостоятелна непълнота ?

Не включва нарушаване на централната нервна система. Включва прояви както на нарушена симпатикова, по този начин и на парасимпатикова интензивност. Основни признаци са:
Ортостатична хипотензия; Гастропареза – с поява на гадене и констипация; Задръжка на урина – и вероятно раздуване на пикочния мехур; Понижено изпотяване – провява се като нарушена приемливост на организма при висока температура или натоварване; Очни прояви – спад на клепача, анизокория с друг размер на зениците на двете очи, синдром на Хорнер и други; Поява на еректилна и еякулаторна дисфункция
Автоимунна самостоятелна невропатия

Представлява значина причина за демонстрация на самостоятелна непълнота. Най-често се демонстрира с подостро протичане, където постоянно се изолират антитела срешу ганглионарните ацетилхолинови рецептори или с хронично протичане. Автоимунната самостоятелна невропатия може да се изяви и остро, в границите на остра възпалителна демиелинизираща полиневропатия ( синдром на Гилен-Баре ) или на хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия. Наред с описаните към този момент признаци при чистата самостоятелна непълнота, може да са налице и други сетивни нарушавания,болка или загуба на рефлексите в долни крака.

Мултисистемна недоразвитост

Представлява хронично прогресиращо, дегенеративно заболяване на централната нервна система, чиято съществена изява е и съпровождащата самостоятелна непълнота с ортостатична хипотензия, еректилна дисфункция и уринарна инконтиненция или задръжка. Наред с самостоятелните прояви, може да са налице и белези за Паркинсонизъм – с ригидно нараснал мускулен тонус, постурален тремор, аксиална неустойчивост, закъснение на придвижванията и други; както и признаци за малкомозъчно засягане – с нарушена походка и баланс, нарушена съгласуваност на придвижванията на ръцете и краката, нарушаване в говора, очедвигателни аномалии и други. В взаимозависимост от преобладаващата симптоматика мултиситемната недоразвитост се класифицира като паринсонов или церебеларен вид.

Синдром на постурална ортостатична тахикардия

За разлика от предшестващите форми на първична самостоятелна непълнота, при синдрома на постурална ортостатична тахикардия е налице нарушаване единствено на симпатиковата нервна система, Засяга най-вече млади дами и може да се развие постепенно в юношеска възраст или да се прояви остро след фебрилно положение или друго имунологично компрометиране. Характеризира се с внезапно повишение на адренергичната интензивност след изправяне и повишение на сърдечната периодичност с повече от 30 удара в минута при липса на съответно намаление на артериалното налягане. Макар и рядко може да възникне синкоп.

Как се слага диагнозата?

Освен деликатното клинично проучване и снемане на соматичен и неврологичен статус, в това число оценка на самостоятелната нервна система, от голяма важност е и установяване на хода на болестта. При изострен ход на протичане е значимо да се изключи синдром на Гилен-Баре, което постанова осъществяване на лумблана пукция. При подостро протичане налага се проучване на антителата към ганглионарните ацетилхолиновите рецептори в тенденция автоимунна самостоятелна непълнота. Хроничният ход въпреки това постанова проучване в тенденция мултисистемна недоразвитост, което с изключение на търсенето на паркинсонови или малкомозъчни признаци, може да наложи и нагледно проучване на основен мозък.

Изключването на предстоящ развой е също от голяма важност, като включително влиза проучването в тенденция на диабет, амилоидоза, лекарствена или друга интоксикация, ХИВ, сифилис, автоимунен развой и други.

Свързани публикации.. Синдром на Гилен-Баре – остра уязвимост в крайниците 0 Замайване и причерняване след изправяне 0 15 признака, насочващи към заболяването на Паркинсон 0

Какво е лекуването?

Лечението зависи от подлежащата причина, В огромна част от случаите е симптоматично, включващо медикаменти за преодоляване на спада на кръвното налягане, уринарната задръжка и другите прояви на самостоятелна непълнота.

Наред с това от голяма важност е и използването на някои ограничения:
прекратяване на антихипертензивна терапия, (в случаите, когато е възможно),; повишение приема на вода и сол; носене на стягащи чорапи; слагане на катетър (в случаите на ретенция на урината); отбягване потреблението на огромни количества храна; по-бавно и последователно изправяне; по-високо държане на главата в легнало състояние и отбягване на продължителното излежаване; съблюдаване на диета, богата на фибри и влакнини за възстановяване на чревния мотилитет; отбягване излагането на високи температури или нараснало натоварване в случаите на намалено потоотделяне 5580