Край на летните почивки в Южна Европа?
Идиличните ваканционни дестинации могат да се трансфорат в същински пъкъл като този, който туристите на разнообразни гръцки острови, в Сицилия и Испания претърпяха през лятото поради горски пожари и рискови горещи талази.
И трите феномени са част от бедствията, постоянно свързвани с климатичните промени, само че казусът е доста по-голям от горещите талази и пожарите. Екстремното време с стихии, порои и наводнения унищожава не просто проектите на почиващите, само че и пътна и хотелска инфраструктура и слага нови условия към избавителни служби, лечебни заведения, бюджети на локалните управляващи...
Туристическият бизнес, по всичко наподобява, ще би трябвало да промени проектите си, защото поради жегата хората ще заобикалят пиковите месеци юли-август и ще разширят сезона с още четири месеца - април, май, септември и октомври. Градове и забележителности във вътрешността може да изгубят част от посетителите, които ще се насочат към по-прохладни места и крайбрежни зони, т.е. вместо Рим може да предпочетат Амстердам и да заменят Париж с Копенхаген.
Климатичната рецесия заплашва здравето на хората и националните стопански системи, а в тази ситуация с туризма позицията на Европа като най-посещаваният район на планетата е заложена на карта.
Но ще бъдат ли идентични вредите на целия континент? Не. Ще има печеливши и губещи, а южната част е изправена пред най-лошата прогноза съгласно разбор на Съвместния проучвателен център (JRC), научни съветници на Европейската комисия.
За задачата специалистите от JRC са взели за база данни за туризма за 2019 година, които са най-сходни с актуалните след няколко години на негативно влияние на пандемията от COVID-19.
Те са изготвили историческа оценка, която да изследва статистическата връзка сред нощувките, така наречен туристически климатичен показател (който се концентрира върху комфорта, обвързван с метеорологичните условия) и други стопански променливи.
Видът на дестинацията също се взема поради, дали е градска, крайбрежна, селска, зимна планина или смесена. И въз основа на тези данни те предвиждат по какъв начин ще се развива туристическото търсене по месеци и вариациите в нощувките.
Ключов извод е, че повишението на температурата с 3 или 4 градуса по Целзий ще понижи туристите през лятото с съвсем 10% в южните крайбрежни райони на Европа и ще увеличи интереса към туризма по северните крайбрежия с 5%.
Освен това съгласно данните в разбора на целия континент ползата към туризъм ще намалее през юли и ще се усили през април.
Проучването " Регионално влияние на изменението на климата върху европейското туристическо търсене " прави оценка измененията в интереса към туризма в 269 европейски района съгласно четири климатични сюжета за повишение на температурите - задачите на Парижкото съглашение (1.5°C и 2°C) и две по-високи равнища на стопляне (с 3°C и 4°C).
Според прогнозите общото влияние върху интереса към туризма в Европа се чака да бъде позитивно, с планувано нарастване от 1.58% при сюжета с най-високо стопляне (с 4°C), само че систематизираните резултати крият огромни разлики сред районите. Има явен модел север-юг, като туристическото търсене нараства в Централна и Северна Европа и понижава на юг.
Европа разчита в огромна степен на туризма като главен стопански мотор, непосредствено генериращ 5% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Като се добави приносът на спомагателните браншове, туризмът директно и индиректно способства с повече от 10% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз, акцентират от JRC.
Моделът север-юг
Докато в средиземноморските и южноевропейските райони се планува забележителен спад в размера на туристите (измерен през общия брой нощувки) заради изменението на климата, районите в по-високи географски ширини се чака да изпитат общо нарастване на търсенето на туризъм.
При затоплящ се климат с 1.5°C към края на века (цел, която сега е под голяма въпросителна, че ще бъде постигната) се чака по-голямата част (80%) от европейските райони да бъдат наранени от климатичните промени единствено в относително дребна част, като потокът от туристи, посещаващи тези райони, варира сред -1% и +1%.
Очаква се най-големият спад да бъде в Кипър (-1.86%), до момента в който оптималното нарастване може да се следи в крайбрежен район на Финландия (+3.25%). Резултатите са много сходни за сюжета за стопляне с 2°C.
При сюжетите за стопляне с 3°C и 4°C се плануват обилни промени в моделите на търсене за Европа, като се появява явен модел север-юг.
Регионите на Централна и Северна Европа се чака да станат по-привлекателни за туристически действия през цялата година, в ущърб на южните и средиземноморските региони.
При сюжет за световно стопляне от 4°C в 80% от районите се чака да се усили търсенето на туризъм по отношение на 2019 година
Темпове на напредък над 3% в броя на нощувките се плануват за общо 106 района (от ярко до мрачно сини райони на картата).
От друга страна, 52 европейски района в България, Гърция, Кипър, Испания, Франция, Италия, Португалия и Румъния се чака да изгубят туристически потоци по отношение на сегашното.
Известно е, че крайбрежните и островните райони са мощно уязвими на въздействието на климатичните промени и това се удостоверява и от разбора, при който се чака бреговете да бъдат изправени пред най-голямото влияние върху интереса към туризъм в сюжетите с по-високо стопляне.
Разглеждайки вариации, по-големи от +/- 5% в броя на нощувките във връзка с базовата година, 63% от засегнатите европейски райони са крайбрежни зони, дестинации, които също така ще изпитат оптимални разстройства в туристическото търсене (т.е. +16% в Западен Уелс и -9% в гръцките Йонийски острови) при сюжет на рисково световно стопляне.
Най-големите загуби ( <-5%) се плануват в районите на Кипър, Гърция, Испания, Италия и Португалия, до момента в който на противоположния полюс (> +5%) са райони в Германия, Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Нидерландия, Швеция и Обединеното кралство.
За България от данните оказва се, че и в четирите сюжета ще има спад в интереса към туризма в страната, като максимален ще е той при най-топлия сюжет - тогава се чака понижение от 1.74%.
Сезонни промени
Освен географското преразпределение, сезонните модели на европейския туризъм също се чака да претърпят обилни промени, като летните месеци ще станат по-малко привлекателни, до момента в който междинните и зимните сезони ще бъдат по-атрактивни с подобряването на климатичните условия.
В целия Европейски съюз търсенето на туризъм се чака да се усили напролет (от март до май) и през есента (от септември до ноември).
Например, предвижда се месец април да означи най-голямото нарастване на туристическите потоци в Европа, нараствайки с 1.96% при сюжета на стопляне от 1.5°C и с нарастване от 8.89% при сюжета от 4°C.
От друга страна, най-резкият спад в европейското туристическо търсене се чака през юли, започвайки от понижение от - 0.06% при сюжет с 1.5°C и достигайки - 5.72% при най-топлия климатичен сюжет.
В крайбрежните региони на Северна Европа се чака да има повече от 5% нарастване на търсенето през летните и ранните есенни месеци.
Обратно, предвижда се, че южните крайбрежни райони ще изгубят близо 10% от летните туристи спрямо сегашното, изключително при сюжети с по-топъл климат (3°C и 4°C).
В тези райони спадът в търсенето през лятото се компенсира отчасти от по-високите туристически визити напролет, есента и зимата, написа
И трите феномени са част от бедствията, постоянно свързвани с климатичните промени, само че казусът е доста по-голям от горещите талази и пожарите. Екстремното време с стихии, порои и наводнения унищожава не просто проектите на почиващите, само че и пътна и хотелска инфраструктура и слага нови условия към избавителни служби, лечебни заведения, бюджети на локалните управляващи...
Туристическият бизнес, по всичко наподобява, ще би трябвало да промени проектите си, защото поради жегата хората ще заобикалят пиковите месеци юли-август и ще разширят сезона с още четири месеца - април, май, септември и октомври. Градове и забележителности във вътрешността може да изгубят част от посетителите, които ще се насочат към по-прохладни места и крайбрежни зони, т.е. вместо Рим може да предпочетат Амстердам и да заменят Париж с Копенхаген.
Климатичната рецесия заплашва здравето на хората и националните стопански системи, а в тази ситуация с туризма позицията на Европа като най-посещаваният район на планетата е заложена на карта.
Но ще бъдат ли идентични вредите на целия континент? Не. Ще има печеливши и губещи, а южната част е изправена пред най-лошата прогноза съгласно разбор на Съвместния проучвателен център (JRC), научни съветници на Европейската комисия.
За задачата специалистите от JRC са взели за база данни за туризма за 2019 година, които са най-сходни с актуалните след няколко години на негативно влияние на пандемията от COVID-19.
Те са изготвили историческа оценка, която да изследва статистическата връзка сред нощувките, така наречен туристически климатичен показател (който се концентрира върху комфорта, обвързван с метеорологичните условия) и други стопански променливи.
Видът на дестинацията също се взема поради, дали е градска, крайбрежна, селска, зимна планина или смесена. И въз основа на тези данни те предвиждат по какъв начин ще се развива туристическото търсене по месеци и вариациите в нощувките.
Ключов извод е, че повишението на температурата с 3 или 4 градуса по Целзий ще понижи туристите през лятото с съвсем 10% в южните крайбрежни райони на Европа и ще увеличи интереса към туризма по северните крайбрежия с 5%.
Освен това съгласно данните в разбора на целия континент ползата към туризъм ще намалее през юли и ще се усили през април.
Проучването " Регионално влияние на изменението на климата върху европейското туристическо търсене " прави оценка измененията в интереса към туризма в 269 европейски района съгласно четири климатични сюжета за повишение на температурите - задачите на Парижкото съглашение (1.5°C и 2°C) и две по-високи равнища на стопляне (с 3°C и 4°C).
Според прогнозите общото влияние върху интереса към туризма в Европа се чака да бъде позитивно, с планувано нарастване от 1.58% при сюжета с най-високо стопляне (с 4°C), само че систематизираните резултати крият огромни разлики сред районите. Има явен модел север-юг, като туристическото търсене нараства в Централна и Северна Европа и понижава на юг.
Европа разчита в огромна степен на туризма като главен стопански мотор, непосредствено генериращ 5% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Като се добави приносът на спомагателните браншове, туризмът директно и индиректно способства с повече от 10% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз, акцентират от JRC.
Моделът север-юг
Докато в средиземноморските и южноевропейските райони се планува забележителен спад в размера на туристите (измерен през общия брой нощувки) заради изменението на климата, районите в по-високи географски ширини се чака да изпитат общо нарастване на търсенето на туризъм.
При затоплящ се климат с 1.5°C към края на века (цел, която сега е под голяма въпросителна, че ще бъде постигната) се чака по-голямата част (80%) от европейските райони да бъдат наранени от климатичните промени единствено в относително дребна част, като потокът от туристи, посещаващи тези райони, варира сред -1% и +1%.
Очаква се най-големият спад да бъде в Кипър (-1.86%), до момента в който оптималното нарастване може да се следи в крайбрежен район на Финландия (+3.25%). Резултатите са много сходни за сюжета за стопляне с 2°C.
При сюжетите за стопляне с 3°C и 4°C се плануват обилни промени в моделите на търсене за Европа, като се появява явен модел север-юг.
Регионите на Централна и Северна Европа се чака да станат по-привлекателни за туристически действия през цялата година, в ущърб на южните и средиземноморските региони.
При сюжет за световно стопляне от 4°C в 80% от районите се чака да се усили търсенето на туризъм по отношение на 2019 година
Темпове на напредък над 3% в броя на нощувките се плануват за общо 106 района (от ярко до мрачно сини райони на картата).
От друга страна, 52 европейски района в България, Гърция, Кипър, Испания, Франция, Италия, Португалия и Румъния се чака да изгубят туристически потоци по отношение на сегашното.
Известно е, че крайбрежните и островните райони са мощно уязвими на въздействието на климатичните промени и това се удостоверява и от разбора, при който се чака бреговете да бъдат изправени пред най-голямото влияние върху интереса към туризъм в сюжетите с по-високо стопляне.
Разглеждайки вариации, по-големи от +/- 5% в броя на нощувките във връзка с базовата година, 63% от засегнатите европейски райони са крайбрежни зони, дестинации, които също така ще изпитат оптимални разстройства в туристическото търсене (т.е. +16% в Западен Уелс и -9% в гръцките Йонийски острови) при сюжет на рисково световно стопляне.
Най-големите загуби ( <-5%) се плануват в районите на Кипър, Гърция, Испания, Италия и Португалия, до момента в който на противоположния полюс (> +5%) са райони в Германия, Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Нидерландия, Швеция и Обединеното кралство.
За България от данните оказва се, че и в четирите сюжета ще има спад в интереса към туризма в страната, като максимален ще е той при най-топлия сюжет - тогава се чака понижение от 1.74%.
Сезонни промени
Освен географското преразпределение, сезонните модели на европейския туризъм също се чака да претърпят обилни промени, като летните месеци ще станат по-малко привлекателни, до момента в който междинните и зимните сезони ще бъдат по-атрактивни с подобряването на климатичните условия.
В целия Европейски съюз търсенето на туризъм се чака да се усили напролет (от март до май) и през есента (от септември до ноември).
Например, предвижда се месец април да означи най-голямото нарастване на туристическите потоци в Европа, нараствайки с 1.96% при сюжета на стопляне от 1.5°C и с нарастване от 8.89% при сюжета от 4°C.
От друга страна, най-резкият спад в европейското туристическо търсене се чака през юли, започвайки от понижение от - 0.06% при сюжет с 1.5°C и достигайки - 5.72% при най-топлия климатичен сюжет.
В крайбрежните региони на Северна Европа се чака да има повече от 5% нарастване на търсенето през летните и ранните есенни месеци.
Обратно, предвижда се, че южните крайбрежни райони ще изгубят близо 10% от летните туристи спрямо сегашното, изключително при сюжети с по-топъл климат (3°C и 4°C).
В тези райони спадът в търсенето през лятото се компенсира отчасти от по-високите туристически визити напролет, есента и зимата, написа
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ