Иди живей сред туй море от тиня, сред толкоз много

" Иди живей измежду туй море от кал, измежду толкова доста тиня и воня. " Така е въкликнал поетът доста от дълго време, само че те, поетите, имат този табиет да виждат напред. Клетият Смирненски, горко му, когато е прозрял, че ще дойдат времена, в които думите ще се редят едни до други и в действителност ще образуват единствено море от кал, тиня и воня.

Много може да се разсъждава върху положението на страната и нейния най-видим лакмус – медиите от новата история. Освен всички порочни практики, които преходът, политиката, бизнесът, обособени персони и цели групировки постановиха, на полето на осведомителните източници бяха умишлено разпръснати медии-тарантули.

За тях се полагаше специфична грижа, хранеха се щедро и се отглеждаха с внимание, тъй че с тяхна помощ да се пръкнат най-достоверните огледални облици на тези, които избираме да вземат решение вместо нас. Тези облици нямат никакво отношение към информацията, към публичните настройки, към действително протичащото се и смисъла от него. Те не просто целят да защитят интерес, който им носи материална полза. Те целят да разрушават. Да обругават, да унижават, да оскверняват и да наскърбяват, да приписват и да вършат незначително всяко нещо, до което се допрян.

Наградата не е просто финансова. Не единствено. Освен облагата има и по-висш " блян " – да се обозначат и да се стоварят върху обекта си, с цел да му покажат, че ще го смажат. Те държат да са значими.

Но с цел да изплетат мрежата си, тези тарантули, имат потребност от нашето общителното подпомагане - от нас като общество, като колегия, като читатели и фенове, даже като възмущаващи се читатели и фенове.

Фактът, че зрелищата на върха на страната и зрелищата в медиите, в обществените мрежи, в низките издания, не престават да будят повече интерес, в сравнение с предпочитаните за дневния ред проблеми за решение, в сравнение с войната, бюджета, бежанците и правосъдните проблеми, е виновност, която мъчно ще изкупим.

Не е напълно правилно, че не се научихме да разпознаваме източниците на информация и да вършим разлика сред обстоятелства и агитация, макар че постоянно двата потока се смесват. Обикновено ги разпознаваме, само че на първично равнище се случва по този начин, че не можем да се въздържим. Не се направляваме даже до такава степен, че когато се сблъскаме с чистата пропагандата и очевидния компромат, да не ги разпространяваме, да не ги разясняваме, да не ги материализираме. Достатъчно е даже едно: „ Абе, видя ли ги тия в този момент какво са пуснали? “.

Тарантулите от периферията целят да стигнат до центъра, до всеобщата публика и да бъдат легитимирани. Така се случва всякога, по определени тематики. Легитимацията минава през това хем ние гръмко да се възмутителен от видяното, без значение дали го одобряваме за истина или неистина, хем по-късно да го срещнем и през така наречен достоверни платформи на информация.

Там пък е задоволителен тъкмо един въпрос, с цел да се вкара тематика, излязла от морето от кал. „ Как ще коментирате този явен компромат? “, да вземем за пример, прави идеално работата. И ето хоп, тарантулата е нападнала жертвата си в тил, когато не е очаквала. Защото тарантулата е единственият паяк, който не лови жертвите си с паяжина - с нея единствено цялостни тaвана на дупките, в които живее.