Кой има интерес от реанимиране на полетите София – Русе?
Идеята за обновяване на полетите от София до Русе и назад беше показана на бизнес конгрес в крайдунавския град, извършен на 17 декември. Гост на събитието беше току - що назначеният министър на превоза Николай Събев, чиято първа командировка беше в родния му град и отдадена навръх това - претворяването на тази концепция в каузи.
По-паметливите помнят, за останалите ще " притоплим манджата ": постоянните полети сред София и Русе бяха прекъснати през 1990 година като извънредно неизгодни за тогавашния държавен монополист БГА " Балкан ". В продължение на четвърт век тази известна преди време дестинация бе потънала в тотална давност, до момента в който един прелестен ден България влезе в Европейския съюз (1 януари 2007 г.) и още веднъж взе да става настояща. И то толкоз съществено, че през интервала 2007-2011 година Министерството на превоза разгласи цели три процедури за отдаване на летище Русе на концесия. Провалът обаче беше цялостен - никой не прояви никакъв интерес, камо ли да подаде оферта.
След още три години интензивно безучастие, на принципала очевидно му писна и при започване на 2015 година собствеността върху летището бе трансферирана безплатно на Община Русе. Междувременно то бе изгубило статута си на „ Летище за публично прилагане “ и беше сертифицирано като „ Летателна площадка “. Това ще рече, че летището може да обслужва само самолети, които летят по разпоредбите за образни полети и
нямат право да транспортират пасажери и товари против възнаграждение.
Следователно, с цел да бъдат обновени постоянните полети на пасажери и товари, летателната площадка Русе ще би трябвало да бъде сертифицирана от Групово дело „ Гражданска въздухоплавателна администрация “ като летище. За да се случи това обаче би трябвало да бъдат покрити една камара условия, за което пък са нужни доста съществени разноски от страна на притежателя – Община Русе.
Тъкмо това беше повода, заради която на последното си съвещание за 2021 година Министерският съвет отпусна на Община Русе целево и безплатно 2.6 млн. лв.. С тези пари би трябвало да бъдат възобновени оградата, полосата за политане и кацане и така нататък, да бъдат закупени рентгени, а също и да бъдат платени държавните такси за прелицензирането на " площадката " като летище.
Дотук посочихме известните обстоятелства, следват разумните въпроси и разбори.
Не е ли необичайно страната да влага пари на данъкоплатците от Бургас, Благоевград и Видин, да вземем за пример, за развиване на летище край Русе? И разумно ли е бюджетът самичък да заплаща държавните такси, които би трябвало да събира от избрани със закон ползватели на регулационните авиационни услуги?
Според авиационните среди у нас това е непазарно, защото изчисленията ясно демонстрират, че полетите от София до Русе и обратно ще са на загуба, а вложените в летището средства няма да бъдат възобновени в никакъв случай. Следователно вложителите в концепцията за възобновяване на полетите – главно българската страна и отчасти Община Русе –
най-после ще пият по една студена вода.
Разчетите демонстрират, че при 90 минути полет в двете направления, самолетът ATR72-600 ще изразходва гориво за към 1400 лв.. Заедно с таксите за кацане и прехвръкване, директните разноски по двупосочния полет ще бъдат към 2000 лв.. А с разноските за лизинг, поддръжка и прочие, масрафът скача над 8000 лв..
Ако седалките на самолета се запълват приблизително 70%, това ще рече по 50 пасажера в посока или общо 100 за двупосочния полет. За да излезе на себестойност, еднопосочният билет би трябвало да се продава за 80 лв.. Или минимум за 90 лева, в случай че прибавим някаква облага за превозвача.
Само че Русе не е Бургас и 70% заемане на местата ще си остане фантазия. Защото автобусните билети от София до Русе костват 24 лева, а като избере самолета, човек ще би трябвало да заплати четири пъти повече. И какво ще завоюва? Единствено време. И то не кой знае какъв брой, че да си заслужава парите.
За да лети, човек би трябвало да дойде на летището 45 минути преди полета. Трансферът град - летище при естествен трафик е най-малко 30 минути. За двата прехвърлянето плюс времето на летището и във въздуха се губят общо два часа и половина. Пътуването с рейс е 4.30 часа, затова
с цел да спечелим 2 часа, ще би трябвало да платим 4 пъти повече.
Едно обикновено пътешестване с кола Русе – София е към три часа и половина, затова със аероплан се печели към час. Цената е сред 38 и 50 лева според от разхода на гориво, а в случай че колата е на газ – излиза още по-евтино. Тук не считаме косвените разноски за винетка, поддръжка и така нататък, защото колата е налична и нейният притежател ги заплаща без значение дали пътува с нея единствено до летището или до другия град. Така че за самичък човек пътуването с кола е 2-3 пъти по-евтино! Ами в случай че се качи втори пасажер? Или пък трети, четвърти?
Е, освен това състояние кой ще пътува по бъдещия " въздушен мост " София - Русе - София?
Да предположим, че някой предприемач има незабавна задача край Дунав и за него един икономисан час има огромно значение, без значение от цената. Но, какъв брой такива бизнесмени би трябвало да има, та постоянните полети да са печеливши?
Големият смях обаче стартира по-късно - когато въпросният предприемач би трябвало да се върне. Поне към този момент транспортната скица е леко безумна: полетите от София до Русе и назад ще са два пъти седмично. Така че всеки, който желае да спести два-три часа от пътешестване с рейс и кола, да се подготви за двудневен или тридневен хотелски престой. Или да си вземе такси за 310 километра? Или да се помири с влака или рейса? Големият предприемач да се тъпче в автобус?! Наистина си е за смях!
Всички тези сметки са ги правили през годините значително предприемачи и в случай че уравнението е излизало, полетите от София до Русе от дълго време щяха да са възобновени. При направените нагоре сметки стана ясно, че обещанията билетите за самолета да костват колкото билета за автобуса, също са приказки за наивници. За няколко полета може, само че за целогодишно покриване на разликата
сред дребните доходи и огромните разноски на авиопревозвача...
И още няколко неясноти " нервират " трезвия разсъдък.
Кой, да вземем за пример, ще покрива разноските на летище Русе, откакто то бъде още веднъж сертифицирано? След като приходите от два полета седмично най-вероятно няма да стигнат даже за режийните, камо ли за заплатите на личния състав и останали разноски, присъщи за една аерогара.
Не се знае и кой ще извършва ролята на аварийно-спасителна група, защото летището надали ще откри отнякъде непотребни пари, с цел да си купи кола за спешна помощ и противопожарна кола. С други думи - те ще би трябвало да пътуват от Русе до летището за всеки полет, а това си е гориво за 35 километра в двете направления плюс възнаграждения на екипите.
Изводът не е кой знае какъв брой оптимистичен. Дори и да бъдат открити, в последна сметка постоянни полети сред Русе и София надали ще просъществуват дълго. Ще бъдат изхарчени значително държавни и общински пари, ще бъдат разпределени и някакви комисиони от доставки и поправки. Това ли обаче е смяната? И дали няма да се окаже по-евтино, в случай че тунелите на „ Хемус “ бъдат прокопани отначало? Защото по цяла и права автомагистрала 310 километра се вземат тъкмо за два часа и половина – т.е. колкото със самолета, нали по този начин?!
Белчо Цанев
По-паметливите помнят, за останалите ще " притоплим манджата ": постоянните полети сред София и Русе бяха прекъснати през 1990 година като извънредно неизгодни за тогавашния държавен монополист БГА " Балкан ". В продължение на четвърт век тази известна преди време дестинация бе потънала в тотална давност, до момента в който един прелестен ден България влезе в Европейския съюз (1 януари 2007 г.) и още веднъж взе да става настояща. И то толкоз съществено, че през интервала 2007-2011 година Министерството на превоза разгласи цели три процедури за отдаване на летище Русе на концесия. Провалът обаче беше цялостен - никой не прояви никакъв интерес, камо ли да подаде оферта.
След още три години интензивно безучастие, на принципала очевидно му писна и при започване на 2015 година собствеността върху летището бе трансферирана безплатно на Община Русе. Междувременно то бе изгубило статута си на „ Летище за публично прилагане “ и беше сертифицирано като „ Летателна площадка “. Това ще рече, че летището може да обслужва само самолети, които летят по разпоредбите за образни полети и
нямат право да транспортират пасажери и товари против възнаграждение.
Следователно, с цел да бъдат обновени постоянните полети на пасажери и товари, летателната площадка Русе ще би трябвало да бъде сертифицирана от Групово дело „ Гражданска въздухоплавателна администрация “ като летище. За да се случи това обаче би трябвало да бъдат покрити една камара условия, за което пък са нужни доста съществени разноски от страна на притежателя – Община Русе.
Тъкмо това беше повода, заради която на последното си съвещание за 2021 година Министерският съвет отпусна на Община Русе целево и безплатно 2.6 млн. лв.. С тези пари би трябвало да бъдат възобновени оградата, полосата за политане и кацане и така нататък, да бъдат закупени рентгени, а също и да бъдат платени държавните такси за прелицензирането на " площадката " като летище.
Дотук посочихме известните обстоятелства, следват разумните въпроси и разбори.
Не е ли необичайно страната да влага пари на данъкоплатците от Бургас, Благоевград и Видин, да вземем за пример, за развиване на летище край Русе? И разумно ли е бюджетът самичък да заплаща държавните такси, които би трябвало да събира от избрани със закон ползватели на регулационните авиационни услуги?
Според авиационните среди у нас това е непазарно, защото изчисленията ясно демонстрират, че полетите от София до Русе и обратно ще са на загуба, а вложените в летището средства няма да бъдат възобновени в никакъв случай. Следователно вложителите в концепцията за възобновяване на полетите – главно българската страна и отчасти Община Русе –
най-после ще пият по една студена вода.
Разчетите демонстрират, че при 90 минути полет в двете направления, самолетът ATR72-600 ще изразходва гориво за към 1400 лв.. Заедно с таксите за кацане и прехвръкване, директните разноски по двупосочния полет ще бъдат към 2000 лв.. А с разноските за лизинг, поддръжка и прочие, масрафът скача над 8000 лв..
Ако седалките на самолета се запълват приблизително 70%, това ще рече по 50 пасажера в посока или общо 100 за двупосочния полет. За да излезе на себестойност, еднопосочният билет би трябвало да се продава за 80 лв.. Или минимум за 90 лева, в случай че прибавим някаква облага за превозвача.
Само че Русе не е Бургас и 70% заемане на местата ще си остане фантазия. Защото автобусните билети от София до Русе костват 24 лева, а като избере самолета, човек ще би трябвало да заплати четири пъти повече. И какво ще завоюва? Единствено време. И то не кой знае какъв брой, че да си заслужава парите.
За да лети, човек би трябвало да дойде на летището 45 минути преди полета. Трансферът град - летище при естествен трафик е най-малко 30 минути. За двата прехвърлянето плюс времето на летището и във въздуха се губят общо два часа и половина. Пътуването с рейс е 4.30 часа, затова
с цел да спечелим 2 часа, ще би трябвало да платим 4 пъти повече.
Едно обикновено пътешестване с кола Русе – София е към три часа и половина, затова със аероплан се печели към час. Цената е сред 38 и 50 лева според от разхода на гориво, а в случай че колата е на газ – излиза още по-евтино. Тук не считаме косвените разноски за винетка, поддръжка и така нататък, защото колата е налична и нейният притежател ги заплаща без значение дали пътува с нея единствено до летището или до другия град. Така че за самичък човек пътуването с кола е 2-3 пъти по-евтино! Ами в случай че се качи втори пасажер? Или пък трети, четвърти?
Е, освен това състояние кой ще пътува по бъдещия " въздушен мост " София - Русе - София?
Да предположим, че някой предприемач има незабавна задача край Дунав и за него един икономисан час има огромно значение, без значение от цената. Но, какъв брой такива бизнесмени би трябвало да има, та постоянните полети да са печеливши?
Големият смях обаче стартира по-късно - когато въпросният предприемач би трябвало да се върне. Поне към този момент транспортната скица е леко безумна: полетите от София до Русе и назад ще са два пъти седмично. Така че всеки, който желае да спести два-три часа от пътешестване с рейс и кола, да се подготви за двудневен или тридневен хотелски престой. Или да си вземе такси за 310 километра? Или да се помири с влака или рейса? Големият предприемач да се тъпче в автобус?! Наистина си е за смях!
Всички тези сметки са ги правили през годините значително предприемачи и в случай че уравнението е излизало, полетите от София до Русе от дълго време щяха да са възобновени. При направените нагоре сметки стана ясно, че обещанията билетите за самолета да костват колкото билета за автобуса, също са приказки за наивници. За няколко полета може, само че за целогодишно покриване на разликата
сред дребните доходи и огромните разноски на авиопревозвача...
И още няколко неясноти " нервират " трезвия разсъдък.
Кой, да вземем за пример, ще покрива разноските на летище Русе, откакто то бъде още веднъж сертифицирано? След като приходите от два полета седмично най-вероятно няма да стигнат даже за режийните, камо ли за заплатите на личния състав и останали разноски, присъщи за една аерогара.
Не се знае и кой ще извършва ролята на аварийно-спасителна група, защото летището надали ще откри отнякъде непотребни пари, с цел да си купи кола за спешна помощ и противопожарна кола. С други думи - те ще би трябвало да пътуват от Русе до летището за всеки полет, а това си е гориво за 35 километра в двете направления плюс възнаграждения на екипите.
Изводът не е кой знае какъв брой оптимистичен. Дори и да бъдат открити, в последна сметка постоянни полети сред Русе и София надали ще просъществуват дълго. Ще бъдат изхарчени значително държавни и общински пари, ще бъдат разпределени и някакви комисиони от доставки и поправки. Това ли обаче е смяната? И дали няма да се окаже по-евтино, в случай че тунелите на „ Хемус “ бъдат прокопани отначало? Защото по цяла и права автомагистрала 310 километра се вземат тъкмо за два часа и половина – т.е. колкото със самолета, нали по този начин?!
Белчо Цанев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ