Идеята за създаването му не идва отгоре“, а се ражда

Идеята за основаването му не идва „ от горната страна “, а се ражда измежду елементарните хора – българските заселници в Бесарабия, които със лични средства, труд и воля построяват учебно заведение, в което езикът, духът и паметта на българщината да бъдат живи. На 1 май 1859 година учебното заведение отваря порти, а звукът на българската тирада отеква в класните стаи. Сава Радулов става първият шеф, а преподавателите са донесли познание и ентусиазъм от самата България.

През идващите десетилетия учебното заведение минава през редица промени – исторически земетресения, административни трансформации, нови имена и форми – само че в никакъв случай не губи своята роля на средище на българската просвета и обучение. От 2007 година е известно като Специализирано общообразователно училище-интернат „ Болградска гимназия Г. С. Раковски “ – име, което още по-силно свързва предишното с идеалите на националното Възраждане.

 

Така 28 юни остава дата, в която надалеч от родината, в непозната земя, българският дух намира дом – в класната стая, измежду учебниците, в очите на будните възпитаници.

 

През септември 2024 година ФрогНюз посетихме Болградска гимназия „ Г. С. Раковски “. Руската агитация споделя: „ Украйна не разрешава проучването на български език, българите са репресирани “. А обстоятелствата – в програмата на Международния фестивал за етнографско кино „ ОКО “ – български филми. Докато се разхождаш в Болград, виждаш българско неделно учебно заведение „ Родолюбие “. Малко по-надолу – Болградската гимназия „ Георги С. Раковски “.

 

Говорихме с учениците в коридора на гимназията. От едната страна на стената видяхме знаците на България, от другата – на Украйна. Недалеч от текста на химна на България са забележими знаците на войната на Русия против Украйна. От стената ни гледат герои на Украйна, паднали в отбрана на страната. Още няколко стъпки настрана виждаме портрет на воин на България – Георги Стойков Раковски.

 

Разглеждаме и музейната експозиция на гимназията – разнообразни етнографски артефакти от бесарабски села. Всяко село тук е друго, има разнообразни обичаи, тъй че предметите по-скоро съставляват целия регион.

 

В обособена зала са събрани артефакти, свързани с историята на учебното заведение, на Бесарабия, на България. Четем и едно ученическо есе – „ Болградската гимназия – извор на родолюбие “.

 

Пак в тази зала откриваме грамота от държавното управление на Украйна, връчена на гимназията с признателност за напъните ѝ в популяризирането на българската просвета. Украйна благодари на Болградската гимназия, която носи името на български воин, че разпространява българската просвета. С автограф и щемпел – документирано.

Освен за учебното заведение, приказваме и за българския език. Разказват ни персонални истории. В края на 80-те години на предишния век да вземем за пример по малкия екран излъчили българска седянка с възпитаници от учебното заведение. В ефир прозвучала българска тирада. Бабите на учениците, вместо да се зарадват, ужасно се тормозили – откровено вярвали, че комунистическата власт всеки миг ще почука на вратите им и ще прибере и децата, и родителите им. Говоренето на български тогава било „ до входната врата “, отвън нея – единствено на съветски. Дори да имаш акцент тогава било срамно и ужасно. Чак когато Украйна извоювала независимостта си, почнали умерено да приказват на български, да показват, че са българи – самоуверено и с горделивост.

 

ФрогНюз