Изследване доказа, че пътуването във времето е възможно
Идеята за пътешестване през времето – такава, каквато я познаваме от „ Доктор Кой “ и още куп научнофантастични филми, е неустоимо привлекателна, само че постоянно е оставала в региона на фантазията. Едно изследване обаче, оповестено в научното списание „ Класическа и квантова гравитация “ още един път акцентира, че то е допустимо, най-малко от математическа позиция.
„ В тази публикация – пишат създателите – представяме геометрия, която е проектирана по този начин, че да подхожда на лаическото изложение на така наречен „ машина на времето “. Това е кутия, която разрешава на хората в нея да се движат обратно и напред във времето и пространството, тълкувано от външен наблюдаващ. “
Тази публикация математически разказва ТАРДИС.
Това сигурно звучи като машина на времето – и почитателите на „ Доктор Кой “ ще виждат, че заглавието на проучването е акроним: „ Traversable acausal retrograde domains in spacetime ” = TARDIS, машината на Лорда на времето.
И по този начин, какво оферират двамата математици, Бенджамин Типет и Дейвид Цанг?
Както е известно, машините на времето би трябвало да са в положение да изкривят самата тъкан на пространство-времето. В този смисъл е най-добре да се мисли за пространство-времето като унифицираща точка за трите физически измерения (ширина, височина, дълбочина), плюс времето.
Времето за нас върви единствено напред с помощта на една чудноватост във втория закон на термодинамиката. Въпреки това „ огъването “ на пространство-времето има някои любопитни проявления, свързани с времето. Ако поставите върху него обект с голяма маса, се образува огромен гравитационен бунар и времето доста се забавя вътре в този бунар.
Но все пак времето продължава да върви единствено напред. Не се връща обратно. За да се случи това, би трябвало да извикате на помощ по малко от теориите на специфичната и общата релативност.
Представете си, че сте в кутия, сходна на ТАРДИС и желаете да се върнете обратно във времето. Извън тази кутия има часовник, който продължава да отмерва времето напред – това ще бъде нашата „ референтна рамка “ – нещо, по отношение на което да измерваме нашето пътешестване във времето и пространството.
Сега, в случай че непрестанно ускорявате, времето към момента ще наподобява обикновено вътре в кутията, само че извън ще стартира да се случва нещо необичайно. Тъй като времето, за което светлината, идваща от часовника, стига до очите ви ще би трябвало да пропътува от ден на ден, с цел да стигне там, дължината на всяка секунда ще се усилва за вас, само че не и за часовника.
Времето за вас се забавя, само че от ваша позиция наподобява, че то се забързва за часовника, който е отвън ТАРДИС. Затова вие остарявате по-бавно, и когато спрете придвижването на ТАРДИС, ще наподобява като че ли времето извън се е придвижило доста – пристигнали сте в бъдещето. Това е релативистичното закъснение на времето, разказано от специфичната доктрина на относителността.
Новото проучване прибавя и детайл от общата доктрина на относителността. Движейки се по-бързо от светлината в пространствено-времеви „ балон “, в кръг, в последна сметка ще настигнете своята лична „ машина на времето “. Когато бъдещата машина на времето срещне тази преди нея, която е в предишното, ще можете да видите предишното и бъдещето по едно и също време и да изберете в коя точка да спрете и да слезете.
Всичко това е изцяло допустимо – в областта на математиката. И във филмите.
Източник: IFLScience
