Илиян Василев: Идеята за изваждането на ТЕЦ „Марица Изток 2“ и „Мини Марица-изток“ от структурата на БЕХ е логична
Идеята за изваждането на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ и „ Мини Марица-изток “ от структурата на БЕХ е разумна, в случай че задачата е да се прекъсне опцията холдингът да подкрепя финансово въглищната енергетика. От тази позиция ходът е пореден.
Последицата също е повече от ясна - въгледобивът и въглищната енергетика у нас се слагат на път без връщане.
Това разяснява във " Facebook " Илиян Василев.
Не толкоз по пазарни аргументи, колкото по политически. У нас енергетиката зависи от Европейски Съюз и родни визионери, които не се терзаят от настоящата проблемност.
Защото, каквото и да си приказваме, става дума за локален енергиен запас. А всяко понижаване на ролята на локалните енергийни източници значи по-голяма взаимозависимост от външни доставки и по-малко благоприятни условия за реакция при рецесии.
Всичко останало усилва потребността от импорт на сила - изключително през зимните месеци и в интервалите, когато водните запаси са лимитирани, а производството от ВЕИ е незадоволително за покриване на потреблението.
Затова ми е мъчно да приема тезата, че закриването на въглищната енергетика е неизбежна международна наклонност. Реалността е по-сложна.
Япония, която мнозина дефинират като една от най-технологично развитите страни в света, продължава да създава към една четвърт от електрическата енергия си от въглища. Китай, който е световен водач в производството на слънчеви панели, акумулатори и вятърни турбини, също не се отхвърля от въглищната си енергетика и продължава да я преглежда като основен детайл от енергийната си сигурност. Като развива нисковъглеродни технологии за изгаряне на въглища и водород.
У нас обаче вместо спор за ролята на въглищните мощности като запас и инструмент за сигурност, наподобява се избира тактика на бавната евтаназия.
Какво ще се случи след отделянето на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ и мините?
Най-вероятно не внезапно затваряне, а мудна гибел. Ще ви приказват, че става по пазарна аргументи. Но в заплащането на емисионни квоти няма пазар - има политика. Постепенно стесняване на активността, понижаване на вложенията и отсрочване на решенията досега, в който обществото привикне към неизбежното.
Бавна гибел под прага на публичната сензитивност. Което е разумна тактика.
Според мен по-разумният метод би бил тези активи да се преглеждат като стратегически запас на страната - запас, който може да не работи непрекъснато, само че да бъде разполагаем в моменти на енергийна рецесия или геополитически разтърсвания.
Това би изисквало дълготрайна тактика, а не само осъществяване на краткосрочни политически цели.
Що се отнася до фантазията за милиони семейства с панели по покривите, акумулатори и действителна енергийна самостоятелност - това е посоката, която би върнала първичната концепция за енергийна народна власт.
Само че към този момент не виждам политическа воля за сходен модел. Напротив - все по-често следим централизация на запаси и въздействие в ръцете на огромни играчи. Олигархизация на енергетиката. Жална ни майка.
А историята демонстрира, че мъчно се намира по-силно лоби от това, което разполага по едно и също време с политическо въздействие, достъп до обществен запас и претенцията да приказва от името на бъдещето.
