Какво представлява идеята за безусловния базов доход, откога датира тя и как се развива през вековете
Идеята за категоричен базов приход датира още от античността. Още Юлий Цезар е раздавал на римските жители 100 денари, което е еквивалентът на 460 $ за две години. Това сподели футурологът доцент доктор Мариана Тодорова в предаването " Сценарий от бъдещето " на Радио " Фокус " с водещ Ива Дойчинова.
Юлий Цезар завещава 75 денари на всеки римски жител след гибелта си.
Император Траян също споделя концепцията за обезпечаване на базов приход на римските жители. Той дава по 650 денари, които се равняват на към 500 $, на всеки римски жител, който кандидатства за това. " Вероятно е заложил някакви критерии, които е трябвало да изпълнят, с цел да им бъде отпусната тази сума. В този развой се изисква проактивност и някакъв вид гражданско общество ", означи доцент Тодорова.
Идеята за категоричен базов приход се появява още веднъж и в късното средновековие. Испанският академик Йоханес Лудовикос Вивес предлага на общинското държавно управление да вкара категоричен базов приход за хората, които не работят. " Той за пръв път приказва за качеството на живота и че когато има доста небогати, даже тези, които имат относително положително богатство, не биха могли да живеят добре ", изясни Мариана Тодорова.
През 1516 година философът Томас Мор написа в своята " Утопия ", че базовият приход би трябвало да бъде предлаган, с цел да имат хората равни благоприятни условия и да спрат да крадат.
През ХVІІ век Томас Пенс написа за правата на бебетата. " Според него всички членове на която и да е общественост на земята би трябвало да бъдат подкрепени с базов приход, тъй като тази земя е за всички ", изясни футурологът.
През 1918 година философът Бъртан Ръсел и лейбъристите в Обединеното кралство оферират скица за държавен бонус, който да овъзмездява най-бедните и най-онеправданите.
След Първата и Втората международна война се появяват доста сходни обществени стратегии. През 1945 година в Англия се появява концепцията за промяна на обществената система, която познаваме и употребяваме през днешния ден. " Още тогава е планувано, че нейните запаси се изчерпват, тъй като структурата, архитектурата на тази система е ясно обвързвана с индустриалните общества, в които ние имаме потребност от служащи, които би трябвало да бъдат образовани, за чието здраве би трябвало да се грижим и които би трябвало да получават обезщетение под формата на пенсии, когато към този момент са негодни да упражняват този труд. Комитетът " Бевъридж “, управителен от американския икономист Уилям Бевъридж, създава предложение за всеобхватна нова обществена система за обществено обезпечаване, компенсации, подвластни от приходите, и безусловни надбавки за деца. Той предлага ставки ", описа доцент Тодорова.
В края на ХХ век американски икономисти пресмятат, че в случай че те заменят тяхната обществена система с въвеждането на категоричен базов приход, ще бъде много по-ефективно като разход на страната. " Това би коствало към 200 милиарда $ годишно, а не трилиони. Тук се включват всички обществени осигуровки, пенсии, помощ при майчинство, средствата за опазване на здравето ", посочи Мариана Тодорова.
Според нея смяната на осигурителната система ще се случи по насила. " Вече живеем в постинформационно общество. С преструктурирането на стопанската система, с деянията на изкуствения разсъдък, със замяната на задания и цели специалности, с това, че изкуственият разсъдък ще ръководи и самите обществени системи, съгласно мен неизбежно ще стигнем до това. Самите пенсионни системи по целия свят се чупят, просто тъй като разходно-покривната политика към този момент не е съответстваща. Ние работим през днешния ден и нашите налози отиват за пенсиите на нашите родители, а не се икономисват за нашето овъзмездяване, когато остареем. Светът се глобализира, страните натрупват доста задължения и тази серпантина не може да продължава до безспир. Ако тези пенсионни системи са съществено застрашени, ще се преструктурират, като евентуално ще бъде въведен най-малък обезпечен базов приход. Тук огромният въпрос, който би трябвало да си зададем, е от кое място да дойдат парите ", разяснява доцент Тодорова.
Тя напомни, че един от претендентите за президент на предходните избори в Съединени американски щати – Андрю Янг, оферираше да има отрицателен налог и всички, които са под избран приход, да не заплащат налози и да получават помощ. Тези, които са над този приход, да получават по-висока ставка. Това е самобитен напредничав налог, разясни Мариана Тодорова.
Съществуват и хрумвания за набиране на тези средства посредством въвеждане на налог върху транзакциите, върху въглеродните излъчвания и върху всичко, което изкуственият разсъдък прави.
Опитът от въвеждането на обезпечен най-малък приход тук-там във Финландия, Съединени американски щати и Канада демонстрира, че хората се активизират и стават по-съвестни. " Те се усещат виновни за това, че някой влага пари в тях. Завършват образованието си, стартират да се хранят по-здравословно, да възпитават по-добре децата си. На 1/3 от хората обаче това работи деморализиращо. Стават пасивни, утежняват качеството си на живот, свиват разноските си до този екзистенцминимум и напълно се отдават на лентяйство ", изясни Мариана Тодорова.
Юлий Цезар завещава 75 денари на всеки римски жител след гибелта си.
Император Траян също споделя концепцията за обезпечаване на базов приход на римските жители. Той дава по 650 денари, които се равняват на към 500 $, на всеки римски жител, който кандидатства за това. " Вероятно е заложил някакви критерии, които е трябвало да изпълнят, с цел да им бъде отпусната тази сума. В този развой се изисква проактивност и някакъв вид гражданско общество ", означи доцент Тодорова.
Идеята за категоричен базов приход се появява още веднъж и в късното средновековие. Испанският академик Йоханес Лудовикос Вивес предлага на общинското държавно управление да вкара категоричен базов приход за хората, които не работят. " Той за пръв път приказва за качеството на живота и че когато има доста небогати, даже тези, които имат относително положително богатство, не биха могли да живеят добре ", изясни Мариана Тодорова.
През 1516 година философът Томас Мор написа в своята " Утопия ", че базовият приход би трябвало да бъде предлаган, с цел да имат хората равни благоприятни условия и да спрат да крадат.
През ХVІІ век Томас Пенс написа за правата на бебетата. " Според него всички членове на която и да е общественост на земята би трябвало да бъдат подкрепени с базов приход, тъй като тази земя е за всички ", изясни футурологът.
През 1918 година философът Бъртан Ръсел и лейбъристите в Обединеното кралство оферират скица за държавен бонус, който да овъзмездява най-бедните и най-онеправданите.
След Първата и Втората международна война се появяват доста сходни обществени стратегии. През 1945 година в Англия се появява концепцията за промяна на обществената система, която познаваме и употребяваме през днешния ден. " Още тогава е планувано, че нейните запаси се изчерпват, тъй като структурата, архитектурата на тази система е ясно обвързвана с индустриалните общества, в които ние имаме потребност от служащи, които би трябвало да бъдат образовани, за чието здраве би трябвало да се грижим и които би трябвало да получават обезщетение под формата на пенсии, когато към този момент са негодни да упражняват този труд. Комитетът " Бевъридж “, управителен от американския икономист Уилям Бевъридж, създава предложение за всеобхватна нова обществена система за обществено обезпечаване, компенсации, подвластни от приходите, и безусловни надбавки за деца. Той предлага ставки ", описа доцент Тодорова.
В края на ХХ век американски икономисти пресмятат, че в случай че те заменят тяхната обществена система с въвеждането на категоричен базов приход, ще бъде много по-ефективно като разход на страната. " Това би коствало към 200 милиарда $ годишно, а не трилиони. Тук се включват всички обществени осигуровки, пенсии, помощ при майчинство, средствата за опазване на здравето ", посочи Мариана Тодорова.
Според нея смяната на осигурителната система ще се случи по насила. " Вече живеем в постинформационно общество. С преструктурирането на стопанската система, с деянията на изкуствения разсъдък, със замяната на задания и цели специалности, с това, че изкуственият разсъдък ще ръководи и самите обществени системи, съгласно мен неизбежно ще стигнем до това. Самите пенсионни системи по целия свят се чупят, просто тъй като разходно-покривната политика към този момент не е съответстваща. Ние работим през днешния ден и нашите налози отиват за пенсиите на нашите родители, а не се икономисват за нашето овъзмездяване, когато остареем. Светът се глобализира, страните натрупват доста задължения и тази серпантина не може да продължава до безспир. Ако тези пенсионни системи са съществено застрашени, ще се преструктурират, като евентуално ще бъде въведен най-малък обезпечен базов приход. Тук огромният въпрос, който би трябвало да си зададем, е от кое място да дойдат парите ", разяснява доцент Тодорова.
Тя напомни, че един от претендентите за президент на предходните избори в Съединени американски щати – Андрю Янг, оферираше да има отрицателен налог и всички, които са под избран приход, да не заплащат налози и да получават помощ. Тези, които са над този приход, да получават по-висока ставка. Това е самобитен напредничав налог, разясни Мариана Тодорова.
Съществуват и хрумвания за набиране на тези средства посредством въвеждане на налог върху транзакциите, върху въглеродните излъчвания и върху всичко, което изкуственият разсъдък прави.
Опитът от въвеждането на обезпечен най-малък приход тук-там във Финландия, Съединени американски щати и Канада демонстрира, че хората се активизират и стават по-съвестни. " Те се усещат виновни за това, че някой влага пари в тях. Завършват образованието си, стартират да се хранят по-здравословно, да възпитават по-добре децата си. На 1/3 от хората обаче това работи деморализиращо. Стават пасивни, утежняват качеството си на живот, свиват разноските си до този екзистенцминимум и напълно се отдават на лентяйство ", изясни Мариана Тодорова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ