Футуристичният концепт GM Firebird IV, който така и не оцеля
Идеята за автоматизираните коли набира все по-голяма мощ и е единствено въпрос на време да се окаже, че кормилото няма да ни е нужен, когато пътуваме заран до офиса в персоналните си коли. Тази концепция претърпя трагично развиване в последните 10 години, само че истината е, че е доста по-стара.
Компаниите опитват в региона на самостоятелните коли още от 20-те години, когато американският електроинженер Франсис Худина взема решение да модифицира и оборудва автомобил от марката Chandler с радио антена, благодарение на която да го ръководи отдалечено от втори автомобил, движещ се откъм гърба. Опитът бил ненапълно сполучлив, а през 50-те и 60-те сходни опити били осъществени от RCA Labs, както и от екип от университета в Охайо.
Мейнстрийм автомобилните производители стартират да организират съществени изследвания в региона на самостоятелната подвижност едвам през 90-те години, само че това не ги стопира преди този момент да показват на света футуристични концепти, които не се нуждаят от човешка мощ за ръководството си.
Американците от General Motors вършат точно това през 1964 година, когато показват своя възвишен Firebird IV по време на ревюто Futurama Exhibit в Ню Йорк.
Въпреки името си, напредничавият първообраз няма нищо общо с добре известният Pontiac Firebird, който излиза на пазара цели три години по-късно. Firebird IV е част от серия пробни транспортни средства, които концернът General Motors стартира да показва през 1953 година
Всичко стартира с Firebird I, който на процедура съставлява реактивен аероплан на колела, продължава с Firebird II (четириместен състезателен автомобил с титаниево купе), минава през налудничавия Firebird III и неговите седем крила и перки, въздушни спирачки и джойстик вместо волан, и кулминира с Firebird IV.
Концептът, който наподобява като изваден от анимационния филм Jetsons, идва да ни покаже какво би било бъдещето на колите, които се ръководят сами. В случая това се случва чрез " програмирани системи за навигация, които обезпечават безспорна сигурност при повече от двойно по-висока скорост от вероятната през днешния ден по автомагистралите ".
Разбира се, Firebird IV не е същински самостоятелен автомобил. Това е просто концепт с четири въртящи се колела. Въпреки това, от GM тогава споделят, че той се задвижва от реактивен мотор. Уловка има и в това, че съгласно концепцията автомобилът се е нуждаел от система от " електрифицирани автомагистрали ", с цел да се движи, каквото и да значи това.
Не е имало и проект машината да се пуска в произвеждане, тъй като от GM не са имали интерес от създаването на самоуправляващи се коли по това време. Firebird IV е бил просто една екзотична концепция, която доста е подхождала на ревюто Futurama.
Впечатляващият концепт има аеродинамичен изчистен дизайн, въодушевен от реактивните самолети. Средната линия на купето става все по-широка към задната част и най-после се трансформира в нещо като криловиден детайл, който стърчи няколко сантиметра след стоповете. Криловидни детайли има и в предната част, като те покриват съвсем напълно предните гуми.
Невероятно острата предна част и наподобяващите газотурбинни мотори детайли в задната част също способстват за впечатляващата осанка на Firebird IV. Същото важи и за голямото челно стъкло и скулптурирания таван с по-ниска междинна част. Самият покрив взе участие в отварянето на вратите. Чрез натискането на бутон той се плъзга напред и нагоре, което разрешава на вратите да се отворят напред, осигурявайки елементарен достъп до интериора.
Кабината пък е комбинация от авиационен дух и чист разкош. Седалките са въодушевени от реактивните изтребители по това време и се въртят и накланят, с цел да усилят комфорта на пасажерите. Освен това, Firebird IV е умислен като всекидневна на колела, разполагаща с работещ ледник, сгъваема маса и даже тв приемник.
Днес всичко това не звучи толкоз налудничаво, имайки поради какъв брой близо сме досега да можем да работим, спим или гледаме филми, до момента в който автомобилът ни вози самичък. Но през 1964 година сходна разработка е бира извънредно напредничава, изключително като вземем поради обстоятелството размера на хладилниците и тв приемниците по това време.
В таблото на Firebird IV е ситуиран и специфичен слот за релефни карти с авансово начертан маршрут, който електрониката на колата разчита и поема по " електрическите автомагистрали ". Или най-малко такава е била концепцията. Звучи като първобитна навигационна система.
За страдание всичко това остава единствено в спомените на присъствалите на премиерата, както и запечатано за поколенията в няколко фотографски фрагмента. Малко по-късно, през 1969 година, General Motors дава нов живот на концепцията, този път под различен собствен бранд - Buick. Концептът се споделя Buick Century Cruiser и е съвсем изцяло еднакъв с Firebird IV, като се изключи цвета, кормилото и няколко промени по интериора. Подобно на множеството коли, които са били част от ревюто Futurama, Firebird IV е имал нелека орис - бил е погубен през 80-те. Интересна, само че тъжна история.
Компаниите опитват в региона на самостоятелните коли още от 20-те години, когато американският електроинженер Франсис Худина взема решение да модифицира и оборудва автомобил от марката Chandler с радио антена, благодарение на която да го ръководи отдалечено от втори автомобил, движещ се откъм гърба. Опитът бил ненапълно сполучлив, а през 50-те и 60-те сходни опити били осъществени от RCA Labs, както и от екип от университета в Охайо.
Мейнстрийм автомобилните производители стартират да организират съществени изследвания в региона на самостоятелната подвижност едвам през 90-те години, само че това не ги стопира преди този момент да показват на света футуристични концепти, които не се нуждаят от човешка мощ за ръководството си.
Американците от General Motors вършат точно това през 1964 година, когато показват своя възвишен Firebird IV по време на ревюто Futurama Exhibit в Ню Йорк.
Въпреки името си, напредничавият първообраз няма нищо общо с добре известният Pontiac Firebird, който излиза на пазара цели три години по-късно. Firebird IV е част от серия пробни транспортни средства, които концернът General Motors стартира да показва през 1953 година
Всичко стартира с Firebird I, който на процедура съставлява реактивен аероплан на колела, продължава с Firebird II (четириместен състезателен автомобил с титаниево купе), минава през налудничавия Firebird III и неговите седем крила и перки, въздушни спирачки и джойстик вместо волан, и кулминира с Firebird IV.
Концептът, който наподобява като изваден от анимационния филм Jetsons, идва да ни покаже какво би било бъдещето на колите, които се ръководят сами. В случая това се случва чрез " програмирани системи за навигация, които обезпечават безспорна сигурност при повече от двойно по-висока скорост от вероятната през днешния ден по автомагистралите ".
Разбира се, Firebird IV не е същински самостоятелен автомобил. Това е просто концепт с четири въртящи се колела. Въпреки това, от GM тогава споделят, че той се задвижва от реактивен мотор. Уловка има и в това, че съгласно концепцията автомобилът се е нуждаел от система от " електрифицирани автомагистрали ", с цел да се движи, каквото и да значи това.
Не е имало и проект машината да се пуска в произвеждане, тъй като от GM не са имали интерес от създаването на самоуправляващи се коли по това време. Firebird IV е бил просто една екзотична концепция, която доста е подхождала на ревюто Futurama.
Впечатляващият концепт има аеродинамичен изчистен дизайн, въодушевен от реактивните самолети. Средната линия на купето става все по-широка към задната част и най-после се трансформира в нещо като криловиден детайл, който стърчи няколко сантиметра след стоповете. Криловидни детайли има и в предната част, като те покриват съвсем напълно предните гуми.
Невероятно острата предна част и наподобяващите газотурбинни мотори детайли в задната част също способстват за впечатляващата осанка на Firebird IV. Същото важи и за голямото челно стъкло и скулптурирания таван с по-ниска междинна част. Самият покрив взе участие в отварянето на вратите. Чрез натискането на бутон той се плъзга напред и нагоре, което разрешава на вратите да се отворят напред, осигурявайки елементарен достъп до интериора.
Кабината пък е комбинация от авиационен дух и чист разкош. Седалките са въодушевени от реактивните изтребители по това време и се въртят и накланят, с цел да усилят комфорта на пасажерите. Освен това, Firebird IV е умислен като всекидневна на колела, разполагаща с работещ ледник, сгъваема маса и даже тв приемник.
Днес всичко това не звучи толкоз налудничаво, имайки поради какъв брой близо сме досега да можем да работим, спим или гледаме филми, до момента в който автомобилът ни вози самичък. Но през 1964 година сходна разработка е бира извънредно напредничава, изключително като вземем поради обстоятелството размера на хладилниците и тв приемниците по това време.
В таблото на Firebird IV е ситуиран и специфичен слот за релефни карти с авансово начертан маршрут, който електрониката на колата разчита и поема по " електрическите автомагистрали ". Или най-малко такава е била концепцията. Звучи като първобитна навигационна система.
За страдание всичко това остава единствено в спомените на присъствалите на премиерата, както и запечатано за поколенията в няколко фотографски фрагмента. Малко по-късно, през 1969 година, General Motors дава нов живот на концепцията, този път под различен собствен бранд - Buick. Концептът се споделя Buick Century Cruiser и е съвсем изцяло еднакъв с Firebird IV, като се изключи цвета, кормилото и няколко промени по интериора. Подобно на множеството коли, които са били част от ревюто Futurama, Firebird IV е имал нелека орис - бил е погубен през 80-те. Интересна, само че тъжна история.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ