Проф. Хаджиева: Промените в стандарта по лъчелечение разширяват достъпа на пациентите
Идеята на измененията в стандарта по лъчелечение е пациентът да има достъп до консултативна лъчетерапевтична помощ. И това нещо няма потребност да става в огромна болница. Това разяснява пред БНР проф. Татяна Хаджиева, ръководител на Гилдията на лъчетерапевтите в България, по отношение на, оповестени за публично разискване на уебстраницата на Министерство на здравеопазването.
„ Няма болница, която да прави лъчетерапия и да има мултидисциплинарна комисия, а просто на индивида някой му е споделил, че би трябвало да прави лъчетерапия и той отива при този доктор със компетентност лъчелечение и лекарят му споделя – да, ти би трябвало да направиш лъчелечение, само че има потребност да направиш и други проучвания – по този начин е и написано, „ както и ориентиране на пациенти за съвещания с други експерти “, или за болнично лекуване. Много значимо е също, че освен за онкологични, а и за някои неонкологични болести, тъй като лъчелечението оказва помощ и при някои дегенеративни положения – това са всякакви шипове на краката, на коленете, на раменната става и така нататък, с което лъчетерапията прави доста добра работа. Т.е. уголемява достъпа на пациенти до експерт, който да им каже вярното решение “, разяснява проф. Хаджиева.
Тя уточни, че консултативната активност би трябвало да може да се прави не при огромните условия на лечебните заведения за инсталация и с позволение за работа с йонизиращо лекуване, а просто като хората „ в най-последния град “ имат достъп до съветник за лъчева терапия.
По думите ѝ към в страната има към 80 медици със компетентност по лъчева терапия, част от които обаче са в напреднала и в пенсионна възраст, само че не престават да работят. „ Така че в случай че има условие за такова нещо, нормално дори самото ДКЦ в някой град споделя – знаете ли, на мен ми се явяват пациенти, които търсят някаква информация по лъчелечение, бихте ли пристигнали за някакъв ден, за някакъв час, да вършиме консултация. Така че това, коства ми се, уголемява достъпа на хората. Вместо те да пътуват и да стигнат до този експерт, експертът ще отиде при тях “, разяснява проф. Татяна Хаджиева.
Тя уточни още, че в страната има 22 лъчетерапевтични центъра, като във всеки регионален град има подобен център. „ Там всеки един от експертите по лъчелечение има право да дава съвещания в извънболничната помощ. Няма условия за инсталация – индивидът би трябвало да си носи личния мозък и да има обикновените неща – бюро, софа за обзор, компютър, уред за кръвно налягане, слушалки – никакви особени условия. Защото това е умствена активност – разглеждане на документи, ревизиране на пациента и ориентиране в направления, които би трябвало да се извършват, с цел да може пациентът да получи добра помощ “, приключи проф. Хаджиева.
„ Няма болница, която да прави лъчетерапия и да има мултидисциплинарна комисия, а просто на индивида някой му е споделил, че би трябвало да прави лъчетерапия и той отива при този доктор със компетентност лъчелечение и лекарят му споделя – да, ти би трябвало да направиш лъчелечение, само че има потребност да направиш и други проучвания – по този начин е и написано, „ както и ориентиране на пациенти за съвещания с други експерти “, или за болнично лекуване. Много значимо е също, че освен за онкологични, а и за някои неонкологични болести, тъй като лъчелечението оказва помощ и при някои дегенеративни положения – това са всякакви шипове на краката, на коленете, на раменната става и така нататък, с което лъчетерапията прави доста добра работа. Т.е. уголемява достъпа на пациенти до експерт, който да им каже вярното решение “, разяснява проф. Хаджиева.
Тя уточни, че консултативната активност би трябвало да може да се прави не при огромните условия на лечебните заведения за инсталация и с позволение за работа с йонизиращо лекуване, а просто като хората „ в най-последния град “ имат достъп до съветник за лъчева терапия.
По думите ѝ към в страната има към 80 медици със компетентност по лъчева терапия, част от които обаче са в напреднала и в пенсионна възраст, само че не престават да работят. „ Така че в случай че има условие за такова нещо, нормално дори самото ДКЦ в някой град споделя – знаете ли, на мен ми се явяват пациенти, които търсят някаква информация по лъчелечение, бихте ли пристигнали за някакъв ден, за някакъв час, да вършиме консултация. Така че това, коства ми се, уголемява достъпа на хората. Вместо те да пътуват и да стигнат до този експерт, експертът ще отиде при тях “, разяснява проф. Татяна Хаджиева.
Тя уточни още, че в страната има 22 лъчетерапевтични центъра, като във всеки регионален град има подобен център. „ Там всеки един от експертите по лъчелечение има право да дава съвещания в извънболничната помощ. Няма условия за инсталация – индивидът би трябвало да си носи личния мозък и да има обикновените неща – бюро, софа за обзор, компютър, уред за кръвно налягане, слушалки – никакви особени условия. Защото това е умствена активност – разглеждане на документи, ревизиране на пациента и ориентиране в направления, които би трябвало да се извършват, с цел да може пациентът да получи добра помощ “, приключи проф. Хаджиева.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ