Нибиру ли е? На всеки 6500 г. загадъчен космически обект погубва живота на Земята
Идеята, че Земята от време на време минава през пагубни събития, интригува както откриватели, по този начин и запалянковци. Една такава доктрина, наричана Хипотеза за Адам и Ева, допуска, че планетата претърпява катаклизми на всеки 6500 години.
Името " Хипотеза за Адам и Ева " идва от разкрит документ, оповестен от Централното разследващо ръководство (ЦРУ) през 2013 година Документът, прочут като " Историята на Адам и Ева ", изследва вероятността за това Земята да минава през циклични катаклизми. Той показва неповторима позиция върху геоложките събития и техните шпации на повтаряне. Предлага модел, съгласно който на всеки 6500 години на планетата се случват пагубни събития.
Катаклизми са резултат от околните срещи на Земята с солиден небесен обект. Вероятно това е комета или метеорит, не се показва дали е към момента митичната планета Нибиру. Документът допуска, че тези срещи водят до големи заличавания.
Включително обилни климатични промени, геоложки катаклизми и всеобщо изгубване на типове. За да се реши валидността на хипотезата е значимо да се прегледат геоложки и палеонтологични записи. Между тях да се потърсят доказателства за минали пагубни събития.
Наистина геоложките изследвания са разпознали няколко случая на внезапна смяна на климата, морските равнища и геоложки разстройства през историята на Земята. Например, интервалът на ранния дриас, настъпил преди почти 12 900 години, бележи бързо и трагично завръщане към съвсем ледникови условия след интервал на релативно топъл климат. Тази неочаквана смяна на климата съответствува с изгубването на доста огромни типове бозайници. Това е предизвикало обилни разстройства в екосистемата на планетата.
Палеонтологичните записи също дават скъпи данни. Събитията на всеобщо изгубване, като пермско-триаското и кредно-палеогенското, допускат, че на Земята са се случили пагубни събития. Те трагично трансформирали живота на планетата. Тези събития съответстват с геоложки данни за огромни въздействия или вулканични изригвания и поддържат концепцията за периодически пагубни събития, които съпътстват историята на Земята.
Ако бъде доказана, Хипотезата за Адам и Ева ще революционизира разбирането ни за историята и развиването на Земята, както и за силите, които оформят нашата планета и живота ѝ, отбелязва Бургас нюз. Това би означавало, че историята на Земята е придружена от циклични катаклизми, влияещи върху климатичните модели, еволюцията на типовете и даже човешката цивилизация.
Подобни повтарящи се пагубни събития биха трансформирали изцяло визията за възхода и падението на античните цивилизации, както и за евентуалното въздействие на тези събития върху културния и софтуерен прогрес. Освен това разбирането на цикличния темперамент на злополуките може да помогне при прогнозирането и смекчаването на тяхното влияние върху актуалните общества.
Необходими са обаче спомагателни проучвания и интердисциплинарно съдействие, с цел да се изследват и потвърдят изказванията, изложени в хипотезата. Учени в разнообразни области, в това число геология, астрономия и палеонтология, би трябвало да работят дружно, с цел да съберат повече данни, да проведат строги разбори и да вземат участие в теоретичен дискурс, с цел да реализиран изцяло схващане за цикличните произшествия на Земята.
Хипотезата показва една, несъмнено провокираща, позиция върху историята на Земята. Въпреки че произтича от разкрит документ и се основава на геоложки и палеонтологични записи и данни, нейната научна годност към момента предстои на инспекция и спомагателни проучвания.
Името " Хипотеза за Адам и Ева " идва от разкрит документ, оповестен от Централното разследващо ръководство (ЦРУ) през 2013 година Документът, прочут като " Историята на Адам и Ева ", изследва вероятността за това Земята да минава през циклични катаклизми. Той показва неповторима позиция върху геоложките събития и техните шпации на повтаряне. Предлага модел, съгласно който на всеки 6500 години на планетата се случват пагубни събития.
Катаклизми са резултат от околните срещи на Земята с солиден небесен обект. Вероятно това е комета или метеорит, не се показва дали е към момента митичната планета Нибиру. Документът допуска, че тези срещи водят до големи заличавания.
Включително обилни климатични промени, геоложки катаклизми и всеобщо изгубване на типове. За да се реши валидността на хипотезата е значимо да се прегледат геоложки и палеонтологични записи. Между тях да се потърсят доказателства за минали пагубни събития.
Наистина геоложките изследвания са разпознали няколко случая на внезапна смяна на климата, морските равнища и геоложки разстройства през историята на Земята. Например, интервалът на ранния дриас, настъпил преди почти 12 900 години, бележи бързо и трагично завръщане към съвсем ледникови условия след интервал на релативно топъл климат. Тази неочаквана смяна на климата съответствува с изгубването на доста огромни типове бозайници. Това е предизвикало обилни разстройства в екосистемата на планетата.
Палеонтологичните записи също дават скъпи данни. Събитията на всеобщо изгубване, като пермско-триаското и кредно-палеогенското, допускат, че на Земята са се случили пагубни събития. Те трагично трансформирали живота на планетата. Тези събития съответстват с геоложки данни за огромни въздействия или вулканични изригвания и поддържат концепцията за периодически пагубни събития, които съпътстват историята на Земята.
Ако бъде доказана, Хипотезата за Адам и Ева ще революционизира разбирането ни за историята и развиването на Земята, както и за силите, които оформят нашата планета и живота ѝ, отбелязва Бургас нюз. Това би означавало, че историята на Земята е придружена от циклични катаклизми, влияещи върху климатичните модели, еволюцията на типовете и даже човешката цивилизация.
Подобни повтарящи се пагубни събития биха трансформирали изцяло визията за възхода и падението на античните цивилизации, както и за евентуалното въздействие на тези събития върху културния и софтуерен прогрес. Освен това разбирането на цикличния темперамент на злополуките може да помогне при прогнозирането и смекчаването на тяхното влияние върху актуалните общества.
Необходими са обаче спомагателни проучвания и интердисциплинарно съдействие, с цел да се изследват и потвърдят изказванията, изложени в хипотезата. Учени в разнообразни области, в това число геология, астрономия и палеонтология, би трябвало да работят дружно, с цел да съберат повече данни, да проведат строги разбори и да вземат участие в теоретичен дискурс, с цел да реализиран изцяло схващане за цикличните произшествия на Земята.
Хипотезата показва една, несъмнено провокираща, позиция върху историята на Земята. Въпреки че произтича от разкрит документ и се основава на геоложки и палеонтологични записи и данни, нейната научна годност към момента предстои на инспекция и спомагателни проучвания.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ