Идеята за декарбонизацията на Европа до 2050 г. е само мечта
Идеята, че газовият бранш в Европа може да се декарбонизира до 2050 година е нищо повече от една фантазия, счита Джейсън Дийн от Energy Post, базирайки се на последните изследвания в тази област.
Изследването на групата за разбор на политиката за околната среда към Международния съвет за чист превоз (ICCT) демонстрира, че възобновимият метан, най-обещаващият нисковъглероден газ сега, може да компенсира най-вече 12% от плануваното общо търсене на газ в Европа през 2050 година
„ Има огромен интерес към изследванията, финансирани от газовата промишленост, които настояват, че до 2050 година снабдяването с природен газ в границите на Европа може да бъде декарбонизирано посредством възобновим метан “, счита Стефани Сиръл, член на ICCT.
Според нея капацитетът на възобновимия газ е доста по-ограничен спрямо този на слънчевата и вятърната сила.
Газовата промишленост показа разнообразни приблизителни оценки за количеството възобновим газ, който може да влезе в европейската енергийна система до 2050 година
През 2017 година генералният секретар на Eurogas, комерсиална асоциация, която показва ползите на газовата промишленост на Стария континент, Бети Раабе дефинира това количество на 76%.
Едно изследване, направено през февруари тази година от консултантската компания Ecofys, финансирана от газов консорциум, доближи до скромната оценка от 122 милиарда куб. възобновим газ до 2050 година
Повече от 80% от този газ ще бъде под формата на възобновим метан, акцентират от Ecofys.
Биометанът се създава посредством анаеробно разграждане, задоволително развита технология, заради което този запас се счита за водещ в надпреварата за декарбонизация посредством газ.
Изследванията на ICCT слагат под подозрение предходните оценки за количеството биометан и неговото влияние. Според Съветът този газ може да бъде създаден до оптимално количество от 36 милиарда куб. м. доникъде на века.
До известна степен това се дължи на обстоятелството, че проучванията на ICCT се базират на някои от по-оптимистичните проучвания от предходни години.
Организацията отхвърли опцията за потребление на възобновима сила при основаването на синтетичен метан, защото в кратковременен проект това ще увеличи доста индустриалните разноски и ще попречва битката за ограничението на парниковите газове в Европа до 2030 година
Според ICCT някои други източници, като утайките от отпадъчните води, могат релативно елементарно да се трансфорат в биометан и към този момент се употребяват, въпреки и в дребен мащаб.
Може би най-голямото предизвикателство пред производството на този газ в Европа остава неговата висока цена.
„ Установихме, че потреблението на по-голяма част от капацитета на възобновимите източници ще изисква дотации и други държавни тласъци в диапазона от 1,50 евро до 4 евро на куб.м “, счита Сиръл, като прибавя: „ Това е от 10 до 20 пъти над междинната цена на газа на едро “.
Високата цена при производството на биометан в Европа се дължи на политиките при селското стопанство.
Най-големият източник на биометан са фермите, а на континента техният брой е нищожен.
По-ефективен вид би могъл да бъде изгарянето на биометана на място, с цел да се сътвори електрическа енергия, считат от ICCT, само че прибавят, че и за това ще са нужни политически тласъци.
Проучванията на организацията позволяват, че най-малко при природния газ обществените средства ще бъдат от извънредно огромно значение в прехода към цялостна декарбонизация на енергийния бранш.
Изследването на групата за разбор на политиката за околната среда към Международния съвет за чист превоз (ICCT) демонстрира, че възобновимият метан, най-обещаващият нисковъглероден газ сега, може да компенсира най-вече 12% от плануваното общо търсене на газ в Европа през 2050 година
„ Има огромен интерес към изследванията, финансирани от газовата промишленост, които настояват, че до 2050 година снабдяването с природен газ в границите на Европа може да бъде декарбонизирано посредством възобновим метан “, счита Стефани Сиръл, член на ICCT.
Според нея капацитетът на възобновимия газ е доста по-ограничен спрямо този на слънчевата и вятърната сила.
Газовата промишленост показа разнообразни приблизителни оценки за количеството възобновим газ, който може да влезе в европейската енергийна система до 2050 година
През 2017 година генералният секретар на Eurogas, комерсиална асоциация, която показва ползите на газовата промишленост на Стария континент, Бети Раабе дефинира това количество на 76%.
Едно изследване, направено през февруари тази година от консултантската компания Ecofys, финансирана от газов консорциум, доближи до скромната оценка от 122 милиарда куб. възобновим газ до 2050 година
Повече от 80% от този газ ще бъде под формата на възобновим метан, акцентират от Ecofys.
Биометанът се създава посредством анаеробно разграждане, задоволително развита технология, заради което този запас се счита за водещ в надпреварата за декарбонизация посредством газ.
Изследванията на ICCT слагат под подозрение предходните оценки за количеството биометан и неговото влияние. Според Съветът този газ може да бъде създаден до оптимално количество от 36 милиарда куб. м. доникъде на века.
До известна степен това се дължи на обстоятелството, че проучванията на ICCT се базират на някои от по-оптимистичните проучвания от предходни години.
Организацията отхвърли опцията за потребление на възобновима сила при основаването на синтетичен метан, защото в кратковременен проект това ще увеличи доста индустриалните разноски и ще попречва битката за ограничението на парниковите газове в Европа до 2030 година
Според ICCT някои други източници, като утайките от отпадъчните води, могат релативно елементарно да се трансфорат в биометан и към този момент се употребяват, въпреки и в дребен мащаб.
Може би най-голямото предизвикателство пред производството на този газ в Европа остава неговата висока цена.
„ Установихме, че потреблението на по-голяма част от капацитета на възобновимите източници ще изисква дотации и други държавни тласъци в диапазона от 1,50 евро до 4 евро на куб.м “, счита Сиръл, като прибавя: „ Това е от 10 до 20 пъти над междинната цена на газа на едро “.
Високата цена при производството на биометан в Европа се дължи на политиките при селското стопанство.
Най-големият източник на биометан са фермите, а на континента техният брой е нищожен.
По-ефективен вид би могъл да бъде изгарянето на биометана на място, с цел да се сътвори електрическа енергия, считат от ICCT, само че прибавят, че и за това ще са нужни политически тласъци.
Проучванията на организацията позволяват, че най-малко при природния газ обществените средства ще бъдат от извънредно огромно значение в прехода към цялостна декарбонизация на енергийния бранш.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ