Отново актуален: Възраждат соц проект за напояване на Централна Азия от сибирски реки, ще струва само $100 милиарда
Идея, заровена в архивите на късния Съюз на съветските социалистически републики като прекомерно скъпа и екологично рискована, още веднъж е на дневен ред. Руски учени под егидата на Руската академия на науките (РАН) оповестиха, че работят по осъвременена версия на плана за прекачване на вода от сибирските реки към засушаващите се региони на Централна Азия. Този път обаче проектът е да се случи не посредством великански открити канали, а със затворена тръбопроводна система.
Цената на начинанието се прави оценка на към $100 милиарда, а хоризонтът за реализация - най-малко едно десетилетие.
Става дума за транспорт на вода от Обската равнина към страни като Узбекистан, където дефицитът на водни запаси към този момент се трансформира във фактор за обществена и политическа неустойчивост. Промените в климата, топенето на ледниците в Тян Шан и Памир и демографският растеж изострят обстановката до степен, в която " огромните решения " още веднъж наподобяват като единствени. Заедно с тях разумно се връщат и старите въпроси - дали сходен план е безвреден, осъществим и политически вероятен.
Източник:
Началото
Историята на тази концепция е съвсем толкоз дълга, колкото и самите разногласия към нея. Още през 1868 година съветският академик Яков Демченко предлага да се отклонят водите на Об и Иртиш към басейна на Аралско море, с цел да се сътвори ново " вътрешно Средиземно море ", което да промени климата и стопанската система на голям район.
В руската ера концепцията прераства в държавен мегапроект. През 60-те и 70-те години тематиката е обсъждана на най-високо равнище, а през 1970 година Министерският съвет на Съюз на съветските социалистически републики публично афишира за приоритет прехвърлянето на до 25 куб. км вода годишно от Сибир към Централна Азия.
Колосални мащаби
Проектът е умислен в колосални мащаби - канал с дължина над 2500 км, широчина до 300 м и потенциал, съпоставим с дебита на огромни европейски реки. В работата вземат участие над 160 института и организации, готови са десетки томове документи. Прогнозите дават обещание икономическа възвръщаемост и решение на хроничния воден недостиг в южните руски републики.
Реалността обаче се оказва по-сложна. През 1986-а на фона на икономическата рецесия, възходящото екологично придвижване и съществени рецензии от научната общественост, Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз приключва плана. Опасенията са свързани с нарушение на хидрологичния баланс на Сибир и непредсказуеми климатични последствия.
Източник:
Периодично връщане към концепцията
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики концепцията от време на време се връща в общественото пространство - от апелите на Юрий Лужков при започване на 2000-те до по-умерените изявления на съветски и казахстански водачи през последното десетилетие. Сега, в подтекста на задълбочаващата се водна рецесия в Централна Азия, тя още веднъж наподобява " настояща ".
Данните за района са тревожни. Населението на някогашните руски републики в Централна Азия към този момент надвишава 80 милиона души и продължава да пораства.
Ледниците, които зареждат Амударя и Сърдаря, са се свили с над 25% за няколко десетилетия, а размерите на някои реки в Казахстан и Узбекистан са намалели с до 70%. В същото време районът остава измежду международните водачи по разхищаване на вода. Остарелите напоителни системи губят десетки милиарди кубически метра годишно. Около 13% от популацията към този момент даже няма достъп до безвредна питейна вода.
Допълнително напрежение внасят и плановете на Афганистан за отклонение на води от Амударя, в това число амбициозният канал Кош-Тепа, който може да " отнеме " до 1/3 от потока на реката. За страните надолу по течението това е екзистенциален риск, а разговорът с талибанските управляващи към този момент дава лимитирани резултати.
Най-голямата подземна мрежа за напояване е измежду пустинния пясък, а Кадафи я наричаше " 8-ото знамение на света "
Използваните първични материали стигат за построяването на 20 като пирамидите в Гиза
Актуалното софтуерно решение
На този декор учените от РАН оферират нов, по- " софтуерен " вид на остарелия план. Вместо открити канали, да се направи водопровод с дължина към 2100 км и първичен потенциал от 5,5 куб. км годишно, с опция за разширение.
Скептиците обаче са повече от оптимистите. Част от специалистите показват неналичието на вложители, големите екологични и политически опасности и обстоятелството, че архивите със руските калкулации са изгубени, което значи старт от нулата.
Други означават, че без районно единодушие сходен план е жертван още в зародиш. Според експерти от Централна Азия решението не е в мегастроежи, а в по-ефективно потребление на наличните запаси - по-малко водоемки култури, съвременно напояване и действително съдействие сред страните.
Държава с над 90 млн. души население ще мести столицата си - няма вода
Некадърно ръководство на ресурсите, безотговорно застрояване... звучи ли ви познато?
Цената на начинанието се прави оценка на към $100 милиарда, а хоризонтът за реализация - най-малко едно десетилетие.
Става дума за транспорт на вода от Обската равнина към страни като Узбекистан, където дефицитът на водни запаси към този момент се трансформира във фактор за обществена и политическа неустойчивост. Промените в климата, топенето на ледниците в Тян Шан и Памир и демографският растеж изострят обстановката до степен, в която " огромните решения " още веднъж наподобяват като единствени. Заедно с тях разумно се връщат и старите въпроси - дали сходен план е безвреден, осъществим и политически вероятен.
Източник:
Началото
Историята на тази концепция е съвсем толкоз дълга, колкото и самите разногласия към нея. Още през 1868 година съветският академик Яков Демченко предлага да се отклонят водите на Об и Иртиш към басейна на Аралско море, с цел да се сътвори ново " вътрешно Средиземно море ", което да промени климата и стопанската система на голям район.
В руската ера концепцията прераства в държавен мегапроект. През 60-те и 70-те години тематиката е обсъждана на най-високо равнище, а през 1970 година Министерският съвет на Съюз на съветските социалистически републики публично афишира за приоритет прехвърлянето на до 25 куб. км вода годишно от Сибир към Централна Азия.
Колосални мащаби
Проектът е умислен в колосални мащаби - канал с дължина над 2500 км, широчина до 300 м и потенциал, съпоставим с дебита на огромни европейски реки. В работата вземат участие над 160 института и организации, готови са десетки томове документи. Прогнозите дават обещание икономическа възвръщаемост и решение на хроничния воден недостиг в южните руски републики.
Реалността обаче се оказва по-сложна. През 1986-а на фона на икономическата рецесия, възходящото екологично придвижване и съществени рецензии от научната общественост, Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз приключва плана. Опасенията са свързани с нарушение на хидрологичния баланс на Сибир и непредсказуеми климатични последствия.
Източник:
Периодично връщане към концепцията
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики концепцията от време на време се връща в общественото пространство - от апелите на Юрий Лужков при започване на 2000-те до по-умерените изявления на съветски и казахстански водачи през последното десетилетие. Сега, в подтекста на задълбочаващата се водна рецесия в Централна Азия, тя още веднъж наподобява " настояща ".
Данните за района са тревожни. Населението на някогашните руски републики в Централна Азия към този момент надвишава 80 милиона души и продължава да пораства.
Ледниците, които зареждат Амударя и Сърдаря, са се свили с над 25% за няколко десетилетия, а размерите на някои реки в Казахстан и Узбекистан са намалели с до 70%. В същото време районът остава измежду международните водачи по разхищаване на вода. Остарелите напоителни системи губят десетки милиарди кубически метра годишно. Около 13% от популацията към този момент даже няма достъп до безвредна питейна вода.
Допълнително напрежение внасят и плановете на Афганистан за отклонение на води от Амударя, в това число амбициозният канал Кош-Тепа, който може да " отнеме " до 1/3 от потока на реката. За страните надолу по течението това е екзистенциален риск, а разговорът с талибанските управляващи към този момент дава лимитирани резултати.
Най-голямата подземна мрежа за напояване е измежду пустинния пясък, а Кадафи я наричаше " 8-ото знамение на света "
Използваните първични материали стигат за построяването на 20 като пирамидите в Гиза
Актуалното софтуерно решение
На този декор учените от РАН оферират нов, по- " софтуерен " вид на остарелия план. Вместо открити канали, да се направи водопровод с дължина към 2100 км и първичен потенциал от 5,5 куб. км годишно, с опция за разширение.
Скептиците обаче са повече от оптимистите. Част от специалистите показват неналичието на вложители, големите екологични и политически опасности и обстоятелството, че архивите със руските калкулации са изгубени, което значи старт от нулата.
Други означават, че без районно единодушие сходен план е жертван още в зародиш. Според експерти от Централна Азия решението не е в мегастроежи, а в по-ефективно потребление на наличните запаси - по-малко водоемки култури, съвременно напояване и действително съдействие сред страните.
Държава с над 90 млн. души население ще мести столицата си - няма вода
Некадърно ръководство на ресурсите, безотговорно застрояване... звучи ли ви познато?
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ