Приказки за идиоти, спящи народи, вещицата от изтока и един румен, който бил малко червен
„ ИдЕот “ е човек цялостен с хрумвания. Това го разбрах през днешния ден, та взех решение да го споделя – ей по този начин просто, няма нищо общо, дублирам: НИЩО ОБЩО със идващите редове и героите в тях.
…
Имало едно време една огромна, алена партия, която царувала в земята на съветските задунайски миньони. Царувала дълго и сладко, но доста сладко. Червените партийни принцове не пропущали хранене – по 4-5 пъти дневно, а дребните им лейтенанти обирали всичката мехлем от господарската маса.
Било вълшебно. Един ден обаче разказвачът на приказката трябвало да смени повествованието, тъй като историята доста затъпяла и той раздал новите функции на старите герои.
На едни се паднало да са банкери, на други – предприемачи, трети станали демократични политици и се разделили на партии и съгласно новите си функции трябвало да се карат между тях.
Речено – сторено.
И по този начин приказката траяла. За тях. Другите в омагьосаното царство траяли да спят своя непробуден сън, прокълнати от злата магьосница от изтока.
Минало се обаче време, трийсет, че и повече години и остарялата обич се оказала по-силна от всичко – а и откакто поданиците в омагьосаното царство по този начин и по този начин спели непробуден сън, подклаждан от проклятието на вещицата от изтока, старите червени принцове и принцеси решили да се съберат още веднъж. И по този начин – благодарение на философския факултет на държавната им сигурност, който пазел досиетата на всички и раздавал кесийки с парички, те се срещнали още веднъж, познали се, прегърнали се, целунали се и си облекли отново старите червени дрешки със сърповете и чуковете.
The End… желаех да кажа: конец фильма.
И откакто остарялото бèкàпè се събра, няколкото към момента будни фенове на мултипликационното филмче или там… читатели на приказката се зачудиха какво ли ще сътворят тия от остарялото бèкàпè.
Първо обезглавиха ламята на Промяната, след това сипаха захар в резервоара на Демократичната България. Какво, какво остава? Какво ще измислят да създадат?
„ Ще върнат операцията с хвърчащите хартиени бюлетини “, допусна някой, само че другите го освиркаха: „ Айде стига бе! Това е жалко. Те не са чак толкоз нагли, бе! Две хиляди двайсет и коя година сме!!! “. Представете си в този момент физиономиите на същите тия неверници, който се подиграваха на предизвестието. Ченетата им увиснаха.
Плеснаха се по челата и напълно изгубили интерес към повествованието на тая тъпота, няколкото будни зрители/слушатели/читатели им теглиха една и затвориха куфара, викнаха такси и поръчаха: „ за Терминал две “. Останалите фенове – и те, като поданиците в омагьосаното царство от приказката – спят непробудно, прокълнати от вещицата от изтока.
Така че, благи деца, нищо няма да се промени, до момента в който вещицата от изтока не бъде унищожена, като в положителните приказки.
…
А в този момент една друга приказка, която няма нищо общо с нищо от по-горните редове:
Имало едно време един светлочервен президент, който все повтарял, че доста обича специалистите. Дори имал занимание – да прави експертни държавни управления. Ей по този начин – едвам убива времето.
Все повтарял „ експертно това “, „ експертно това “ и доста обичал да си слуша личния глас, до момента в който обаче един ден не се случило тъкмо специалистите в страната му да кажат, че цикаджиите са оплескали изборите. Повтарям: цикаджиите, не циркаджиите. Макар че разбирам объркването ви.
Руменият обаче имал една загадка: доста обичал вещицата от изтока и си имал алъш-вериш с едни червени принцове и принцеси от една друга приказка (не споделяме коя).
Някакви досадници тогава му споделили: „ Ей, румения, виж, чуй! Самите специалисти, в които се кълнеш, споделят, че цикаджиите са оплескали изборите и ще ни убият демокрацията! “
Сърцето му се свило, тъй като хем бил заречен на едни там – немного значими хора – да им пази демокрацията, хем обаче неговите си принцове и принцеси желали да я убият. Що да стори?
И той споделил: „ Не се безпокойте, аз имам тука едни други специалисти, те са по-важни специалисти, аз им споделям какво да ми кажат и след това ги чувам какво са ми споделили. Та те споделиха, че всичко е наред “.
И по този начин хората се поуспокоили и се върнали към дрямката. И руменият президент, и той си отдъхнал.
А, с цел да е цялостна картинката и хората да не фащат религия на всякакви Лами и Демокрации, им пуснали всякакви червени калинки, като да вземем за пример вечномладата Маяма, на която към този момент никой не вярвал (по всякакви причини) преднамерено да се съгласяват с Ламята и Демокрацията и да приказват, че измененията на цикаджиите са неприятни, с цел да може хората, като видят и чуят, че баш калинките ги приказват тия работи, да си кажат: „ а-а-а, щом калинките поддържат позицията на Ламята и Демокрацията, значи напълно са неприятни тия позиции. Добре си направиха принцовете и принцесите, като си върнаха хвърчащите хартиени бюлетини “.
И по този начин, благи деца, с тези приказки се разделяме за през днешния ден, благодаря, че бяхте с нас.
Лека ви нощ! Хубаво да се завиете, че ще е дълга и мразовита.
…
Имало едно време една огромна, алена партия, която царувала в земята на съветските задунайски миньони. Царувала дълго и сладко, но доста сладко. Червените партийни принцове не пропущали хранене – по 4-5 пъти дневно, а дребните им лейтенанти обирали всичката мехлем от господарската маса.
Било вълшебно. Един ден обаче разказвачът на приказката трябвало да смени повествованието, тъй като историята доста затъпяла и той раздал новите функции на старите герои.
На едни се паднало да са банкери, на други – предприемачи, трети станали демократични политици и се разделили на партии и съгласно новите си функции трябвало да се карат между тях.
Речено – сторено.
И по този начин приказката траяла. За тях. Другите в омагьосаното царство траяли да спят своя непробуден сън, прокълнати от злата магьосница от изтока.
Минало се обаче време, трийсет, че и повече години и остарялата обич се оказала по-силна от всичко – а и откакто поданиците в омагьосаното царство по този начин и по този начин спели непробуден сън, подклаждан от проклятието на вещицата от изтока, старите червени принцове и принцеси решили да се съберат още веднъж. И по този начин – благодарение на философския факултет на държавната им сигурност, който пазел досиетата на всички и раздавал кесийки с парички, те се срещнали още веднъж, познали се, прегърнали се, целунали се и си облекли отново старите червени дрешки със сърповете и чуковете.
The End… желаех да кажа: конец фильма.
И откакто остарялото бèкàпè се събра, няколкото към момента будни фенове на мултипликационното филмче или там… читатели на приказката се зачудиха какво ли ще сътворят тия от остарялото бèкàпè.
Първо обезглавиха ламята на Промяната, след това сипаха захар в резервоара на Демократичната България. Какво, какво остава? Какво ще измислят да създадат?
„ Ще върнат операцията с хвърчащите хартиени бюлетини “, допусна някой, само че другите го освиркаха: „ Айде стига бе! Това е жалко. Те не са чак толкоз нагли, бе! Две хиляди двайсет и коя година сме!!! “. Представете си в този момент физиономиите на същите тия неверници, който се подиграваха на предизвестието. Ченетата им увиснаха.
Плеснаха се по челата и напълно изгубили интерес към повествованието на тая тъпота, няколкото будни зрители/слушатели/читатели им теглиха една и затвориха куфара, викнаха такси и поръчаха: „ за Терминал две “. Останалите фенове – и те, като поданиците в омагьосаното царство от приказката – спят непробудно, прокълнати от вещицата от изтока.
Така че, благи деца, нищо няма да се промени, до момента в който вещицата от изтока не бъде унищожена, като в положителните приказки.
…
А в този момент една друга приказка, която няма нищо общо с нищо от по-горните редове:
Имало едно време един светлочервен президент, който все повтарял, че доста обича специалистите. Дори имал занимание – да прави експертни държавни управления. Ей по този начин – едвам убива времето.
Все повтарял „ експертно това “, „ експертно това “ и доста обичал да си слуша личния глас, до момента в който обаче един ден не се случило тъкмо специалистите в страната му да кажат, че цикаджиите са оплескали изборите. Повтарям: цикаджиите, не циркаджиите. Макар че разбирам объркването ви.
Руменият обаче имал една загадка: доста обичал вещицата от изтока и си имал алъш-вериш с едни червени принцове и принцеси от една друга приказка (не споделяме коя).
Някакви досадници тогава му споделили: „ Ей, румения, виж, чуй! Самите специалисти, в които се кълнеш, споделят, че цикаджиите са оплескали изборите и ще ни убият демокрацията! “
Сърцето му се свило, тъй като хем бил заречен на едни там – немного значими хора – да им пази демокрацията, хем обаче неговите си принцове и принцеси желали да я убият. Що да стори?
И той споделил: „ Не се безпокойте, аз имам тука едни други специалисти, те са по-важни специалисти, аз им споделям какво да ми кажат и след това ги чувам какво са ми споделили. Та те споделиха, че всичко е наред “.
И по този начин хората се поуспокоили и се върнали към дрямката. И руменият президент, и той си отдъхнал.
А, с цел да е цялостна картинката и хората да не фащат религия на всякакви Лами и Демокрации, им пуснали всякакви червени калинки, като да вземем за пример вечномладата Маяма, на която към този момент никой не вярвал (по всякакви причини) преднамерено да се съгласяват с Ламята и Демокрацията и да приказват, че измененията на цикаджиите са неприятни, с цел да може хората, като видят и чуят, че баш калинките ги приказват тия работи, да си кажат: „ а-а-а, щом калинките поддържат позицията на Ламята и Демокрацията, значи напълно са неприятни тия позиции. Добре си направиха принцовете и принцесите, като си върнаха хвърчащите хартиени бюлетини “.
И по този начин, благи деца, с тези приказки се разделяме за през днешния ден, благодаря, че бяхте с нас.
Лека ви нощ! Хубаво да се завиете, че ще е дълга и мразовита.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ