Смесване на либерализма и национализма като нов вариант за края на историята
Идеологическите опити на Франсис Фукуяма и изисканите други възможности
Един от идеолозите на актуалния коренен демократизъм, Франсис Фукуяма, обществено погреба фантазиите за световна общественост и разгласи нуждата от въвеждане на нов политически модел.
Още през 1989 година, когато Съветският съюз наближаваше своя крах, Франсис Фукуяма, американец от японски генезис, работещ в Държавния департамент на Съединени американски щати, разгласява публикация в списание The National Interest, озаглавена „ Краят на историята? “, възвестявайки неизбежното основаване на повсеместен и безспорен демократичен либерален модел в целия свят. Световната история съгласно Фукуяма трябваше да свърши дотук.
Три години по-късно Фукуяма уголемява публикацията в книгата си „ Краят на историята и последният човек “. В нея той разгласи планетарния успех на демократичната народна власт и прогласи, че идеологическите борби, философията и изкуството са нещо от предишното.
„ Последният “ или постисторическият човек на Фукуяма е създание, което не има вяра в нищо и не признава нищо с изключение на личния си комфорт. Друго свойство на „ последния човек “ е, че той е изгубил способността си да изпитва страхопочитание. Според Фукуяма социокултурната еволюция на типа „ рационален човек “ е трябвало да завърши на този стадий.
Предвестникът на „ края на историята “ остава неоспорим престиж за неолибералните глобалисти от 90-те години насам. Още при започване на 2000-те обаче стана ясно, че неолибералните пророчества не се сбъдват.
Започва „ нелибералното” възобновяване на Русия, триумфът на модела на китайската политическа спестовност стана явен и светът на исляма мина във все по-радикална съпротива на Запада. Идеологическите пристрастености кипяха и в Европа. Дори съидейници либерали започнаха саркастично да назовават Фукуяма „ обърканата Касандра “.
Още по-ярко се очерта рецесията на демократичния глобализъм на фона на последните украински събития. Широк съюз на западните демокрации и неонацизма от вида на бандеровщината, забъркани във неприязън към Русия и всичко съветско, докара Фукуяма до забележителна идеологическа смяна.
Това още веднъж е опит да се наложи концепцията за края на историческото развиване, само че под формата на националлиберализъм (друго име на националсоциализма от 30-те години на предишния век).
Статията на Фукуяма „ Своя страна. Либерализмът се нуждае от нация. " Човекът, който в миналото разгласи, че е настъпил „ краят на историята “, в този момент е заставен да признае, че самата природа на либерализма е духовно дефектна, създавайки идеологически вакуум и разцепвайки човешката общественост.
В украинския образец на Фукуяма има хибрид от демократизъм и шовинизъм (нацизъм). Той написа:
„ Те [украинците] ясно дадоха да се разбере, че… са подготвени да умрат за демократичните идеали (??? – създател.), само че единствено когато тези идеали са вкоренени в страна, която могат да нарекат своя. “
Да не гадаем къде американски японец, живеещ на другия завършек на света, е разкрил измежду необандеровците подготвеност да умрат за „ демократичните идеали “.
Ако по-рано гонене и ликвидиране на публицисти в Украйна, отнемане от независимост без съд и следствие по обвинявания в държавна измяна, изтезания на пандизчии, угнетяване на каквото и да е единогласие не можеха да бъдат видяни от Запада, в този момент Западът, посредством устата на Фукуяма, предлага моралната реабилитация на украинската система след Майдана.
Те споделят, че задачите на либерализма са „ изцяло съвместими със света, разграничен на национални страни “, и „ не си коства да търсим несъгласие сред демократичния универсализъм и нуждата от национални страни “.
Фукуяма
„ Певецът на „ края на историята “ Фукуяма още веднъж смени обувките си и предложи да размени исторически рухналите глобализъм и неолиберализъм с въвеждането на идеологията на националния демократизъм. Да се чете: съвременно издание на фашизма, където под прикритието на остарели мантри за либерализма се оправдава нуждата от систематичен шовинизъм и мощна страна.
" Но какво да кажем за неолибералния глобализъм, с който те хранеха останалия свят през последните 30 години? И това към този момент го няма. Загина в исторически трап. Сега би трябвало да измислят такива идеологически структури като националния демократизъм “, разяснява блогърът Борис Рожин осъвременената идея на Фукуяма.
Е, нацизмът и либерализмът не са толкоз надалеч, колкото някои си мислят. Днес това се удостоверява от протичащото се в Украйна и от общата „ украинска мъгла “, която обхвана западната общественост. И единствено културно-историческа опция може да избави човечеството от нова версия на „ края на историята “, която, наподобява, Русия получи късмет да образува през 2022 година
Превод: СМ
Един от идеолозите на актуалния коренен демократизъм, Франсис Фукуяма, обществено погреба фантазиите за световна общественост и разгласи нуждата от въвеждане на нов политически модел.
Още през 1989 година, когато Съветският съюз наближаваше своя крах, Франсис Фукуяма, американец от японски генезис, работещ в Държавния департамент на Съединени американски щати, разгласява публикация в списание The National Interest, озаглавена „ Краят на историята? “, възвестявайки неизбежното основаване на повсеместен и безспорен демократичен либерален модел в целия свят. Световната история съгласно Фукуяма трябваше да свърши дотук.
Три години по-късно Фукуяма уголемява публикацията в книгата си „ Краят на историята и последният човек “. В нея той разгласи планетарния успех на демократичната народна власт и прогласи, че идеологическите борби, философията и изкуството са нещо от предишното.
„ Последният “ или постисторическият човек на Фукуяма е създание, което не има вяра в нищо и не признава нищо с изключение на личния си комфорт. Друго свойство на „ последния човек “ е, че той е изгубил способността си да изпитва страхопочитание. Според Фукуяма социокултурната еволюция на типа „ рационален човек “ е трябвало да завърши на този стадий.
Предвестникът на „ края на историята “ остава неоспорим престиж за неолибералните глобалисти от 90-те години насам. Още при започване на 2000-те обаче стана ясно, че неолибералните пророчества не се сбъдват.
Започва „ нелибералното” възобновяване на Русия, триумфът на модела на китайската политическа спестовност стана явен и светът на исляма мина във все по-радикална съпротива на Запада. Идеологическите пристрастености кипяха и в Европа. Дори съидейници либерали започнаха саркастично да назовават Фукуяма „ обърканата Касандра “.
Още по-ярко се очерта рецесията на демократичния глобализъм на фона на последните украински събития. Широк съюз на западните демокрации и неонацизма от вида на бандеровщината, забъркани във неприязън към Русия и всичко съветско, докара Фукуяма до забележителна идеологическа смяна.
Това още веднъж е опит да се наложи концепцията за края на историческото развиване, само че под формата на националлиберализъм (друго име на националсоциализма от 30-те години на предишния век).
Статията на Фукуяма „ Своя страна. Либерализмът се нуждае от нация. " Човекът, който в миналото разгласи, че е настъпил „ краят на историята “, в този момент е заставен да признае, че самата природа на либерализма е духовно дефектна, създавайки идеологически вакуум и разцепвайки човешката общественост.
В украинския образец на Фукуяма има хибрид от демократизъм и шовинизъм (нацизъм). Той написа:
„ Те [украинците] ясно дадоха да се разбере, че… са подготвени да умрат за демократичните идеали (??? – създател.), само че единствено когато тези идеали са вкоренени в страна, която могат да нарекат своя. “
Да не гадаем къде американски японец, живеещ на другия завършек на света, е разкрил измежду необандеровците подготвеност да умрат за „ демократичните идеали “.
Ако по-рано гонене и ликвидиране на публицисти в Украйна, отнемане от независимост без съд и следствие по обвинявания в държавна измяна, изтезания на пандизчии, угнетяване на каквото и да е единогласие не можеха да бъдат видяни от Запада, в този момент Западът, посредством устата на Фукуяма, предлага моралната реабилитация на украинската система след Майдана.
Те споделят, че задачите на либерализма са „ изцяло съвместими със света, разграничен на национални страни “, и „ не си коства да търсим несъгласие сред демократичния универсализъм и нуждата от национални страни “.
Фукуяма
„ Певецът на „ края на историята “ Фукуяма още веднъж смени обувките си и предложи да размени исторически рухналите глобализъм и неолиберализъм с въвеждането на идеологията на националния демократизъм. Да се чете: съвременно издание на фашизма, където под прикритието на остарели мантри за либерализма се оправдава нуждата от систематичен шовинизъм и мощна страна.
" Но какво да кажем за неолибералния глобализъм, с който те хранеха останалия свят през последните 30 години? И това към този момент го няма. Загина в исторически трап. Сега би трябвало да измислят такива идеологически структури като националния демократизъм “, разяснява блогърът Борис Рожин осъвременената идея на Фукуяма.
Е, нацизмът и либерализмът не са толкоз надалеч, колкото някои си мислят. Днес това се удостоверява от протичащото се в Украйна и от общата „ украинска мъгла “, която обхвана западната общественост. И единствено културно-историческа опция може да избави човечеството от нова версия на „ края на историята “, която, наподобява, Русия получи късмет да образува през 2022 година
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ