Какво искат българите: таван на цените, строга държава и… комунизъм
Идеи, свързани с държавна регулация на цените на съществени храни, плодове и зеленчуци (85,5%) и основаване на държавни магазини за понижаване на цените на храни, плодове и зеленчуци (72,7%) срещат необятно утвърждение измежду българите. Това са изводите от социологическо изследване по поръчка на Министерство на земеделието и храните, извършено от " Галъп интернешънъл ".
Причината за високите цени на питателните артикули българите откриват най-много у търговците - 79,1% от всички запитани считат, че цената се повишава поради тях. Минимален дял от респондентите считат (2,3%), че виновни за високите цени са основно производителите, а 15,7% считат, че и двете страни способстват за това.
Винаги хрумвания и оферти, свързани с ограничение или понижаване на цените (независимо от контекста), събират необятна социална поддръжка и в изследването събират утвърждение от над 80%. Почти няма демографски разлики в отговорите.
Малко по-нюансирана е поддръжката за държавен надзор на надценката измежду най-младите респонденти, жителите на столицата и тези, чиито витален стандарт надвишава междинния за страната. Разбира се, има вариации и съгласно партийните желания на респондентите.
По-възрастните респонденти са и по-склонни да търсят повода за високите цени у търговците. Подобни са настройките и на жителите на огромните градове. Относително по-големи (но още веднъж по-малки от дяловете на отговорите " търговците " ) са дяловете в посока производителите измежду най-младите респонденти, тези с висше обучение и тези с приходи малко над междинните за страната.
Автоматично сериозно е обществото ни във връзка с огромните търговски вериги. Автоматизмите на негативизъм по отношение на веригите доближават такава степен, че съществува съвсем единомислещо в проучването разбиране, че веригите в действителност крият същинската си облага и по тази причина страната би трябвало да ги принуди да я покажат и да платят действителните налози.
Критиката към комерсиалните практики идва в подтекста на високи желания за български генезис на стоките. В столицата 87% считат, че българските хранителни артикули не са задоволително. В по-малките обитаеми места този дял е по-малък - към 70%.
Източник:
Също по този начин над 90% поддържат държавното подкрепяне на родното произвеждане.
Интуитивно е и схващането, че българските хранителни артикули са по-качествени.
При разбора на подобен вид знаци следва още веднъж да се има поради високото равнище на инерционни отговори. То обаче също е удостоверение за силата на публичните инстинкти в тези тематики, пишат от социологическата организация..
В коментара си социолозите показват, че все на декларативно равнище българите несъмнено показват единомислещо желание към българските хранителни артикули, само че когато става дума за цена, най-възрастните респонденти слагат цената на стоката преди произхода. Значителни групи в затруднено икономическо положение, както и жителите на по-малките обитаеми места, също показват относително по-често, че цената въпреки всичко е определяща за тях, когато пазарят хранителни артикули.
Най-голям дял от участвалите в проучването пълнолетни българи (40,7%) декларират, че най-често пазарят хранителни артикули в дребни бакалии и квартални магазини. Значителен обаче е делът на респондентите, които споделят, че закупуват главните хранителни артикули за дома от огромните търговски вериги и хипермаркети (31,1%). Ако прибавим към тях и тези, които избират супермаркетите наоколо до дома (25,2%), то става известно, че повече от половината от българите пазарят главно от това, което за краткост нормално се значи като търговски вериги и сходни.
Източник:
Минимален е делът на тези, които избират, пробват или си разрешават открити и фермерски пазари, хранилища на едро, онлайн. Налице са предстоящите разлики в навиците за извършване на покупки, според от виталните стилове.
Разбира се, когато става дума за плодове и зеленчуци, картината е друга и дребните квартални бакалии и магазини (36,5%) и откритите пазари (28,3%) се оказват пожеланото място за извършване на покупки, а супермаркетите и хипермаркетите резервират главно място, само че отстъпват.
Пазаруването на плодове и зеленчуци от открити и фермерски пазари наподобява е релативно по-разпространено измежду най-младите, само че и измежду най-възрастните, както и жителите на по-малките обитаеми места. Малките бакалии заемат водещо място измежду всички възрастови групи с дялове от към една трета, а в дребните градове и селата - до към две пети.
Като цяло българското общество е осведомено с инспекциите за ценообразуването на питателните артикули в огромните търговски вериги - 84,8% настояват, че са чули за тях. 15,2% не са осведомени. Темата допуска интерес, а и автоматизирано положителен отговор - над 90 на 100 утвърждават подобен метод, 6% показват отрицание, а останалите не могат да преценяват.
Източник:
Проучването е извършено от 14-19 март, CATI, 1% от извадката (база всички) дава отговор на към 54 000 души. Абсолютна оптималната неточност ± 3.1 при 50% дялове.
Причината за високите цени на питателните артикули българите откриват най-много у търговците - 79,1% от всички запитани считат, че цената се повишава поради тях. Минимален дял от респондентите считат (2,3%), че виновни за високите цени са основно производителите, а 15,7% считат, че и двете страни способстват за това.
Винаги хрумвания и оферти, свързани с ограничение или понижаване на цените (независимо от контекста), събират необятна социална поддръжка и в изследването събират утвърждение от над 80%. Почти няма демографски разлики в отговорите.
Малко по-нюансирана е поддръжката за държавен надзор на надценката измежду най-младите респонденти, жителите на столицата и тези, чиито витален стандарт надвишава междинния за страната. Разбира се, има вариации и съгласно партийните желания на респондентите.
По-възрастните респонденти са и по-склонни да търсят повода за високите цени у търговците. Подобни са настройките и на жителите на огромните градове. Относително по-големи (но още веднъж по-малки от дяловете на отговорите " търговците " ) са дяловете в посока производителите измежду най-младите респонденти, тези с висше обучение и тези с приходи малко над междинните за страната.
Автоматично сериозно е обществото ни във връзка с огромните търговски вериги. Автоматизмите на негативизъм по отношение на веригите доближават такава степен, че съществува съвсем единомислещо в проучването разбиране, че веригите в действителност крият същинската си облага и по тази причина страната би трябвало да ги принуди да я покажат и да платят действителните налози.
Критиката към комерсиалните практики идва в подтекста на високи желания за български генезис на стоките. В столицата 87% считат, че българските хранителни артикули не са задоволително. В по-малките обитаеми места този дял е по-малък - към 70%.
Източник:
Също по този начин над 90% поддържат държавното подкрепяне на родното произвеждане.
Интуитивно е и схващането, че българските хранителни артикули са по-качествени.
При разбора на подобен вид знаци следва още веднъж да се има поради високото равнище на инерционни отговори. То обаче също е удостоверение за силата на публичните инстинкти в тези тематики, пишат от социологическата организация..
В коментара си социолозите показват, че все на декларативно равнище българите несъмнено показват единомислещо желание към българските хранителни артикули, само че когато става дума за цена, най-възрастните респонденти слагат цената на стоката преди произхода. Значителни групи в затруднено икономическо положение, както и жителите на по-малките обитаеми места, също показват относително по-често, че цената въпреки всичко е определяща за тях, когато пазарят хранителни артикули.
Най-голям дял от участвалите в проучването пълнолетни българи (40,7%) декларират, че най-често пазарят хранителни артикули в дребни бакалии и квартални магазини. Значителен обаче е делът на респондентите, които споделят, че закупуват главните хранителни артикули за дома от огромните търговски вериги и хипермаркети (31,1%). Ако прибавим към тях и тези, които избират супермаркетите наоколо до дома (25,2%), то става известно, че повече от половината от българите пазарят главно от това, което за краткост нормално се значи като търговски вериги и сходни.
Източник:
Минимален е делът на тези, които избират, пробват или си разрешават открити и фермерски пазари, хранилища на едро, онлайн. Налице са предстоящите разлики в навиците за извършване на покупки, според от виталните стилове.
Разбира се, когато става дума за плодове и зеленчуци, картината е друга и дребните квартални бакалии и магазини (36,5%) и откритите пазари (28,3%) се оказват пожеланото място за извършване на покупки, а супермаркетите и хипермаркетите резервират главно място, само че отстъпват.
Пазаруването на плодове и зеленчуци от открити и фермерски пазари наподобява е релативно по-разпространено измежду най-младите, само че и измежду най-възрастните, както и жителите на по-малките обитаеми места. Малките бакалии заемат водещо място измежду всички възрастови групи с дялове от към една трета, а в дребните градове и селата - до към две пети.
Като цяло българското общество е осведомено с инспекциите за ценообразуването на питателните артикули в огромните търговски вериги - 84,8% настояват, че са чули за тях. 15,2% не са осведомени. Темата допуска интерес, а и автоматизирано положителен отговор - над 90 на 100 утвърждават подобен метод, 6% показват отрицание, а останалите не могат да преценяват.
Източник:
Проучването е извършено от 14-19 март, CATI, 1% от извадката (база всички) дава отговор на към 54 000 души. Абсолютна оптималната неточност ± 3.1 при 50% дялове.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ