Не бих се нарекъл хардрок певец... Йън Гилън на 80
Иън Гилън, дълготраен фронтмен на групата „ Дийп Пърпъл “, споделя пред в. „ Гардиън “, че не би определил себе си като хардрок артист. Вокалистът през днешния ден навършва 80 години.
Иън Гилън е роден на 19 август 1945 година в Лондон, Англия. Неговата обич към музиката е наследена от майка му, която свири на пиано. Вдъхновен от Елвис Пресли, Гилън взе участие в няколко групи през 60-те, до момента в който не се среща с басиста Роджър Глоувър. Двамата свирят в групата Episode Six, която напущат през 1969 година, с цел да се причислят към „ Дийп Пърпъл “.
Гилън записва албумите Deep Purple In Rock (1970 г.), Fireball (1971 г.), Machine Head (1972 г.), Perfect Strangers (1984 г.) и други с „ Дийп Пърпъл “ и извършва едни от най-големите техни шлагери – Smoke On The Water, Highway Star, Child in Time...
Пред в. „ Гардиън “ той признава, че в никакъв случай не се уморява да извършва тези песни онлайн.
При среща с Лучано Павароти, тенорът споделя на Гилън, че му завижда, тъй като на всеки концерт рок изпълнителят пее песните си по друг метод, нещо неприемливо в класическата музика. През 2003 година Гилън застава на сцената до тенора, участвайки в два от неговите благотворителни концерта „ Павароти и другари “. Те извършват Nessun Dorma в дует. По-късно в изявление за " Блумбърг " артистът назовава осъществяванията „ вълшебен “.
През 1973 година Гилън напуща „ Дийп Пърпъл “ за първи път.
„ През седемдесетте просто се разделихме… външни намеси, прекалено много пари, мисълта, че сме безсмъртни, всички тези нелепости. След това си правиш соло план и осъзнаваш, че триумфът се е дължал на общите старания. На всички им идва акълът и се събирате отново, само че до тогава към този момент сте се трансформирали “, споделя Гилън, представен от в. „ Индипендънт “.
В интервала след първата разлъка с „ Пърпъл “ Гилън основава The Ian Gillan Band. Групата издава два албума, в които съчетава джазови детайли с рок. Пред сп. „ Класик рок “ фронтменът споделя, че се е възхищавал на другите музиканти в групата, само че е желал да свири рокендрол, заради което напуща личния си план.
Певецът основава „ Гилън “ през 1978 година, като първоначално всички музикални издателства отхвърлят да сключат контракт с тях.
„ Рокът към този момент не беше на мода “, споделя Гилън, представен от сп. „ Класик рок “.
Техният първи албум Mr. Universe (1979 г.) е публикуван от дребния лейбъл Acrobat и още в първата си седмица навлиза в музикалните ранглисти, само че „ на идната седмица изчезна, тъй като никой не беше платил на фабриката, която произвеждаше копията “. Техните последващи албуми Glory Road (1980 г.), Future Shock (1981 г.) и Magic (1982 г.) са издадени от „ Върджин рекърдс “. Групата продължава да свири до 1982 година, когато се разпада, откакто фронтменът се разболява от ларингит.
През 1983 година Гилън става вокалист на групата „ Блек Сабат “. Певецът съпоставя турнето с бандата с комедийния филм This Is Spinal Tap. От декора, който постоянно не се побира на сцената, до пушека, който кара Гилън да се навежда, с цел да си чете текстовете, концертите са изпълнени със запаметяващи се моменти.
Гилън се завръща в „ Пърпъл “ през 1984 година Групата издава албумите Perfect Strangers и The House of Blue Light (1987 г.), преди изострените връзки сред артиста и китариста Ричи Блекмор да накарат Гилън отново да напусне.
Не обаче и преди да основат този шедьовър!
През 1993 година той още веднъж се причислява към групата, с която е до през днешния ден ( за разлика от Блекмор).
Певецът споделя пред в. „ Гардиън “, че за него лоялността е надценена.
„ Виждал съм доста музиканти, които остават в своята група даже откакто й е минало времето и тя е потъващ транспортен съд. Ако участниците или събитията не се трансформират, нещата се застояват, а аз не желая по този начин да стане с мен “, споделя той.
Гилън се радва на новите рок групи, с които споделя сцените на фестивалите. Макар че за него е мъчно да чуе своя принос в музиката на младите генерации, той отбелязва, че концепциите за себеизразяване, протест и независимост, които участват в актуалната музика, са въодушевени от „ Пърпъл “.
„ Тази голяма сила е доста огромна част от това “, споделя артистът пред „ Гардиън “, представен през днешния ден от Българска телеграфна агенция.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Иън Гилън е роден на 19 август 1945 година в Лондон, Англия. Неговата обич към музиката е наследена от майка му, която свири на пиано. Вдъхновен от Елвис Пресли, Гилън взе участие в няколко групи през 60-те, до момента в който не се среща с басиста Роджър Глоувър. Двамата свирят в групата Episode Six, която напущат през 1969 година, с цел да се причислят към „ Дийп Пърпъл “.
Гилън записва албумите Deep Purple In Rock (1970 г.), Fireball (1971 г.), Machine Head (1972 г.), Perfect Strangers (1984 г.) и други с „ Дийп Пърпъл “ и извършва едни от най-големите техни шлагери – Smoke On The Water, Highway Star, Child in Time...
Пред в. „ Гардиън “ той признава, че в никакъв случай не се уморява да извършва тези песни онлайн.
При среща с Лучано Павароти, тенорът споделя на Гилън, че му завижда, тъй като на всеки концерт рок изпълнителят пее песните си по друг метод, нещо неприемливо в класическата музика. През 2003 година Гилън застава на сцената до тенора, участвайки в два от неговите благотворителни концерта „ Павароти и другари “. Те извършват Nessun Dorma в дует. По-късно в изявление за " Блумбърг " артистът назовава осъществяванията „ вълшебен “.
През 1973 година Гилън напуща „ Дийп Пърпъл “ за първи път.
„ През седемдесетте просто се разделихме… външни намеси, прекалено много пари, мисълта, че сме безсмъртни, всички тези нелепости. След това си правиш соло план и осъзнаваш, че триумфът се е дължал на общите старания. На всички им идва акълът и се събирате отново, само че до тогава към този момент сте се трансформирали “, споделя Гилън, представен от в. „ Индипендънт “.
В интервала след първата разлъка с „ Пърпъл “ Гилън основава The Ian Gillan Band. Групата издава два албума, в които съчетава джазови детайли с рок. Пред сп. „ Класик рок “ фронтменът споделя, че се е възхищавал на другите музиканти в групата, само че е желал да свири рокендрол, заради което напуща личния си план.
Певецът основава „ Гилън “ през 1978 година, като първоначално всички музикални издателства отхвърлят да сключат контракт с тях.
„ Рокът към този момент не беше на мода “, споделя Гилън, представен от сп. „ Класик рок “.
Техният първи албум Mr. Universe (1979 г.) е публикуван от дребния лейбъл Acrobat и още в първата си седмица навлиза в музикалните ранглисти, само че „ на идната седмица изчезна, тъй като никой не беше платил на фабриката, която произвеждаше копията “. Техните последващи албуми Glory Road (1980 г.), Future Shock (1981 г.) и Magic (1982 г.) са издадени от „ Върджин рекърдс “. Групата продължава да свири до 1982 година, когато се разпада, откакто фронтменът се разболява от ларингит.
През 1983 година Гилън става вокалист на групата „ Блек Сабат “. Певецът съпоставя турнето с бандата с комедийния филм This Is Spinal Tap. От декора, който постоянно не се побира на сцената, до пушека, който кара Гилън да се навежда, с цел да си чете текстовете, концертите са изпълнени със запаметяващи се моменти.
Гилън се завръща в „ Пърпъл “ през 1984 година Групата издава албумите Perfect Strangers и The House of Blue Light (1987 г.), преди изострените връзки сред артиста и китариста Ричи Блекмор да накарат Гилън отново да напусне.
Не обаче и преди да основат този шедьовър!
През 1993 година той още веднъж се причислява към групата, с която е до през днешния ден ( за разлика от Блекмор).
Певецът споделя пред в. „ Гардиън “, че за него лоялността е надценена.
„ Виждал съм доста музиканти, които остават в своята група даже откакто й е минало времето и тя е потъващ транспортен съд. Ако участниците или събитията не се трансформират, нещата се застояват, а аз не желая по този начин да стане с мен “, споделя той.
Гилън се радва на новите рок групи, с които споделя сцените на фестивалите. Макар че за него е мъчно да чуе своя принос в музиката на младите генерации, той отбелязва, че концепциите за себеизразяване, протест и независимост, които участват в актуалната музика, са въодушевени от „ Пърпъл “.
„ Тази голяма сила е доста огромна част от това “, споделя артистът пред „ Гардиън “, представен през днешния ден от Българска телеграфна агенция.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ