Диана Дамянова: На Сабрутев икономическите му знания са равни на ...
И по тази причина си следва да погледнем истината, но право в очите.
Кой постави началото на популистката вакханалия в ръководството на страната, началото на разпределяне на неизработени пари?
От какъв брой време страната се намира в порочния кръг на необезпечени разходи в пенсионната, обществената и сферата на опазването на здравето.
Как по този начин се стигна до това минималната заплата в частния бранш /административно определяна от държавата/, да и по-висока от тази в държавния бранш.
Как по този начин се стигна до това чистачката в зарзаватчийницата да би трябвало да си заплаща пенсионните и здравни осигуровки, а тези на чистачката в министерството да бъдат заплатени от „ данАкоплатеца ” /този последния термин е откъс от колоса на икономическата мисъл в България, от стълба на управническия популизъм и мозъчна непълнота, лицето Венко Сабрутев/.
И по какъв начин тази очевидна неправда беше решена от държавните управления на ППДБ, сглобките и тн.
Да, изцяло естествени са предложенията на Демократична България за ограничение на харчовете, в това число и заледяване на приходите, както и безусловно наложителното от позиция на справедливостта и правото предложение, държавните служители да си заплащат осигурителните разноски, по този начин както прави вуйна Пенка – чистачката в частната зарзаватчийница.
Единственото, което същински ме стъписва е, по какъв начин всички тези оферти се вързват с управническите дейности на същото това Демократична България, до момента в който беше в ръководството със същото това Политическа партия.
Щото, извинете, но работата ми наподобява на онази „ бизнес ” група, дето в селото първо влизат тези които трошат стъклата, а по-късно в селото влизат и тези, дето ги поправят.
И да кълнеш Борисов /с всичките му дефекти/, че той е повода за прекъсване на „ похода ” към еврозоната, наместо да се обърнеш и да видиш по какъв начин си „ изпотрошил стъклата ” на държавицата посредством гениалната политика на „ леви политики с десни ограничения ” и съпътстващите я действия по „ пълнене ” на бюджета с административни ограничения, приближаващи се до китайския държавен капитализъм, както и цялата алабалистика на последните три-четири финансови години.
Защото Демократична България, както дават положителните оферти за закърпване на дупката, чието битие обаче благо прескачат, би трябвало да признаят стореното през последните 3-4 години, в което волю или неволю са съучаствали.
Трябва да признаят също, че страната ни е доста много надалеч от покриването даже на минималните критерии в еврозоната, щото те казани на български, са да харчиш толкоз, колкото произвеждаш.
И лозунгът страната ни да изиска това нещо наречено конвергенен отчет /сиреч да се откри че дава отговор на критериите на еврозоната, може да бъде изречено единствено от лица като Сабрутев, дето синтаксисът им е като
граматиката им, а икономическите му познания са равни на тези му по молекулярна биология.
Кой постави началото на популистката вакханалия в ръководството на страната, началото на разпределяне на неизработени пари?
От какъв брой време страната се намира в порочния кръг на необезпечени разходи в пенсионната, обществената и сферата на опазването на здравето.
Как по този начин се стигна до това минималната заплата в частния бранш /административно определяна от държавата/, да и по-висока от тази в държавния бранш.
Как по този начин се стигна до това чистачката в зарзаватчийницата да би трябвало да си заплаща пенсионните и здравни осигуровки, а тези на чистачката в министерството да бъдат заплатени от „ данАкоплатеца ” /този последния термин е откъс от колоса на икономическата мисъл в България, от стълба на управническия популизъм и мозъчна непълнота, лицето Венко Сабрутев/.
И по какъв начин тази очевидна неправда беше решена от държавните управления на ППДБ, сглобките и тн.
Да, изцяло естествени са предложенията на Демократична България за ограничение на харчовете, в това число и заледяване на приходите, както и безусловно наложителното от позиция на справедливостта и правото предложение, държавните служители да си заплащат осигурителните разноски, по този начин както прави вуйна Пенка – чистачката в частната зарзаватчийница.
Единственото, което същински ме стъписва е, по какъв начин всички тези оферти се вързват с управническите дейности на същото това Демократична България, до момента в който беше в ръководството със същото това Политическа партия.
Щото, извинете, но работата ми наподобява на онази „ бизнес ” група, дето в селото първо влизат тези които трошат стъклата, а по-късно в селото влизат и тези, дето ги поправят.
И да кълнеш Борисов /с всичките му дефекти/, че той е повода за прекъсване на „ похода ” към еврозоната, наместо да се обърнеш и да видиш по какъв начин си „ изпотрошил стъклата ” на държавицата посредством гениалната политика на „ леви политики с десни ограничения ” и съпътстващите я действия по „ пълнене ” на бюджета с административни ограничения, приближаващи се до китайския държавен капитализъм, както и цялата алабалистика на последните три-четири финансови години.
Защото Демократична България, както дават положителните оферти за закърпване на дупката, чието битие обаче благо прескачат, би трябвало да признаят стореното през последните 3-4 години, в което волю или неволю са съучаствали.
Трябва да признаят също, че страната ни е доста много надалеч от покриването даже на минималните критерии в еврозоната, щото те казани на български, са да харчиш толкоз, колкото произвеждаш.
И лозунгът страната ни да изиска това нещо наречено конвергенен отчет /сиреч да се откри че дава отговор на критериите на еврозоната, може да бъде изречено единствено от лица като Сабрутев, дето синтаксисът им е като
граматиката им, а икономическите му познания са равни на тези му по молекулярна биология.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ