Москва прегърна лауреатите на Пушкинския конкурс
И въпреки всичко срещата се състоя. Въпреки пандемията, макар затворените граници, макар глобите, макар антируската нервност, макар компликациите.
Москва разтвори своите по славянски гостоприемни прегръдки и прегърна лауреатите на Пушкинския конкурс за 2020 и 2021 година Уникална среща, на която русисти от целия свят се събраха, обединени от любовта си към съветския език и просвета, от обичта и признателността си към съветския народ. Хора, които не се подчиняват на политическата обстановка, които имат силата и смелостта да заявят своята позиция за дружба с Русия.
А събитието в действителност беше неповторимо. Миналата година, която беше 20-а юбилейна за състезанието, поради пандемията лауреатите получиха премиите си онлайн. Тогава тематиката бе отдадена на 75-годишнината от края на Втората международна война. Освен 50-те души, лауреати за 2020 година, бяха отличени и още 25 учители, спечелили в състезанието предходни години. Организаторите дадоха обещание среща през 2021-ва. И удържаха на думата си. Колко труд и старания им е коствало това при пандемичните ограничавания! Победителите писаха по тематиката " Руският онлайн през пандемията: тестване или късмет? "
" За мен беше значимо персонално да ви изкажа своята признателност за вашия труд " - се обърна към лауреатите по време на церемонията по награждаването Михаил Швидкой, специфичен представител на съветския президент в региона на културното съдействие. " Не можахме да ви осигурим топло време в Москва, само че пък се постарахме да ви бъде топло на сърцето ", добави Сергей Черьомин, началник на департамента за външноикономически и интернационалните връзки на държавното управление на Москва.
" Темата на състезанието даже не се наложи да я измисляме. Тя сама пристигна във всяка страна, семейство и клас. Но ни даде опция да разберем, че опората на всяка страна са освен армията и флотът, само че също по този начин учителят и лекарят ", сподели Ядвига Юферова, заместител основен редактор на в. " Российская газета " и създател на концепцията за състезанието. Тя акцентира, че е изключително мъчно на учителите по съветски на фона на ширещата се в целия свят русофобия. А ректорът на Държавния институт по съветски език " А.С. Пушкин " Маргарита Русецкая приказва за чистотата на езика и за ролята на учителите за грамотността. Тя описа шеговити истории, като да вземем за пример едно предложение да бъдат отстранени двойните съгласни, с цел да... се икономисва хартия.
За да обикнеш съветския език
първо би трябвало да обикнеш Русия! Това са думи на акад. Виталий Костомаров. Но какъв брой е мъчно да учиш децата на съветски език там, където русофобията се е трансформирала в държавна политика. Тази болежка споделяха част от участниците от разнообразни страни, минали през доста компликации, с цел да са в съветската столица.
На срещата в редакцията на " Российская газета " всеки участник описа своята история, неведнъж трагична. И по двете тематики. А в очите на присъстващите имаше сълзи...
Ние сме потомство, което не помни Втората международна война. И за всяко последващо потомство все по-силна става забравата. Затова и като че ли не обръщаме внимание на нападателната натовска проамериканска политика, която се пробва да затвори примката си към Русия. Но представители на Армения, Афганистан, ДНР, Сирия и Сърбия, усетили ужаса на войната, споделяха какъв брой е значимо хората да са усмихнати и да има мир и памет.
В полския град Бидгошч бащата на учителя Михаил Нагов съумял да запази паметника на руските бойци. Той оформил мемориала като благосъстоятелност и го пренесъл на своя земя, поставяйки табела " Спаси от давност ". Макар че в Кахетия, Грузия, има монумент на " Бащата на боеца ", все по-трудно е да се противопоставиш на подмяната на историческата истина за успеха. Грузинката Нина Васадзе обаче е уверена, че всичко, което се случва в този момент, е " краткотрайно и без значение, обичта сред двата народа е безконечна ".
Константин Мартиросян от Армения във ВУЗ-а, където преподава, основава дребен музей за известните разузнавачи Геворк и Гоар Вартанян, които избавят от нацистки скрит план водачите Чърчил, Рузвелт и Сталин по време на срещата в Техеран`43.
Нямжав Нявдаваа от Монголия изясни, че дълго време при тях не са се провеждали шествия на Безсмъртния полк, тъй като в страната ѝ не е признато да се носят фотоси на умряли хора. Тя обаче съумяла да убеди учениците си да почитат паметта на починалите във войната и на 9 май излязла с портрет на своя преподавател, който оставил своя подпис при завладяването на Райхстага - " Власов от Монголия ". А нейният съотечественик Дауренбек Нуртуган желае да сътвори електронен руско-монголски речник.
Учителката Ирина Джура от Донецката национална република описа за преживения смут, когато трябвало да погребва един от учениците си. Момчето починало в дома си под обстрела на украинската войска. Нейната сънародничка Виктория Жолуд живее в регион, където има представители на 30 националности, само че постоянно се е говорило на съветски. След 2014 година учениците още повече обичат езика и се стараят да съблюдават неговите книжовни правила. Жителите на Донбас желаят единствено две неща: да приказват на съветски и да честват Деня на Победата. Но идва човек с автомат от Лвов и ти не разрешава да го правиш. Това е мъчно да бъде обяснено и няма по какъв начин да бъде признато.
Представителите на Украйна отхвърлиха да бъдат снимани, опасявайки се за специалността и живота си, и споделиха благодарността си към родителите, които не са докладвали, където би трябвало, че на уроците четат Пушкин на съветски, а не на украински. А съветският език в някои страни от състава на някогашния Съюз на съветските социалистически републики през днешния ден е редуциран до втори непознат език. Нищо, че огромна част от популацията е рускоговорящо.
Руски език не се преподава и в Афганистан. Но искащите да го учат са доста. Мирвайс Саид дойде оттова с транспортен аероплан. Той е оказал помощ на 365 души да дойдат в Русия да учат, като искащите са били 15 хиляди.
На доста места от образователната стратегия е извадена съветската класическа литература. Включително и в България, където е оставен единствено Пушкин с поемата " Евгений Онегин ". Политическата обстановка прави децата културни инвалиди, лишавайки ги от едни от най-големите поети и писатели на човечеството. Да не приказваме за подмяната на историята и по какъв начин у нас Денят на Победата бе трансфорат в Ден на Европа. Но дано не забравяме, че
без Деня на Победата
нямаше да го има Денят на Европа. Българските лауреати на Пушкинския конкурс за 2020 и 2021 година са Маазат Чаринова, Евгения Стойнева и Боян Бойчев.
Младият студент и учител Радим Микиска от Чехия не счита, че на фона на бясната русофобия ползата към съветския език понижава. Много чешки деца избират да го учат като първи непознат. Донякъде е обвързвано и с обстоятелството, че е непосредствен, славянски. Според него ползата измежду младежта към съветската просвета и история се възражда, мнозина виждат своето бъдеще в деловите връзки с Русия.
Семейството на Мариаш Казахбаева от Казахстан се е посветило на проучването на съветския език. Не единствено тя, само че нейните четири сестри, както и свекърва ѝ, са преподаватели по съветски. Много родители, които помагаха на децата си при онлайн образованието, започнаха сами да учат съветски език, споделя нейната сънародничка Гулпара Маханова.
Елена Ерор от Унгария преподава съветски в тамошната диаспора. Радва се, че искащите да учат езика на Пушкин са освен русначета, само че и деца от други страни. За Олга Голота от Сирия онлайн образованието е късмет там, където няма положителни учебни заведения и университети. Нейните възпитаници са съумели да вземат участие в разнообразни състезания, които са им помогнали да покачат своята успеваемост. Според нея отдалеченото образование има един сериозен плюс - отстранява дистанцията сред децата.
Алла Чиколенко от Приднестровието споделя концепцията си за " КОВИД-речник ". Тя и нейните възпитаници събрали новите думи, появили се в езика около пандемията, като да вземем за пример зумчителка (учителка, преподаваща онлайн), дистантофил (ученик, който избира да учат дистанционно), карантие (собственик на куче, даващ го против възнаграждение за разходка по време на локдаун) и прочие
А Георгий Милаш от Беларус написал писмо до Пушкин. Такова е неговото есе. Паралелът с пандемията в този момент не е инцидентен. Нали огромният съветски стихотворец също непрекъснато е бил в изолираност, на изгнание поради свободолюбивия си манталитет. Но точно по време на заточението в Болдино, известно като " Болдинската есен ", се раждат едни от най-великите му произведения.
Това са единствено част от участниците, пристигнали в Москва от изолираност - пандемична или политическа. Според две разнообразни интернационалните ранглисти съветската столица заема надлежно пето и трето място в света като най-хубав град за живеене. Завършва годината без никакви задължения.
А в случай че не сте били в Москва в навечерието на Нова година, нищо не сте видели. Тя беше в действителност приказна! Ярко осветена, нагиздена, радостна! И гостоприемна. За хората, които обичат Русия и които, по думите на Лермонтов, имат " възприятие за истина в човешкото сърце ".
Сред 15-те българи, наградени до момента с орден " Пушкин ", са литературоведът проф. Симеон Русакиев, писателят и сценаристът Анжел Вагенщайн, пианистът Атанас Куртев, журналистката от ДУМА Велиана Христова, политикът Николай Малинов, русистката от СОУ " Сава Доброплодни " Радка Гочева и други
Москва разтвори своите по славянски гостоприемни прегръдки и прегърна лауреатите на Пушкинския конкурс за 2020 и 2021 година Уникална среща, на която русисти от целия свят се събраха, обединени от любовта си към съветския език и просвета, от обичта и признателността си към съветския народ. Хора, които не се подчиняват на политическата обстановка, които имат силата и смелостта да заявят своята позиция за дружба с Русия.
А събитието в действителност беше неповторимо. Миналата година, която беше 20-а юбилейна за състезанието, поради пандемията лауреатите получиха премиите си онлайн. Тогава тематиката бе отдадена на 75-годишнината от края на Втората международна война. Освен 50-те души, лауреати за 2020 година, бяха отличени и още 25 учители, спечелили в състезанието предходни години. Организаторите дадоха обещание среща през 2021-ва. И удържаха на думата си. Колко труд и старания им е коствало това при пандемичните ограничавания! Победителите писаха по тематиката " Руският онлайн през пандемията: тестване или късмет? "
" За мен беше значимо персонално да ви изкажа своята признателност за вашия труд " - се обърна към лауреатите по време на церемонията по награждаването Михаил Швидкой, специфичен представител на съветския президент в региона на културното съдействие. " Не можахме да ви осигурим топло време в Москва, само че пък се постарахме да ви бъде топло на сърцето ", добави Сергей Черьомин, началник на департамента за външноикономически и интернационалните връзки на държавното управление на Москва.
" Темата на състезанието даже не се наложи да я измисляме. Тя сама пристигна във всяка страна, семейство и клас. Но ни даде опция да разберем, че опората на всяка страна са освен армията и флотът, само че също по този начин учителят и лекарят ", сподели Ядвига Юферова, заместител основен редактор на в. " Российская газета " и създател на концепцията за състезанието. Тя акцентира, че е изключително мъчно на учителите по съветски на фона на ширещата се в целия свят русофобия. А ректорът на Държавния институт по съветски език " А.С. Пушкин " Маргарита Русецкая приказва за чистотата на езика и за ролята на учителите за грамотността. Тя описа шеговити истории, като да вземем за пример едно предложение да бъдат отстранени двойните съгласни, с цел да... се икономисва хартия.
За да обикнеш съветския език
първо би трябвало да обикнеш Русия! Това са думи на акад. Виталий Костомаров. Но какъв брой е мъчно да учиш децата на съветски език там, където русофобията се е трансформирала в държавна политика. Тази болежка споделяха част от участниците от разнообразни страни, минали през доста компликации, с цел да са в съветската столица.
На срещата в редакцията на " Российская газета " всеки участник описа своята история, неведнъж трагична. И по двете тематики. А в очите на присъстващите имаше сълзи...
Ние сме потомство, което не помни Втората международна война. И за всяко последващо потомство все по-силна става забравата. Затова и като че ли не обръщаме внимание на нападателната натовска проамериканска политика, която се пробва да затвори примката си към Русия. Но представители на Армения, Афганистан, ДНР, Сирия и Сърбия, усетили ужаса на войната, споделяха какъв брой е значимо хората да са усмихнати и да има мир и памет.
В полския град Бидгошч бащата на учителя Михаил Нагов съумял да запази паметника на руските бойци. Той оформил мемориала като благосъстоятелност и го пренесъл на своя земя, поставяйки табела " Спаси от давност ". Макар че в Кахетия, Грузия, има монумент на " Бащата на боеца ", все по-трудно е да се противопоставиш на подмяната на историческата истина за успеха. Грузинката Нина Васадзе обаче е уверена, че всичко, което се случва в този момент, е " краткотрайно и без значение, обичта сред двата народа е безконечна ".
Константин Мартиросян от Армения във ВУЗ-а, където преподава, основава дребен музей за известните разузнавачи Геворк и Гоар Вартанян, които избавят от нацистки скрит план водачите Чърчил, Рузвелт и Сталин по време на срещата в Техеран`43.
Нямжав Нявдаваа от Монголия изясни, че дълго време при тях не са се провеждали шествия на Безсмъртния полк, тъй като в страната ѝ не е признато да се носят фотоси на умряли хора. Тя обаче съумяла да убеди учениците си да почитат паметта на починалите във войната и на 9 май излязла с портрет на своя преподавател, който оставил своя подпис при завладяването на Райхстага - " Власов от Монголия ". А нейният съотечественик Дауренбек Нуртуган желае да сътвори електронен руско-монголски речник.
Учителката Ирина Джура от Донецката национална република описа за преживения смут, когато трябвало да погребва един от учениците си. Момчето починало в дома си под обстрела на украинската войска. Нейната сънародничка Виктория Жолуд живее в регион, където има представители на 30 националности, само че постоянно се е говорило на съветски. След 2014 година учениците още повече обичат езика и се стараят да съблюдават неговите книжовни правила. Жителите на Донбас желаят единствено две неща: да приказват на съветски и да честват Деня на Победата. Но идва човек с автомат от Лвов и ти не разрешава да го правиш. Това е мъчно да бъде обяснено и няма по какъв начин да бъде признато.
Представителите на Украйна отхвърлиха да бъдат снимани, опасявайки се за специалността и живота си, и споделиха благодарността си към родителите, които не са докладвали, където би трябвало, че на уроците четат Пушкин на съветски, а не на украински. А съветският език в някои страни от състава на някогашния Съюз на съветските социалистически републики през днешния ден е редуциран до втори непознат език. Нищо, че огромна част от популацията е рускоговорящо.
Руски език не се преподава и в Афганистан. Но искащите да го учат са доста. Мирвайс Саид дойде оттова с транспортен аероплан. Той е оказал помощ на 365 души да дойдат в Русия да учат, като искащите са били 15 хиляди.
На доста места от образователната стратегия е извадена съветската класическа литература. Включително и в България, където е оставен единствено Пушкин с поемата " Евгений Онегин ". Политическата обстановка прави децата културни инвалиди, лишавайки ги от едни от най-големите поети и писатели на човечеството. Да не приказваме за подмяната на историята и по какъв начин у нас Денят на Победата бе трансфорат в Ден на Европа. Но дано не забравяме, че
без Деня на Победата
нямаше да го има Денят на Европа. Българските лауреати на Пушкинския конкурс за 2020 и 2021 година са Маазат Чаринова, Евгения Стойнева и Боян Бойчев.
Младият студент и учител Радим Микиска от Чехия не счита, че на фона на бясната русофобия ползата към съветския език понижава. Много чешки деца избират да го учат като първи непознат. Донякъде е обвързвано и с обстоятелството, че е непосредствен, славянски. Според него ползата измежду младежта към съветската просвета и история се възражда, мнозина виждат своето бъдеще в деловите връзки с Русия.
Семейството на Мариаш Казахбаева от Казахстан се е посветило на проучването на съветския език. Не единствено тя, само че нейните четири сестри, както и свекърва ѝ, са преподаватели по съветски. Много родители, които помагаха на децата си при онлайн образованието, започнаха сами да учат съветски език, споделя нейната сънародничка Гулпара Маханова.
Елена Ерор от Унгария преподава съветски в тамошната диаспора. Радва се, че искащите да учат езика на Пушкин са освен русначета, само че и деца от други страни. За Олга Голота от Сирия онлайн образованието е късмет там, където няма положителни учебни заведения и университети. Нейните възпитаници са съумели да вземат участие в разнообразни състезания, които са им помогнали да покачат своята успеваемост. Според нея отдалеченото образование има един сериозен плюс - отстранява дистанцията сред децата.
Алла Чиколенко от Приднестровието споделя концепцията си за " КОВИД-речник ". Тя и нейните възпитаници събрали новите думи, появили се в езика около пандемията, като да вземем за пример зумчителка (учителка, преподаваща онлайн), дистантофил (ученик, който избира да учат дистанционно), карантие (собственик на куче, даващ го против възнаграждение за разходка по време на локдаун) и прочие
А Георгий Милаш от Беларус написал писмо до Пушкин. Такова е неговото есе. Паралелът с пандемията в този момент не е инцидентен. Нали огромният съветски стихотворец също непрекъснато е бил в изолираност, на изгнание поради свободолюбивия си манталитет. Но точно по време на заточението в Болдино, известно като " Болдинската есен ", се раждат едни от най-великите му произведения.
Това са единствено част от участниците, пристигнали в Москва от изолираност - пандемична или политическа. Според две разнообразни интернационалните ранглисти съветската столица заема надлежно пето и трето място в света като най-хубав град за живеене. Завършва годината без никакви задължения.
А в случай че не сте били в Москва в навечерието на Нова година, нищо не сте видели. Тя беше в действителност приказна! Ярко осветена, нагиздена, радостна! И гостоприемна. За хората, които обичат Русия и които, по думите на Лермонтов, имат " възприятие за истина в човешкото сърце ".
Сред 15-те българи, наградени до момента с орден " Пушкин ", са литературоведът проф. Симеон Русакиев, писателят и сценаристът Анжел Вагенщайн, пианистът Атанас Куртев, журналистката от ДУМА Велиана Христова, политикът Николай Малинов, русистката от СОУ " Сава Доброплодни " Радка Гочева и други
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ