А вие вярвате ли в любовта до гроб?
И въпреки всичко, има нещо в любовта, която не остарява. Вчера, взимайки поръчаните си цветя, видяхме възрастен благородник – сърце не ми дава да го нарека дъртак. Гладко избръснат, в изгладени риза и панталони, той дълго избираше цветя и най-после избра един на ниска цена букет.
– Днес с жена ми имаме празник от деня на сватбата – 60 години, откогато сме женени – разясни той.
Младото момиче-цветарка дори ахна. За нея 60 е безкрайно число. А на мен ми стана тъжно.
Бързаме, пришпорваме живота, разделяме се, снабдявам се с нови фамилии. Животът в последна сметка е една мозайка от в миналото обичани обичани, другари и събутилници.
Страхуваме се да обичаме, да ценим удобството и съблюдаваме закона „ никой на никого не е задължен “.
И въпреки всичко има нещо в любовта за цялостен живот и в едно семейство за целия живот. Навярно това е добре свършена работа, от която може и да се уморяваш, само че на драго сърце.
Подарихме на джентълмена още един букет, от нас. И си тръгнахме, като че ли бяхме видели знамение. Въпреки че той май си и беше знамение – рядко и изумително.
