В страните от Източна Европа се работи повече часове
И въпреки всичко е значимо освен кой какъв брой време прекарва на работа, само че и каква е неговата успеваемост.
© Юлия Лазарова Времето, прекарано на работа в страните от Източна Европа през предходната година, е приблизително с съвсем към 3 работни седмици по-дълго, в сравнение с в западните стопански системи. Това демонстрират данни на организацията на Европейски Съюз за одобрение на изискванията на живот и труд Еurofound. По техни калкулации в случай че в 13-те страни, които се причислиха към Европейски Съюз след 2004 година приблизително от един човек са били отработени 1 803 часа през предходната година, в 15-те остарели държави-членки те са приблизително със 116 часа по-малко, което прави съвсем три работни седмици.
Естония води
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Страната в Европейски Съюз с най-вече направени часове през годината (1 848) е Естония, където няма групово трудово договаряне за работното време, показват създателите на отчета. На другия край е Франция, където през годината се падат минимум работни часове (1 602), следвана от Дания, Швеция и Германия. Разликата сред Естония и Франция е 246 часа или шест работни седмици.
В България през предходната година са били направени приблизително 1 824 часа (или 228 работни дни от по 8 часа), което подрежда страната на шеста позиция след Естония, Литва, Гърция, Полша и Унгария. В отчета се показва, че данните не взимат под внимание фактори като изключително положен труд, употребени болнични дни или понижено работно време.
Колективното договаряне – всеобщо в Европейски Съюз
В Европейски Съюз всеобщо работното време се договаря посредством групови трудови контракти, излиза наяве още от отчета. В множеството случаи това води до по-скъсена откъм часове работна седмица. Страните, в които няма сходни сделки, са България, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словения. В тях надлежно през предходната година на един човек се падат приблизително повече направени часове, спрямо останалите страни от Европейски Съюз.
Работната седмица варира с към 4 часа
Като цяло обаче множеството страни могат да се разделят на две съществени групи – такива, които са определили, че работната седмица може да е най-много 48 часа както е в европейската инструкция, или страни, в които работната седмица е 40 часа (с опция да се удължава до 48 при избрани условия). България попада във втората група, като в отчета е изчислено, че междинната работна седмица в страната е към 40.8 часа, което подрежда страната на 21 от общо 29 сравнявани страни от Европейски Съюз. С най-малка като часове работна седмица е Дания (37.8 часа), а с най-дълга – Англия (средно 42 часа).
В отчета въпреки всичко се обръща внимание, че данните в него би трябвало да се поясняват деликатно. Както и че съпоставения сред обособените страни за дължината на групово контрактуваното работно време може да са проблематични, тъй като не всички страни събират данни, а даже и където такива има, те са от разнообразни източници и може да не подлежат на прецизно съпоставяне.
© Юлия Лазарова Времето, прекарано на работа в страните от Източна Европа през предходната година, е приблизително с съвсем към 3 работни седмици по-дълго, в сравнение с в западните стопански системи. Това демонстрират данни на организацията на Европейски Съюз за одобрение на изискванията на живот и труд Еurofound. По техни калкулации в случай че в 13-те страни, които се причислиха към Европейски Съюз след 2004 година приблизително от един човек са били отработени 1 803 часа през предходната година, в 15-те остарели държави-членки те са приблизително със 116 часа по-малко, което прави съвсем три работни седмици.
Естония води
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Страната в Европейски Съюз с най-вече направени часове през годината (1 848) е Естония, където няма групово трудово договаряне за работното време, показват създателите на отчета. На другия край е Франция, където през годината се падат минимум работни часове (1 602), следвана от Дания, Швеция и Германия. Разликата сред Естония и Франция е 246 часа или шест работни седмици.
В България през предходната година са били направени приблизително 1 824 часа (или 228 работни дни от по 8 часа), което подрежда страната на шеста позиция след Естония, Литва, Гърция, Полша и Унгария. В отчета се показва, че данните не взимат под внимание фактори като изключително положен труд, употребени болнични дни или понижено работно време.
Колективното договаряне – всеобщо в Европейски Съюз
В Европейски Съюз всеобщо работното време се договаря посредством групови трудови контракти, излиза наяве още от отчета. В множеството случаи това води до по-скъсена откъм часове работна седмица. Страните, в които няма сходни сделки, са България, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словения. В тях надлежно през предходната година на един човек се падат приблизително повече направени часове, спрямо останалите страни от Европейски Съюз.
Работната седмица варира с към 4 часа
Като цяло обаче множеството страни могат да се разделят на две съществени групи – такива, които са определили, че работната седмица може да е най-много 48 часа както е в европейската инструкция, или страни, в които работната седмица е 40 часа (с опция да се удължава до 48 при избрани условия). България попада във втората група, като в отчета е изчислено, че междинната работна седмица в страната е към 40.8 часа, което подрежда страната на 21 от общо 29 сравнявани страни от Европейски Съюз. С най-малка като часове работна седмица е Дания (37.8 часа), а с най-дълга – Англия (средно 42 часа).
В отчета въпреки всичко се обръща внимание, че данните в него би трябвало да се поясняват деликатно. Както и че съпоставения сред обособените страни за дължината на групово контрактуваното работно време може да са проблематични, тъй като не всички страни събират данни, а даже и където такива има, те са от разнообразни източници и може да не подлежат на прецизно съпоставяне.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ