Анализаторът Пл. Димитров: К. Петков и А. Василев носят щипка космополитизъм, отвореност към света, модерност
И изобщо не наподобяват като хора, които ще нищят Истанбулската спогодба или пък ще се залутат из българо-македонските исторически глъбини.
Успешните български политици към този момент не дължат сполуката си на някакви добре подредени сложни идеологически пояснения, с които гласоподавателят може да се разпознава. Единственото, което се помни от програмата на тандема Петков-Василев, е най-баналното и универсално популистко факсимиле – ние ще спрем корупцията. Техният късмет бе назначението им за служебни министри, което им разреши да привлекат вниманието с демонстративни и леко театрални на практика дейности в тази посока.
Макар че най-малко към този момент Борисов е бита карта, неговата сянка структурираше вота и на тези избори. Както успешно изяснява Андрей Райчев – през юли С. Трифонов победи, тъй като огромна група гласоподаватели му дадоха мандат да прати Борисов в съпротива. След като Трифонов не оправда доверието, в този момент този мандат отиде в ръцете на Петков и Василев.
Успехът на Котадин Костадинов - Копейкин (както заслужено бе маркирано – откакто към този момент е началник на група в Народното събрание, той следва да бъде нараснал на Рубльов) се дължи на някакво вътрешно преразпределение в националистическия лагер, чиято логичност ми убягва. Но съгласно мен главният му коз бе това, че той съумя да изпъкне всред многото претенденти, стараещи се да инструментализират необятно публикуваните антиваксърски настроения. При появяването си в национални медии той говореше гневно против имунизациите, маските, зелените документи, както и против въвеждането на еврото, без изобщо да загатва Русия. Прави чест на другите националисти като Вътрешна македонска революционна организация и изключително Валери Симеонов, че те се изявяваха като безапелационни последователи на имунизацията, въпреки да знаеха какъв брой непопулярна е тази позиция в тяхната електорална ниша. На процедура за тях това си беше политическо самоубийство.
За Българска социалистическа партия има една неприятна и една добра вест. Лошата е, че електоратът на партията се топи, тя е на косъм от едноцифрен %. А положителната е, че от избори на избори през тази година Столетницата последователно се препозиционираше и в случай че през април беше твърдо в лагера на „ статуквото “, в този момент към този момент е припозната като наложителен детайл от бъдещото държавно управление на „ митинга “. То това аритметиката го демонстрира, само че значима е и смяната на настройките по отношение на Българска социалистическа партия в „ протестния “ лагер.
6. Единствено вероятната настройка за бъдещо държавно управление си остава формулата анти-ГЕРБ, само че възможностите за съставянето му се усилват, тъй като Петков и Василев са доста диалогични, до момента в който предходният мандатьор С. Трифонов е същински политически аутист, който няма качества и нерви да модерира подобен комплициран развой. Но пък и след тези избори има задоволително депутати, с цел да го саботира в новия парламент, в случай че пожелае.
Пламен Димитров
Успешните български политици към този момент не дължат сполуката си на някакви добре подредени сложни идеологически пояснения, с които гласоподавателят може да се разпознава. Единственото, което се помни от програмата на тандема Петков-Василев, е най-баналното и универсално популистко факсимиле – ние ще спрем корупцията. Техният късмет бе назначението им за служебни министри, което им разреши да привлекат вниманието с демонстративни и леко театрални на практика дейности в тази посока.
Макар че най-малко към този момент Борисов е бита карта, неговата сянка структурираше вота и на тези избори. Както успешно изяснява Андрей Райчев – през юли С. Трифонов победи, тъй като огромна група гласоподаватели му дадоха мандат да прати Борисов в съпротива. След като Трифонов не оправда доверието, в този момент този мандат отиде в ръцете на Петков и Василев.
Успехът на Котадин Костадинов - Копейкин (както заслужено бе маркирано – откакто към този момент е началник на група в Народното събрание, той следва да бъде нараснал на Рубльов) се дължи на някакво вътрешно преразпределение в националистическия лагер, чиято логичност ми убягва. Но съгласно мен главният му коз бе това, че той съумя да изпъкне всред многото претенденти, стараещи се да инструментализират необятно публикуваните антиваксърски настроения. При появяването си в национални медии той говореше гневно против имунизациите, маските, зелените документи, както и против въвеждането на еврото, без изобщо да загатва Русия. Прави чест на другите националисти като Вътрешна македонска революционна организация и изключително Валери Симеонов, че те се изявяваха като безапелационни последователи на имунизацията, въпреки да знаеха какъв брой непопулярна е тази позиция в тяхната електорална ниша. На процедура за тях това си беше политическо самоубийство.
За Българска социалистическа партия има една неприятна и една добра вест. Лошата е, че електоратът на партията се топи, тя е на косъм от едноцифрен %. А положителната е, че от избори на избори през тази година Столетницата последователно се препозиционираше и в случай че през април беше твърдо в лагера на „ статуквото “, в този момент към този момент е припозната като наложителен детайл от бъдещото държавно управление на „ митинга “. То това аритметиката го демонстрира, само че значима е и смяната на настройките по отношение на Българска социалистическа партия в „ протестния “ лагер.
6. Единствено вероятната настройка за бъдещо държавно управление си остава формулата анти-ГЕРБ, само че възможностите за съставянето му се усилват, тъй като Петков и Василев са доста диалогични, до момента в който предходният мандатьор С. Трифонов е същински политически аутист, който няма качества и нерви да модерира подобен комплициран развой. Но пък и след тези избори има задоволително депутати, с цел да го саботира в новия парламент, в случай че пожелае.
Пламен Димитров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ