Ректорът на УНСС: Образованието е консервативна система и много бързи промени няма как да се случат
И в последната кандидатстудентска акция УНСС слага следващ връх за последните няколко години. Имахме над 8000 кандидат-студента, ще приемем към 4000, защото има разнообразни ограничавания и потенциали. Това сподели в предаването " Метроном “ на Радио " Фокус “ ректорът на Университета за национално и международно стопанство проф. Димитър Димитров.
По думите му образованието е консервативна система и доста бързи промени няма по какъв начин да се случат, и по тази причина има много неща, които би трябвало да се обмислят по отношение на повишението на таксите за обучение в България. УНСС ще резервира остарелия размер на таксите за платено образование през тази академична година, уточни той и добави, че съгласно него е добре, че държавното управление усилва разноските за обучение, усилва дотациите и заплатите, като концепцията е платеното образование да бъде равно на дотацията. " От друга страна обаче, това слага много високи бариери пред платеното образование, а пък приказваме за концепцията учене пред целия живот, достъп до обучение, подвижност, еластичност, търсене на нови благоприятни условия и нови специалности. И се притеснявам това да не затвори пътя на много хора. “
Академичният съвет на УНСС поддържа съзнаването на два института – Институт за изкуствени разсъдък в стопанската система и Институт за повишение на научно-изследователския потенциал в нуклеарната енергетика и нуклеарната сигурност, като концепцията е да се вършат научни проучвания и да се научат студентите да употребяват изкуствения разсъдък в стопанската система, описа още ректорът на УНСС. " Ние си стоим в нашата област, в стопанската система, в администрацията, в ръководството, където желаеме да изследваме опциите на изкуствения разсъдък за приложение в тези неща “. Относно Центъра за нуклеарната енергетика, концепцията на университета е да се сътвори подобен теоретичен капацитет в съдействие с други университети и институти, които да развиват новите трендове в нуклеарната промишленост и нуклеарната сигурност, уточни икономистът. " За да стане всичко това, трябват хора, които да схващат от вложения, които да схващат от планове, които да схващат от оценка на тези вложения, от логистика, от финанси, ръководство на личния състав, т.е. нуклеарните физици и хората, които ще ръководят тези неща са може би 20-30% от един подобен голям план, какъвто е построяването на 7-и и 8-и блок на АЕЦ " Козлодуй “. “
Проф. Димитров е безапелационен, че България не може да стои настрана от новаторските процеси и да споделя, че това не е за нас: " Тези нови планове и технологии се основават точно, с цел да се усъвършенства стопанската система и да се усъвършенства икономическото положение на страната. Така че ние желаеме да участваме в тези процеси като икономисти и управленци. “
По думите му образованието е консервативна система и доста бързи промени няма по какъв начин да се случат, и по тази причина има много неща, които би трябвало да се обмислят по отношение на повишението на таксите за обучение в България. УНСС ще резервира остарелия размер на таксите за платено образование през тази академична година, уточни той и добави, че съгласно него е добре, че държавното управление усилва разноските за обучение, усилва дотациите и заплатите, като концепцията е платеното образование да бъде равно на дотацията. " От друга страна обаче, това слага много високи бариери пред платеното образование, а пък приказваме за концепцията учене пред целия живот, достъп до обучение, подвижност, еластичност, търсене на нови благоприятни условия и нови специалности. И се притеснявам това да не затвори пътя на много хора. “
Академичният съвет на УНСС поддържа съзнаването на два института – Институт за изкуствени разсъдък в стопанската система и Институт за повишение на научно-изследователския потенциал в нуклеарната енергетика и нуклеарната сигурност, като концепцията е да се вършат научни проучвания и да се научат студентите да употребяват изкуствения разсъдък в стопанската система, описа още ректорът на УНСС. " Ние си стоим в нашата област, в стопанската система, в администрацията, в ръководството, където желаеме да изследваме опциите на изкуствения разсъдък за приложение в тези неща “. Относно Центъра за нуклеарната енергетика, концепцията на университета е да се сътвори подобен теоретичен капацитет в съдействие с други университети и институти, които да развиват новите трендове в нуклеарната промишленост и нуклеарната сигурност, уточни икономистът. " За да стане всичко това, трябват хора, които да схващат от вложения, които да схващат от планове, които да схващат от оценка на тези вложения, от логистика, от финанси, ръководство на личния състав, т.е. нуклеарните физици и хората, които ще ръководят тези неща са може би 20-30% от един подобен голям план, какъвто е построяването на 7-и и 8-и блок на АЕЦ " Козлодуй “. “
Проф. Димитров е безапелационен, че България не може да стои настрана от новаторските процеси и да споделя, че това не е за нас: " Тези нови планове и технологии се основават точно, с цел да се усъвършенства стопанската система и да се усъвършенства икономическото положение на страната. Така че ние желаеме да участваме в тези процеси като икономисти и управленци. “
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




