И това е само първата плочка домино. Ами ако я

И това е единствено първата плочка домино. Ами в случай че я последват Джулката, Златките?

Беше късен следобяд, когато телефонът на доктор Георгиев иззвъня. Той видя изписано на екрана името на доктор Дренчев, прочут както с професионалните си умения, по този начин и с навика да звъни единствено тогава, когато има сериозна причина да го направи.

– Трябва да се забележим. Спешно е! – изрече с напрежение Дренчев още преди Георгиев да успее да го поздрави.

Георгиев се намръщи. Познаваше този звук.

– Кажи къде и пристигам след 30 минути – отвърна той малко.

Половин час по-късно двамата седнаха в столичен ресторант, прочут с стилния си интериор и изискана кухня. Наоколо се чуваха тихи диалози, а сервитьорите носеха блюда, украсени като творби на изкуството. Георгиев хвърли взор на менюто и избра скариди с бял трюфел, до момента в който Дренчев избра телешки стек с шоколадов сос.

Когато сервитьорът се отдалечи, Георгиев най-накрая попита:

– Е, от кое място идва тази неотложност?

Дренчев го погледна с тъмно изражение.

– Получих позвъняване от... – той замълча за миг, като че ли предстоеше да изрече нещо съдбовно – …от Бургаското Барби.

Георгиев замига учудено, само че остана безмълвен, очаквайки продължението.

– Тя желае... ПРОМЯНА! – добави Дренчев, произнасяйки думата по този начин, като че ли беше смъртна присъда.

– Какво имаш поради? Още по-големи устни? По-голямо деколте? Или може би... – подсмихна се Георгиев, само че видя, че върху лицето на сътрудника му нямаше и намек за комизъм.

– Точно противоположното. Тя желае да се върне към естествения си тип. Да отстрани всичко – големите хиалуронови устни, силиконовите импланти в гърдите, всеки намек за изкуствено оформяне. Каза, че още веднъж желае да наподобява като елементарна жена.

В този миг вилицата на Георгиев се изплъзна от пръстите, а от долната му джука провисна парче аспержа от гарнитурата.

– Не може да бъде – съумя да промълви той, откакто преглътна мъчно и звучно. – Защо?

– Казва, че естествената хубост се завръща на мода. Решила е да се храни здравословно, да тренира. Сега желае да наподобява естествена, даже скромна.

Георгиев го погледна със комбинация от смут и съмнение.

– Осъзнаваш ли до какво може да докара това? – запита обезпокоително Дренчев.

– О, съзнавам, и още по какъв начин! – възкликна Георгиев, към този момент налегнат от суматоха. – Това е единствено първата плочка домино... Ами в случай че някоя от фолк певиците последва образеца й? После Джулката, някоя от Златките... Това е... това е извънредно!

Дренчев поклати глава.

– Не съм те извикал единствено, с цел да се окайвам. Знаеш, че постоянно възнамерявам с няколко хода напред. Слушай ме. Ако тази вълна продължи, след две години приходите ни ще спаднат на половина. Ние сме хирурзи, Георгиев, само че и предприемачи. Трябва да създадем нещо.

Георгиев се опита да резервира самообладание и сподели с малко по-спокоен звук:

– Момент, дано поразсъждаваме разумно. Поставили сме стотици хиляди силиконови цици и пачи джуки. Завръщането към естествения тип значи нови процедури. А те по никакъв начин не са евтини. Така че нашите приходи остават обезпечени.

Дренчев кимна постепенно, само че погледът му оставаше угрижен.

– Прав си. Но знаеш, че това е единствено краткотрайно решение. Когато премахнем последния чифт устни, последните гърди... какво остава тогава? Оставаме без клиенти.

Георгиев остана обезверен за момент, само че след това предложи с необятна усмивка:

– Тогава идва ред за решението, което дълго отлагахме. Но гърбът ни очевидно скоро ще опре в стената, тъй че нямаме различен избор. Жените минаха по своя ред. Сега би трябвало да създадем по този начин, че модата на изкуствената хубост да тръгне всеобщо измежду българските мъже. Кои предлагаш да са нашите пионери, нашите водещи образци за подражателство?

 

Още фейлетони от създателя: