Текла Алексиева: `Смърт, къде ти е жилото?!...`
И тогава Тя отвори “Пътеводител на галактическия стопаджия ”, в „ Края на вечността ”, в „ Денят на трифидите ”, измежду „ Зелените хълмове на Земята ”. Родена на тази „ Планета за изгнаници ”, където „ Хищните движимости на века ” чакаха „ Второто настъпление на марсианците ”... „ Повече от човешки ”, и „ Последният човек ” се трансформира в „ Скитникът сред звездите ”, в бродник сред „ Чужди звезди ”, захвърлил духа си в „ Машината на времето ”.
И Тя си спомни къде я водеше „ Магьосникът от Землемория ”, когато „ Гръмна гръм ”, и по какъв начин изглеждаха безкрайните златни пясъци на „ Дюн ”, и какъв брой смъртоносен беше „ Прекрасният нов свят ”.
И видя в мастиленото небе Някой Невидим да изписва: „ Светлината е лявата ръка на мрака ”. И облаците бяха дъждовни, а мрачни кулите. И Мракът беше дясната ръка на Светлината.
И пред нея се появиха като изсипани в стихия, един след различен, войска от обичани смъртни безсмъртници. И Те бяха Урсула Ле Гуин и Рей Бредбъри, Клифърд Саймък и Джек Лондон, Дъглас Адамс и Артър Кларк, Аркадий и Борис Стругацки, Йордан Радичков и Франк Хърбърт, Станислав Лем и Джон Уиндам, Олдъс Хъксли и Карел Чапек, Едгар Алън По и Агата Кристи, Уилям Фокнър и Иван Ефремов.
И тя посегна към бялото платно - tabula rasa оттатък времето и гибелта, и нарисува портите към световете им, с огън и слънце, и мирис на несбъднати рози. И Бъдещето беше несвършено...
Текла Алексиева - художникът-фантаст, чиито над 100 фантастични порти-корици отвориха завещаното от тази безсмъртна войска. Оригиналните ѝ корици са на всички книги от именитата Библиотека „ Галактика ”, оповестени от несъществуващото към този момент издателство „ Георги Бакалов ”, Варна, с невижданите през днешния ден тиражи от 100 000. Писателите фантасти свързват името ѝ освен с нейните платна, само че и с присъединяване й във фестивали и срещи на родните клубове по фантастика. Името ѝ се трансформира в алюзия за фантастично и даже се изписва в кръстословиците като: „ Художникът на „ Галактика ” с 14 букви ”.
Галактическата Текла майстори живописни изящества („ Гара ”, „ Нощ ”, „ Ежедневие ”, „ Кръстопът ”, „ Нощен обход ”, „ Задачата ”, „ Сините пеперуди ”), декори и кукли за студио „ Бояна ”, обложки на албумите („ Вкусът на времето ” и “XX век ” на „ Щурците ”), пощенски марки, измежду които са ухилена до уши и преливаща от знаци Баба Марта с мартеничково знаме, Свети Георги с чалнат дракон триглав и даже взряни в полярните секрети Робърт Пири и Руал Амундсен.
Освен с бои и четки, Текла рисува облици, гласове и цветове... с думи. През пролетта на 2019 година тя показа новата си стихосбирка „ Неусетно ”.
Неусетно? Защо „ Неусетно ”?
Защото е инцидентно. Мъжът ми, който направи оформлението и предпечата, я кръсти по този начин, като началото на първото стихотворение. Аз нямах нито концепция, нито претенции…
Художникът Жеко Алексиев... Какво споделя той за стихосбирката? Кое стихотворение най-силно го докосна, за кое най-дълго приказва?
Жеко харесва стихотворенията ми, той е повода, да я издам. Обадиха ми се другари, които са я чели, споделят, че са плакали… че като натиснах Жеко: „ Ти за какво не плака!? “... Само се засмя…
През 2006 година двамата сте номинирани за националната премия „ Христо Г. Данов ”. Поводът - илюстрираната от вас книга „ Българската цивилизация ”. Как се работи в екип с непосредствен човек?
Работим като два служащия. Разбираме се без думи, караме се, оказваме помощ си, надделяваме се. Слава Богу, най-после съумяваме да сътворим нещо, което ни удовлетворява и двамата. Така е във всички взаимни планове.
Нека се върнем в „ Неусетно ”. „ Колко е дълга гибелта? ”. „ Колко пай е животът? ”. Кой е „ отговорът единствен ” и дали е „ неправилно ” изписан като Любов?
Цялата човешка галактика е от въпроси, някои имат вяра че Бог е Любов, някои не имат вяра в Бога. Всъщност правилният отговор зависи единствено от вярно заложения въпрос. А задаваме ли вярно въпроса? - Това е въпросът!
„ Отходни канали гълтам боклука... Паркетът е лъснат, стените - в латекс, дунапрен поема всевъзможен секс. Боже, непотребни, скрий си Смъртта - ние от дълго време сме мъртви неща. ”
Мъртво нещо ли е индивидът?
Мъртви са много хора, тяхна си работа, ние да не сме е значимото!
„ Черен камък подпира вратата, над него гибелта е приседнала. ”
Кога гибелта остава без царство?
„ Смертю смерт поправ… “ Исус Христос е възкръснал на третия ден. Смърт, къде ти е жилото?
Божествената светлина на лятото, тополи до небето, море от треви, морето в синьо, „ герданче с охлюви и мидички ”? Къде и по кое време в предишното би се върнала Текла Вилхелм Алексиева?
В прелестното минало на ранната ми младост.
Успя ли Текла да улови неуловимото, това, което е „ като изстрел тъкмо ”, незримо, непознаваемо, без име?
Ни минимум. Ако би трябвало да напиша формулировка на лириката в някоя енциклопедия, ще напиша: Лириката е вик за помощ.
Как би изглеждала картина или стих, в случай че сетивата ни не са лимитирани от човешката форма?
Бог знае по какъв начин! Сетивата единствено на духовете не са лимитирани в човешка форма.
Как, въпреки и “ограничена ” от човешката форма, Текла Алексиева основава своите светове и герои? Как се появяват сюжетите?
Невъзможно за отговаряне. Всичко става с мислене и измисляне. Има мисъл, има концепция, среща се нейният израз и хайде на работа. Музата е за майтапи и закачки...
Кой е „ индивидът с основно Ч ”, „ чудото с основно Ч ”, „ индивидът с малко Ч ”, „ чудото с малко Ч ” в „ Неусетно ”?
Човекът е биологичен тип. С малко „ ч ”. Но във всеки човек е Божията искра и той става с основно „ Ч ”.
Казахте „ Божията искра ”. Умира ли тя със гибелта на физическите ни дрешки?
Ох, уповавам се, че не умира с нас!...
Случвало ли Ви се е ненадейно да си спомните хора и места, които в никакъв случай не сте виждала в сегашния си живот? Хора, за които си казвате: „ този човек го познавам отнякъде надалеч, не отсам и в този момент, душата ми го разпознава измежду доста други ”?
Да, случвало се е, само че не мога в този момент да преразкажа сходно положение. Тези моменти са доста ефимерни, отлитат по този начин бързо, както са пристигнали.
Винаги ли истинното, любовта, смисълът се изписват в сърцето с „ нож, забоден до дръжката ”?
Винаги!... Защото човек носи първородния грях. Справка – Библията.
Една от поетичните Ви героини е бялата фея, изпиваща с целувки черните очи на обичания си юнак-сокол. Възможна ли е обич като приказка до безкрайност, оттатък времето и гибелта?
Възможна е.
Ще попитам като в приказките - с цел да стигнем до безкрая на такава обич, какъв брой неизбродими планини би трябвало да изкачим, с какъв брой зли вещици да се преборим, какъв брой дълго би трябвало да имаме вяра?
Може да се случи и без вещици и катерене, единствено с превъзмогване на битието, което така и така си е много мъчно за превъзмогване. Това е кротка обич. Но има и безумни любови, с безумни премеждия, нормално завършващи трагично. Тези любови са стихийно злополучие.
Това значи ли, че някъде в неизброимите светове има две същности, които са основани една за друга, търсят се една друга и са свързани в едно вечно? Как бихте ги нарисувала?
Ако измисля по какъв начин да обрисувам подобен проблем, ще го обрисувам с екстаз!... Само че още нищо не съм измислила, пък и не съм го мислила.
Но всяка концепция може да се нарисува по 10 хиляди метода!
В какво е щастието и смисъла на Пътуването за Текла Алексиева?
Имала съм щастливи моменти в живота, несвързани с Пътуване, просто нескончаем интервал на житейски комфорт. Обаче два пъти съм сънувала, че съм щастлива и това беше необикновено възприятие и с нищо несравнимо чувство.
Наяве сходно не ми се е случвало...
„ Неусетно ” е илюстрирана с Ваши рисунки на картите таро: тук са красивият хвъркат ангел на „ Умереността ”, „ Влюбените ” и „ Отшелникът ”, „ Звездата ” и „ Силата ”, „ Колелото на ориста ” и „ Страшният съд ”, „ Смъртта ” и „ Справедливостта ”, „ Лудият ” и „ Обесеният ”, „ Дяволът ” и „ Кулата ”, „ Светът ”. Защо тъкмо те?
Нямам никакви секрети подтекстове... Реших, че откакто пиша за всичко из живота и мислите си, то таро-картите са подобаващи за поясняване на всичко, което ти хрумне – нали могат да се поясняват по доста способи.
Значи разковничето е „ пояснение по доста способи ”? В това ли е част от смисъла на изкуството? Таен език, който парадоксално всяка душа дешифрира друго?
Изкуството е отражение на живота, по-точно на живота на актьора. При мен няма нищо криптирано, каквото мисля, това върша - рисувам, пиша, действам… А тълкуването на картите таро става единствено когато са в композиция. Тази композиция в стихосбирката в огромна степен инцидентна, не отразява нещо съответно, по тази причина всеки може да я пояснява по свое убеждение.
Ако приемем, че животът е код, който тълкуваме „ по доста способи ” и съвсем в никакъв случай правилно, по какъв начин бихте посочила създателя на кодовете, оня, който ни е „ кодирал ”?
Кодирал ни е Господ! Как да отговоря в няколко реда на най-сложния въпрос на битието! Дори няма да се опитам…
Рисувала сте картини, пощенски марки, обложки на албуми, корици на книги. Различен ли е брегът и страстта на трите?
Нямам нито искания, нито желания - рисуването е една и съща активност във всички жанрове. Като готвенето на разнообразни манджи. Трябва да умееш да готвиш, да обичаш хората за които готвиш, а гозбата може да бъде и постна, и локална, и елементарна, и комплицирана, и даже да не е от обичаните ти, отново би трябвало да стане вкусна.
Има ли създател и книга, за които бихте желала да нарисувате корица?
Кратко и ясно - не!
Най-обичните Ви фантасти?
Обичам доста книги, доста създатели, само че Станислав Лем и неговата книга „ Соларис ” са ми обичани. Чела съм я 100 пъти.
Казахте Лем. Една от обичаните ми Ваши картини е „ Соларис ”. Чужд свят и две фигури - мъжка и женска. Тя го е прегърнала с деликатност и любов, той е станал част от нея, тя от него. Усещането е за свързване вечно. Какво си споделят те? Какво си споделят героите на Текла Алексиева в нейния „ Соларис ”?
Посланието на „ Соларис ” е напълно друго - кой е индивидът, къде е и за какво е. Да, там има обич, има и вяра, има и безнадежност. Прекрасното и значимото е, че има вяра.
Бих сложила Ваши картини в една изложба с тези на Салвадор Дали и Рене Магрит. Магрит вижда в сегашното неща и хора, които участват край нас, само че в действителност са невидими, скрити парадоксално от това, което демонстрират. Какво и кого не виждаме? Какво остава прикрито до края на земния ни път?
Това е огромна похвала, не ме карайте да се изчервявам! Виждаме и с очите, и със сърцето, и с разсъдъка, само че мирозданието е голямо, по-огромно от фантазията ни, пък и най-разюзданата фикция не може да надмине човешкото в нас. Е, мъчим се да прогледнем по-надалеч. Как - с изкуството, то е неделимо от индивида, то е с него откогато свят светува, само че до момента на никое място не е реализиран Отговорът с основно О, по тази причина все и все вършим изкуство…
„ Кой ще уплаши до гибел лешояда,и кой оттатък и самичък през гибелта, би пренесъл в зъби любовта? ”
Това е известно единствено на Ласло Наги. А стихотворението му е приятно!
Както и Вашият превод на стихотворението му, включен в „ Неусетно ”. Каква е историята?
Обикновена преживелица. Имаше конкурс, разгласен от вестник „ Литературен фронт ”, за превод на това стихотворение. И се заех да го превеждам. Не завоювах състезанието, само че спечелилият превод не беше прецизен и не ми хареса.
Как един създател пали огъня си? Вдъхновение, божествена полуда, гняв, 24 часа труд и бодърствуване?
При мене няма лудости, аз съм доста спокоен човек, може несъмнено да се уморя ужасно от някоя работа, само че това е естествено положение за всеки, който си обича работата.
„ Безпределно те обичам, и безпределно да сме двама ”. Ако Любовта е Смисълът, по какъв начин стигаме, изтъквам, до „ най-късия път ” сред две души, които вървят дружно „ във вечността на безкрая ”?
За смисъла нищо не знам. Човек си мечтае за всякакви хубави работи, написа си за тях, мъдрува си, нищо съответно, това са общи чувства.
Като да вземем за пример: „ Зад прозореца ситният сняг
Ще избелва тъмните утрини
Ще мирише на кафе и на самун -
Пролетта ще дочакаме несъмнено! ”.
Ще я дочакаме ли? Онази Непобедимата?
Нищо сходно! Казала съм го в първото стихотворение от стихосбирката си:
Неусетно стигнахме годината,
когато вместо пролетта,
пристигна още веднъж зимата…
Освен за хората през днешния ден, това безпролетно „ още веднъж ” припомня за болните и умиращи борове и брези на Витоша, а и на други наши планини. За тях тази пролет ще е последна или една от последните. Душата на гората вие като вълчица горе.
Те мрат от дълго време горите по Витоша! Това е грубо!... Имам фотоси отпреди 7-8 години, едни сиви масиви, да ти се скъса сърцето! Мисля, че страдат и буковите гори...
И пчелите измират, и отровата на нахалната ни цивилизация пълзи на всички места.
И Тя си спомни къде я водеше „ Магьосникът от Землемория ”, когато „ Гръмна гръм ”, и по какъв начин изглеждаха безкрайните златни пясъци на „ Дюн ”, и какъв брой смъртоносен беше „ Прекрасният нов свят ”.
И видя в мастиленото небе Някой Невидим да изписва: „ Светлината е лявата ръка на мрака ”. И облаците бяха дъждовни, а мрачни кулите. И Мракът беше дясната ръка на Светлината.
И пред нея се появиха като изсипани в стихия, един след различен, войска от обичани смъртни безсмъртници. И Те бяха Урсула Ле Гуин и Рей Бредбъри, Клифърд Саймък и Джек Лондон, Дъглас Адамс и Артър Кларк, Аркадий и Борис Стругацки, Йордан Радичков и Франк Хърбърт, Станислав Лем и Джон Уиндам, Олдъс Хъксли и Карел Чапек, Едгар Алън По и Агата Кристи, Уилям Фокнър и Иван Ефремов.
И тя посегна към бялото платно - tabula rasa оттатък времето и гибелта, и нарисува портите към световете им, с огън и слънце, и мирис на несбъднати рози. И Бъдещето беше несвършено...
Текла Алексиева - художникът-фантаст, чиито над 100 фантастични порти-корици отвориха завещаното от тази безсмъртна войска. Оригиналните ѝ корици са на всички книги от именитата Библиотека „ Галактика ”, оповестени от несъществуващото към този момент издателство „ Георги Бакалов ”, Варна, с невижданите през днешния ден тиражи от 100 000. Писателите фантасти свързват името ѝ освен с нейните платна, само че и с присъединяване й във фестивали и срещи на родните клубове по фантастика. Името ѝ се трансформира в алюзия за фантастично и даже се изписва в кръстословиците като: „ Художникът на „ Галактика ” с 14 букви ”.
Галактическата Текла майстори живописни изящества („ Гара ”, „ Нощ ”, „ Ежедневие ”, „ Кръстопът ”, „ Нощен обход ”, „ Задачата ”, „ Сините пеперуди ”), декори и кукли за студио „ Бояна ”, обложки на албумите („ Вкусът на времето ” и “XX век ” на „ Щурците ”), пощенски марки, измежду които са ухилена до уши и преливаща от знаци Баба Марта с мартеничково знаме, Свети Георги с чалнат дракон триглав и даже взряни в полярните секрети Робърт Пири и Руал Амундсен.
Освен с бои и четки, Текла рисува облици, гласове и цветове... с думи. През пролетта на 2019 година тя показа новата си стихосбирка „ Неусетно ”.
Неусетно? Защо „ Неусетно ”?
Защото е инцидентно. Мъжът ми, който направи оформлението и предпечата, я кръсти по този начин, като началото на първото стихотворение. Аз нямах нито концепция, нито претенции…
Художникът Жеко Алексиев... Какво споделя той за стихосбирката? Кое стихотворение най-силно го докосна, за кое най-дълго приказва?
Жеко харесва стихотворенията ми, той е повода, да я издам. Обадиха ми се другари, които са я чели, споделят, че са плакали… че като натиснах Жеко: „ Ти за какво не плака!? “... Само се засмя…
През 2006 година двамата сте номинирани за националната премия „ Христо Г. Данов ”. Поводът - илюстрираната от вас книга „ Българската цивилизация ”. Как се работи в екип с непосредствен човек?
Работим като два служащия. Разбираме се без думи, караме се, оказваме помощ си, надделяваме се. Слава Богу, най-после съумяваме да сътворим нещо, което ни удовлетворява и двамата. Така е във всички взаимни планове.
Нека се върнем в „ Неусетно ”. „ Колко е дълга гибелта? ”. „ Колко пай е животът? ”. Кой е „ отговорът единствен ” и дали е „ неправилно ” изписан като Любов?
Цялата човешка галактика е от въпроси, някои имат вяра че Бог е Любов, някои не имат вяра в Бога. Всъщност правилният отговор зависи единствено от вярно заложения въпрос. А задаваме ли вярно въпроса? - Това е въпросът!
„ Отходни канали гълтам боклука... Паркетът е лъснат, стените - в латекс, дунапрен поема всевъзможен секс. Боже, непотребни, скрий си Смъртта - ние от дълго време сме мъртви неща. ”
Мъртво нещо ли е индивидът?
Мъртви са много хора, тяхна си работа, ние да не сме е значимото!
„ Черен камък подпира вратата, над него гибелта е приседнала. ”
Кога гибелта остава без царство?
„ Смертю смерт поправ… “ Исус Христос е възкръснал на третия ден. Смърт, къде ти е жилото?
Божествената светлина на лятото, тополи до небето, море от треви, морето в синьо, „ герданче с охлюви и мидички ”? Къде и по кое време в предишното би се върнала Текла Вилхелм Алексиева?
В прелестното минало на ранната ми младост.
Успя ли Текла да улови неуловимото, това, което е „ като изстрел тъкмо ”, незримо, непознаваемо, без име?
Ни минимум. Ако би трябвало да напиша формулировка на лириката в някоя енциклопедия, ще напиша: Лириката е вик за помощ.
Как би изглеждала картина или стих, в случай че сетивата ни не са лимитирани от човешката форма?
Бог знае по какъв начин! Сетивата единствено на духовете не са лимитирани в човешка форма.
Как, въпреки и “ограничена ” от човешката форма, Текла Алексиева основава своите светове и герои? Как се появяват сюжетите?
Невъзможно за отговаряне. Всичко става с мислене и измисляне. Има мисъл, има концепция, среща се нейният израз и хайде на работа. Музата е за майтапи и закачки...
Кой е „ индивидът с основно Ч ”, „ чудото с основно Ч ”, „ индивидът с малко Ч ”, „ чудото с малко Ч ” в „ Неусетно ”?
Човекът е биологичен тип. С малко „ ч ”. Но във всеки човек е Божията искра и той става с основно „ Ч ”.
Казахте „ Божията искра ”. Умира ли тя със гибелта на физическите ни дрешки?
Ох, уповавам се, че не умира с нас!...
Случвало ли Ви се е ненадейно да си спомните хора и места, които в никакъв случай не сте виждала в сегашния си живот? Хора, за които си казвате: „ този човек го познавам отнякъде надалеч, не отсам и в този момент, душата ми го разпознава измежду доста други ”?
Да, случвало се е, само че не мога в този момент да преразкажа сходно положение. Тези моменти са доста ефимерни, отлитат по този начин бързо, както са пристигнали.
Винаги ли истинното, любовта, смисълът се изписват в сърцето с „ нож, забоден до дръжката ”?
Винаги!... Защото човек носи първородния грях. Справка – Библията.
Една от поетичните Ви героини е бялата фея, изпиваща с целувки черните очи на обичания си юнак-сокол. Възможна ли е обич като приказка до безкрайност, оттатък времето и гибелта?
Възможна е.
Ще попитам като в приказките - с цел да стигнем до безкрая на такава обич, какъв брой неизбродими планини би трябвало да изкачим, с какъв брой зли вещици да се преборим, какъв брой дълго би трябвало да имаме вяра?
Може да се случи и без вещици и катерене, единствено с превъзмогване на битието, което така и така си е много мъчно за превъзмогване. Това е кротка обич. Но има и безумни любови, с безумни премеждия, нормално завършващи трагично. Тези любови са стихийно злополучие.
Това значи ли, че някъде в неизброимите светове има две същности, които са основани една за друга, търсят се една друга и са свързани в едно вечно? Как бихте ги нарисувала?
Ако измисля по какъв начин да обрисувам подобен проблем, ще го обрисувам с екстаз!... Само че още нищо не съм измислила, пък и не съм го мислила.
Но всяка концепция може да се нарисува по 10 хиляди метода!
В какво е щастието и смисъла на Пътуването за Текла Алексиева?
Имала съм щастливи моменти в живота, несвързани с Пътуване, просто нескончаем интервал на житейски комфорт. Обаче два пъти съм сънувала, че съм щастлива и това беше необикновено възприятие и с нищо несравнимо чувство.
Наяве сходно не ми се е случвало...
„ Неусетно ” е илюстрирана с Ваши рисунки на картите таро: тук са красивият хвъркат ангел на „ Умереността ”, „ Влюбените ” и „ Отшелникът ”, „ Звездата ” и „ Силата ”, „ Колелото на ориста ” и „ Страшният съд ”, „ Смъртта ” и „ Справедливостта ”, „ Лудият ” и „ Обесеният ”, „ Дяволът ” и „ Кулата ”, „ Светът ”. Защо тъкмо те?
Нямам никакви секрети подтекстове... Реших, че откакто пиша за всичко из живота и мислите си, то таро-картите са подобаващи за поясняване на всичко, което ти хрумне – нали могат да се поясняват по доста способи.
Значи разковничето е „ пояснение по доста способи ”? В това ли е част от смисъла на изкуството? Таен език, който парадоксално всяка душа дешифрира друго?
Изкуството е отражение на живота, по-точно на живота на актьора. При мен няма нищо криптирано, каквото мисля, това върша - рисувам, пиша, действам… А тълкуването на картите таро става единствено когато са в композиция. Тази композиция в стихосбирката в огромна степен инцидентна, не отразява нещо съответно, по тази причина всеки може да я пояснява по свое убеждение.
Ако приемем, че животът е код, който тълкуваме „ по доста способи ” и съвсем в никакъв случай правилно, по какъв начин бихте посочила създателя на кодовете, оня, който ни е „ кодирал ”?
Кодирал ни е Господ! Как да отговоря в няколко реда на най-сложния въпрос на битието! Дори няма да се опитам…
Рисувала сте картини, пощенски марки, обложки на албуми, корици на книги. Различен ли е брегът и страстта на трите?
Нямам нито искания, нито желания - рисуването е една и съща активност във всички жанрове. Като готвенето на разнообразни манджи. Трябва да умееш да готвиш, да обичаш хората за които готвиш, а гозбата може да бъде и постна, и локална, и елементарна, и комплицирана, и даже да не е от обичаните ти, отново би трябвало да стане вкусна.
Има ли създател и книга, за които бихте желала да нарисувате корица?
Кратко и ясно - не!
Най-обичните Ви фантасти?
Обичам доста книги, доста създатели, само че Станислав Лем и неговата книга „ Соларис ” са ми обичани. Чела съм я 100 пъти.
Казахте Лем. Една от обичаните ми Ваши картини е „ Соларис ”. Чужд свят и две фигури - мъжка и женска. Тя го е прегърнала с деликатност и любов, той е станал част от нея, тя от него. Усещането е за свързване вечно. Какво си споделят те? Какво си споделят героите на Текла Алексиева в нейния „ Соларис ”?
Посланието на „ Соларис ” е напълно друго - кой е индивидът, къде е и за какво е. Да, там има обич, има и вяра, има и безнадежност. Прекрасното и значимото е, че има вяра.
Бих сложила Ваши картини в една изложба с тези на Салвадор Дали и Рене Магрит. Магрит вижда в сегашното неща и хора, които участват край нас, само че в действителност са невидими, скрити парадоксално от това, което демонстрират. Какво и кого не виждаме? Какво остава прикрито до края на земния ни път?
Това е огромна похвала, не ме карайте да се изчервявам! Виждаме и с очите, и със сърцето, и с разсъдъка, само че мирозданието е голямо, по-огромно от фантазията ни, пък и най-разюзданата фикция не може да надмине човешкото в нас. Е, мъчим се да прогледнем по-надалеч. Как - с изкуството, то е неделимо от индивида, то е с него откогато свят светува, само че до момента на никое място не е реализиран Отговорът с основно О, по тази причина все и все вършим изкуство…
„ Кой ще уплаши до гибел лешояда,и кой оттатък и самичък през гибелта, би пренесъл в зъби любовта? ”
Това е известно единствено на Ласло Наги. А стихотворението му е приятно!
Както и Вашият превод на стихотворението му, включен в „ Неусетно ”. Каква е историята?
Обикновена преживелица. Имаше конкурс, разгласен от вестник „ Литературен фронт ”, за превод на това стихотворение. И се заех да го превеждам. Не завоювах състезанието, само че спечелилият превод не беше прецизен и не ми хареса.
Как един създател пали огъня си? Вдъхновение, божествена полуда, гняв, 24 часа труд и бодърствуване?
При мене няма лудости, аз съм доста спокоен човек, може несъмнено да се уморя ужасно от някоя работа, само че това е естествено положение за всеки, който си обича работата.
„ Безпределно те обичам, и безпределно да сме двама ”. Ако Любовта е Смисълът, по какъв начин стигаме, изтъквам, до „ най-късия път ” сред две души, които вървят дружно „ във вечността на безкрая ”?
За смисъла нищо не знам. Човек си мечтае за всякакви хубави работи, написа си за тях, мъдрува си, нищо съответно, това са общи чувства.
Като да вземем за пример: „ Зад прозореца ситният сняг
Ще избелва тъмните утрини
Ще мирише на кафе и на самун -
Пролетта ще дочакаме несъмнено! ”.
Ще я дочакаме ли? Онази Непобедимата?
Нищо сходно! Казала съм го в първото стихотворение от стихосбирката си:
Неусетно стигнахме годината,
когато вместо пролетта,
пристигна още веднъж зимата…
Освен за хората през днешния ден, това безпролетно „ още веднъж ” припомня за болните и умиращи борове и брези на Витоша, а и на други наши планини. За тях тази пролет ще е последна или една от последните. Душата на гората вие като вълчица горе.
Те мрат от дълго време горите по Витоша! Това е грубо!... Имам фотоси отпреди 7-8 години, едни сиви масиви, да ти се скъса сърцето! Мисля, че страдат и буковите гори...
И пчелите измират, и отровата на нахалната ни цивилизация пълзи на всички места.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ