И те затова идваха при нас, за да се снимат

И те по тази причина идваха при нас, с цел да се снимат в ресторанта, да могат да кажат след това: “Кой, аз ли, в случай че не беше Любен Гоцев...” С две дума - участник съм в Голямата игра, не съм инцидентен...”, споделя в изявление за Дир.бг о.р. полк. Любен Левичаров, който намерено афишира, че е масон, води ни зад кулисите на основни събития по време прехода, в които е персонален участник.

От 2 000 година той е член и на митичния кръг “Монтерей”, който години наред се спряга, че сплотява “сивите кардинали”, който дърпат конците на процесите в страната.

- Вие масон ли сте, господин Левичаров? Доста от някогашните ви сътрудници от Държавна сигурност отидоха в тайното приятелство...

- Да. В Обединена ложа на България съм. В масонството съм поради прекарванията. На такава възраст съм, че би трябвало да премисля доста неща и то ми дава тази опция.

Познавам Борислав Сарандев. През 1999-2000 година с нашите приватизационни фондове участвахме в всеобщата приватизация. Той ми вика: “Абе, хайде, да те върша масон!”. Доста бях изчел за масоните, тъй като ми беше забавна тематиката, само че му отхвърлих. Не се нуждаех от масонството като от някакво приятелство, в което да си оказваме помощ и да си въртим парите. Не ме вълнуваше това...

Аз влязох в масонството, когато Велик занаятчия на Великата ложа на Старите свободни и признати зидари в България беше Володя Лозанов. Срещнах доста забавни хора в масонството, не скърбя! А другояче ние, масоните, страдаме от всички недъзи, от които страда и обществото. Историята с дом ”Яворов” ни злепостави доста...

- Член сте и на митичния кръг “Монтерей”. Той е неизменима част от легендите на прехода в България. Но до каква степен е истината и от кое място стартира легендата за него?

- С хората от така наречен кръг “Монтерей” сме другари още от времето, когато всички бяхме държавни чиновници, част от нас - високопоставени. През 80-те години Виктор Вълков беше член на Постоянното наличие на Български земеделски народен съюз, което е с сан член на Политбюро на Българска комунистическа партия. С него се познавам от 1975 година Любен Гоцев беше зам.-министър на външните работи, с него пък се познавам от 80-те години. Той имаше и служба зам.-началник на Първо основно на Държавна сигурност. Така си се събирахме още от 80-те като другари – един от Външно министерство, един от контраразузнаването, външнотърговски служащи, дипломати и т. н. Преди, когато още нямаше джиесеми, знаехме, че на обед сме примерно във Френския хотел (Новотела - б. а.), там 51-ва маса е наша. Отиваме, сядаме, ядем, бъзикаме се. Играехме тенис вечерно време, като приключим, отиваме отново да ядем. От време на време някой докарваше някое агне и се организираше от по-старшите неговото изпичане.

По това време съм бил младо момче, което тича. Обажда ми се примерно, Виктор Вълков и ми споделя: “Бубо, обезпечи механата (на парк-хотел “Москва” – б. а.), ще пристигна един приятел и ще донесе едно агне за печене!” Тогава бях действен служащ по Държавна сигурност на парк-хотел “Москва”. Като започнаха да се откриват заведения за хранене след 10 ноември, започнахме да вървим по всички новооткрити. И като седнем, всеки поръча друго, с цел да забележим цялата кухня. Но най-добре е да влезеш в заведение, в което те познават, можеш да кажеш: “Това ми го направи по този начин, другото еди-как си…”. Примерно Виктор Вълков яде кайма, той няма да яде пържола, в случай че ще знамение да стане! Значи, би трябвало да има кюфтета, в случай че няма – не влизаме в обещано заведение!

- А решихте преди време да се събирате в ресторант “Монтерей”?

- След измененията Оги Сапунов от Русе, който първоначално беше чейнчаджия, купи трафопост и направи първия “Кореком” за плодове и зеленчуци, само че не стана работата и го преработиха с Жоро Старчев и още някой и направиха ресторант “Монтерей”. Оги Сапунов си беше клиент на парк-хотел “Москва”, а Жоро Старчев беше сервитьор в нощния бар, в този момент е богат строител бизнесмен. Първите сервитьори в “Монтерей” бяха пък от “Панорама”-та на Парк-хотела, където преди този момент се събирахме и след това слизахме в нощния бар. Направил съм най-малко хиляда сватби на другари на “Панорама”-та. Имаше си дежурно меню, мога и в този момент да го изрецитирам, още го помня – започваме с мешана салата, чешки рулца с шунка и съветска салата, флейки и, който желае, кюфте и кебапче, прибавяме, за десерт – плодове. Нощният бар на парк-хотела пък беше най-хубавият нощен бар в София и един барман получаваше към 3000 лева бакшиши на месец на ония години! Като ни изгониха отвред след измененията или станахме частници, тръгнахме в ресторант “Монтерей”, тъй като ги познавахме тия момчета. При нас са идвали всевъзможни – СДС-та, БСП-та, ДПС-та… Ако познава някой от нас и има предпочитание да види бай Любен или Виктор Вълков – нашите тамади, идваше в ресторанта.

През 2000 година породи концепцията, мисля, че беше на бай Любен, “чекистите” да се събираме в “Монтерей” във вторник - разузнавачи, контраразузнавачи... Млади хора сме привличали към нас, тъй като те желаеха да идват. От години доста хора, милионери, които са съумели с персоналните си качества, им трябваше бекграунд. И те по тази причина се стремяха към нас, с цел да се снимат в ресторанта, да могат да кажат след това: “Кой, аз ли, в случай че не беше Любен Гоцев...” С две думи - участник съм в Голямата игра, не съм инцидентен... На един предприемач, който го убиха, даже му бяха желали преди години 250 000 лева, с цел да го вкарат в “Монтерей”.

- Сега какво е ситуацията – събира ли се митичният кръг “Монтерей”?

- Всеки вторник се събираме. Около 30 индивида сме, множеството са много възрастни. Любен Гоцев и Виктор Вълков и до в този момент до 11 часа на обед са изчели всички вестници – клюкарски, всевъзможни... Не употребяват компютри. Ходим в “Конак”, тъй като хубаво готвят, в самия “Монтерей, който в този момент се споделя “Модера”, в “Амстердам” против Първо Районно, там ни дават да пушим пури, на доста места… Събираме се, хапнеме, пийнеме, поклюкарим си, оплюем някой, хора пенсионери...

- Как е ген. Любен Гоцев?

- Кръстът го боли индивидът, ами той е на 87 години. Но с главата си е изцяло в ред, както постоянно е бил.

- Правите ли разбори на политическата обстановка в България?

- Не можем да вършим такива разбори като се събираме на маса, тъй като те са възрастни хора, като пийнат по едно-две дребни йени ръкъ (турска анасонова ракия – б. а.), към този момент толкоз им би трябвало, кому е необходим този разбор? Виктор (Вълков) единствено това пие, в Турция се е научил. Повечето това пият, само че и водки се пият, уиски, някакви специфични бири – не разбирам, тъй като не пия.

Ако би трябвало да дадат някаква консултация, те го вършат отвън ресторанта, по друго време. Там е като на женитба – можеш да си приказваш единствено със съседа...

-Поддържате ли някакви връзки с Българска социалистическа партия?

- Българска социалистическа партия изобщо не се интересува от нас. Сега, откакто някакъв турчин бил нападнал Корнелия Нинова, към този момент ни желаят пропуски за “Позитано”. Да влизаме с пропуски като в Централен комитет! Викам: “Няма да стъпя, не се безпокойте!”

О. р. полк. Любен Левичаров е някогашен антимафиот №1 - шеф на Централната работа за битка с проведената престъпност ЦСБОП ( след това НСБОП, през днешния ден ГДБОП) през 1991- 1995 година, един от основателите й.

Роден е на 5 май 1950 година От 1975 година Левичаров е кадрови офицер от Държавна сигурност в Софийско градско ръководство на Министерство на вътрешните работи. Един от създателите на Федерацията по карате в България, има четвърти дан. Част от митичния кръг “Монтерей” от към 2000 година.

В първата част на изявлението Левичаров съобщи Астроложка ”видя”, че ще стана началник на ЦСБОП.