Защо българи и руснаци се срамуват от народа?
„ И така, не се срамувай да изповядаш нашия Господ Иисус Христос, нито от мене, окован поради него, а с Божията мощ стани участник в страданията за благовестие “ (2 Тим. 1:8)
Тези думи на св. деятел Павел са ключ към тайната на едно другояче мъчно разбираемо събитие – срамът от своя народ. Той се среща най-често при православните нации – значи тъкмо при тези, които единствени принадлежат към християнската Църква. Ето за какво не е чудно това, че колкото по-големи заслуги има някой от тях за опазването на православието, толкоз по-силен е и срамът от него измежду мнозина, които му принадлежат, или по-скоро – произлизат от него.
Това разяснява в профила си във Facebook доцент Николай Гочев.
Без подозрение, това не е позор от генезис, материално състояние или „ просвета “, а позор от Христос. Тъй като никой „ господ “ не е бил охулван повече от Него – първо от юдеи, след това от езичници, а по-късно и от други. Затова в древността доста хора, които са били родени в християнски фамилии, след това са отпадали, защото не са могли да понесат освен и не толкоз грубите гонения, колкото насмешките и презрението.
След апостолско време и с изминаването на вековете народите са почнали да заемат мястото на апостолите, като че ли на мястото на всеки деятел е идвал цялостен един народ – и това е удостоверение за величието на Божието дело. Наистина, апостолите са били 12, дружно с Павел – 13; а през днешния ден православните нации със свои Църкви към този момент са 10 (като изключим четирите антични патриаршии дружно с Кипърската архиепископия, която има съображение да бъде причислявана към тях).
Така че в случай че един руснак, българин или различен православен се срами от народа си, той го прави като човек, който се бои от света и от друговерците по тази причина, че ще му се присмеят, че е християнин. И както Тимотей е посъветван да не се срами от Павел, въпреки да е пандизчия и преследван, и значи в очите на света – ненавиждан, по този начин и всеки произхождащ от православен народ не трябва да отстъпва пред лицемерието и да срами и отхвърля от него; а вместо това да вземе присъединяване в страданията му, които са премеждия поради Христос и Неговото благовестие.
Тези думи на св. деятел Павел са ключ към тайната на едно другояче мъчно разбираемо събитие – срамът от своя народ. Той се среща най-често при православните нации – значи тъкмо при тези, които единствени принадлежат към християнската Църква. Ето за какво не е чудно това, че колкото по-големи заслуги има някой от тях за опазването на православието, толкоз по-силен е и срамът от него измежду мнозина, които му принадлежат, или по-скоро – произлизат от него.
Това разяснява в профила си във Facebook доцент Николай Гочев.
Без подозрение, това не е позор от генезис, материално състояние или „ просвета “, а позор от Христос. Тъй като никой „ господ “ не е бил охулван повече от Него – първо от юдеи, след това от езичници, а по-късно и от други. Затова в древността доста хора, които са били родени в християнски фамилии, след това са отпадали, защото не са могли да понесат освен и не толкоз грубите гонения, колкото насмешките и презрението.
След апостолско време и с изминаването на вековете народите са почнали да заемат мястото на апостолите, като че ли на мястото на всеки деятел е идвал цялостен един народ – и това е удостоверение за величието на Божието дело. Наистина, апостолите са били 12, дружно с Павел – 13; а през днешния ден православните нации със свои Църкви към този момент са 10 (като изключим четирите антични патриаршии дружно с Кипърската архиепископия, която има съображение да бъде причислявана към тях).
Така че в случай че един руснак, българин или различен православен се срами от народа си, той го прави като човек, който се бои от света и от друговерците по тази причина, че ще му се присмеят, че е християнин. И както Тимотей е посъветван да не се срами от Павел, въпреки да е пандизчия и преследван, и значи в очите на света – ненавиждан, по този начин и всеки произхождащ от православен народ не трябва да отстъпва пред лицемерието и да срами и отхвърля от него; а вместо това да вземе присъединяване в страданията му, които са премеждия поради Христос и Неговото благовестие.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ