И тъй, капанът с изборите щракна. Всичко е ясно: ВИЕ ще

И така, клопката с изборите щракна.

Всичко е ясно: ВИЕ ще гласувате, ТЕ ще се съешават.

Няма да дочакате свястно да беседват с Върховен административен съд: какво оферират, какво ще създадат, по какъв начин ще облекчат Народната Съдба.

Това няма да се случи. Това разяснява във „ Facebook “ Кеворк Кеворкян.

Вече не е нужно и да ви залъгват с обещания – всички са наясно, че няма да ги изпълнят.

И не се заблуждавайте, че обстановката може да стане „ революционна “, както ви плашат някои – никаква гражданска война не може да се случи, в случай че липсват хрумвания.

Грухтенето от съешаването не може да ги замести.

Това е финалът на една моя дописка от 10 март 2021 година. Пет години по-късно – през март 2026-а, когато ще бъдат следващите избори, нищо няма да се промени.

Липсата на хрумвания е още по-очевидна. Откакто Кирчовци дебаркираха тук изчезнаха и последните остатъци от някаква идеология, изскубнаха ги, като че ли са отровни бурени, „ идеология “ стана срамна дума. Никой не смее да попита политическите мърлячи, какви са възгледите им, с цел да не отнесе някой тупаник.

Налагането на тъпана на „ евроатлантизма “, колкото и да е оглушително, е въздухарско занимание. Ако Европа беше запазила достолепието си и не следваше толкоз почтително напъните на някои празноглави „ декор “ фусти, сигурно щяха да забранят на нашите рогачи да злоупотребяват с подправените си евро-фукни.

Брюкселските търгаши вързаха за „ концепциите “ си множеството от тях, даже не трябва да ги назоваваме „ еничари “ – тъй като и те са имали някакво достолепие, а ХАНЪМИ, дашни и предашни. На тия кокони не им трябват възгледи, а врътливи дирници.

И вие чакате от тях да ви споделят някакви хрумвания, даже да са и най-мижавите, да вземем за пример – по кое време да чакаме свършека си и по какъв начин ще ни го уредят, ще ни дарят ли, най-малко най-после, с някаква човечност. Но и това няма да дочакаме.

Сблъсъкът на хрумвания бе сменен с нормално мародерство, надпреварваха се кой ще награби повече по най-тарикатския метод – без да поставя непотребни старания, грубияните биваха отстранявани, на мода пристигна „ мейнстрийма “ – формиран от селски чеда; те изуха цървулите – които потомствено им прилягаха най-вече, и нахлузиха трандафорите, те пък и до момента не са им комфортни, само че нищо, след още две-три генерации и тази болежка ще отмине.

Това бяха на практика ханъмите на едно безидейно мазало, в каквото небрежно се превърнахме – а доколкото някоя концепция оцеляваше, тя водеше само към ерес. И в множеството случаи се представяше от хора, които бяха слепи за Истината.

И светът беше същият, той ни болести с тази слепота. Както споделяше един създател: „ Глобализацията се комбинира съдбовно с възходящата принуда на Запада да изследва или да научава нещо за задграничните култури, хрумвания и убеждения; основан бе свят на световни последици без световно познание… “.

А съгласно Еманюел Карер, „ Нашите отзиви, да не приказваме за концепциите, костват по-малко от гения, с който ги изразяваме… Благородната неистина, левият ангелизъм, политическата уместност са по-разпространени от прозорливостта… “.

Как можеха да се усещат множеството от нашите първенци в този свят – с изключение на като селяци с разбъркани глави, каквито си и бяха.

Управляват ни хора, които като че ли живеят в някой фризер.

Джилиан Флин споделяше за един от героите си, че е отсъствал през целия си живот – доста уместно определение и за нашите управници.

Тяхното „ неявяване “ обаче се оказа заразително и за елементарните хора и те престанаха да имат вяра в каквото и да е – и най-много в ония, които се отъркват по някакъв метод в политиката.

Една от дребното наслади, които са останали на „ простолюдието “, е да будалка политиците, че се доверява на брътвежите им. Още по-малко има вяра то на плоските им номера: хайде, в този момент дружно да попържаме Пеевски и Борисов – с цел да забравите за нас, а другото, същински значимото ще се настройки някак единствено.

Пепейци/ПП въобще не са наясно, какво би трябвало да се направи, с цел да се спре разпада на страната и в никакъв случай не са знаели – уменията им постоянно са се изчерпвали с пробутването на някаква примитивна спекулация, нещо от вида на „ Джемкорп “. Те даже не подозират, че са в тежък цайтнот – срочно им трябват хрумвания, а митингите няма да им ги обезпечат.

Ако крясъците на политиците, които излишно замърсяваха слуха на протестиращите, имаха нещо общо даже с най-семплата концепция, която най-малко да забави Разпада, можехме да се надяваме на една по-спокойна година. Но явно това няма да се случи.

Марк Уайнгарднър твърди, че американците най-малко официално имат право да си имат вяра в каквото щат – хубаво е да знаем този факт за новите ни първи братовчеди, тъй като ние пък към този момент в нищо не имаме вяра.

Можете да ревизирате това с една елементарна сметка: пребройте какъв брой пъти дневно малките екрани се лигавят с дядо Коледа – и загатват ли въобще Рождество Христово.

Впрочем, онази фраза на американския публицист продължава по този начин: „ Душата на Америка е била купувана и продавана безчет пъти на кръстовището, където се срещат Фактът и Вярата. “

Кеворк Кеворкян

kevorkkevorkian.com