Честит ДС-ти ноември на соцносталгиците и другите пациенти
И по този начин, незабелязано съвсем, улисани в оцеляването си в страната на Tosho & The Tikvite, пропуснахме да забележим, че животът ни си е минал в Преход. Тридесет и три години.
Пропуснахме да забележим, че сценаристите на Прехода са от същите редици, които допреди това рисуваха плановата стопанска система и пишеха възхвалите за Съюз на съветските социалистически републики. Пропуснахме да забележим и че си назначиха синовете, дъщерите и доверениците за „ предприемачи “, „ депутати “ и (любимата им дума) „ културтрегери “, а на алените куфарчета с нашите пари им викахме „ вложения “. Като ги откраднаха, станаха „ неприятен шанс, какво да се прави “. А на крадците взехме да се възхищаваме и да викаме, че са „ съумели “ хора и „ можещи “, та почнахме да ги сочим на децата си като образци за следване.
И те, децата, повярваха, че червенобузите червенопартийни крадци, ченгетата и тяхното отроче – мутрите – са житейски образец и го последваха. И спортните екипи, боят, носталгията по соца и чалгизираната патриотарщина, която ни пробутват за национализъм, ни заслепиха като сърна пред фарове.
И тъй като не сме от нациите с най-бързите рефлекси, някои неща дадоха фира и в този момент се постанова да мият с маркуча останките им от предната ризница. Образованието да вземем за пример. И способността на нацията да се самозащитава от външни агресори. И емпатията. И достолепието на интелигенцията. И същинският национализъм. И единството.
Ей такива, дребни работи, незначителни.
Помислихме си обаче, че смешната реплика, която ченгетата, синовете на партийците и персоналните им журналистически лакеи ни пробутаха, е същинската народна власт. И тъй като не ни се занимаваше доста да мислим това същинска народна власт ли е или реплика, ние намразихме същинската народна власт и взехме решение, че не е за нас. Има си хас! Особено частта с носенето на отговорност изключително доста не ни хареса. Друго си е да си овца по соца – от тебе се желае единствено да блееш на манифестация, да даваш да те стрижат и да си траеш през останалото време. Най-хубавото обаче е, че никой не те пита за нищо и нищо не зависи от тебе, не носиш отговорност, а заплата има и за най-некадърните, и за най-мързеливите. Демокрация ли? Ракия ми дай ти и колбас!
Като сложихме нещата на кантар, се оказа, че свободата не ни е приоритет и заревахме за соца. Малко ни помогнаха и ченгетата и дечицата на партийците, дето 33 години ни поддържат в обществена и културна кома и с хватки, врътки и назначени техни хора ни държат в кръглата писта, дето няма ни вход, ни излаз – въртим се в кръг, възхищаваме се на Лили Иванова, милеем за бозата от шесстинки и псуваме Запада. От време на време си пускаме и дует Ритон, Филип Киркоров и гледаме фотоси в всякакви Facebook групи с гръмки заглавия за какъв брой е било крепко по СОЦА. Въздишат и двайсетгодишните.
Едно време споделяха, че строим светлото бъдеще и би трябвало да изчакаме хубавото, в този момент се оказа, че сме живели по-добре тогава и хубавото към този момент е минало. А светлото бъдеще? Така и не стана ясно. Явно е било прекомерно бързо, а ние сме мигнали прекомерно постепенно и сме го изпуснали сред едно поемане и издишване.
Важното е, че сме положителни в намирането на отговорни. Обикновено има интрига против нас и ни пречат да сме велики като преди хиляда години.
Е, добре де… не сме толкоз положителни в намирането, намират ни. Други ни намират. Ние по тази причина ги обичаме и гласуваме за тях. Иначе би трябвало да имаме вяра, че сами сме си били отговорни, а това не е добре. Едни викат, че Европа ни е отговорна, други викат, че малцинствата, трети сочат секрети общества, кемтрейлсове.
Важното е, че не сме отговорни ние. И имаме огромна потребност да си припомняме какви сме били велики преди хиляда години и да не разделяме нищо с Македония. Дали тъй като „ братушките “ ни приучиха да си омаловажаваме героите и достиженията и за всичко на тях да благодарим – от „ избавление “ до боза от шесстинки, все на тях да благодарим – та би трябвало чак 1000 години обратно да гледаме, че да забележим великолепие?
Кой знае? Никога няма да разберем, нали?
Важното е, че паметникът пред българския парламент е на съветски цар, най-голямата катедрала е наречена на съветски „ светец “, а най-големите монументи са руските. А на Левски? А на Ботев? Те са дребни, сгушени в краката на руските. Така се гради национална памет, нали?
Сърдим се на македонците, че замервали културния център „ Цар Борис III “. Сърдим се. Обругавали били. Ами обругавали. А знаем ли, че ние нямаме един монумент на този наш финален цар? Паметни плочи – да, монумент – не. Ние по този начин обругаваме ли? Не обругаваме ли? Фукаме се, че бил избавил българските евреи, когато се сетим да си мерим историята с другите, фукаме се с това, с това, само че да се сетим монумент да му създадем? Ц. Прекалено доста запас ни отива да пазим и чистим руските, нямаме време, не ни занимавайте с нелепости.
Мисля си, мисля си и имам няколко оферти:
1. На, който желае да излиза от Европейски Съюз и НАТО, да му се вземе паспортът и да му се даде заместващ документ, който важи единствено за България. Да кандидатства за изходна виза и след това да кандидатства за виза в съответната страна. Море в Гърция – к*р! Ще им раздаваме карти за почивни станции, само че в стола на обяд ще би трябвало първо унизително да чакат съветските групи да се наобядват и тогава ще ги пускат. Но то в Европа скоро руснаци няма да пускат… Ще наемем артисти да играят руснаци. Да им се национализират немските коли и да чакат 10-15 години за автомобил. Лада. Ще им стопираме и тока по график, да им е умилително, и ще им пускаме банани единствено по Нова година.
2. За да се сведе до най-малко болестта, да се вкара позволение за прилагане на интернет, след психотест. Като шофьорска брошура.
3. Имам предложение и за размисъл. Да помислим върху следното – кое е по-голям проблем: А). че Рут Колева се снима по боди върху паметник; или
Б). че за паметника се сетихте, чак откакто Рут Колева се снима на него? А преди (и след) това тънеше в съсипия и нечистотия, спринцовки и отпадъци.
4. Още едно предложение за размисъл:
Защо, съгласно вас, някои политици съзнателно се заяждат в общественото пространство един с различен, а след това (и преди) гласоподават дружно? Може ли да е изкуствено и съзнателно основаване на разделяне у почитателите им, с цел да не може да има нито единение у народа, нито те да могат да сформират ръководство дружно? Да няма опция за открита коалиция, а да продължат единствено със скритите обединения? Е, те не са същински скрити, несъмнено, просто не са публични, само че това е задоволително за тях – политиците – да не носят отговорност за инерцията по нанадолнището. Тяхното не се губи.
Кому е нужно това ли, питате? Какво е това – бонус към точките за размисъл ли? Добре. Ами ще предположа, че е нужно на същите спарени, вмирисани на сельодка ватенки, които ни доставиха девети септември, десети ноември, Прехода, шумкарите, манифестациите, алените куфари, мутрите, банкрутите, национализацията и приватизацията, а в този момент пишат и продължението за който там от нас остане в България и се резервира жив задоволително дълго.
Пропуснахме да забележим, че сценаристите на Прехода са от същите редици, които допреди това рисуваха плановата стопанска система и пишеха възхвалите за Съюз на съветските социалистически републики. Пропуснахме да забележим и че си назначиха синовете, дъщерите и доверениците за „ предприемачи “, „ депутати “ и (любимата им дума) „ културтрегери “, а на алените куфарчета с нашите пари им викахме „ вложения “. Като ги откраднаха, станаха „ неприятен шанс, какво да се прави “. А на крадците взехме да се възхищаваме и да викаме, че са „ съумели “ хора и „ можещи “, та почнахме да ги сочим на децата си като образци за следване.
И те, децата, повярваха, че червенобузите червенопартийни крадци, ченгетата и тяхното отроче – мутрите – са житейски образец и го последваха. И спортните екипи, боят, носталгията по соца и чалгизираната патриотарщина, която ни пробутват за национализъм, ни заслепиха като сърна пред фарове.
И тъй като не сме от нациите с най-бързите рефлекси, някои неща дадоха фира и в този момент се постанова да мият с маркуча останките им от предната ризница. Образованието да вземем за пример. И способността на нацията да се самозащитава от външни агресори. И емпатията. И достолепието на интелигенцията. И същинският национализъм. И единството.
Ей такива, дребни работи, незначителни.
Помислихме си обаче, че смешната реплика, която ченгетата, синовете на партийците и персоналните им журналистически лакеи ни пробутаха, е същинската народна власт. И тъй като не ни се занимаваше доста да мислим това същинска народна власт ли е или реплика, ние намразихме същинската народна власт и взехме решение, че не е за нас. Има си хас! Особено частта с носенето на отговорност изключително доста не ни хареса. Друго си е да си овца по соца – от тебе се желае единствено да блееш на манифестация, да даваш да те стрижат и да си траеш през останалото време. Най-хубавото обаче е, че никой не те пита за нищо и нищо не зависи от тебе, не носиш отговорност, а заплата има и за най-некадърните, и за най-мързеливите. Демокрация ли? Ракия ми дай ти и колбас!
Като сложихме нещата на кантар, се оказа, че свободата не ни е приоритет и заревахме за соца. Малко ни помогнаха и ченгетата и дечицата на партийците, дето 33 години ни поддържат в обществена и културна кома и с хватки, врътки и назначени техни хора ни държат в кръглата писта, дето няма ни вход, ни излаз – въртим се в кръг, възхищаваме се на Лили Иванова, милеем за бозата от шесстинки и псуваме Запада. От време на време си пускаме и дует Ритон, Филип Киркоров и гледаме фотоси в всякакви Facebook групи с гръмки заглавия за какъв брой е било крепко по СОЦА. Въздишат и двайсетгодишните.
Едно време споделяха, че строим светлото бъдеще и би трябвало да изчакаме хубавото, в този момент се оказа, че сме живели по-добре тогава и хубавото към този момент е минало. А светлото бъдеще? Така и не стана ясно. Явно е било прекомерно бързо, а ние сме мигнали прекомерно постепенно и сме го изпуснали сред едно поемане и издишване.
Важното е, че сме положителни в намирането на отговорни. Обикновено има интрига против нас и ни пречат да сме велики като преди хиляда години.
Е, добре де… не сме толкоз положителни в намирането, намират ни. Други ни намират. Ние по тази причина ги обичаме и гласуваме за тях. Иначе би трябвало да имаме вяра, че сами сме си били отговорни, а това не е добре. Едни викат, че Европа ни е отговорна, други викат, че малцинствата, трети сочат секрети общества, кемтрейлсове.
Важното е, че не сме отговорни ние. И имаме огромна потребност да си припомняме какви сме били велики преди хиляда години и да не разделяме нищо с Македония. Дали тъй като „ братушките “ ни приучиха да си омаловажаваме героите и достиженията и за всичко на тях да благодарим – от „ избавление “ до боза от шесстинки, все на тях да благодарим – та би трябвало чак 1000 години обратно да гледаме, че да забележим великолепие?
Кой знае? Никога няма да разберем, нали?
Важното е, че паметникът пред българския парламент е на съветски цар, най-голямата катедрала е наречена на съветски „ светец “, а най-големите монументи са руските. А на Левски? А на Ботев? Те са дребни, сгушени в краката на руските. Така се гради национална памет, нали?
Сърдим се на македонците, че замервали културния център „ Цар Борис III “. Сърдим се. Обругавали били. Ами обругавали. А знаем ли, че ние нямаме един монумент на този наш финален цар? Паметни плочи – да, монумент – не. Ние по този начин обругаваме ли? Не обругаваме ли? Фукаме се, че бил избавил българските евреи, когато се сетим да си мерим историята с другите, фукаме се с това, с това, само че да се сетим монумент да му създадем? Ц. Прекалено доста запас ни отива да пазим и чистим руските, нямаме време, не ни занимавайте с нелепости.
Мисля си, мисля си и имам няколко оферти:
1. На, който желае да излиза от Европейски Съюз и НАТО, да му се вземе паспортът и да му се даде заместващ документ, който важи единствено за България. Да кандидатства за изходна виза и след това да кандидатства за виза в съответната страна. Море в Гърция – к*р! Ще им раздаваме карти за почивни станции, само че в стола на обяд ще би трябвало първо унизително да чакат съветските групи да се наобядват и тогава ще ги пускат. Но то в Европа скоро руснаци няма да пускат… Ще наемем артисти да играят руснаци. Да им се национализират немските коли и да чакат 10-15 години за автомобил. Лада. Ще им стопираме и тока по график, да им е умилително, и ще им пускаме банани единствено по Нова година.
2. За да се сведе до най-малко болестта, да се вкара позволение за прилагане на интернет, след психотест. Като шофьорска брошура.
3. Имам предложение и за размисъл. Да помислим върху следното – кое е по-голям проблем: А). че Рут Колева се снима по боди върху паметник; или
Б). че за паметника се сетихте, чак откакто Рут Колева се снима на него? А преди (и след) това тънеше в съсипия и нечистотия, спринцовки и отпадъци.
4. Още едно предложение за размисъл:
Защо, съгласно вас, някои политици съзнателно се заяждат в общественото пространство един с различен, а след това (и преди) гласоподават дружно? Може ли да е изкуствено и съзнателно основаване на разделяне у почитателите им, с цел да не може да има нито единение у народа, нито те да могат да сформират ръководство дружно? Да няма опция за открита коалиция, а да продължат единствено със скритите обединения? Е, те не са същински скрити, несъмнено, просто не са публични, само че това е задоволително за тях – политиците – да не носят отговорност за инерцията по нанадолнището. Тяхното не се губи.
Кому е нужно това ли, питате? Какво е това – бонус към точките за размисъл ли? Добре. Ами ще предположа, че е нужно на същите спарени, вмирисани на сельодка ватенки, които ни доставиха девети септември, десети ноември, Прехода, шумкарите, манифестациите, алените куфари, мутрите, банкрутите, национализацията и приватизацията, а в този момент пишат и продължението за който там от нас остане в България и се резервира жив задоволително дълго.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ