Поетът Л. Лозанов за Фрог: „Миролюбие“ като съучастници в убийство - странен възглас на Съюза на български...
И си мисля, дали в случай че Сталин беше излязъл с сходно богоугодно предложение сега, когато немските войски са в подстъпите на Москва, жертвите измежду руската войска и население вместо 27 милиона нямаше да бъдат 3 пъти по-малко? И огромна част от съветският народ по тая логичност да избави самичък себе си от месомелачката? А не да води война до дъно до последния украински, пардон руски жител?
Нека си представим аналог с една нежелана обстановка. Ако Турция влезе в Кърджалийска област да избавя свои сънародници от „ български издевателства “, изпотрепе половината ни население там, а останалото го пресели в Анадола – и ненадейно ни предложи мир „ без предварителни условия “. Демек, каквото станало – станало, дайте оттук насетне дано се съобразяваме с действителностите. Как ще реагира Съюз на българските писатели? „ Дайте да продължим традициите… откровено страдаме поради този конфликт… пляс! мисълта на огромния американски публицист Ърскин Колдуел: „ Неприятелите убиват неприятели, само че приятелите – в никакъв случай другари! “ …
Такива серсеми като Раковски, Левски, Ботев, Бенковски… дето желаят да се трепем с турците до последния българин, изобщо унищожават националните ни обичаи. Дигнали безконтролен девиз: независимост или гибел! А де, къде ни е европейската приемливост по време на едно авансово обречено Априлско въстание, което носи най-вече избиване на българите. Че и пари събират за оръжие тия военолюбци, и помощи за тая работа одобряват. Пък в случай че не намерят – си присвояват цялостен транспортен съд, с цел да се доберат най-малко до Козлодуй и Врачанския Балкан.
„ Днес, когато Европа е приела толерантността като главен собствен принцип, ние, писателите на България заставаме намерено против безчовечното заличаване на два приятелски народа… “ Ами Европа е избрала своята приемливост изрично, само че тя значително се разграничава от тази на Съюз на българските писатели – оказва военна помощ на жертвата и постанова наказания на агресора. Защото разграничава положително от зло и тъй като има полезности - правдивост и взаимност с по-слабия.
Да, имам вяра, че Съюз на българските писатели е “… в другарски връзки и с съветските, и с украинските писатели, откровено страдаме поради този спор... “, тъй като се грижим за нашите персонални ползи: преводи на тия езици, а те са път към тиражи, предложения за гостувания, пари и популярност (този неизтребим кокаин за писателското съществуване).
Задавам си въпроса дали тази декларация е спонтанна или инцидентно съответствува с апелите откъм съветското посолство, откъм Китай и Северна Корея за неотложен мир и изтъкване с пръст на отговорните да не бъде подписана капитулацията на Украйна. И дали Съюз на българските писатели се замисля какъв би бил този контракт за мир с човек, който ден преди да нападне Украйна твърдеше обществено, че прогнозите за нахлуване са измислици на Съединени американски щати и Обединеното кралство.
Що се отнася до същински мир, той минава през процеса в Нюрнберг – в търсене персоналната отговорност кой с какво е съдействал, предизвикал и въодушевил убийствата. Защото войната е това – персонална отговорност. Няма по какъв начин да се прегърнат жертви и убийци. Има крайъгълен камък, по отношение на справедливостта на бъдещия мир – и той е в Меморандума от Будапеща (1994 г.) когато Украйна отстъпи нуклеарните си оръжия на Руската федерация. Русия, дружно със Съединени американски щати и Англия сложиха подписи да подсигуряват териториалната ѝ целокупност. Владимир Путин вероломно наруши този контракт (вероятно се сещате за историческата аналогия). А Украйна беше третата в света нуклеарна мощ с към 1900 нуклеарни глави. След анексията на Крим, Ангела Меркел възкликна: „ Кой би предал нуклеарните си оръжия, в случай че е застрашено съществуването на страната му! “ Как би се държала Русия, в случай че през днешния ден не можеше да употребява нуклеарния си шантаж под формата на миротворец.
И последно: този „ миролюбив “ апел на Съюз на българските писатели е написан под формата „ ние “ без имената на писателите, които го поддържат. Много бих желал да зная имената им. Ще пристигна време, когато ще се сетим за тяхното „ миролюбие “ като съучастници в ликвидиране. За да знаем какво не би трябвало да се прави, когато се прекрояват националните ни обичаи.
Лъчезар Лозанов
Нека си представим аналог с една нежелана обстановка. Ако Турция влезе в Кърджалийска област да избавя свои сънародници от „ български издевателства “, изпотрепе половината ни население там, а останалото го пресели в Анадола – и ненадейно ни предложи мир „ без предварителни условия “. Демек, каквото станало – станало, дайте оттук насетне дано се съобразяваме с действителностите. Как ще реагира Съюз на българските писатели? „ Дайте да продължим традициите… откровено страдаме поради този конфликт… пляс! мисълта на огромния американски публицист Ърскин Колдуел: „ Неприятелите убиват неприятели, само че приятелите – в никакъв случай другари! “ …
Такива серсеми като Раковски, Левски, Ботев, Бенковски… дето желаят да се трепем с турците до последния българин, изобщо унищожават националните ни обичаи. Дигнали безконтролен девиз: независимост или гибел! А де, къде ни е европейската приемливост по време на едно авансово обречено Априлско въстание, което носи най-вече избиване на българите. Че и пари събират за оръжие тия военолюбци, и помощи за тая работа одобряват. Пък в случай че не намерят – си присвояват цялостен транспортен съд, с цел да се доберат най-малко до Козлодуй и Врачанския Балкан.
„ Днес, когато Европа е приела толерантността като главен собствен принцип, ние, писателите на България заставаме намерено против безчовечното заличаване на два приятелски народа… “ Ами Европа е избрала своята приемливост изрично, само че тя значително се разграничава от тази на Съюз на българските писатели – оказва военна помощ на жертвата и постанова наказания на агресора. Защото разграничава положително от зло и тъй като има полезности - правдивост и взаимност с по-слабия.
Да, имам вяра, че Съюз на българските писатели е “… в другарски връзки и с съветските, и с украинските писатели, откровено страдаме поради този спор... “, тъй като се грижим за нашите персонални ползи: преводи на тия езици, а те са път към тиражи, предложения за гостувания, пари и популярност (този неизтребим кокаин за писателското съществуване).
Задавам си въпроса дали тази декларация е спонтанна или инцидентно съответствува с апелите откъм съветското посолство, откъм Китай и Северна Корея за неотложен мир и изтъкване с пръст на отговорните да не бъде подписана капитулацията на Украйна. И дали Съюз на българските писатели се замисля какъв би бил този контракт за мир с човек, който ден преди да нападне Украйна твърдеше обществено, че прогнозите за нахлуване са измислици на Съединени американски щати и Обединеното кралство.
Що се отнася до същински мир, той минава през процеса в Нюрнберг – в търсене персоналната отговорност кой с какво е съдействал, предизвикал и въодушевил убийствата. Защото войната е това – персонална отговорност. Няма по какъв начин да се прегърнат жертви и убийци. Има крайъгълен камък, по отношение на справедливостта на бъдещия мир – и той е в Меморандума от Будапеща (1994 г.) когато Украйна отстъпи нуклеарните си оръжия на Руската федерация. Русия, дружно със Съединени американски щати и Англия сложиха подписи да подсигуряват териториалната ѝ целокупност. Владимир Путин вероломно наруши този контракт (вероятно се сещате за историческата аналогия). А Украйна беше третата в света нуклеарна мощ с към 1900 нуклеарни глави. След анексията на Крим, Ангела Меркел възкликна: „ Кой би предал нуклеарните си оръжия, в случай че е застрашено съществуването на страната му! “ Как би се държала Русия, в случай че през днешния ден не можеше да употребява нуклеарния си шантаж под формата на миротворец.
И последно: този „ миролюбив “ апел на Съюз на българските писатели е написан под формата „ ние “ без имената на писателите, които го поддържат. Много бих желал да зная имената им. Ще пристигна време, когато ще се сетим за тяхното „ миролюбие “ като съучастници в ликвидиране. За да знаем какво не би трябвало да се прави, когато се прекрояват националните ни обичаи.
Лъчезар Лозанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ