Николай Милчев: Защо си мълчат социолозите? Ех, къде си Иван Хаджийски?
И се питаме за какво?
Отговори доста – пандемия, боязън, гласоподаване с машини, огромна и непредвидима роля на интернет поколението, ограничение на купения избор. Все истини, само че незадоволителни.
Премълчава се и се преглъща обаче нещо доста просто и тъжно – тези социологически същества не познават народа си, хабер си нямат от него. И най-главното – не го обичат. И по какъв начин да го познават и обичат, като нозете им рядко стъпват по нещо друго от жълтите павета, като се интересуват единствено от банковите си сметки и облагите си и като се чудят при кой стопанин да се цанят за повече грошове? Едно е да попиташ индивида какъв брой е часът и за кого ще гласоподава, друго е да му влезеш в душичката.
Но другояче се бият в гърдите с тая национална специалност – социологията.
В нашия софийски квартал да вземем за пример живее един мастит социолог, прочут с цялостните си метаморфози. Купил си е юнакът няколко жилището и джип, по-голям от трактор. Като пазари в магазина, се постанова продавачките да му оказват помощ, с цел да изнесе купищата сладости и благини. Живее като Крез, а написа и приказва като угодник и мекотело.
Преди дни гледах в едно известно лицево предаване двама именити професори. Първият – някогашен министър, в случай че можеше да се огъне хиляда пъти, щеше да го направи две хиляди. Хлъзгавина, хитрост и пренебрежение към всичко, което не е той и ползата му. Умен, а продънен – морално продънен отвред. И каква интонация, каква назидателност, какво извисяване. И безспорна убеденост, че ние не помним какви ги вършеше по министерства и седенки. Вторият – световен професор, галактически, бих споделил, само че му проличава, че гледа от горната страна на народа, че не обича народа. В началото на изявите си се кипреше с шарени плетени пуловерчета, само че в този момент се е извисил и пуловерчетата са минало. Останала е глобалността и възприятието, че има секрети знания.
Българският народ може и да не е най-красивото цвете за мирисане, само че е подобен, какъвто е. Народът са нашите баби и дядовци, майки и татковци, деца и внучета – ние сме народът – от заран до вечер.
Ето за какво социолозите не познават нищо – тъй като си вирят носовете, тъй като не излизат от София, тъй като сплетничат и клюкарстват, тъй като се пробват да редят политически пъзели и тъй като първо мислят за пари, а след това също мислят за пари и изгоди. И не познават народа си, и не го обичат.
Ех, къде си, неповторими и единствени Иван Хаджийски?
Николай Милчев, стихотворец и журналист
Отговори доста – пандемия, боязън, гласоподаване с машини, огромна и непредвидима роля на интернет поколението, ограничение на купения избор. Все истини, само че незадоволителни.
Премълчава се и се преглъща обаче нещо доста просто и тъжно – тези социологически същества не познават народа си, хабер си нямат от него. И най-главното – не го обичат. И по какъв начин да го познават и обичат, като нозете им рядко стъпват по нещо друго от жълтите павета, като се интересуват единствено от банковите си сметки и облагите си и като се чудят при кой стопанин да се цанят за повече грошове? Едно е да попиташ индивида какъв брой е часът и за кого ще гласоподава, друго е да му влезеш в душичката.
Но другояче се бият в гърдите с тая национална специалност – социологията.
В нашия софийски квартал да вземем за пример живее един мастит социолог, прочут с цялостните си метаморфози. Купил си е юнакът няколко жилището и джип, по-голям от трактор. Като пазари в магазина, се постанова продавачките да му оказват помощ, с цел да изнесе купищата сладости и благини. Живее като Крез, а написа и приказва като угодник и мекотело.
Преди дни гледах в едно известно лицево предаване двама именити професори. Първият – някогашен министър, в случай че можеше да се огъне хиляда пъти, щеше да го направи две хиляди. Хлъзгавина, хитрост и пренебрежение към всичко, което не е той и ползата му. Умен, а продънен – морално продънен отвред. И каква интонация, каква назидателност, какво извисяване. И безспорна убеденост, че ние не помним какви ги вършеше по министерства и седенки. Вторият – световен професор, галактически, бих споделил, само че му проличава, че гледа от горната страна на народа, че не обича народа. В началото на изявите си се кипреше с шарени плетени пуловерчета, само че в този момент се е извисил и пуловерчетата са минало. Останала е глобалността и възприятието, че има секрети знания.
Българският народ може и да не е най-красивото цвете за мирисане, само че е подобен, какъвто е. Народът са нашите баби и дядовци, майки и татковци, деца и внучета – ние сме народът – от заран до вечер.
Ето за какво социолозите не познават нищо – тъй като си вирят носовете, тъй като не излизат от София, тъй като сплетничат и клюкарстват, тъй като се пробват да редят политически пъзели и тъй като първо мислят за пари, а след това също мислят за пари и изгоди. И не познават народа си, и не го обичат.
Ех, къде си, неповторими и единствени Иван Хаджийски?
Николай Милчев, стихотворец и журналист
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ