Непремислени нововъведения в училище крият риск
"И с „ третия " пол ли би трябвало да обременяваме така и така нежната детска душeвност, или това е нещо, с което някой желае да отклони вниманието от нещо по-съществено?! ", пита учителката с дългогодишна процедура и логопед.
Даниела Парушева е дълготраен начален преподавател, преподава британски до IV клас, съавтор е на учебници по математика I-IV клас и логопед в столичното 15-о СУ "Адам Мицкевич ". Когато приказваме за въвеждането на нови предмети и тематики от публично значение в учебно заведение, би трябвало да се допитваме до такива хора, чийто живот минава в учебно заведение, измежду подрастващите, и те най-добре познават проблемите, свързани с децата.
- Г-жо Парушева, вие сте дълготраен начален преподавател. Наблюдавали сте във времето измененията в родното учебно заведение. Какво е действителното състояние, съгласно вас през днешния ден, и по какъв начин на фона на учебните реалии ще се "настани " тематиката за "третия " пол?
- Ще бъда откровена - ужасно доста деца с проблеми имаме! Положението по никакъв начин не е розово. Много преди да се заприказва в публичното пространство за „ трети " пол, аз съм си задавала въпроса: „ Как се усещат хората, които по външни белези са избрани като мъж или жена, а в реалност не са това?”
Не приказвам за тези, които се вършат на „ такива”, а за тези, в които хормоните не са в синхрон с пола.
Често съм се питала, по какъв начин бих се чувствала, в случай че съм на мястото на някой от тези хора. Това физиологично, хормонално и прочувствено положение съществува евентуално откогато съществува човешката раса, и да - тези хора имат правото да живеят по метод, който ги прави щастливи.
Всеки има право на избор по какъв начин да живее, само че без да пречи и без да нарушава правата на другите.
В същото време показността и парадирането ненапълно отблъсква хората, включително и мен.
И тук се появява въпросът какво е „ третият " пол, по какъв начин се дефинира това разбиране, по какъв начин наподобяват този хора? И това не е единственото, което вълнува моите мисли.
Като дълготраен преподавател много постоянно се запитвам какво се реализира с всяка промяна в просветителната система; до каква степен са грамотни и мислещи нашите деца; какво тъкмо вършим, с цел да съхраним детската душeвност? Мога доста да приказвам, тъй като съм очевидец на доста промени, само че резултатите от измененията, персонално мен не ме удовлетворяват.
И в този ред на мисли желая да попитам: И с „ третия " пол ли би трябвало да обременяваме така и така нежната детска душeвност, или това е нещо, с което някой желае да отклони вниманието от нещо по-съществено?! И кой, и по какъв начин ще включи тематики за „ третия " пол?! Или просто някой взема решение да се вкарат, пък след това ще се мисли по какъв начин да стане – добре позната процедура!
Обществото ни като цяло не е съзряло още да одобри „ различните”.
Моралните полезности се построяват в фамилията, а учебното заведение единствено ги развива.
- Вие работите и като логопед, а съгласно психолозите проблемите с говора при децата си има съответните психологични аргументи... Много постоянно събитие са дислексията и заекването... Те имат ли връзка с душевното равновесие?
- Дислексията е характерно нарушаване в развиването на уменията за четене, което не може да бъде обяснено единствено с умствената възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението, или с несъответстващо образование в учебно заведение. Дислексията се показва в некадърност за четене и схващане на прочетеното, което води до говорни разстройства и закъснение в развиването на грамотността. Симптоми на дислексия може да се следят още от ранно детство, само че в учебна възраст признаците се обострят и стават по-забележими. Често тези деца стартират да изпитват позор от несправяне с поставените задания, свързани с четенето, писането (дисграфия), схващане на прочетеното, което води до разнообразни поведенчески прояви: затваряне на детето в себе си, нерешителност, ниска самокритика, очуждаване, а от време на време и до експанзия. Тези деца мъчно, или въобще не основават другарства, което въздейства на прочувственото и психическото им развиване.
Навременното разкриване на признаците, вярното диагностициране на типа дислексия, подобаващото образование, поддръжката и разбирането на казуса, може да помогне на детето да се усеща пълноценно и значимо.
Заекването е нарушаване на плавността на речта, което най-често е от психогенен генезис, мъчно отстранимо и постоянно даващо рецидив. Причините, които могат да предизвикат появяването на конвулсии и нарушаване на говора са доста. Те варират от забележителна психотравма (развод на родителите, гибел на непосредствен човек, принуждение и др.), до подражателство - когато в доста близкото обграждане на детето има заекващ човек.
Все още не са открити безапелационни аргументи за заекването. Открити са нарушавания в ДНК-то на заекващите, които са унаследени. При някои деца мисълта изпреварва говора, и това може да докара до блокиране, или задържане на една дума, или повтаряне на част от нея.
Средата, в която се развива детето (семейство, детска градина, учебно заведение и др.) могат доста да повлияят на заекването, както в позитивна, по този начин и в негативна посока. Правилната терапия с психолог и логопед водят до доста усъвършенстване на общото психическо положение и това да докара до възстановяване на говора.
Мога да обобщя, че децата ни са подложени на напрежението, който поносим и ние, възрастните. Но техните съпротивителни сили и равнище на разсъдък са по-слаби от нашите. Децата имат потребност от нашата поддръжка - от спокойна среда, в която познанията да се усвояват без разтърсвания. А тъкмо такива разтърсвания може да провокират някои непремислени нововъведения. Затова би трябвало въвеждането на тематики като "третия " пол хубаво да обсъдим и обмислим, преди да ги постановяваме в учебно заведение. Това важи за всички промени и промени - до каква степен те са оправдани, предвид на развиването на децата като човеци и персони.
Даниела Парушева е дълготраен начален преподавател, преподава британски до IV клас, съавтор е на учебници по математика I-IV клас и логопед в столичното 15-о СУ "Адам Мицкевич ". Когато приказваме за въвеждането на нови предмети и тематики от публично значение в учебно заведение, би трябвало да се допитваме до такива хора, чийто живот минава в учебно заведение, измежду подрастващите, и те най-добре познават проблемите, свързани с децата.
- Г-жо Парушева, вие сте дълготраен начален преподавател. Наблюдавали сте във времето измененията в родното учебно заведение. Какво е действителното състояние, съгласно вас през днешния ден, и по какъв начин на фона на учебните реалии ще се "настани " тематиката за "третия " пол?
- Ще бъда откровена - ужасно доста деца с проблеми имаме! Положението по никакъв начин не е розово. Много преди да се заприказва в публичното пространство за „ трети " пол, аз съм си задавала въпроса: „ Как се усещат хората, които по външни белези са избрани като мъж или жена, а в реалност не са това?”
Не приказвам за тези, които се вършат на „ такива”, а за тези, в които хормоните не са в синхрон с пола.
Често съм се питала, по какъв начин бих се чувствала, в случай че съм на мястото на някой от тези хора. Това физиологично, хормонално и прочувствено положение съществува евентуално откогато съществува човешката раса, и да - тези хора имат правото да живеят по метод, който ги прави щастливи.
Всеки има право на избор по какъв начин да живее, само че без да пречи и без да нарушава правата на другите.
В същото време показността и парадирането ненапълно отблъсква хората, включително и мен.
И тук се появява въпросът какво е „ третият " пол, по какъв начин се дефинира това разбиране, по какъв начин наподобяват този хора? И това не е единственото, което вълнува моите мисли.
Като дълготраен преподавател много постоянно се запитвам какво се реализира с всяка промяна в просветителната система; до каква степен са грамотни и мислещи нашите деца; какво тъкмо вършим, с цел да съхраним детската душeвност? Мога доста да приказвам, тъй като съм очевидец на доста промени, само че резултатите от измененията, персонално мен не ме удовлетворяват.
И в този ред на мисли желая да попитам: И с „ третия " пол ли би трябвало да обременяваме така и така нежната детска душeвност, или това е нещо, с което някой желае да отклони вниманието от нещо по-съществено?! И кой, и по какъв начин ще включи тематики за „ третия " пол?! Или просто някой взема решение да се вкарат, пък след това ще се мисли по какъв начин да стане – добре позната процедура!
Обществото ни като цяло не е съзряло още да одобри „ различните”.
Моралните полезности се построяват в фамилията, а учебното заведение единствено ги развива.
- Вие работите и като логопед, а съгласно психолозите проблемите с говора при децата си има съответните психологични аргументи... Много постоянно събитие са дислексията и заекването... Те имат ли връзка с душевното равновесие?
- Дислексията е характерно нарушаване в развиването на уменията за четене, което не може да бъде обяснено единствено с умствената възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението, или с несъответстващо образование в учебно заведение. Дислексията се показва в некадърност за четене и схващане на прочетеното, което води до говорни разстройства и закъснение в развиването на грамотността. Симптоми на дислексия може да се следят още от ранно детство, само че в учебна възраст признаците се обострят и стават по-забележими. Често тези деца стартират да изпитват позор от несправяне с поставените задания, свързани с четенето, писането (дисграфия), схващане на прочетеното, което води до разнообразни поведенчески прояви: затваряне на детето в себе си, нерешителност, ниска самокритика, очуждаване, а от време на време и до експанзия. Тези деца мъчно, или въобще не основават другарства, което въздейства на прочувственото и психическото им развиване.
Навременното разкриване на признаците, вярното диагностициране на типа дислексия, подобаващото образование, поддръжката и разбирането на казуса, може да помогне на детето да се усеща пълноценно и значимо.
Заекването е нарушаване на плавността на речта, което най-често е от психогенен генезис, мъчно отстранимо и постоянно даващо рецидив. Причините, които могат да предизвикат появяването на конвулсии и нарушаване на говора са доста. Те варират от забележителна психотравма (развод на родителите, гибел на непосредствен човек, принуждение и др.), до подражателство - когато в доста близкото обграждане на детето има заекващ човек.
Все още не са открити безапелационни аргументи за заекването. Открити са нарушавания в ДНК-то на заекващите, които са унаследени. При някои деца мисълта изпреварва говора, и това може да докара до блокиране, или задържане на една дума, или повтаряне на част от нея.
Средата, в която се развива детето (семейство, детска градина, учебно заведение и др.) могат доста да повлияят на заекването, както в позитивна, по този начин и в негативна посока. Правилната терапия с психолог и логопед водят до доста усъвършенстване на общото психическо положение и това да докара до възстановяване на говора.
Мога да обобщя, че децата ни са подложени на напрежението, който поносим и ние, възрастните. Но техните съпротивителни сили и равнище на разсъдък са по-слаби от нашите. Децата имат потребност от нашата поддръжка - от спокойна среда, в която познанията да се усвояват без разтърсвания. А тъкмо такива разтърсвания може да провокират някои непремислени нововъведения. Затова би трябвало въвеждането на тематики като "третия " пол хубаво да обсъдим и обмислим, преди да ги постановяваме в учебно заведение. Това важи за всички промени и промени - до каква степен те са оправдани, предвид на развиването на децата като човеци и персони.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ