6 Неделя след Петдесетница. Св. пророк Илия
„ И (пророк) Илия Тесвитец, от галаадските поданици, сподели на Ахава: жив Господ, Бог Израилев, пред Когото заставам! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, с изключение на по моя дума. "
Този, който с целия си разум сърце и душа обикнал Бога и Неговия закон, не можел да търпи нечестието и беззаконието. Не можел да гледа по какъв начин юдейското царство се обърнало към уважение на скверните идоли на Ваал и Астарта. С огнена ревнивост той молил Бога да вразуми обезумелите Аврамови потомци и да възвърне благочестието и същинската религия. Понеже сърцата на хората били окаменели и привързани към земята и земните наслаждения, Бог по молитвите на пророка позволил земята да пострада от суша, та нека сърцата на народа Му се извърнат към Него, подтиквани от бедата.
А Тесвитецът по Божие подстрекателство се усамотил в една пещера при потока Хорат, където врани му носели храна заран и вечер. След три години земята напълно изсъхнала, само че хорските сърца не се смекчили. Тогава Господ заповядал на пророка да отиде в Сарепта Сидонска, където една благочестива вдовица по негова молба му направила питка с последното брашно, което й останало. Заради вярата й св. Илия измолил от Бога брашното в делвата и дървеното масло в гърнето й да не свършват.
Дивни са Божиите каузи! Този, Който по-късно Сам наситил с пет хляба пет хиляди индивида и Чието Тяло и до през днешния ден неоскъдно се преломява в светата Евхаристия, Той Същият умножил тогава брашното на вдовицата поради нейната религия. Но скоро пред тази религия изникнало ново тестване - починал единственият й наследник, който бил и единственото благосъстояние на бедната жена. Тя не укорила за това пророка, а смятала за причина на гибелта своите грехове. Заради покаянието й Бог направил ново знамение, разкрил нов предобраз посредством Своя светия.
„ И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и сподели: Господи, Боже мой! Да се върне душата на това момче в него! И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него и то оживя " (3 Цар. 17:21-22). Чрез това възкресение станал очевиден на хората обликът на всеобщото възкресение на мъртвите в последния ден на света.
След 3 години и половина суша Господ заповядал на Илия да се яви пред цар Ахав. По пътя към царя го срещнал един богобоязлив човек на име Авдий, домоуправител в двореца, който Ахав изпратил да търси свежа трева за добитъка. Светият оракул му наредил да заяви на царя, че е пристигнал. Авдий доста се уплашил и не желал да съобщи тази новина на царя. Не че благочестивият домоуправител не вярвал на Илия, само че той знаел, че Божият човек „ не знаеш отде иди и накъде отива " (Йоан. 3:8). „ Когато аз си ида от тебе, Дух Господен ще те отнесе, не зная къде; и в случай че отида да обадя на Ахава, и той не те откри, ще ме убие " (3 Цар. 18:12).
Когато царят пристигнал при Илия, пророкът по никакъв начин не се поколебал да го изобличи за нечестието му. Изпълнен с Дух Свети, той властно му наредил да събере всичките хора от царството си на планината Кармил. Също да докара там и по 450 от жреците на идолите на Ваал и Астарта. Пред насъбрания народ Господният оракул оповестил, че ще влезе в дуел с идолските пророци. Чиято жертва Бог одобри и Сам възпламени и изгори, без да се подклажда огън, този Бог е истинен.
Тогава пророците, които се кланяли на слънцето, поставили на своя жертвеник едно заклано теле и почнали още при изгрева да приканват своя господ: „ Ваале, чуй ни! Ала нямаше ни глас, ни отговор. И те скачаха пред жертвеника, който бяха създали " (3 Цар. 18:26). Своя господ те призовавали с гневни танци и крясъци и се бодели с ножове, с цел да тече кръв по телата им, само че напъните им останали безуспешни.
„ Тогава Илия Тесвитец рече на Вааловите пороци: Сега се дръпнете вие, та и аз да извърша своето жертвоприношение " (3 Цар. 18:29).
Пророкът не можел да търпи близостта на предалите се на идолско нечестие, когато принасял своята жертва. Тази жертва Бог приел и изгорил освен телето, само че и жертвеника, на който то било сложено, и водата, с която народът го залял. „ Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и Ти ще обърнеш сърцето ми (към Себе Си). И огън Господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст, и погълна водата, която беше в окопа. Като видя това, всичкият народ падна ничком и сподели: Господ е Бог, Господ е Бог " (3 Цар. 18:37-39). Изпълнен с ревнивост към закона, светият оракул санкционирал със гибел жреците, които, бидейки евреи, се предали на идолопоклонство и увличали и другите към него (срв. Второзак. 13 гл.).
След това Илия паднал ничком пред Бога и Го молил за дъжд. Бог, Който обича тези, които го обичат, и този път чул молитвата на Своя ласкател и отключил небето и пратил дъжд на изстрадалата земя. А Илия, с цел да избави живота си от гнева на царската жена, отишъл в пустинята. Там още веднъж излял болката на сърцето си пред Господа и желал да почине, казвайки: „ Стига към този момент, Господи, прибери душата ми, тъй като аз не съм по-добър от отците си " (3 Цар. 19:4). Това споделил, не тъй като се боял от гонение, а тъй като душата му, изгаряща от ревнивост, не можела повече да понася безчестието и хуленето на Божието име.
Укрепен от ангелско привидение и ангелска храна, той вървял 40 дни и нощи до Божията планина Хорив, където боговидецът Моисей съзерцавал славата Божия. Тук и Илия се подобил да види Господа в тънкия лъх напразно, предзнаменувайки благодатта на Сина Божи, която безшумно и незримо снизхожда в човешката душа.
„ Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него; в случай че ли Ваал - вървете след него " (3 Цар. 18:21).
Така този предтеча на Христовия Предтеча зове освен развратилите се свои съвременници, само че и всички нас. „ Докога ще бъдете по този начин двоедушни - пита ни той, и ще служите ту на Бога, ту на идолите на вашата горделивост и самолюбие? Не можете да служите на двама господари, предизвестява ни той. Ако в душите ви се разгори божественият пламък на любовта към Бога, тя ще прогони пристрастеностите, които ви теглят надолу. Но в случай че възлюбите света, той ще угаси Божията искра у вас! " А ние: „ народът му не отговори ни дума " (3 Цар. 18:21). И какво можем да отговорим, по какъв начин да се оправдаем, когато по лична воля позволяваме прегрешението у себе си. Как да се защитим от изобличенията, когато не виждаме своите грехове, не мислим за смъртния час, а единствено по какъв начин да задоволим желанията си и по какъв начин да осъдим и укорим брата си.
Огненият оракул с огнена каляска бил взет жив на небето и ще пристигна още веднъж на земята преди огненото второ пришествие на Господа Иисуса Христа (Откр. 11:3-12), с цел да свидетелства за Него пред народите. Нека по неговите молебствия и ние да се удостоим в оня заплашителен ден да бъдем причислени не към непокорните козли, а към овците отдясно на Отца, с цел да Го славим във вечността дружно с Единородния Негов Син и Пресветия и Животворящ Дух. Амин.
Този, който с целия си разум сърце и душа обикнал Бога и Неговия закон, не можел да търпи нечестието и беззаконието. Не можел да гледа по какъв начин юдейското царство се обърнало към уважение на скверните идоли на Ваал и Астарта. С огнена ревнивост той молил Бога да вразуми обезумелите Аврамови потомци и да възвърне благочестието и същинската религия. Понеже сърцата на хората били окаменели и привързани към земята и земните наслаждения, Бог по молитвите на пророка позволил земята да пострада от суша, та нека сърцата на народа Му се извърнат към Него, подтиквани от бедата.
А Тесвитецът по Божие подстрекателство се усамотил в една пещера при потока Хорат, където врани му носели храна заран и вечер. След три години земята напълно изсъхнала, само че хорските сърца не се смекчили. Тогава Господ заповядал на пророка да отиде в Сарепта Сидонска, където една благочестива вдовица по негова молба му направила питка с последното брашно, което й останало. Заради вярата й св. Илия измолил от Бога брашното в делвата и дървеното масло в гърнето й да не свършват.
Дивни са Божиите каузи! Този, Който по-късно Сам наситил с пет хляба пет хиляди индивида и Чието Тяло и до през днешния ден неоскъдно се преломява в светата Евхаристия, Той Същият умножил тогава брашното на вдовицата поради нейната религия. Но скоро пред тази религия изникнало ново тестване - починал единственият й наследник, който бил и единственото благосъстояние на бедната жена. Тя не укорила за това пророка, а смятала за причина на гибелта своите грехове. Заради покаянието й Бог направил ново знамение, разкрил нов предобраз посредством Своя светия.
„ И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и сподели: Господи, Боже мой! Да се върне душата на това момче в него! И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него и то оживя " (3 Цар. 17:21-22). Чрез това възкресение станал очевиден на хората обликът на всеобщото възкресение на мъртвите в последния ден на света.
След 3 години и половина суша Господ заповядал на Илия да се яви пред цар Ахав. По пътя към царя го срещнал един богобоязлив човек на име Авдий, домоуправител в двореца, който Ахав изпратил да търси свежа трева за добитъка. Светият оракул му наредил да заяви на царя, че е пристигнал. Авдий доста се уплашил и не желал да съобщи тази новина на царя. Не че благочестивият домоуправител не вярвал на Илия, само че той знаел, че Божият човек „ не знаеш отде иди и накъде отива " (Йоан. 3:8). „ Когато аз си ида от тебе, Дух Господен ще те отнесе, не зная къде; и в случай че отида да обадя на Ахава, и той не те откри, ще ме убие " (3 Цар. 18:12).
Когато царят пристигнал при Илия, пророкът по никакъв начин не се поколебал да го изобличи за нечестието му. Изпълнен с Дух Свети, той властно му наредил да събере всичките хора от царството си на планината Кармил. Също да докара там и по 450 от жреците на идолите на Ваал и Астарта. Пред насъбрания народ Господният оракул оповестил, че ще влезе в дуел с идолските пророци. Чиято жертва Бог одобри и Сам възпламени и изгори, без да се подклажда огън, този Бог е истинен.
Тогава пророците, които се кланяли на слънцето, поставили на своя жертвеник едно заклано теле и почнали още при изгрева да приканват своя господ: „ Ваале, чуй ни! Ала нямаше ни глас, ни отговор. И те скачаха пред жертвеника, който бяха създали " (3 Цар. 18:26). Своя господ те призовавали с гневни танци и крясъци и се бодели с ножове, с цел да тече кръв по телата им, само че напъните им останали безуспешни.
„ Тогава Илия Тесвитец рече на Вааловите пороци: Сега се дръпнете вие, та и аз да извърша своето жертвоприношение " (3 Цар. 18:29).
Пророкът не можел да търпи близостта на предалите се на идолско нечестие, когато принасял своята жертва. Тази жертва Бог приел и изгорил освен телето, само че и жертвеника, на който то било сложено, и водата, с която народът го залял. „ Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и Ти ще обърнеш сърцето ми (към Себе Си). И огън Господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст, и погълна водата, която беше в окопа. Като видя това, всичкият народ падна ничком и сподели: Господ е Бог, Господ е Бог " (3 Цар. 18:37-39). Изпълнен с ревнивост към закона, светият оракул санкционирал със гибел жреците, които, бидейки евреи, се предали на идолопоклонство и увличали и другите към него (срв. Второзак. 13 гл.).
След това Илия паднал ничком пред Бога и Го молил за дъжд. Бог, Който обича тези, които го обичат, и този път чул молитвата на Своя ласкател и отключил небето и пратил дъжд на изстрадалата земя. А Илия, с цел да избави живота си от гнева на царската жена, отишъл в пустинята. Там още веднъж излял болката на сърцето си пред Господа и желал да почине, казвайки: „ Стига към този момент, Господи, прибери душата ми, тъй като аз не съм по-добър от отците си " (3 Цар. 19:4). Това споделил, не тъй като се боял от гонение, а тъй като душата му, изгаряща от ревнивост, не можела повече да понася безчестието и хуленето на Божието име.
Укрепен от ангелско привидение и ангелска храна, той вървял 40 дни и нощи до Божията планина Хорив, където боговидецът Моисей съзерцавал славата Божия. Тук и Илия се подобил да види Господа в тънкия лъх напразно, предзнаменувайки благодатта на Сина Божи, която безшумно и незримо снизхожда в човешката душа.
„ Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него; в случай че ли Ваал - вървете след него " (3 Цар. 18:21).
Така този предтеча на Христовия Предтеча зове освен развратилите се свои съвременници, само че и всички нас. „ Докога ще бъдете по този начин двоедушни - пита ни той, и ще служите ту на Бога, ту на идолите на вашата горделивост и самолюбие? Не можете да служите на двама господари, предизвестява ни той. Ако в душите ви се разгори божественият пламък на любовта към Бога, тя ще прогони пристрастеностите, които ви теглят надолу. Но в случай че възлюбите света, той ще угаси Божията искра у вас! " А ние: „ народът му не отговори ни дума " (3 Цар. 18:21). И какво можем да отговорим, по какъв начин да се оправдаем, когато по лична воля позволяваме прегрешението у себе си. Как да се защитим от изобличенията, когато не виждаме своите грехове, не мислим за смъртния час, а единствено по какъв начин да задоволим желанията си и по какъв начин да осъдим и укорим брата си.
Огненият оракул с огнена каляска бил взет жив на небето и ще пристигна още веднъж на земята преди огненото второ пришествие на Господа Иисуса Христа (Откр. 11:3-12), с цел да свидетелства за Него пред народите. Нека по неговите молебствия и ние да се удостоим в оня заплашителен ден да бъдем причислени не към непокорните козли, а към овците отдясно на Отца, с цел да Го славим във вечността дружно с Единородния Негов Син и Пресветия и Животворящ Дух. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ