Какво да правим с комунизма - в мазето, под багерите?
И продължава борбата с призраците на комунизма. Едните считат, че като съборят монумент, ще станат автентично-десни. Другите пък се надяват идеализацията на остарелия режим да разчувства застаряващия им електорат. Просто се чудя по какъв начин медийният народ продължава да се хваща.
Трудна работа: България и комунизмът
От една вероятност комунизмът е тъга от начало до край. От другата виждаме щастливи пионери и горди войни, леят се бетон и национални песни. Не, истината не е по средата, тъй като двете страни на този режим бяха свързани. Бързата рационализация, градежите, урбанизацията - те бяха вероятни таман поради диктатурата, която не губеше време да се преценява с права или хора. Подобни волеви режими потеглят внезапно напред, след това нормално стартират да творят безумия. Мнозинството, освободено от правни и морални задръжки, беше насъскано против кулаците, безделниците, хулиганите. И то харесваше това състояние (както го харесва и сега). В този смисъл не беше жертва, а съизвършител. И таман по тази причина размисълът за комунистическото минало е сложен: десните го опростяват, хвърлят виновността върху шепа злодеи, а левите от името на народа просто не усещат виновност.
Вандалското разрушение на паметника " 1300 години България " съдържа различен ракурс. За времето си този паметник е пробив в идеологията, напряко " напредничав ". Неслучайно Живков и идеолозите не го харесваха - беше им прекомерно съвременен. Това, прочее, не е комунистически, а националистически паметник, знак за края на марксизма-ленинизма при Людмила Живкова и за разчупване на естетическите догми.
Но за какво таман това разгаря антикомунистическия жар? Защото излиза, че този режим не е едносъставен блок и си има своя вътрешна история - имало е едни хора, които са се борили да го очовечат. Нали помним, че самите комунисти го събориха - без особени всенародни въстания. Очакваме в този момент госпожа Фандъкова да провежда аутодафе за книгите на Валери Петров, който прекара живота си като откровено уверен болшевик. Бъдещият отстъпник Сахаров беше основател на руската атомна бомба; бъдещата вицепрезидентка Блага Димитрова - лауреат на Димитровска премия. За да превърнете нещо в идеологическо чучело, би трябвало първо да му отречете историчността, та да застине на фона на вечността.
Огледайте се: следите на режима са на всички места. Грандоманските националистически монументи в Шумен и Търново са от същата епоха; след това бутаме самото НДК, по-късно тръгваме с булдозерите към " Младост " и " Люлин ". А в това време централният знак на времето, някогашният Партиен дом, се оказа ненадейно монументализиран около разкрилата се панорама откъм " Тодор Александров " - и то по метод, за който Червенков не е можел и да мечтае.
Разбира се, има доста вероятни художествени и архитектурни намеси, които биха могли да предефинират комунистическото завещание, без да го заличават. Ако скулптурните композиции на Съветската войска се пренесат горе при обелиска, може да стане един занимателен музей на сталинското изкуство. То май и самите татуирани скейтъри са задоволително положителни пре-интерпретатори на това сакрално преди пространство. Въпросът е, че няма мощ, която да вземе някакво решение, даже да е иронично. Затова отговорността се трансферира върху естествените сили, които някак естествено изтриват всяка памет от тази планета. Така е било с джамиите след Освобождението, с бирената фабрика през 1990-те, с буржоазните софийски къщи до ден-днешен.
Да се постави нещо в музея значи въпреки всичко да му се придаде действителност, а нали въпросът е да не се затормозяваме с предишното. Няма сериозен музей на комунизма, няма нищо на мястото на лагера в Белене, няма сбирки за комунистически обичай, попкултура, мода, каквото се сетите. Защото не може да се вземе " отговорно " решение по какъв начин да бъде показана сходна тематика. Направиха един-единствен музей на социзкуството - без всякаква интерпретация, един тип хранилище с нахвърляни творби от интервала.Миналото вреди на вашето здраве
Около Летящата паница на Бузлуджа по-активни са левите. За разлика от " 1300 години България ", който явно съставлява прекомерно сложна хармония за електората им, не по-малко грандоманският " Дом-паметник на Българска комунистическа партия " (сравни: " Храм-паметник Александър Невски " ), също оставен на стихиите, стана значим идеологически фронт за набиращата сили соц партия. Обявиха го за шедьовър и знак на България, периодичен приканват страната да им го съобщи безплатно, с цел да се направи там музей на българското или международното комунистическо придвижване. На този идеологически кич както постоянно противостои националистическият му двойник с хрумвания за музей на България: в мазето - древност, в тъмните коридори - " робството ", горе - свободата
Тази патетика черпи сили от най-невероятния източник: Бузлуджа била супер известна в обществените мрежи като другоземен куриоз. Монументалната руина е обичана на урбекс туристите, които се промъкват вътре през някакви дупки, с цел да се снимат гордо. Признаха ни, братя българи, влязохме в топ 10! Впрочем, в случай че питате моя невзискателност, Дом-паметникът ще изиграе най-добре ролята си на завещание точно по този начин - като съвременна развалина, с опадалите мозайки и странното осветяване през дупките на тавана, с Джон-Ленъновите очила, нарисувани на Ленин (Ленън/Ленин), на които неизвестен поддръжник е написал " Imagine ". Защото пресметнете - този паметник е съществувал в съсипия два пъти по-дълго, в сравнение с в идеологическия си искра. И повече хора го помнят подобен, какъвто е в този момент, а не какъвто е в албумите на партията. Кое е тогава груповата памет?
Май имаме алергия към предишното: то тревожи, разбужда полемики. Най-безопасно е просто да форматираме за следващ път диска и от действителните неща да прескочим към някакви идилични положения - етнографски комплекси, бутафорни замъци, централно-европейски кич. А трагичната история, която е белязала на практика всичко към нас - тя да се пръждосва под багерите!
" Дневник " препечатва текста от " Дойче веле "
Трудна работа: България и комунизмът
От една вероятност комунизмът е тъга от начало до край. От другата виждаме щастливи пионери и горди войни, леят се бетон и национални песни. Не, истината не е по средата, тъй като двете страни на този режим бяха свързани. Бързата рационализация, градежите, урбанизацията - те бяха вероятни таман поради диктатурата, която не губеше време да се преценява с права или хора. Подобни волеви режими потеглят внезапно напред, след това нормално стартират да творят безумия. Мнозинството, освободено от правни и морални задръжки, беше насъскано против кулаците, безделниците, хулиганите. И то харесваше това състояние (както го харесва и сега). В този смисъл не беше жертва, а съизвършител. И таман по тази причина размисълът за комунистическото минало е сложен: десните го опростяват, хвърлят виновността върху шепа злодеи, а левите от името на народа просто не усещат виновност.
Вандалското разрушение на паметника " 1300 години България " съдържа различен ракурс. За времето си този паметник е пробив в идеологията, напряко " напредничав ". Неслучайно Живков и идеолозите не го харесваха - беше им прекомерно съвременен. Това, прочее, не е комунистически, а националистически паметник, знак за края на марксизма-ленинизма при Людмила Живкова и за разчупване на естетическите догми.
Но за какво таман това разгаря антикомунистическия жар? Защото излиза, че този режим не е едносъставен блок и си има своя вътрешна история - имало е едни хора, които са се борили да го очовечат. Нали помним, че самите комунисти го събориха - без особени всенародни въстания. Очакваме в този момент госпожа Фандъкова да провежда аутодафе за книгите на Валери Петров, който прекара живота си като откровено уверен болшевик. Бъдещият отстъпник Сахаров беше основател на руската атомна бомба; бъдещата вицепрезидентка Блага Димитрова - лауреат на Димитровска премия. За да превърнете нещо в идеологическо чучело, би трябвало първо да му отречете историчността, та да застине на фона на вечността.
Огледайте се: следите на режима са на всички места. Грандоманските националистически монументи в Шумен и Търново са от същата епоха; след това бутаме самото НДК, по-късно тръгваме с булдозерите към " Младост " и " Люлин ". А в това време централният знак на времето, някогашният Партиен дом, се оказа ненадейно монументализиран около разкрилата се панорама откъм " Тодор Александров " - и то по метод, за който Червенков не е можел и да мечтае.
Разбира се, има доста вероятни художествени и архитектурни намеси, които биха могли да предефинират комунистическото завещание, без да го заличават. Ако скулптурните композиции на Съветската войска се пренесат горе при обелиска, може да стане един занимателен музей на сталинското изкуство. То май и самите татуирани скейтъри са задоволително положителни пре-интерпретатори на това сакрално преди пространство. Въпросът е, че няма мощ, която да вземе някакво решение, даже да е иронично. Затова отговорността се трансферира върху естествените сили, които някак естествено изтриват всяка памет от тази планета. Така е било с джамиите след Освобождението, с бирената фабрика през 1990-те, с буржоазните софийски къщи до ден-днешен.
Да се постави нещо в музея значи въпреки всичко да му се придаде действителност, а нали въпросът е да не се затормозяваме с предишното. Няма сериозен музей на комунизма, няма нищо на мястото на лагера в Белене, няма сбирки за комунистически обичай, попкултура, мода, каквото се сетите. Защото не може да се вземе " отговорно " решение по какъв начин да бъде показана сходна тематика. Направиха един-единствен музей на социзкуството - без всякаква интерпретация, един тип хранилище с нахвърляни творби от интервала.Миналото вреди на вашето здраве
Около Летящата паница на Бузлуджа по-активни са левите. За разлика от " 1300 години България ", който явно съставлява прекомерно сложна хармония за електората им, не по-малко грандоманският " Дом-паметник на Българска комунистическа партия " (сравни: " Храм-паметник Александър Невски " ), също оставен на стихиите, стана значим идеологически фронт за набиращата сили соц партия. Обявиха го за шедьовър и знак на България, периодичен приканват страната да им го съобщи безплатно, с цел да се направи там музей на българското или международното комунистическо придвижване. На този идеологически кич както постоянно противостои националистическият му двойник с хрумвания за музей на България: в мазето - древност, в тъмните коридори - " робството ", горе - свободата
Тази патетика черпи сили от най-невероятния източник: Бузлуджа била супер известна в обществените мрежи като другоземен куриоз. Монументалната руина е обичана на урбекс туристите, които се промъкват вътре през някакви дупки, с цел да се снимат гордо. Признаха ни, братя българи, влязохме в топ 10! Впрочем, в случай че питате моя невзискателност, Дом-паметникът ще изиграе най-добре ролята си на завещание точно по този начин - като съвременна развалина, с опадалите мозайки и странното осветяване през дупките на тавана, с Джон-Ленъновите очила, нарисувани на Ленин (Ленън/Ленин), на които неизвестен поддръжник е написал " Imagine ". Защото пресметнете - този паметник е съществувал в съсипия два пъти по-дълго, в сравнение с в идеологическия си искра. И повече хора го помнят подобен, какъвто е в този момент, а не какъвто е в албумите на партията. Кое е тогава груповата памет?
Май имаме алергия към предишното: то тревожи, разбужда полемики. Най-безопасно е просто да форматираме за следващ път диска и от действителните неща да прескочим към някакви идилични положения - етнографски комплекси, бутафорни замъци, централно-европейски кич. А трагичната история, която е белязала на практика всичко към нас - тя да се пръждосва под багерите!
" Дневник " препечатва текста от " Дойче веле "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ