Неволи с правописа на преводачите в ЕС
И одобряваме това за обикновено, защото то има повече от 35-годишна традиция, сподели доцент доктор Татяна Александрова от Института за български език „ Проф. Л. Андрейчин “ при Българска академия на науките по време на конференция за настоящите провокации пред преводачите в Европейски Съюз на тематика „ 10 години в Европейски Съюз. Актуални трендове в терминологията, административния и медийния български език “, съобщи „ Фокус “.
Въпросите се въртят най-много към правописа на словосъчетания като „ страна членка “, „ организация бенефициент “, „ колцентър “, „ проекто основан “, „ неслучайно “ и други, разясни експертът.
На второ място са въпросите за приложимост на основни и дребни букви . По думите на доцент доктор Александрова това се оказва извънреден проблем напоследък.
"Потребителите – най-вероятно в прилив на почитание, все не помнят, че „ министър-председател “, „ шеф “ и „ комисар “ се употребяват с огромна писмен знак единствено при послание ", сподели езиковедът.
Много постоянно се пита и за изписването на Българското председателство .
"Тук казусът е обвързван с обстоятелството, че думата „ председателство “ може да бъде и нарицателно и това разграничаване в текста постоянно би трябвало да се прави “, разясни доцент Александрова и посочи, че други постоянно задавани въпроси за правописа са тези за цялостен и къс член , за непознатите думи и имена и за числителните редни имена.
Въпросите за пунктуацията също не са малко, като най-популярните измежду тях са за слагането на запетаи и за оформянето на текст. Граматичните въпроси пък са свързани с форми – за деепричастие, формите кой/кого и други По-редките са случаите на питане за правоговор, акцентиране и генезис на думите, сочи още статистиката на Института за български език.
Доц. Александрова изясни, че има и такива въпроси, за които няма еднопосочно предписание и се изисква събиране и разбор на информация.
„ Такъв въпрос, който ни зададоха неотдавна, беше за мюсюлманската общественост в Босна и Херцеговина - кое разбиране е най-правилно: бошняци, бошнеци или бошненци “, сподели Александрова.
За какво звънят на езикови информации >>>
Въпросите се въртят най-много към правописа на словосъчетания като „ страна членка “, „ организация бенефициент “, „ колцентър “, „ проекто основан “, „ неслучайно “ и други, разясни експертът.
На второ място са въпросите за приложимост на основни и дребни букви . По думите на доцент доктор Александрова това се оказва извънреден проблем напоследък.
"Потребителите – най-вероятно в прилив на почитание, все не помнят, че „ министър-председател “, „ шеф “ и „ комисар “ се употребяват с огромна писмен знак единствено при послание ", сподели езиковедът.
Много постоянно се пита и за изписването на Българското председателство .
"Тук казусът е обвързван с обстоятелството, че думата „ председателство “ може да бъде и нарицателно и това разграничаване в текста постоянно би трябвало да се прави “, разясни доцент Александрова и посочи, че други постоянно задавани въпроси за правописа са тези за цялостен и къс член , за непознатите думи и имена и за числителните редни имена.
Въпросите за пунктуацията също не са малко, като най-популярните измежду тях са за слагането на запетаи и за оформянето на текст. Граматичните въпроси пък са свързани с форми – за деепричастие, формите кой/кого и други По-редките са случаите на питане за правоговор, акцентиране и генезис на думите, сочи още статистиката на Института за български език.
Доц. Александрова изясни, че има и такива въпроси, за които няма еднопосочно предписание и се изисква събиране и разбор на информация.
„ Такъв въпрос, който ни зададоха неотдавна, беше за мюсюлманската общественост в Босна и Херцеговина - кое разбиране е най-правилно: бошняци, бошнеци или бошненци “, сподели Александрова.
За какво звънят на езикови информации >>>
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ