България е сред последните в ЕС по материално благосъстояние и БВП на човек през 2024 г.
И през 2024 година българите бяха с една от най-слабите благоприятни условия за ползване на артикули и услуги в границите на целия Европейски Съюз, като т.нар. " фактическо самостоятелно ползване " (AIC) за България беше с 26% под междинното за Съюза (или 74% от средноевропейското ниво), до момента в който в Люксембург беше с 41% над средноевропейското (или 141% от осредненото ниво), демонстрират последните данни на формалната европейска статистика Евростат, оповестени в сряда.
През 2023 година обаче " фактическото самостоятелно ползване " в България представляваше 70% по отношение на средноевропейското, което значи усъвършенстване с 4 процентни пункта през предходната година.
По този посочил нашата страна е " изпреварена " от заемащата последно място Унгария, където фактическото самостоятелно ползване през 2024 година беше 72% от средноевропейското равнище.
AIC включва всички артикули и услуги, които семействата употребяват, без значение дали са закупени и платени от семействата непосредствено, от държавното управление или от нестопански организации. Индикаторът AIC е измерител на материалното богатство на семействата, като данните на Евростат се основават на преразгледания паритет на покупателната дарба (PPS), както и на последните данни за Брутният вътрешен продукт за глава от популацията на всяка страна члена на Европейски Съюз.
През предходната година 9 страни членки са имали ниво на " фактическото самостоятелно ползване ", което е било над междинното за Съюза равнище, а при останалите 18 то е било в и под средноевропейското равнище.
" Фактическо самостоятелно ползване " (AIC) в страните членки на Европейски Съюз през 2024 година
Най-високи нива на AIC на глава от популацията са регистрирани в Люксембург (с 41% над междинното за ЕС), следван от Нидерландия (с 20%) и Германия (с 18% над средноевропейското ниво).
В 18 страни членки действителното ползване на глава от популацията през 2024 година е било по-ниско от средноевропейското, като по този индикатор Унгария заема последната позиция във връзка с опциите за ползване (със 72% от средноевропейското ниво), следвана от България и Естония с по 74% от междинното за Европейски Съюз равнище.
В същото време България заема нежеланата последна позиция в класацията на Евростат за Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, измерен посредством стандарта на покупателната дарба (PPS). Трябва да се има поради, че знакът PPS е де факто изкуствена парична единица, която отстрани разликите в ценовите нива сред обособените страни. По този метод с една единица PPS се купува еднообразно количество артикули и услуги във всички страни членки на Европейски Съюз.
Този индикатор нашата страна е с 66% от средноевропейското равнище, като и тук Люксембург оглавява класацията за 2024 година с цели 242% от междинното за Европейски Съюз равнище, следван от Ирландия (с 211%) и Нидерландия (със 136% от междинното ниво).
В другия завършек на диапазона с най-нисък Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, с изключение на България, са Гърция (със 70% от междинното за съюза ниво) и Латвия (със 71%).
Класация в Европейски Съюз по самостоятелно ползване (AIC) и Брутният вътрешен продукт (GDP) на глава от популацията за 2024 година




