Сиромахов: Телевизионните водещи до един са със слушалка в ухото. Те са безропотни мъпети
И пращат някакъв несретен кореспондент да бута микрофон в лицата на околните на починалите и да ги пита „ по какъв начин се чувствате? “. Това е страховит въпрос в такава обстановка, не знам по какъв начин ти хрумна. С такива въпроси ще вземеш „ Пулицър “, гаранция.
После наложително включват зъзнещ кореспондент от Околовръстното шосе, който да осведоми драгия фен какъв брой автомобила са напуснали столицата преди празниците. Това е информация с голямо публично значение. Гражданите би трябвало да знаят истината за броя на напусналите коли!
Други през днешния ден обикалят рибните тържища да разпитват каква е цената на шарана в навечерието на Никулден. Прибират се в нюзрума вмирисани на риба, само че с възприятие за изпълнен журналистически дълг.
Спортните кореспонденти не смеят да проверяват уговорени мачове и черно тото, само че пък след мач постоянно питат голмайстора: „ Щастлив ли си от гола? “ (не, бате, супернещастен е, че е вкарал).
Но най-зле е при политическите кореспонденти. Те клечат през целия ден пред Пеевски и Борисов и гневно се бутат какъв да е по-напред. Какъв е смисълът да се бутате, в случай, че всички ще излъчите едно и също? С какво репортажът ти ще е по-различен от този на сътрудника, който си избутал? Вече даже и не ги питат, единствено ги чакат да си изрецитират монолозите. Ако някой се осмели да пита, Пеевски и Борисов бащински му се скарват и той си затрайва, завалията. Все отново им е зависещ, от тях идва заплатата му.
По-хитрите кореспонденти бързо се усещат, че в публицистиката няма самун и се ориентират към пиарството. Стават двойни сътрудници – сякаш се водят публицисти, само че скрито работят в интерес на някоя партия. Така хем взимат по някой лев, хем партията ще ги кандидатира за кметове или общински съветници.
По-наивните кореспонденти пък не престават да обикалят мрачните коридори на Партийния дом и да търсят „ вътрешна информация “. Политиците-тарикати се възползват от такива кореспонденти, с цел да сеят партийни интриги. Дръпват ги встрани и им изясняват на уше, че „ еди кой-си май ще се кандидатира за началник на партията, само че никога не ме цитирай “. Щастливият кореспондент взема решение, че е набарал някаква извънредна вест и я изфлясква незабавно, без да се усеща, че са го взели за канарче.
Има и една категория политически публицисти, които се изживяват като анализатори. Обикалят телевизионните студиа и с мрачни физиономии изричат мъдри пророчества: „ Радев загрява край тъчлинията “, „ войната в Украйна ще завърши до дни “…
Кви сте вие, врачки ли сте? Как стигнахте до тия заключения, фасул ли хвърляхте, вълшебната катерица Беатрис ли ви ги сподели?
Телевизионните водещи до един са със слушалка в ухото. Те са безропотни мъпети, които изричат с изменен глас това, което политкомисарят им диктува в слушалката. А той е комплициран да внимава да не се приказва „ срещу царщината и султана “.
Изключително занимателно е в светската публицистика. Там някакви клетници въобще не излизат в търсене на вести. Седят си у дома, цъкат по фейсбук профилите на известните и чакат някой да „ изригне “. А след това препечатват едно към едно изригването му. Най-трудната част от отговорностите им е да измислят атрактивно заглавие на изригването. Нещо, което да е кликбейт, да дърпа наивния четец да чукне върху линка на публикацията. Така се раждат шедьоври като:
„ Вижте какво шокиращо самопризнание направи новата на Григор Димитров “
Слагайки такова заглавие, репортерът скрито се надява, че някакви хора наблюдават кои са новата и остарялата на Димитров и бурно се вълнуват от шокиращите им самопризнания.
„ Джулиана Гани със скандални разкрития за раздялата с някогашния “
Това заглавие разчита на характерната народопсихология. Българите повече се радваме на разводите, в сравнение с сватбите.
„ Пенка на Рачков още веднъж го направи! “ (СНИМКИ)
Не е ясно коя е въпросната, нито какво е направила първия път, само че репортерът залага кукички. Ти, драги читателю, не искаш ли да схванеш какво е направила още веднъж Пенка на Рачков? Хайде цъкни в този момент тука и ще схванеш.
Така наподобява българската публицистика през днешния ден (има несъмнено и някои щастливи изключения – ТВ Евроком, уеб сайтът Оффнюз). Но основните виновници за тази печална картина не са публицистите, нито началниците им. Лошото качество на малките екрани и осведомителните уеб сайтове не е плод на подъл скрит план, а е резултат от потребностите на обществото.
Обществото не желае да дава пари за публицистика, а безплатната няма по какъв начин да е качествена. Тия хора, от които очаквате да създават вести и разбори, също като вас би трябвало да ядат самун. И в случай че вие отказвате да им платите, с цел да ви споделят истината, някой различен ще им заплаща, с цел да ви лъжат.
Така че в случай че желаете по-качествена публицистика, не бъдете стиснати. А в случай че сте стиснати, не мрънкайте – заслужавате ниско качество. Защото, както е писал Христо Ботев:
„ Токвил приказва, че всяко едно държавно управление наподобява на народа си, а аз ще да кажа, че българската публицистика наподобява на нас с вазе. Когато публиката няма потребност за здрава храна, то за шарлатаните се открива необятно поле. “
