![] и пр. Когато приложих посочените критерии към Вселената, генетичната](https://glasove.com/media/2022/01/22/102274/560x315.jpg?_=1642862188?17:13:28)
Можеше ли Хокинг да спаси материализма?
] и прочие Когато приложих посочените критерии към Вселената, генетичната стратегия и живите организми, беше удивително да открия, че тези изумително комплицирани структури покриват всички условия да са дело на умишлен сътрудник, а опцията да са се образували в резултат на естествените закони беше изцяло изключена.
След като се срещнах обаче с творбата на Хокинг и Млодинов, аз взех решение да преработя наличието на книгата „ Вяра и просвета “, тъй че тя да се трансформира в спор с тезите, които защитаваха двамата създатели. За задачата се наложи да съкратя някои елементи, а други да преработя, както и да прибавя няколко нови глави, заради което „ Великият Дизайнер. Задочен спор със Стивън Хокинг “ напълно основателно може да се смята за капитално нов труд. През есента на 2018 година тази книга беше оповестена от издателството на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, като до края на 2021 година претърпя три издания, а за началото на 2022 година към този момент е налично четвъртото модифицирано и допълнено издание, което ще бъде налично и в електронен вид на български и съветски език.
Рецензенти са професорът по биология Христо Гагов, професорът по философия Георги Каприев, докторът по богословие Вениамин Пеев и докторът по физика Мартин Паралиев (в момента работи към Швейцарската академия на науките), на който изричам и спомагателна признателност за това, че ми оказа подпомагане за един по-прецизен запис на математическите формулировки.
Около година преди да завърша книгата „ Великият Дизайнер “, т.е. напролет на 2017 година, споделих, че работя над един толкоз упорит план на мой прочут, който се занимава с издаване и разпространяване на православна литература, а той ме насочи към госпожа Каталина Събева (управляващ шеф на организация „ Антея “), за която ми показа, че поддържа работна връзка с литературния сътрудник на Стивън Хокинг. В телефонен диалог с нея се разбрахме да изложа главната концепция на книгата на не повече от 30-ина страници, които тя щеше да съобщи персонално на този човек, когато се видят с него през месец октомври на Международния панаир на книгата във Франкфурт (Германия).
В уреченото време бях подготвен с текста, само че няколко дни преди започването на Панаира, разбрах, че българският преводач не си е приключил добре работата, заради което се обадих на госпожа Събева и я помолих да съобщи на литературния сътрудник на Ст. Хокинг, че ще му изпратя написаното незабавно щом бъдат отстранени нередностите в него. Впоследствие обаче взех решение да довърша книгата и едвам тогава да изпратя писмото до Хокинг – за жалост, обаче, в деня, в който я завърших (14 март 2018 г.) медиите разнесоха вестта за неговата гибел!
- Как посрещнаха българските учени Вашия труд? Все отново е добре известно, че множеството от тях са материалисти.
За да бъда оптимално прям, би трябвало да призная, че в началото чаках да срещна яростна борба най-много измежду биолозите (а може би и измежду астрономите, космолозите, философите на науката и пр.). Оказа се обаче тъкмо противоположното – всички тези учени, които се срещнаха с лансираните в книгата причини, ме приветстваха прекомерно топло и сърдечно, като възприеха концепциите ми за изцяло правдиви.
Книгата пожъна огромен триумф – след представянето ѝ в Софийския университет последва покана от Българската академия на науките, а след това и от Съюза на учените в Пловдив. През лятото на 2019 година особено ме поканиха да я показва и на две огромни научни конференции: едната с присъединяване на учени от Швейцария, Германия, Англия, Съединени американски щати и Канада, а другата – на учени от Русия, Израел, Сърбия и други На тях изнесох къс отчет върху текста, който бях подготвил за Стивън Хокинг: "Is It Possible to Present a Scientific Argument for the Existence of God ".
Същият този текст, към този момент преведен на съветски език, от близо 2 години се рецензира в едно от най-престижните интернационалните списания за философия на науката – „ Вопросы философии “, което излиза под управлението на Президиума на Руската академия на науките (РАН). Въпросният „ мотив “ съставлява в действителност концептуално нова парадигма за появяването на Вселената, живота и индивида, която е снабдена с математичен уред, допускащ нейното емпирично тестване във физиката, космологията и биологията. Проверката на доказателствата на последната теорема на Ферма (Андрю Уайлс) и на хипотезата на Поанкаре (Григорий Перелман) лиши няколко години на математиците, тъй че е допустимо и рецензията на учените от РАН да се забави също толкоз време.
Давам си сметка обаче, че в Русия има прекомерно мощно ядро от световноизвестни учени и, откакто книгата се появи в техните среди, чакам тя да предизвика някакъв обществен спор. Но, както означих, най-малко до момента няма индикации за оборване на моята доктрина, а тъкмо противоположното – тя се радва на дружелюбен банкет измежду университетските среди.
- Мнозина християнски теолози намират метод за синтез сред науката и богословието посредством така наречен теистично-еволюционна доктрина. Смятате ли, че подобен синтез е вероятен?
Нека първо да поясня, че, с изключение на към еволюцията на организмите, учението на Чарлс Дарвин може да бъде приложено и към неживия свят. В този смисъл, то може да се преглежда като универсална натуралистична парадигма, посредством която се изяснява самоорганизацията на материята към все по-висши структурни нива. Веднага обаче би трябвало дебело да подчертая, че тази парадигма въобще не разполага с нужното емпирично удостоверение, с цел да бъде наречена „ научна доктрина “ (виж линка към бел. [])!
Наистина при тълкуването на Светото Писание би трябвало да се съобразяваме с научните постановки, само че единствено в случай че те са потвърдени. Например, християнската екзегетика няма никакъв проблем с теорията на относителността, квантовата механика, учението за клетката като съществена структурна и функционална единица на организмите и прочие Еволюционната парадигма на Ч. Дарвин, както към този момент означих, от самото начало си остава на ниво „ непотвърдена догадка “, заради което ние не сме длъжни да съгласуваме православното богословие с нея!
За читателите, които не се занимават с апологетика, ще кажа, че теистичната еволюция (т.е. въпросният „ синтез “, за който ме питате) е идея, съгласно която Бог основава материята с иманентно вложена в нея дарба за напредък от по-прости към по-сложни форми на организация на системите както във физичния, по този начин и в биологичния свят. Затова Бог просто употребява, направлява и управлява процесите на естествената еволюция (а директната Му интервенция се постанова изключително рядко), с цел да сътвори Вселената, Земята, живите същества и индивида.
Този мироглед има голям брой вариации, само че най-общо радетелите му са съгласни, че еволюцията като цяло се дължи на естествени аргументи, т.е. протича по същите (или прекомерно близки) механизми, които са застъпени и в Дарвиновото обучение. От друга страна, Божията десница би трябвало да се е намесвала най-малко на няколко стадия в еволюционната история – като стартираме от основаването на материята, преминем през подреждането на генетичния код, а по-нататък и с цел да се реализира скока при по-висшите растителни и скотски таксони. Но най-много Бог е слязъл особено, с цел да възпламени искрата на човешкото схващане в някои човеци от маймуноподобните ни предшественици (фиг. 1)!
Фиг. 1 Адам и Ева съгласно възгледа на теистичните еволюционисти
Още първоначално би трябвало да отбележа обаче, че доктрината за теистична еволюция не съставлява нито научна доктрина, нито може да бъден призната за теологично мнение. Според християнството Бог е сътворил материята от безусловно нищо, като следователно се нарушава един от най-фундаменталните естествени закони, а точно законът за опазване на силата.[] Но позоваването на свръхестествена интервенция даже на един-единствен стадий (а Божията интервенция тук се допуска най-малко на няколко стадия!), изхвърля автоматизирано сходна идея от орбитата на науката.[]
Колкото до богословието, концепцията за теистична еволюция води до игнориране на основополагащи положения на християнската нравственос и антропология и отваря необятно вратите за така наречен джендър-идеология:
– абортът не е грях, тъй като става на стадий, когато ембрионът повтаря стадии от развиването на предшествениците – безгръбначни, риби, земноводни, влечуги и прочие (според биогенетичния закон на Хекел);
– в случай че отпадне (т.е. бъде тълкуван метафорично) текстът в Битие 1:27, съгласно който Бог е основал индивида като мъж и жена, не съществуват към този момент никакви спънки полът да бъде размит в десетки разновидности;
– бракът може да е сред сътрудници от един и същи пол, тъй като думите "затова ще остави човек татко си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът " (Бит. 2: 24) са единствено фраза от красиво измислена легенда и така нататък
А във връзка с догматиката казусът е още по-сериозен. Немският професор по информатика Вернер Гит отбелязва, че в теистично-еволюционното обучение Всевишният се явява като създател на белязаната от премеждия, свирепост и гибел еволюционна тактика, заради което се извращава Неговата любяща същина. Нещо повече, обезсмисля се даже изкупителното дело на Христос. В битката за битие омразата, експанзията и убийството обезпечават оцеляване на най-приспособените и затова водят развиването на прачовеците към напредък. Затова “потомците на маймуните нямат потребност от Спасител ”.[]
Свети Йоан Дамаскин твърди, че алегорическото тълкувание на Рая е част от ранна разкол и не принадлежи на Църквата. Ето за какво дано да обърнем внимание на това, че в случай че придадем фигуративно и метафорично значение на описа при започване на Битие, както вършат поддръжниците на теистичната еволюция, ние бихме могли да интерпретираме нещата по свое убеждение, във всевъзможни вероятни смисли и смисли. А отсам пък стигаме до икуменизъм, тъй като адептите на голям брой религии, както и всевъзможни езотерици, окултисти, теософи, масони, и прочие, и прочие, също прекомерно сполучливо ползват метафоричното и алегоричното пояснение на разнообразни текстове от Библията в поддръжка на своите учения.
Един прочут богослов декларира: „ Опитайте се да измененията доктрината за Сътворението по какъвто и да е метод, и вие ще сте трансформирали всички останали аспекти на християнската религия ”. Аз съм загатнал още при започване на книгата, че когато започнах да уча богословието на Православната черква, ми направи усещане, че светите отци са поддържали добре уравновесен модел на учението за Сътворението, при който са избегнати крайностите, които следим през днешния ден: от една страна, протестантския теоретичен креационизъм, а от друга – така наречен теистична еволюция, възприета в последно време от римокатолицизма. Поради тази причина мога уверено да заявя, че съм градил тезите си извънредно върху основата, положена през вековете от най-видните учители и апологети на християнската Църква!
Или в случай че би трябвало да обобщим, концепцията за теистична еволюция влиза в несъгласие освен с науката, само че и с цялото християнско вероучение, заради което би трябвало тази доктрина да бъде оповестена за една напълно еретична теория!
- Доколкото ми е известно, някои от актуалните православни богослови също са ревностни бранители на теистично-еволюционното обучение, да вземем за пример известният дякон Андрей Кураев. Знаете ли каква позиция заема по въпроса Българската православна черква?
Трябва да призная, че не съм попадал на мнение на Светия Синод, в което да е прегледана концепцията за теистична еволюция. Но е добре известно, че Българската православна черква е извънредно консервативна [], тъй че надали някой свещеник от нейния върховен клир би погледнал с положително око на една толкоз демократична теория. Сещам се за най-малко два документа, които, въпреки и индиректно, свидетелстват, че сходен мироглед не би намерил никакво място в българското православие. (Ще се възползвам от опцията да копирам избрани елементи от тези документи, с цел да бъда пределно прецизен.)
Например, в „ Становище(то) на Св. Синод по отношение на Събора в Крит (2016) “ ясно е артикулирано, че Българската православна черква не позволява никакъв тип икуменизъм(!), заради което постоянно е заявявала искрено, че текстът на документа „ Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят ” би трябвало да бъде главно модифициран. И тъй като патриарх Вартоломей, на всички предсъборни срещи, гледаше прекомерно високомерно на настояването на българските архиереи и в продължение на дълги години не пожела да промени този документ, то БПЦ отхвърли присъединяване на Събора в Крит, като към нея в следствие се причислиха и още три Поместни православни църкви. Ето какво четем в мнението на Светия Синод:
„ На съвещанието си от 01.06.2016 година, протокол № 12, Св. Синод в цялостен състав реши да предложи отлагането на Великия и Свят събор на Православната Църква като подготовката за неговото осъществяване да продължи. В противоположен случай, Св. Синод съобщи, че БПЦ-БП няма да взе участие в него.
Впоследствие с сходни оферти излязоха и Светите Синоди на други Поместни православни църкви – участници в организирането на Светия и Велик събор на Православната Църква. Организаторите на Великия и Свят събор на остров Крит не взеха поради тези оферти. Впоследствие за своето безучастие обявиха четири автокефални Поместни църкви (в последователен ред): Българската православна черква (решение от 1 юни т.г.), Антиохийската патриаршия (решение от 6 юни т.г.), Грузинската православна черква (решение от 10 юни т.г.), Руската православна черква (решение от 13 юни т.г.). … “
В края е изработен следният „ Основен извод “:
„ Проведеният Събор на остров Крит не е нито Велик, нито Свят, нито е Всеправославен:
1. Поради неучастието в него на редица Поместни автокефални църкви, по този начин и заради позволените организационни и богословски неточности. Въпреки това ние почитаме и оценяваме напъните на всички уредници и участници за неговото осъществяване.
2. Внимателното проучване на документите, признати от Събора на остров Крит, ни води до извода, че някои от тях съдържат несъответствия с православното църковно обучение, с догматичното и канонично поверие на Църквата, с духа и буквата на Вселенските и Поместните събори.
3. Приетите от Събора на остров Крит документи подлежат на по-нататъшно богословско разискване за изправяне, редакция, поправяне или заместване с други (нови документи) в духа и преданието на Църквата. “[]
Другият документ е „ Становище(то) на Центъра по систематическо богословие към Великотърновския университет във връзка Истанбулската спогодба “, което залегна като съображение и за мнението на Св. Синод по този въпрос.
Най-добрите наши богослови излязоха с професионална позиция, която отразява достоверното православно мнение по въпроса за Истанбулската спогодба. Най-общо можем да го преглеждаме като синтезирано в четири съществени точки:
„ I. Истанбулската спогодба отваря благоприятни условия за въвеждането на дефиниции за индивида и на полезности, които опонират на християнската ни еднаквост като персони – мъже и дами, на християнската ни традиция като народ и на способността ни като общество – избавило евреите през Втората международна война – да защитим слабите от всяка форма на принуждение. В редица текстове на конвенцията (напр. член 3, б, член 4, алинея 2, член 66, алинея 1 и т.н.) се вкарва понятието джендър освен в смисъл на обществен пол, само че и в смисъл на еднаквост.
II. Понятието джендър е квазинаучно и е част от идеологията на джендър идентичността, според която полът е напълно обществен конструкт.
III. Истанбулската спогодба и заложените в нея модели на публично държание, морални наставления и законово нормотворство са провокация към Православното християнство като „ обичайната вяра в Република България ” (Конституция на Република България, член 13 [3]).
IV. За православното схващане единствения метод за реализирането на пола, като опция за живот, е фамилията – като сватбен съюз на мъж и жена. “[]
Надявам се, от казаното излиза наяве, че щом Българската православна черква не позволява по какъвто и да било метод икуменизма и джендър-идеологията, няма по какъв начин да одобри и теистично-еволюционното обучение!
- Да разбираме ли, че и в книгата си Вие сте прокарал една, може би незабележима на пръв взор, демаркационна линия сред консервативното и демократичното богословие? Смятате ли, че православието по някакъв метод е застрашено от западното демократично богословие?
Да, тъкмо по този начин! Не съм сигурен обаче дали тази линия е незабележима, може би за всеобщия четец да е по този начин, само че за богослова и апологета тя е напълно ясно обрисувана.
Колкото до втория въпрос, ще отбележа, че в следствие от всеобщото нахлуване през XIX и XX век на така наречен „ демократично хуманистично богословие “, една нова вълна на „ обновяване и реформация “ заля по-голямата част от западния протестантски свят, което приказва, че процесите на оттегляне от християнската ценностна система там са провеждани систематично и целеустремено най-малко през последните 50-100 години.
Към средата на ХХ век под натиска на феминизма в лутеранството, а не след дълго и в англиканството и прочие, са ръкоположени първите „ жени-свещеници “. Но идеолозите на половата гражданска война въобще не се задоволяват с този „ непълен триумф “, а не престават, като изискват църковна благословия за съжителството и/или „ брака “ на еднополовите двойки (защото „ Бог обича всички “), което изпразва от наличие християнското схващане за фамилията. Успехът на тези първи стъпки (колкото и незначителни да наподобяват за някои на пръв взор!) необятно разтваря вратите през идващите години да бъдат деконструирани редица от най-фундаменталните правила на християнската религия.
По-нататък демократичните кръгове в Западна Европа и Америка към този момент не срещат съвсем никаква опозиция и съумяват с лекост да прокарат цялата джендър-идеология в големия набор от протестантски деноминации. За напълно малко време (няколко десетки години) техните амвони и управления са завладяни освен от гейове и лесбийки, само че и от „ свещеници “ от всичките над 30 „ обществени пола “. Днес консервативните протестантски общности са на път да се трансфорат в дребни островчета измежду океана от деноминации, които не считат хомосексуалността и трансджендърната еднаквост за грехове.[]
Добре знае се, че патриарх Вартоломей е изключително непосредствен с така наречен ултралиберали като Хилъри Клинтън, Барак Обама, Джо Байдън, Нанси Пелоси и доста други, които, в случай че съдим по дейностите на Вселенската патриаршия, очевидно са решили да я трансфорат в „ троянски кон “, посредством който да прокарат концепциите на радикалния феминизъм и джендър-идеологията в православието.
Необходимо е да отбележим, че патриарх Вартоломей постоянно е следвал пътя на глобализма и икуменизма. Например, той счита, че Православието би трябвало динамично да спомага за разрешаването на политическите, икономическите и екологичните проблеми на този свят. Активен участник е в православно-католическия, православно-ислямския и православно-юдейския разговор. Той съставлява Вселенската патриаршия на многочислени икуменически конгреси, като очевидно е решил да учреди „ единна международна вяра “.
В тази връзка, още през 1994 година по време на проведената от него междурелигиозна международна конференция „ Религии за мир ”, извършена в Италия, патриарх Вартоломей прикани православните, католиците, протестантите, юдеите, мюсюлманите, както и представителите на езическите религии не просто към помирение, а към „ съюз и взаимни старания в името на духовните правила на икуменизма, братството и мира, защото всички сме единни в Духа на Единния Бог ”. А напълно неотдавна (2019 г.) „ Религии за мир “ означи десетото си „ Световно заседание “ в Линдау, Германия, в което над деветстотин делегати от повече от 100 страни се събраха, с цел да „ подхранят “ мултирелигиозното съдействие. На този конгрес патриарх Вартоломей недвусмислено съобщи, че е належащо обединяване на религиите, тъй като „ не може да бъде реализирано нищо, в случай че работим поотделно “!!
Нали разбирате, че икуменизмът изцяло обезличава избавителното дело на Христос, тъй като в случай че всички религии са избавителни, то тогава Неговата гибел на кръста е безусловно безсмислена!! (Какво се случва през последните 100 години във Вселенската патриаршия може да прочетете на линка, посочен в бел. [])
- Накрая ще завърша с един подобен въпрос. Ако учителят по вероучение чете от Библията по какъв начин Бог чудно е сътворил Адам и Ева, а в часовете по биология се преподава еволюционната доктрина на Чарлс Дарвин, няма ли българските възпитаници да изпаднат в когнитивен дисонанс? И може ли Вашата книга да помогне за разрешаването на този проблем?
В българското обучение е признато Дарвиновото обучение да се учи като научно потвърдена доктрина, само че, както подчертах още първоначално, еволюционната парадигма постоянно е била една напълно непотвърдена догадка. Ще посоча единствено няколко образеца безусловно от последните две-три години, в които водещи учени признават, че всичките им опити да обяснят света като закономерно разследване от естествените закони всеки път фрапантно са се проваляли. Например в публикацията „ Escaping cosmology’s failing paradigm “[] към този момент не се отхвърля, че нито един космологичен модел не е в положение да изясни появяването на Вселената, заради което водещият астроном на Харвард Ави Льоб е заставен напълно съществено (а освен като екзотика!) да прегледа опцията за образован основател „ Was Our Universe Created in a Laboratory? “[] (разбира се, това би трябвало да е извънземна цивилизация, тъй като за западната просвета тематиката „ Бог “ е табу!).
С. Джошуа Свамидас, доцент във Вашингтонския университет, в последната си книга „ The Genealogical Adam and Eve: The Surprising Science of Universal Ancestry “, признава че генетиката не опонира на съществуването на Адам и Ева като универсални прадеди на всички хора (според неговите думи „ освен това Бог е могъл да сътвори Адам от пръстта, а Ева от неговото ребро, тъй че първата човешка двойка в действителност не е имала родители “). В реалност Свамидас предлага хибриден модел, съгласно който някаква част от хората произлизат от маймуноподобни предшественици. Но приложеното доказателство, че напълно без значение от тях е допустимо да произлизаме от една чисто човешка двойка, към този момент е сериозен пробив. С други думи, както признава самият Свамидас, учените не могат да опровергаят библейската версия за Адам и Ева, от която в недалечното минало (да речем, десетина хиляди години) са произлезли всички модерни хора.[]
В книгата аз прекомерно обширно съм изяснил за какво данните от актуалната научна картина на света не е допустимо повече да бъдат интерпретирани съгласно натуралистичната парадигма, както и да я разширяваме и модифицираме. Хокинг и Млодинов са съгласни, че при сходни условия ни е нужна нова идея: "Физиците (а и всички учени!) са в действителност доста упорити в опитите си да спасят обичаните си теории, само че стремежът към модифициране на една доктрина стартира да понижава, когато измененията станат прекомерно изкуствени и тромави, и надлежно „ неелегантни ". Ако модификациите, нужни за включването на нови наблюдения, станат прекомерно претрупани, това е знак, че ни е необходим нов модел "[]. С това се пробвам да отговоря на водещия въпрос, подложен още в заглавието, че наближава краят на материализма и нито Хокинг, нито който и да било академик, не би могъл към този момент да го реанимира!!
Учените от НАСА към този момент канят свещеници, с цел да разискват взаимно екзистенциални въпроси[], а чакам, колкото и парадоксално да прозвучи, че откакто телескопът „ Джеймс Уеб “ стартира да изпраща фотоси от най-древните галактики[], всички научни разногласия да се пренесат напълно в областта на религията, тъй като натурализмът ще стане безусловно незащитен (вж. бел. [])!!
В образователната стратегия по „ Религия-православие “ за гимназиалния курс са планувани уроци по отношение на библейските и светоотеческите свидетелства за сътворението на света от Бога. В книгата „ Великият Дизайнер “ са посочени над 700 бележки, в които са проследени последните научни открития в космологията, астрономията, физиката и биологията, съгласно най-престижните научни списания, книги и учебници в региона на естествените науки и философията на науката. В подобен случай учениците ще разполагат с извънредно богат научен и емпиричен материал по тематиката еволюция – създание, което ще им разреши да организират ползотворни научни диспути, разрастващи тяхната дарба за аналитично абстрактно-логическо мислене.
Определено считам, че това е доста по-добра опция за образуването им като изобретателни и сериозно мислещи човеци, тъй като сляпото разбиране и възпроизвеждане на непроверени хрумвания въобще не води до някакъв прогрес в познавателните качества на подрастващите.
- Бихте ли пояснили от кое място нашите читатели могат да се снабдят с книгата „ Великият Дизайнер. Задочен спор със Стивън Хокинг “?
Доколкото знам, издателството на СУ „ Св. Климент Охридски “ я доставя във всички книжарници на страната. Освен това издателство „ LIBRUM “ я предлага с цветни илюстрации и доставка по пощата, като тя може да се закупи и в електронен вид, а една забележителна част от текста е в свободен достъп за читателите.[] Надявам се, че книгата ще бъде потребна освен за християните, занимаващи се с апологетика, само че и за всички вярващи, атеисти или агностици, които желаят да обхванат в тайните на Мирозданието и да потърсят отговор на непреходния въпрос за „ смисъла на съществуването “!
Интервюто взе Андрей Романов
Бележки
В последна сметка се оказа, че „ каналите “ на Марс са оптична заблуда.
Притежава ли в реалност теоретичен статут еволюционната доктрина на Чарлс Дарвин?
Законът за опазване на силата е фундаментален естествен закон, изведен емпирично във физиката. Специалната доктрина на относителността ни споделя, че масата е обвързвана с силата и назад съгласно формулата на Айнщайн E=m.c2. С други думи, масата и силата са еквивалентни, заради което в науката е признато да се приказва единствено за „ закон за опазване на силата “. Той гласи, че цялостната сила на една затворена система е константа, която се резервира във времето, т.е. енергията/масата не може да бъде основана от нищото, нито да бъде унищожена (превърната в нищо)!
Според така наречен методически материализъм, признат като философска основа на актуалното академично знание, науката е длъжна да борави само с естествени аргументи, т.е. с такива, които се дължат на естествените закони. Смята се, че единствено по този начин може да се извърши условието за повторяемост (възпроизводимост) на опитите. Тоест еднакъв опит, изпълнен при тъкмо заложени начални условия, би трябвало постоянно да води до еднакъв резултат, без значение къде е извършен. По този метод учените могат да управляват взаимно резултатите си. Ако имаме някакво знамение, което нарушава естествените закони, ясно е, че то няма по какъв начин да бъде възпроизведено. Например, в никоя лаборатория водата, налята в каменни делви, не се трансформира във вино, заради което чудесата не са предмет на науката.
Гит, В., Творил ли е Бог посредством еволюция, изд. София, „ Верен “, 1997.
В БПЦ съществува цялостно съмнение и отричане на всевъзможен тип икуменизъм, заради което тя не членува в Световния съвет на църквите (ССЦ), а папите Йоан Павел II и Франциск бяха посрещнати единствено протоколно, т.е. като публични лица, поканени от държавното управление, само че изрично им беше отказано отслужването на взаимна литургия!
СТАНОВИЩЕ на Св. Синод по отношение на Събора в Крит (2016) и текста „ Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят ”
Становище на Центъра по систематическо богословие към Великотърновския университет във връзка Истанбулската спогодба
List of Christian denominations affirming LGBT
ТЪНКА ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ (II Част)
Escaping cosmology’s failing paradigm
Was Our Universe Created in a Laboratory?
Christians point to genetics breakthroughs to show Adam and Eve are not incompatible with evolution
S. Joshua Swamidass
Хокинг, Ст., Л. Млодинов, "Великият дизайн ", София: Бард, 2012, с. 67.
НАСА нае свещеници, с цел да разбере по какъв начин ще се оправят с извънземните
Какво следва след разгъването на огледалата на галактическия телескоп "Джеймс Уеб "
Може да се запознаете с една забележителна част от текста на линка по-долу, като натиснете бутона „ Разгледай книгата “:
След като се срещнах обаче с творбата на Хокинг и Млодинов, аз взех решение да преработя наличието на книгата „ Вяра и просвета “, тъй че тя да се трансформира в спор с тезите, които защитаваха двамата създатели. За задачата се наложи да съкратя някои елементи, а други да преработя, както и да прибавя няколко нови глави, заради което „ Великият Дизайнер. Задочен спор със Стивън Хокинг “ напълно основателно може да се смята за капитално нов труд. През есента на 2018 година тази книга беше оповестена от издателството на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, като до края на 2021 година претърпя три издания, а за началото на 2022 година към този момент е налично четвъртото модифицирано и допълнено издание, което ще бъде налично и в електронен вид на български и съветски език.
Рецензенти са професорът по биология Христо Гагов, професорът по философия Георги Каприев, докторът по богословие Вениамин Пеев и докторът по физика Мартин Паралиев (в момента работи към Швейцарската академия на науките), на който изричам и спомагателна признателност за това, че ми оказа подпомагане за един по-прецизен запис на математическите формулировки.
Около година преди да завърша книгата „ Великият Дизайнер “, т.е. напролет на 2017 година, споделих, че работя над един толкоз упорит план на мой прочут, който се занимава с издаване и разпространяване на православна литература, а той ме насочи към госпожа Каталина Събева (управляващ шеф на организация „ Антея “), за която ми показа, че поддържа работна връзка с литературния сътрудник на Стивън Хокинг. В телефонен диалог с нея се разбрахме да изложа главната концепция на книгата на не повече от 30-ина страници, които тя щеше да съобщи персонално на този човек, когато се видят с него през месец октомври на Международния панаир на книгата във Франкфурт (Германия).
В уреченото време бях подготвен с текста, само че няколко дни преди започването на Панаира, разбрах, че българският преводач не си е приключил добре работата, заради което се обадих на госпожа Събева и я помолих да съобщи на литературния сътрудник на Ст. Хокинг, че ще му изпратя написаното незабавно щом бъдат отстранени нередностите в него. Впоследствие обаче взех решение да довърша книгата и едвам тогава да изпратя писмото до Хокинг – за жалост, обаче, в деня, в който я завърших (14 март 2018 г.) медиите разнесоха вестта за неговата гибел!
- Как посрещнаха българските учени Вашия труд? Все отново е добре известно, че множеството от тях са материалисти.
За да бъда оптимално прям, би трябвало да призная, че в началото чаках да срещна яростна борба най-много измежду биолозите (а може би и измежду астрономите, космолозите, философите на науката и пр.). Оказа се обаче тъкмо противоположното – всички тези учени, които се срещнаха с лансираните в книгата причини, ме приветстваха прекомерно топло и сърдечно, като възприеха концепциите ми за изцяло правдиви.
Книгата пожъна огромен триумф – след представянето ѝ в Софийския университет последва покана от Българската академия на науките, а след това и от Съюза на учените в Пловдив. През лятото на 2019 година особено ме поканиха да я показва и на две огромни научни конференции: едната с присъединяване на учени от Швейцария, Германия, Англия, Съединени американски щати и Канада, а другата – на учени от Русия, Израел, Сърбия и други На тях изнесох къс отчет върху текста, който бях подготвил за Стивън Хокинг: "Is It Possible to Present a Scientific Argument for the Existence of God ".
Същият този текст, към този момент преведен на съветски език, от близо 2 години се рецензира в едно от най-престижните интернационалните списания за философия на науката – „ Вопросы философии “, което излиза под управлението на Президиума на Руската академия на науките (РАН). Въпросният „ мотив “ съставлява в действителност концептуално нова парадигма за появяването на Вселената, живота и индивида, която е снабдена с математичен уред, допускащ нейното емпирично тестване във физиката, космологията и биологията. Проверката на доказателствата на последната теорема на Ферма (Андрю Уайлс) и на хипотезата на Поанкаре (Григорий Перелман) лиши няколко години на математиците, тъй че е допустимо и рецензията на учените от РАН да се забави също толкоз време.
Давам си сметка обаче, че в Русия има прекомерно мощно ядро от световноизвестни учени и, откакто книгата се появи в техните среди, чакам тя да предизвика някакъв обществен спор. Но, както означих, най-малко до момента няма индикации за оборване на моята доктрина, а тъкмо противоположното – тя се радва на дружелюбен банкет измежду университетските среди.
- Мнозина християнски теолози намират метод за синтез сред науката и богословието посредством така наречен теистично-еволюционна доктрина. Смятате ли, че подобен синтез е вероятен?
Нека първо да поясня, че, с изключение на към еволюцията на организмите, учението на Чарлс Дарвин може да бъде приложено и към неживия свят. В този смисъл, то може да се преглежда като универсална натуралистична парадигма, посредством която се изяснява самоорганизацията на материята към все по-висши структурни нива. Веднага обаче би трябвало дебело да подчертая, че тази парадигма въобще не разполага с нужното емпирично удостоверение, с цел да бъде наречена „ научна доктрина “ (виж линка към бел. [])!
Наистина при тълкуването на Светото Писание би трябвало да се съобразяваме с научните постановки, само че единствено в случай че те са потвърдени. Например, християнската екзегетика няма никакъв проблем с теорията на относителността, квантовата механика, учението за клетката като съществена структурна и функционална единица на организмите и прочие Еволюционната парадигма на Ч. Дарвин, както към този момент означих, от самото начало си остава на ниво „ непотвърдена догадка “, заради което ние не сме длъжни да съгласуваме православното богословие с нея!
За читателите, които не се занимават с апологетика, ще кажа, че теистичната еволюция (т.е. въпросният „ синтез “, за който ме питате) е идея, съгласно която Бог основава материята с иманентно вложена в нея дарба за напредък от по-прости към по-сложни форми на организация на системите както във физичния, по този начин и в биологичния свят. Затова Бог просто употребява, направлява и управлява процесите на естествената еволюция (а директната Му интервенция се постанова изключително рядко), с цел да сътвори Вселената, Земята, живите същества и индивида.
Този мироглед има голям брой вариации, само че най-общо радетелите му са съгласни, че еволюцията като цяло се дължи на естествени аргументи, т.е. протича по същите (или прекомерно близки) механизми, които са застъпени и в Дарвиновото обучение. От друга страна, Божията десница би трябвало да се е намесвала най-малко на няколко стадия в еволюционната история – като стартираме от основаването на материята, преминем през подреждането на генетичния код, а по-нататък и с цел да се реализира скока при по-висшите растителни и скотски таксони. Но най-много Бог е слязъл особено, с цел да възпламени искрата на човешкото схващане в някои човеци от маймуноподобните ни предшественици (фиг. 1)!
Фиг. 1 Адам и Ева съгласно възгледа на теистичните еволюционисти
Още първоначално би трябвало да отбележа обаче, че доктрината за теистична еволюция не съставлява нито научна доктрина, нито може да бъден призната за теологично мнение. Според християнството Бог е сътворил материята от безусловно нищо, като следователно се нарушава един от най-фундаменталните естествени закони, а точно законът за опазване на силата.[] Но позоваването на свръхестествена интервенция даже на един-единствен стадий (а Божията интервенция тук се допуска най-малко на няколко стадия!), изхвърля автоматизирано сходна идея от орбитата на науката.[]
Колкото до богословието, концепцията за теистична еволюция води до игнориране на основополагащи положения на християнската нравственос и антропология и отваря необятно вратите за така наречен джендър-идеология:
– абортът не е грях, тъй като става на стадий, когато ембрионът повтаря стадии от развиването на предшествениците – безгръбначни, риби, земноводни, влечуги и прочие (според биогенетичния закон на Хекел);
– в случай че отпадне (т.е. бъде тълкуван метафорично) текстът в Битие 1:27, съгласно който Бог е основал индивида като мъж и жена, не съществуват към този момент никакви спънки полът да бъде размит в десетки разновидности;
– бракът може да е сред сътрудници от един и същи пол, тъй като думите "затова ще остави човек татко си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът " (Бит. 2: 24) са единствено фраза от красиво измислена легенда и така нататък
А във връзка с догматиката казусът е още по-сериозен. Немският професор по информатика Вернер Гит отбелязва, че в теистично-еволюционното обучение Всевишният се явява като създател на белязаната от премеждия, свирепост и гибел еволюционна тактика, заради което се извращава Неговата любяща същина. Нещо повече, обезсмисля се даже изкупителното дело на Христос. В битката за битие омразата, експанзията и убийството обезпечават оцеляване на най-приспособените и затова водят развиването на прачовеците към напредък. Затова “потомците на маймуните нямат потребност от Спасител ”.[]
Свети Йоан Дамаскин твърди, че алегорическото тълкувание на Рая е част от ранна разкол и не принадлежи на Църквата. Ето за какво дано да обърнем внимание на това, че в случай че придадем фигуративно и метафорично значение на описа при започване на Битие, както вършат поддръжниците на теистичната еволюция, ние бихме могли да интерпретираме нещата по свое убеждение, във всевъзможни вероятни смисли и смисли. А отсам пък стигаме до икуменизъм, тъй като адептите на голям брой религии, както и всевъзможни езотерици, окултисти, теософи, масони, и прочие, и прочие, също прекомерно сполучливо ползват метафоричното и алегоричното пояснение на разнообразни текстове от Библията в поддръжка на своите учения.
Един прочут богослов декларира: „ Опитайте се да измененията доктрината за Сътворението по какъвто и да е метод, и вие ще сте трансформирали всички останали аспекти на християнската религия ”. Аз съм загатнал още при започване на книгата, че когато започнах да уча богословието на Православната черква, ми направи усещане, че светите отци са поддържали добре уравновесен модел на учението за Сътворението, при който са избегнати крайностите, които следим през днешния ден: от една страна, протестантския теоретичен креационизъм, а от друга – така наречен теистична еволюция, възприета в последно време от римокатолицизма. Поради тази причина мога уверено да заявя, че съм градил тезите си извънредно върху основата, положена през вековете от най-видните учители и апологети на християнската Църква!
Или в случай че би трябвало да обобщим, концепцията за теистична еволюция влиза в несъгласие освен с науката, само че и с цялото християнско вероучение, заради което би трябвало тази доктрина да бъде оповестена за една напълно еретична теория!
- Доколкото ми е известно, някои от актуалните православни богослови също са ревностни бранители на теистично-еволюционното обучение, да вземем за пример известният дякон Андрей Кураев. Знаете ли каква позиция заема по въпроса Българската православна черква?
Трябва да призная, че не съм попадал на мнение на Светия Синод, в което да е прегледана концепцията за теистична еволюция. Но е добре известно, че Българската православна черква е извънредно консервативна [], тъй че надали някой свещеник от нейния върховен клир би погледнал с положително око на една толкоз демократична теория. Сещам се за най-малко два документа, които, въпреки и индиректно, свидетелстват, че сходен мироглед не би намерил никакво място в българското православие. (Ще се възползвам от опцията да копирам избрани елементи от тези документи, с цел да бъда пределно прецизен.)
Например, в „ Становище(то) на Св. Синод по отношение на Събора в Крит (2016) “ ясно е артикулирано, че Българската православна черква не позволява никакъв тип икуменизъм(!), заради което постоянно е заявявала искрено, че текстът на документа „ Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят ” би трябвало да бъде главно модифициран. И тъй като патриарх Вартоломей, на всички предсъборни срещи, гледаше прекомерно високомерно на настояването на българските архиереи и в продължение на дълги години не пожела да промени този документ, то БПЦ отхвърли присъединяване на Събора в Крит, като към нея в следствие се причислиха и още три Поместни православни църкви. Ето какво четем в мнението на Светия Синод:
„ На съвещанието си от 01.06.2016 година, протокол № 12, Св. Синод в цялостен състав реши да предложи отлагането на Великия и Свят събор на Православната Църква като подготовката за неговото осъществяване да продължи. В противоположен случай, Св. Синод съобщи, че БПЦ-БП няма да взе участие в него.
Впоследствие с сходни оферти излязоха и Светите Синоди на други Поместни православни църкви – участници в организирането на Светия и Велик събор на Православната Църква. Организаторите на Великия и Свят събор на остров Крит не взеха поради тези оферти. Впоследствие за своето безучастие обявиха четири автокефални Поместни църкви (в последователен ред): Българската православна черква (решение от 1 юни т.г.), Антиохийската патриаршия (решение от 6 юни т.г.), Грузинската православна черква (решение от 10 юни т.г.), Руската православна черква (решение от 13 юни т.г.). … “
В края е изработен следният „ Основен извод “:
„ Проведеният Събор на остров Крит не е нито Велик, нито Свят, нито е Всеправославен:
1. Поради неучастието в него на редица Поместни автокефални църкви, по този начин и заради позволените организационни и богословски неточности. Въпреки това ние почитаме и оценяваме напъните на всички уредници и участници за неговото осъществяване.
2. Внимателното проучване на документите, признати от Събора на остров Крит, ни води до извода, че някои от тях съдържат несъответствия с православното църковно обучение, с догматичното и канонично поверие на Църквата, с духа и буквата на Вселенските и Поместните събори.
3. Приетите от Събора на остров Крит документи подлежат на по-нататъшно богословско разискване за изправяне, редакция, поправяне или заместване с други (нови документи) в духа и преданието на Църквата. “[]
Другият документ е „ Становище(то) на Центъра по систематическо богословие към Великотърновския университет във връзка Истанбулската спогодба “, което залегна като съображение и за мнението на Св. Синод по този въпрос.
Най-добрите наши богослови излязоха с професионална позиция, която отразява достоверното православно мнение по въпроса за Истанбулската спогодба. Най-общо можем да го преглеждаме като синтезирано в четири съществени точки:
„ I. Истанбулската спогодба отваря благоприятни условия за въвеждането на дефиниции за индивида и на полезности, които опонират на християнската ни еднаквост като персони – мъже и дами, на християнската ни традиция като народ и на способността ни като общество – избавило евреите през Втората международна война – да защитим слабите от всяка форма на принуждение. В редица текстове на конвенцията (напр. член 3, б, член 4, алинея 2, член 66, алинея 1 и т.н.) се вкарва понятието джендър освен в смисъл на обществен пол, само че и в смисъл на еднаквост.
II. Понятието джендър е квазинаучно и е част от идеологията на джендър идентичността, според която полът е напълно обществен конструкт.
III. Истанбулската спогодба и заложените в нея модели на публично държание, морални наставления и законово нормотворство са провокация към Православното християнство като „ обичайната вяра в Република България ” (Конституция на Република България, член 13 [3]).
IV. За православното схващане единствения метод за реализирането на пола, като опция за живот, е фамилията – като сватбен съюз на мъж и жена. “[]
Надявам се, от казаното излиза наяве, че щом Българската православна черква не позволява по какъвто и да било метод икуменизма и джендър-идеологията, няма по какъв начин да одобри и теистично-еволюционното обучение!
- Да разбираме ли, че и в книгата си Вие сте прокарал една, може би незабележима на пръв взор, демаркационна линия сред консервативното и демократичното богословие? Смятате ли, че православието по някакъв метод е застрашено от западното демократично богословие?
Да, тъкмо по този начин! Не съм сигурен обаче дали тази линия е незабележима, може би за всеобщия четец да е по този начин, само че за богослова и апологета тя е напълно ясно обрисувана.
Колкото до втория въпрос, ще отбележа, че в следствие от всеобщото нахлуване през XIX и XX век на така наречен „ демократично хуманистично богословие “, една нова вълна на „ обновяване и реформация “ заля по-голямата част от западния протестантски свят, което приказва, че процесите на оттегляне от християнската ценностна система там са провеждани систематично и целеустремено най-малко през последните 50-100 години.
Към средата на ХХ век под натиска на феминизма в лутеранството, а не след дълго и в англиканството и прочие, са ръкоположени първите „ жени-свещеници “. Но идеолозите на половата гражданска война въобще не се задоволяват с този „ непълен триумф “, а не престават, като изискват църковна благословия за съжителството и/или „ брака “ на еднополовите двойки (защото „ Бог обича всички “), което изпразва от наличие християнското схващане за фамилията. Успехът на тези първи стъпки (колкото и незначителни да наподобяват за някои на пръв взор!) необятно разтваря вратите през идващите години да бъдат деконструирани редица от най-фундаменталните правила на християнската религия.
По-нататък демократичните кръгове в Западна Европа и Америка към този момент не срещат съвсем никаква опозиция и съумяват с лекост да прокарат цялата джендър-идеология в големия набор от протестантски деноминации. За напълно малко време (няколко десетки години) техните амвони и управления са завладяни освен от гейове и лесбийки, само че и от „ свещеници “ от всичките над 30 „ обществени пола “. Днес консервативните протестантски общности са на път да се трансфорат в дребни островчета измежду океана от деноминации, които не считат хомосексуалността и трансджендърната еднаквост за грехове.[]
Добре знае се, че патриарх Вартоломей е изключително непосредствен с така наречен ултралиберали като Хилъри Клинтън, Барак Обама, Джо Байдън, Нанси Пелоси и доста други, които, в случай че съдим по дейностите на Вселенската патриаршия, очевидно са решили да я трансфорат в „ троянски кон “, посредством който да прокарат концепциите на радикалния феминизъм и джендър-идеологията в православието.
Необходимо е да отбележим, че патриарх Вартоломей постоянно е следвал пътя на глобализма и икуменизма. Например, той счита, че Православието би трябвало динамично да спомага за разрешаването на политическите, икономическите и екологичните проблеми на този свят. Активен участник е в православно-католическия, православно-ислямския и православно-юдейския разговор. Той съставлява Вселенската патриаршия на многочислени икуменически конгреси, като очевидно е решил да учреди „ единна международна вяра “.
В тази връзка, още през 1994 година по време на проведената от него междурелигиозна международна конференция „ Религии за мир ”, извършена в Италия, патриарх Вартоломей прикани православните, католиците, протестантите, юдеите, мюсюлманите, както и представителите на езическите религии не просто към помирение, а към „ съюз и взаимни старания в името на духовните правила на икуменизма, братството и мира, защото всички сме единни в Духа на Единния Бог ”. А напълно неотдавна (2019 г.) „ Религии за мир “ означи десетото си „ Световно заседание “ в Линдау, Германия, в което над деветстотин делегати от повече от 100 страни се събраха, с цел да „ подхранят “ мултирелигиозното съдействие. На този конгрес патриарх Вартоломей недвусмислено съобщи, че е належащо обединяване на религиите, тъй като „ не може да бъде реализирано нищо, в случай че работим поотделно “!!
Нали разбирате, че икуменизмът изцяло обезличава избавителното дело на Христос, тъй като в случай че всички религии са избавителни, то тогава Неговата гибел на кръста е безусловно безсмислена!! (Какво се случва през последните 100 години във Вселенската патриаршия може да прочетете на линка, посочен в бел. [])
- Накрая ще завърша с един подобен въпрос. Ако учителят по вероучение чете от Библията по какъв начин Бог чудно е сътворил Адам и Ева, а в часовете по биология се преподава еволюционната доктрина на Чарлс Дарвин, няма ли българските възпитаници да изпаднат в когнитивен дисонанс? И може ли Вашата книга да помогне за разрешаването на този проблем?
В българското обучение е признато Дарвиновото обучение да се учи като научно потвърдена доктрина, само че, както подчертах още първоначално, еволюционната парадигма постоянно е била една напълно непотвърдена догадка. Ще посоча единствено няколко образеца безусловно от последните две-три години, в които водещи учени признават, че всичките им опити да обяснят света като закономерно разследване от естествените закони всеки път фрапантно са се проваляли. Например в публикацията „ Escaping cosmology’s failing paradigm “[] към този момент не се отхвърля, че нито един космологичен модел не е в положение да изясни появяването на Вселената, заради което водещият астроном на Харвард Ави Льоб е заставен напълно съществено (а освен като екзотика!) да прегледа опцията за образован основател „ Was Our Universe Created in a Laboratory? “[] (разбира се, това би трябвало да е извънземна цивилизация, тъй като за западната просвета тематиката „ Бог “ е табу!).
С. Джошуа Свамидас, доцент във Вашингтонския университет, в последната си книга „ The Genealogical Adam and Eve: The Surprising Science of Universal Ancestry “, признава че генетиката не опонира на съществуването на Адам и Ева като универсални прадеди на всички хора (според неговите думи „ освен това Бог е могъл да сътвори Адам от пръстта, а Ева от неговото ребро, тъй че първата човешка двойка в действителност не е имала родители “). В реалност Свамидас предлага хибриден модел, съгласно който някаква част от хората произлизат от маймуноподобни предшественици. Но приложеното доказателство, че напълно без значение от тях е допустимо да произлизаме от една чисто човешка двойка, към този момент е сериозен пробив. С други думи, както признава самият Свамидас, учените не могат да опровергаят библейската версия за Адам и Ева, от която в недалечното минало (да речем, десетина хиляди години) са произлезли всички модерни хора.[]
В книгата аз прекомерно обширно съм изяснил за какво данните от актуалната научна картина на света не е допустимо повече да бъдат интерпретирани съгласно натуралистичната парадигма, както и да я разширяваме и модифицираме. Хокинг и Млодинов са съгласни, че при сходни условия ни е нужна нова идея: "Физиците (а и всички учени!) са в действителност доста упорити в опитите си да спасят обичаните си теории, само че стремежът към модифициране на една доктрина стартира да понижава, когато измененията станат прекомерно изкуствени и тромави, и надлежно „ неелегантни ". Ако модификациите, нужни за включването на нови наблюдения, станат прекомерно претрупани, това е знак, че ни е необходим нов модел "[]. С това се пробвам да отговоря на водещия въпрос, подложен още в заглавието, че наближава краят на материализма и нито Хокинг, нито който и да било академик, не би могъл към този момент да го реанимира!!
Учените от НАСА към този момент канят свещеници, с цел да разискват взаимно екзистенциални въпроси[], а чакам, колкото и парадоксално да прозвучи, че откакто телескопът „ Джеймс Уеб “ стартира да изпраща фотоси от най-древните галактики[], всички научни разногласия да се пренесат напълно в областта на религията, тъй като натурализмът ще стане безусловно незащитен (вж. бел. [])!!
В образователната стратегия по „ Религия-православие “ за гимназиалния курс са планувани уроци по отношение на библейските и светоотеческите свидетелства за сътворението на света от Бога. В книгата „ Великият Дизайнер “ са посочени над 700 бележки, в които са проследени последните научни открития в космологията, астрономията, физиката и биологията, съгласно най-престижните научни списания, книги и учебници в региона на естествените науки и философията на науката. В подобен случай учениците ще разполагат с извънредно богат научен и емпиричен материал по тематиката еволюция – създание, което ще им разреши да организират ползотворни научни диспути, разрастващи тяхната дарба за аналитично абстрактно-логическо мислене.
Определено считам, че това е доста по-добра опция за образуването им като изобретателни и сериозно мислещи човеци, тъй като сляпото разбиране и възпроизвеждане на непроверени хрумвания въобще не води до някакъв прогрес в познавателните качества на подрастващите.
- Бихте ли пояснили от кое място нашите читатели могат да се снабдят с книгата „ Великият Дизайнер. Задочен спор със Стивън Хокинг “?
Доколкото знам, издателството на СУ „ Св. Климент Охридски “ я доставя във всички книжарници на страната. Освен това издателство „ LIBRUM “ я предлага с цветни илюстрации и доставка по пощата, като тя може да се закупи и в електронен вид, а една забележителна част от текста е в свободен достъп за читателите.[] Надявам се, че книгата ще бъде потребна освен за християните, занимаващи се с апологетика, само че и за всички вярващи, атеисти или агностици, които желаят да обхванат в тайните на Мирозданието и да потърсят отговор на непреходния въпрос за „ смисъла на съществуването “!
Интервюто взе Андрей Романов
Бележки
В последна сметка се оказа, че „ каналите “ на Марс са оптична заблуда.
Притежава ли в реалност теоретичен статут еволюционната доктрина на Чарлс Дарвин?
Законът за опазване на силата е фундаментален естествен закон, изведен емпирично във физиката. Специалната доктрина на относителността ни споделя, че масата е обвързвана с силата и назад съгласно формулата на Айнщайн E=m.c2. С други думи, масата и силата са еквивалентни, заради което в науката е признато да се приказва единствено за „ закон за опазване на силата “. Той гласи, че цялостната сила на една затворена система е константа, която се резервира във времето, т.е. енергията/масата не може да бъде основана от нищото, нито да бъде унищожена (превърната в нищо)!
Според така наречен методически материализъм, признат като философска основа на актуалното академично знание, науката е длъжна да борави само с естествени аргументи, т.е. с такива, които се дължат на естествените закони. Смята се, че единствено по този начин може да се извърши условието за повторяемост (възпроизводимост) на опитите. Тоест еднакъв опит, изпълнен при тъкмо заложени начални условия, би трябвало постоянно да води до еднакъв резултат, без значение къде е извършен. По този метод учените могат да управляват взаимно резултатите си. Ако имаме някакво знамение, което нарушава естествените закони, ясно е, че то няма по какъв начин да бъде възпроизведено. Например, в никоя лаборатория водата, налята в каменни делви, не се трансформира във вино, заради което чудесата не са предмет на науката.
Гит, В., Творил ли е Бог посредством еволюция, изд. София, „ Верен “, 1997.
В БПЦ съществува цялостно съмнение и отричане на всевъзможен тип икуменизъм, заради което тя не членува в Световния съвет на църквите (ССЦ), а папите Йоан Павел II и Франциск бяха посрещнати единствено протоколно, т.е. като публични лица, поканени от държавното управление, само че изрично им беше отказано отслужването на взаимна литургия!
СТАНОВИЩЕ на Св. Синод по отношение на Събора в Крит (2016) и текста „ Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят ”
Становище на Центъра по систематическо богословие към Великотърновския университет във връзка Истанбулската спогодба
List of Christian denominations affirming LGBT
ТЪНКА ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ (II Част)
Escaping cosmology’s failing paradigm
Was Our Universe Created in a Laboratory?
Christians point to genetics breakthroughs to show Adam and Eve are not incompatible with evolution
S. Joshua Swamidass
Хокинг, Ст., Л. Млодинов, "Великият дизайн ", София: Бард, 2012, с. 67.
НАСА нае свещеници, с цел да разбере по какъв начин ще се оправят с извънземните
Какво следва след разгъването на огледалата на галактическия телескоп "Джеймс Уеб "
Може да се запознаете с една забележителна част от текста на линка по-долу, като натиснете бутона „ Разгледай книгата “:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ