И пациенти, и фармацевти непрекъснато се интересуват защо определени лекарствени

И пациенти, и фармацевти непрестанно се интересуват за какво избрани лекарствени артикули липсват сега на пазара.

Още при предходното управление на Министерството на здравеопазването беше основан подобен експертен съвет по надзор на лекарствоснабдяването, в който влизаха разнообразни участници по веригата.

Българският фармацевтичен съюз направи десетина оферти за справяне с този проблем. Ние сме споделили каквото би трябвало, където би трябвало, на експертно равнище, само че просто нищо не се направи по въпроса.

Нещата, които ние предложихме, биха засегнали съответните финансови ползи, т.е. това означаваше да ограничим тази търговия, с цел да могат да останат медикаменти за пациентите в България.

Това сподели в изявление за БГНЕС ръководителят на Българския фармацевтичен съюз (БФС) Димитър Маринов.

С него беседваме за неналичието на някои типове инсулин, както и на други лекарствени артикули в аптеките.

Маринов означи, че е малко мъчно да се даде формулировка какво е дефицит, липса и отвод, само че се опита да дефинира тези понятия. „ Липса е нещо, което сега го няма на пазара, изобщо производителя е уведомил притежателя на позволение за приложимост по съответния ред, че избран лекарствен артикул стопира да се внася или няма да се внася ", изясни той и добави, че в един миг лекарственият артикул го няма на пазара.

Председателят на БФС уточни, че дефицит е нещо, което го има, само че количествата са по-малко от потребността, макар че мъчно някой може да каже какво количество от даден лекарствен артикул е нужен в страната. „ Новото разбиране, което употребяват фармацевтите, то не е регламентирано, това е отвод ", акцентира той и добави, че това, в действителност, е нещо, което на хартия го има в страната, на процедура, обаче, фармацевтът не може да го обезпечи на пациента.

Маринов заяви, че неразрешени за експорт, според Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина, са тези лекарствени артикули, които са в позитивния лекарствен лист, и чиято наличност в страната би трябвало да е под 65% от средномесечната наличност за последните 6 месеца. „ В момента в забранителния лист за експорт, който се генерира от системата СЕСПА, липсват инсулини, за които вие питате, че пациенти се оплакват, че ги няма и ние знаем, че мъчно се намират, което е меко казано тревожно, тъй като това значи, че тези лекарствени артикули на процедура са налични в страната, само че ние не можем да знаем къде са. Те очевидно не стигат до аптеките, или в случай че стигат, не стигат до всички аптеки ", разяснява той.

Според ръководителя на БФС казусът опира до такава степен, че цели аптеки, надлежно и техните пациенти, нямат регулярен достъп до избрани лекарствени артикули, или им обезпечават количества, които са по-малко от пациентите, които аптеките имат. „ В момента системата разрешава по веригата избрани участници, не всички, да задържат количества и надлежно доста по-изгодно е тези количества да бъдат продадени отвън страната, където облагата е доста по-голяма, в сравнение с няколкото %, които търговецът на едро би получил, в случай че ги осъществя количествата в страната ", съобщи Маринов и добави, че става въпрос за пари, като разгласи, че по неофициални данни оборотът на износа на такива лекарствени артикули към този момент минава 300 млн. на година.

Той разяснява, че една аптека може да има достъп до всевъзможни лекарствени артикули, които са налични в страната, друга пък изобщо да няма достъп до тях. „ Ако ти си част от една отвесна конструкция, т.е. аптеката е обвързвана със склада, а пък складът може да е обвързван и с производител, имаш доста по-сигурен достъп до лекарствени артикули, което е преразпределение на пазара на търговия на дребно с медикаменти, другояче казано, някой се възползва от цялото това нещо, с цел да получи предимство на пазара ", сподели още ръководителят на БФС, като посочи, че с изключение на типове инсулин, от време на време липсват стероиди, през зимата ще има липса на избрани антибиотици и прочие

Маринов е безапелационен, че би трябвало да има ясна система, която да знае и да сме сигурни къде са медикаментите в страната. „ Трябва да приключим с мита за скъпите български медикаменти, те в случай че бяха по-скъпи, нямаше да се изнасят от страната ", акцентира той и добави, че е реалност, че в България имаме едно от най-скъпите Данък добавена стойност на медикаментите, само че те са може би и единствената стока, при която, в случай че се понижи Данък добавена стойност, това осезаемо и незабавно ще повлияе крайните цени, тъй като те са контролирани.

Председателят на БФС изясни, че хората търсят решение на казуса и по тази причина вървят да си купуват медикаменти в Турция, а не тъй като в южната ни съседка медикаментите са по-евтини.

Маринов отвори и тематиката с генеричната подмяна. „ Огромна част от казуса с така наречен дефицит или неналичия, може да бъде позволен с разрешаване на генеричната подмяна ", счита той и означи, че регулаторите Американската организация, Европейската организация и Българската изпълнителна организация по медикаментите са споделили кои медикаменти могат да бъдат лечебно еквивалентни генерични заместители.

Председателят на БФС изясни, че това са медикаменти с една и съща съставна част, а доста постоянно самите вещества идват от едни и същи производители и фабрики, като разликата е единствено в опаковката, марката и така нататък, също така те имат и разнообразни цени. „ Много постоянно, парадоксално е, само че имаме и генерични лекарствени артикули, които са по-скъпи от истинските. Ние сме може би една от дребното страни в света, където има и такива странности ", означи той и уточни, че има медикаменти, които нямат аналози, само че при тях би трябвало да се търсят други подходи.

Маринов е на мнение, че във връзка с казуса с дефицита на медикаменти, доста се е изговорило и в общи линии всичко се знае. „ Въпросът е да се създадат тези неща, които са казани. Никога до момента не сме стигали до решение на казуса, тъй като няма консенсус. Както загатнах към този момент, има съществени бизнес ползи, решението на казуса минава през ограничение на някои бизнеси ", съобщи той, като посочи, че освен здравното министерство, само че и здравна комисия и депутатите ще се наложи да създадат някои неща.

Според него би трябвало да се усъвършенства СЕСПА, която е доста добра като концепция. „ Има някои функционалности, които би трябвало да се подобрят. Нормативно е уредено аптеките да виждат къде има медикаменти при търговците на едро, в кой склад какви медикаменти няма и какви медикаменти има. Това е доста значимо, тъй като магистър-фармацевтът няма по какъв начин да прозвънява или да търси в 300 склада. В момента няма механизъм, по който автоматизирано да се ревизира дали тази наличност в склада дава отговор на това, което заявява търговецът на едро, другояче казано складовете могат да крият стока и на процедура аптеките няма по какъв начин да я намерят медикаменти за своите пациенти ", заключи Маринов. /БГНЕС