Тероризъм с лозунги не се бори
И отново " Не ни е боязън! "
И отново: " Ние сме по-силни! "
„ Аз съм...този път „ Барселона ", „ Хелзинки ".
И реплика на обятия на взаимност с приближаване на главите, симулирайки целувка, само че тъй че да не бъде нарушено персоналното пространство, както го изискват директивите на Европейския съюз и наложителното ритуално пламенно триене на гърбовете.
Обичайните бдения на местопроизшествието със свещопалене и трупане на камари цветя.
Съболезнованията на сътрудниците президенти, министър председатели, парламентарни шефове, „ надълбоко потресени от неприемливото посягане против човешкия живот " - както оригиналничи Главчев. Дори Камата изневерява на ексцентричния си жанр и го кара по шаблона: " По-силни сме от терористите! "
Авторите на „ неприемливите похищения " си посипват главите с пепел, препасват ножа, пищова, експлозивите и, водени от величието на Аллаха, потеглят към идващия обект. Имало го е и преди, само че тогава беше изключително произшествие, а в този момент рутина. Единственото незнайно е къде ще гръмне идващия път, по коя най-оживена улица ще закриволичи камионът терминатор. Онзи ден Ница, през вчерашния ден Барцелона, да се готви...де някой да можеше да каже кой е идващият.
Още преди 2 месеца Централно разузнавателно управление на САЩ предизвестило службите в Каталуня за подготвян атентат и даже напълно съответно уведомило испанските сътрудници, че една от вероятните цели е ул. " Рамбла ", където точно се разигра кървавият екшън. „ Да си гледат техните проблеми тия от Централно разузнавателно управление на САЩ, тях Тръмп скоро ще ги закрие ". В Туитър Ислямска страна напълно почтено осведоми: " Ние ще изпълним джихад в Испания и ще си върнем нашата земя. Атаката в Андалусия е неизбежна. Това е волята на Аллах ".
„ Нашата земя " - що за парадокс! Не чак толкоз огромен, изключително в случай че е комфортен за идеята на джихадистите. Арабите покоряват Иберийския полуостров в 711 г, маврите назовават завоюваната територия Ал Андалус и я владеят съвсем девет века - до 1492 година Ами пристигнало ред Аллах да си потърси вересиите.
Тогава, в Осми век, са стъпили на Иберийския полуостров като завоеватели, в този момент в 21 век вилнеят из Европа като поканени. Госпожа Меркел разтвори любвеобилна прегръдка, брюкселските служители формулираха разпоредбите на политкоректното отношение към тях, всякакви хелзинкски и други правозащитници наблюдават някой да не огледа изкривено скъпите посетители.
Впрочем гостоприемството не почва от Меркел, да бъдем обективни. Между 1988 и 1993 г ми се постановяваше всяка година в края на август да пътувам през Югославия и Унгария към Централна Европа. Не съумях нито един път да измина хилядата километра до Прага за един ден, освен заради качеството на пътищата. Върволицата старички коли с многочислена челяд вътре, изкарали почивката в родината Турция, се връщаше на работа в Европа. „ Поканени " там с цел да икономисват работодателите от фонд „ Работна заплата ". Тук загатвам персоналните си усещания от керваните гастарбайтери, на които съм бил очевидец. Но по същите, основно стопански аргументи, в Западна Европа откриха своя нова татковина милиони родени в Северна Африка и техните потомци след това. Така се оформяха гетата, мюзеините гъгнеха от минаретата - каква екзотика в центъра на Европа, а?
Гетата през днешния ден са самостоятелни зони, и даже да не е по този начин рисковано да влезеш в тях като във „ Факултето " и „ Столипиново " си е въпреки всичко случка, неизключваща неприятни прекарвания. Първооснователите, гастарбайтерите отпреди три-четири десетилетия, въпреки всичко по-скоро се приспособяваха към реда,закона, разпоредбите на живот на приемащата страна. Върху техните потомци в този момент оказват въздействие доста фактори, които трансформират картината: физическото наличие на едноверци от бежанската вълна, заляла Европа; мизерното битие в гетото, съпоставено с охолството в прилежащия квартал и проговаря „ вековната завист на тога " както гениално го е написал Гео; съществуването и интензивността ислямистките придвижвания, като се почне от „ Ал Кайда ", „ Ан Нусра " и се стигне до Ислямска страна - ДАЕШ.
В техните редици се включват второто и идващите генерации, родени в Европа и израснали в гетатата. Те са съвършен обект за влияние, одобряват ислямистката идеология, включват се във фронтовете в Близкия изток /над 20 000 от десетки страни/, а част от тях се връщат след това в Европа - подготвени да боравят с оръжието, с бойна закалка и идеологическа мотивация. По предписание кръвопролитните атентати, в това число последният в Барцелона, са актове точно на родени в Европа потомци на преселници от Магреба.
А ние - „ не се опасяваме ", „ по-силни сме от вас ", трупаме камари цветя на лобното място, пишем си съболезнователни послания. Да не би да е нещо по-нешаблонно от „ Вечна дружба! " или „ С Българска комунистическа партия напред! ". Е, в този момент не се целуваме по Брежневски уста в уста, а си търкаме ритуално гърбовете в символ на съпричастие.
Много хрумвания се развиха, доста конгреси се свикаха и приказки се изприказваха в търсене на отговор „ Какво да се прави ". Задал го е още Ленин, по различен мотив. Вече съвсем десетилетие резултат няма. Защото все гледаме да не се нарушат някакси общочовешките полезности, да не изневерим на мултиглобализма, да не ни обвинят в назадничавост, да не разсърдим някое Неправителствени организации.
Сигурно ще се стори неуместно, изключително на хора, които помнят създателя като уверен бранител на палестинската идея и критик на ционизма. Вече седем десетилетия Държавата Израел съществува във враждебно обграждане, което е надалеч по-неблагоприятно от изискванията в Европа и проблемите, пред които е изправена през последните години. Значи Държавата Израел е намерила ключа за оптимално гарантиране на сигурността на своите жители. Ами уважаеми и не до такава степен политици и държавници, ръководители на съответни министерства и организации, вижте там, на стаж в Израел ли ще идете, израелски инструктори ли ще поканите. Може пък да помогне, повече от заклинанията „ Не ни е боязън " и „ Ние сме по-силни от терористите ". И да не обръщаме огромно внимание на правозащитниците като ревнат против неприемливостта на груповите санкции, примерно.
Автор: Канстантин Иванов
И отново: " Ние сме по-силни! "
„ Аз съм...този път „ Барселона ", „ Хелзинки ".
И реплика на обятия на взаимност с приближаване на главите, симулирайки целувка, само че тъй че да не бъде нарушено персоналното пространство, както го изискват директивите на Европейския съюз и наложителното ритуално пламенно триене на гърбовете.
Обичайните бдения на местопроизшествието със свещопалене и трупане на камари цветя.
Съболезнованията на сътрудниците президенти, министър председатели, парламентарни шефове, „ надълбоко потресени от неприемливото посягане против човешкия живот " - както оригиналничи Главчев. Дори Камата изневерява на ексцентричния си жанр и го кара по шаблона: " По-силни сме от терористите! "
Авторите на „ неприемливите похищения " си посипват главите с пепел, препасват ножа, пищова, експлозивите и, водени от величието на Аллаха, потеглят към идващия обект. Имало го е и преди, само че тогава беше изключително произшествие, а в този момент рутина. Единственото незнайно е къде ще гръмне идващия път, по коя най-оживена улица ще закриволичи камионът терминатор. Онзи ден Ница, през вчерашния ден Барцелона, да се готви...де някой да можеше да каже кой е идващият.
Още преди 2 месеца Централно разузнавателно управление на САЩ предизвестило службите в Каталуня за подготвян атентат и даже напълно съответно уведомило испанските сътрудници, че една от вероятните цели е ул. " Рамбла ", където точно се разигра кървавият екшън. „ Да си гледат техните проблеми тия от Централно разузнавателно управление на САЩ, тях Тръмп скоро ще ги закрие ". В Туитър Ислямска страна напълно почтено осведоми: " Ние ще изпълним джихад в Испания и ще си върнем нашата земя. Атаката в Андалусия е неизбежна. Това е волята на Аллах ".
„ Нашата земя " - що за парадокс! Не чак толкоз огромен, изключително в случай че е комфортен за идеята на джихадистите. Арабите покоряват Иберийския полуостров в 711 г, маврите назовават завоюваната територия Ал Андалус и я владеят съвсем девет века - до 1492 година Ами пристигнало ред Аллах да си потърси вересиите.
Тогава, в Осми век, са стъпили на Иберийския полуостров като завоеватели, в този момент в 21 век вилнеят из Европа като поканени. Госпожа Меркел разтвори любвеобилна прегръдка, брюкселските служители формулираха разпоредбите на политкоректното отношение към тях, всякакви хелзинкски и други правозащитници наблюдават някой да не огледа изкривено скъпите посетители.
Впрочем гостоприемството не почва от Меркел, да бъдем обективни. Между 1988 и 1993 г ми се постановяваше всяка година в края на август да пътувам през Югославия и Унгария към Централна Европа. Не съумях нито един път да измина хилядата километра до Прага за един ден, освен заради качеството на пътищата. Върволицата старички коли с многочислена челяд вътре, изкарали почивката в родината Турция, се връщаше на работа в Европа. „ Поканени " там с цел да икономисват работодателите от фонд „ Работна заплата ". Тук загатвам персоналните си усещания от керваните гастарбайтери, на които съм бил очевидец. Но по същите, основно стопански аргументи, в Западна Европа откриха своя нова татковина милиони родени в Северна Африка и техните потомци след това. Така се оформяха гетата, мюзеините гъгнеха от минаретата - каква екзотика в центъра на Европа, а?
Гетата през днешния ден са самостоятелни зони, и даже да не е по този начин рисковано да влезеш в тях като във „ Факултето " и „ Столипиново " си е въпреки всичко случка, неизключваща неприятни прекарвания. Първооснователите, гастарбайтерите отпреди три-четири десетилетия, въпреки всичко по-скоро се приспособяваха към реда,закона, разпоредбите на живот на приемащата страна. Върху техните потомци в този момент оказват въздействие доста фактори, които трансформират картината: физическото наличие на едноверци от бежанската вълна, заляла Европа; мизерното битие в гетото, съпоставено с охолството в прилежащия квартал и проговаря „ вековната завист на тога " както гениално го е написал Гео; съществуването и интензивността ислямистките придвижвания, като се почне от „ Ал Кайда ", „ Ан Нусра " и се стигне до Ислямска страна - ДАЕШ.
В техните редици се включват второто и идващите генерации, родени в Европа и израснали в гетатата. Те са съвършен обект за влияние, одобряват ислямистката идеология, включват се във фронтовете в Близкия изток /над 20 000 от десетки страни/, а част от тях се връщат след това в Европа - подготвени да боравят с оръжието, с бойна закалка и идеологическа мотивация. По предписание кръвопролитните атентати, в това число последният в Барцелона, са актове точно на родени в Европа потомци на преселници от Магреба.
А ние - „ не се опасяваме ", „ по-силни сме от вас ", трупаме камари цветя на лобното място, пишем си съболезнователни послания. Да не би да е нещо по-нешаблонно от „ Вечна дружба! " или „ С Българска комунистическа партия напред! ". Е, в този момент не се целуваме по Брежневски уста в уста, а си търкаме ритуално гърбовете в символ на съпричастие.
Много хрумвания се развиха, доста конгреси се свикаха и приказки се изприказваха в търсене на отговор „ Какво да се прави ". Задал го е още Ленин, по различен мотив. Вече съвсем десетилетие резултат няма. Защото все гледаме да не се нарушат някакси общочовешките полезности, да не изневерим на мултиглобализма, да не ни обвинят в назадничавост, да не разсърдим някое Неправителствени организации.
Сигурно ще се стори неуместно, изключително на хора, които помнят създателя като уверен бранител на палестинската идея и критик на ционизма. Вече седем десетилетия Държавата Израел съществува във враждебно обграждане, което е надалеч по-неблагоприятно от изискванията в Европа и проблемите, пред които е изправена през последните години. Значи Държавата Израел е намерила ключа за оптимално гарантиране на сигурността на своите жители. Ами уважаеми и не до такава степен политици и държавници, ръководители на съответни министерства и организации, вижте там, на стаж в Израел ли ще идете, израелски инструктори ли ще поканите. Може пък да помогне, повече от заклинанията „ Не ни е боязън " и „ Ние сме по-силни от терористите ". И да не обръщаме огромно внимание на правозащитниците като ревнат против неприемливостта на груповите санкции, примерно.
Автор: Канстантин Иванов
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ