Родната журналистика – обикновен папур в политическото ни блато
И откогато Делян Пеевски стъпи на евроатлантическото поле у нас, все по-рядко чуваме за Христо Иванов и Кирил Петков, които тотално се обезличиха
Скандалът със спряното изявление с съветския дипломат в БНР докара до няколко неща. Първо – в желанието си да се спре пропагандните слова, които със сигурност е изрекла Елена Митрофанова, от програмния съвет (или по евентуално, някои наши политици) дадоха коз в ръцете на поддръжниците на Русия и в частност на посланика – несъмнено тя беше цензурирана. Второ – политиците, по-точно властимащите, дирижират какво да се пуска и приказва в множеството медии, което в действителност е отдавнашна социална загадка. И трето – Делян Пеевски за следващ път обезличи Политическа партия и Демократична България, тотално изземвайки им ролята на евроатлантици.
Митрофанова в ролята на жертва
Няма безусловно никакво подозрение какво е споделила Митрофанова в сваленото изявление – ние неведнъж сме чували позицията ѝ, знаем и вижданията ѝ за МОЧА (паметникът на Съветската войска в София) и неговото разглобяване, което тече сега, знаем и какво мисли за Украйна. Няма никакво подозрение, че тя – както постоянно – щеше да употребява опцията да ни сервира съветската позиция по въпроса, да ни размаха пръст, че обслужваме западните ползи и да жигосах дейностите ни като неоправдани, необясними, жалки. Тоест нищо ново!
Да, БНР е национално радио и е някак неособено професионално да се лее агитация на страна, окупирала друга, което води до въпроса до каква степен се простира плурализмът и къде отстъпва място на професионалните стандарти и границата сред правото на мнение и опцията страна агресор да пропагандира свободно.
Обаче дано не забравяме, че България към момента има дипломатически връзки с Русия и надлежно Русия има дипломат в България, който има право да показва позицията си, колкото и да не ни се харесва или даже е на ръба на моралното.
Няма по какъв начин да отречем и друго – даже самата Митрофанова да бъде спряна, което се случи в съответния случай, нейното мнение е споделяно от публицисти, анализатори и общественици, на които пък никой не може да им забрани достъпа до медиите, заради което те също всекидневно ни срещат с „ съветската позиция ”. Всъщност тя нямаше да каже нищо по-различно, нищо по-скандално, нищо по-ново от към този момент чутото от всеки, който има достъп до медия или даже единствено до обществените мрежи.
И сега реализирано е само това, че тя изцяло резонно и с цялостно право може да заключи, че е цензурирана. И жертва.
КОЙ спря излъчването на изявлението?
След разразилия се скандал програмният съвет на публичното радио излезе с публична позиция, в която отхвърля опитите за интервенция в публицистичната политика на медията, като съобщи, че решението да се спре изявлението е взето, тъй като е „ открито нарушаване на разпоредбите за безпристрастни изявленията, не са спазени и правилата за отразяване на военни дейности и позиции на враждуващи страни ”.
Позицията на управлението звучи разумно, обаче всичко щеше да е много по-различно, в случай че предходния ден точно за това не прикани водачът на парламентарната група на Движение за права и свободи Делян Пеевски. И нямаше по какъв начин да не се направи връзката сред настояването на депутата и последвалите дейности на БНР. Още повече, че в последните месеци всички към този момент чудесно знаят, че каквото каже Пеевски, то незабавно се случва.
Стана ясно и че от украинското посолство също са били изрично срещу гостуването на Митрофанова в " Политически НЕкоректно " на Петър Волгин, като също са призовали изявлението да не види бял свят. Имат ли право да са възмутени – несъмнено, имат ли право да не са възторжени тя да пропагандира позицията си по медиите – да, имат ли право да изискват цензура – не.
Още повече, че по думите на Волгин, от предаването, още преди няколко седмици, са изпратили публична покана до украинската посланичка да им гостува. Олеся Илашчук просто трябваше да направи това, което Митрофанова – да се отзове на поканата, като щеше да получи чудесната опция буквално да обори казаното от съветския дипломат.
А сега у уважаемият слушател се насади тягостното чувство, че какво да слуша, да гледа и да чете, не взема решение той, а ръководещите към съответния миг... плюс непознати жители, а публицистите ни са просто парцалени кукли, които са моделирани от мощните на деня.
Разбира се, съществува опцията дейностите на управлението на БНР да са просто съвпаднали с позициите на Пеевски (и Илашчук), само че знаейки каква е последователността на събитията, не пропускайки и по какъв начин нормално се случват нещата у нас – едва ли. Да не забравяме, че за идния диалог с Митрфонанова се е знаело още от сряда, изявлението е записано в петък, а едвам след настояването на Пеевски, е свалено.
БНР си вкараха автогол, тъй като първо – не стопираха изявлението заради публичните реакции, второ – не го направиха и поради позициите на Митрофонова, а след острата реакция на глобен за корупция политик.
А каква игра играе Пеевски, дали не прави услуга на съветския дипломат с дейностите си, какво в действителност цели, най-добре знае точно той, само че с помощта на БНР отигра чудесно желанието си.
Къде са Демократична България и Политическа партия?
Абсурдността на обстановката се добавя от реакцията, по-точно - неналичието на такава от страна на Демократична България и Политическа партия. Всеки очакваше – резонно – възмущението от гостуването на Митрофанова в БНР да беше остро изразено от въпросните две обединения. И щеше да е разумно, въпреки и отново погрешно, в случай че точно техните дейности бяха довели до свалянето на изявлението с Митрофанова.
Но откогато Делян Пеевски стъпи на евроатлантическото поле у нас, все по-рядко чуваме за Христо Иванов, за Кирил Петков, за другояче много шумните и знакови до неотдавна лица (особено от ДБ), които от години развяват знамето на евроатлантизма у нас.
Въпросните тотално се обезличиха, освен това – те не смеят даже да вземат отношение по доста тематики, които с подготвеност е прегърнал депутатът от Движение за права и свободи, който пъкбуквално се гаври с тях, като им иззе дългогодишната (и единствена) ниша, която в огромна степен ги вкара и в Народното събрание. Другите бяха промяната на правосъдната система и измененията в Конституцията, които също им бяха отнети. Отново от Движение за права и свободи и Пеевски...
Страх ли ги е, неразрешено ли им е, свили са се в ъгъла с вярата, че скоро тази тягостна (не)коалиция ще завърши ли. Очевадно е, че Демократична България и Политическа партия неистово се нуждаят от поддръжката на Движение за права и свободи, в частност от тази на господин Пеевски, и непринудено са приели ролята на послушни кученца, които чакат команда от господаря. Ако се оправят – ще получат за премия лакомство, в случай че не – господарят може да ги срита или по-лошо – да си вземе друго кученце.
В по-дългосрочен проект съществуването и на двете обединения ще и към този момент е съществено сложено под въпрос, тъй като Движение за права и свободи доста по-успешно и безапелационно се вписа в тяхната ниша.
Журналистика ли, то страна няма
Като стана дума за Демократична България и Христо Иванов, той също има сходен епизод със спряно лъчение. Преди към година, по време на закрита среща на парламентарната му група, изминал запис сподели какво се случва зад кулисите на договарянията сред Българска социалистическа партия, Демократична България, Има Такъв Народ и Политическа партия за сформиране на предстоящ кабинет. На записа се чу по какъв начин Иванов разяснява съдружните сътрудници и избора на ръководител на КПКОНПИ, а откакто в края на записа излиза наяве, че той е предаван, декларира: “Въпросът е да се махне от уеб страницата на " Дарик ". Който видял, видял! ”.
Нищо ново, нищо ненадейно, нищо нетипично за нашето медийно равнище...
Политическа цензура има на всички места, само че в България е прекомерно транспарантна, предвидима и обикновена. Не, че цензурата може да е кардинална, само че в избрана степен по света почива на някакви от дълго време изразени и поддържани позиции, а у нас е тотално подвластна от мощните на деня. И надлежно е непрекъснато променлива.
Днес сме с Русия – цензурираме враговете им, а за неуместните – лагери, към този момент сме евробрандирани – брадва по несъгласните с всичко, спуснато от новия Съюз. И най-безумното е, че и от двете страни са едни и същи хора, които просто от време на време си трансформират вижданията както им е персонално угодно, което за следващ път демонстрира какъв брой пародийна е политическата система у нас, заедно с кукловодите-политици.
Лица, които допреди 1989-та обслужваха съветските ползи, по-късно станаха първи апологети на новата действителност. Такива, които години наред са пропагандирали едно, нямат капка срам да се метнат на амбразурата, към този момент гневно защитавайки противоположната позиция.
Безпринципността на родните ни политически избраници, неналичието на държавници, а не просто на мекотели, които сменят позициите си колкото постоянно на бебе му се сменят пелените, ни набутват още по-дълбоко в блатото, в което по този начин или другояче битуваме от години.
Каква независимост на словото, каква публицистика, та то страна няма...
Скандалът със спряното изявление с съветския дипломат в БНР докара до няколко неща. Първо – в желанието си да се спре пропагандните слова, които със сигурност е изрекла Елена Митрофанова, от програмния съвет (или по евентуално, някои наши политици) дадоха коз в ръцете на поддръжниците на Русия и в частност на посланика – несъмнено тя беше цензурирана. Второ – политиците, по-точно властимащите, дирижират какво да се пуска и приказва в множеството медии, което в действителност е отдавнашна социална загадка. И трето – Делян Пеевски за следващ път обезличи Политическа партия и Демократична България, тотално изземвайки им ролята на евроатлантици.
Митрофанова в ролята на жертва
Няма безусловно никакво подозрение какво е споделила Митрофанова в сваленото изявление – ние неведнъж сме чували позицията ѝ, знаем и вижданията ѝ за МОЧА (паметникът на Съветската войска в София) и неговото разглобяване, което тече сега, знаем и какво мисли за Украйна. Няма никакво подозрение, че тя – както постоянно – щеше да употребява опцията да ни сервира съветската позиция по въпроса, да ни размаха пръст, че обслужваме западните ползи и да жигосах дейностите ни като неоправдани, необясними, жалки. Тоест нищо ново!
Да, БНР е национално радио и е някак неособено професионално да се лее агитация на страна, окупирала друга, което води до въпроса до каква степен се простира плурализмът и къде отстъпва място на професионалните стандарти и границата сред правото на мнение и опцията страна агресор да пропагандира свободно.
Обаче дано не забравяме, че България към момента има дипломатически връзки с Русия и надлежно Русия има дипломат в България, който има право да показва позицията си, колкото и да не ни се харесва или даже е на ръба на моралното.
Няма по какъв начин да отречем и друго – даже самата Митрофанова да бъде спряна, което се случи в съответния случай, нейното мнение е споделяно от публицисти, анализатори и общественици, на които пък никой не може да им забрани достъпа до медиите, заради което те също всекидневно ни срещат с „ съветската позиция ”. Всъщност тя нямаше да каже нищо по-различно, нищо по-скандално, нищо по-ново от към този момент чутото от всеки, който има достъп до медия или даже единствено до обществените мрежи.
И сега реализирано е само това, че тя изцяло резонно и с цялостно право може да заключи, че е цензурирана. И жертва.
КОЙ спря излъчването на изявлението?
След разразилия се скандал програмният съвет на публичното радио излезе с публична позиция, в която отхвърля опитите за интервенция в публицистичната политика на медията, като съобщи, че решението да се спре изявлението е взето, тъй като е „ открито нарушаване на разпоредбите за безпристрастни изявленията, не са спазени и правилата за отразяване на военни дейности и позиции на враждуващи страни ”.
Позицията на управлението звучи разумно, обаче всичко щеше да е много по-различно, в случай че предходния ден точно за това не прикани водачът на парламентарната група на Движение за права и свободи Делян Пеевски. И нямаше по какъв начин да не се направи връзката сред настояването на депутата и последвалите дейности на БНР. Още повече, че в последните месеци всички към този момент чудесно знаят, че каквото каже Пеевски, то незабавно се случва.
Стана ясно и че от украинското посолство също са били изрично срещу гостуването на Митрофанова в " Политически НЕкоректно " на Петър Волгин, като също са призовали изявлението да не види бял свят. Имат ли право да са възмутени – несъмнено, имат ли право да не са възторжени тя да пропагандира позицията си по медиите – да, имат ли право да изискват цензура – не.
Още повече, че по думите на Волгин, от предаването, още преди няколко седмици, са изпратили публична покана до украинската посланичка да им гостува. Олеся Илашчук просто трябваше да направи това, което Митрофанова – да се отзове на поканата, като щеше да получи чудесната опция буквално да обори казаното от съветския дипломат.
А сега у уважаемият слушател се насади тягостното чувство, че какво да слуша, да гледа и да чете, не взема решение той, а ръководещите към съответния миг... плюс непознати жители, а публицистите ни са просто парцалени кукли, които са моделирани от мощните на деня.
Разбира се, съществува опцията дейностите на управлението на БНР да са просто съвпаднали с позициите на Пеевски (и Илашчук), само че знаейки каква е последователността на събитията, не пропускайки и по какъв начин нормално се случват нещата у нас – едва ли. Да не забравяме, че за идния диалог с Митрфонанова се е знаело още от сряда, изявлението е записано в петък, а едвам след настояването на Пеевски, е свалено.
БНР си вкараха автогол, тъй като първо – не стопираха изявлението заради публичните реакции, второ – не го направиха и поради позициите на Митрофонова, а след острата реакция на глобен за корупция политик.
А каква игра играе Пеевски, дали не прави услуга на съветския дипломат с дейностите си, какво в действителност цели, най-добре знае точно той, само че с помощта на БНР отигра чудесно желанието си.
Къде са Демократична България и Политическа партия?
Абсурдността на обстановката се добавя от реакцията, по-точно - неналичието на такава от страна на Демократична България и Политическа партия. Всеки очакваше – резонно – възмущението от гостуването на Митрофанова в БНР да беше остро изразено от въпросните две обединения. И щеше да е разумно, въпреки и отново погрешно, в случай че точно техните дейности бяха довели до свалянето на изявлението с Митрофанова.
Но откогато Делян Пеевски стъпи на евроатлантическото поле у нас, все по-рядко чуваме за Христо Иванов, за Кирил Петков, за другояче много шумните и знакови до неотдавна лица (особено от ДБ), които от години развяват знамето на евроатлантизма у нас.
Въпросните тотално се обезличиха, освен това – те не смеят даже да вземат отношение по доста тематики, които с подготвеност е прегърнал депутатът от Движение за права и свободи, който пъкбуквално се гаври с тях, като им иззе дългогодишната (и единствена) ниша, която в огромна степен ги вкара и в Народното събрание. Другите бяха промяната на правосъдната система и измененията в Конституцията, които също им бяха отнети. Отново от Движение за права и свободи и Пеевски...
Страх ли ги е, неразрешено ли им е, свили са се в ъгъла с вярата, че скоро тази тягостна (не)коалиция ще завърши ли. Очевадно е, че Демократична България и Политическа партия неистово се нуждаят от поддръжката на Движение за права и свободи, в частност от тази на господин Пеевски, и непринудено са приели ролята на послушни кученца, които чакат команда от господаря. Ако се оправят – ще получат за премия лакомство, в случай че не – господарят може да ги срита или по-лошо – да си вземе друго кученце.
В по-дългосрочен проект съществуването и на двете обединения ще и към този момент е съществено сложено под въпрос, тъй като Движение за права и свободи доста по-успешно и безапелационно се вписа в тяхната ниша.
Журналистика ли, то страна няма
Като стана дума за Демократична България и Христо Иванов, той също има сходен епизод със спряно лъчение. Преди към година, по време на закрита среща на парламентарната му група, изминал запис сподели какво се случва зад кулисите на договарянията сред Българска социалистическа партия, Демократична България, Има Такъв Народ и Политическа партия за сформиране на предстоящ кабинет. На записа се чу по какъв начин Иванов разяснява съдружните сътрудници и избора на ръководител на КПКОНПИ, а откакто в края на записа излиза наяве, че той е предаван, декларира: “Въпросът е да се махне от уеб страницата на " Дарик ". Който видял, видял! ”.
Нищо ново, нищо ненадейно, нищо нетипично за нашето медийно равнище...
Политическа цензура има на всички места, само че в България е прекомерно транспарантна, предвидима и обикновена. Не, че цензурата може да е кардинална, само че в избрана степен по света почива на някакви от дълго време изразени и поддържани позиции, а у нас е тотално подвластна от мощните на деня. И надлежно е непрекъснато променлива.
Днес сме с Русия – цензурираме враговете им, а за неуместните – лагери, към този момент сме евробрандирани – брадва по несъгласните с всичко, спуснато от новия Съюз. И най-безумното е, че и от двете страни са едни и същи хора, които просто от време на време си трансформират вижданията както им е персонално угодно, което за следващ път демонстрира какъв брой пародийна е политическата система у нас, заедно с кукловодите-политици.
Лица, които допреди 1989-та обслужваха съветските ползи, по-късно станаха първи апологети на новата действителност. Такива, които години наред са пропагандирали едно, нямат капка срам да се метнат на амбразурата, към този момент гневно защитавайки противоположната позиция.
Безпринципността на родните ни политически избраници, неналичието на държавници, а не просто на мекотели, които сменят позициите си колкото постоянно на бебе му се сменят пелените, ни набутват още по-дълбоко в блатото, в което по този начин или другояче битуваме от години.
Каква независимост на словото, каква публицистика, та то страна няма...
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ