Юристи за наш закон Магнитски: от губим суверенитет до да опазим държавата
И от двата лагера приканват за необятен спор, с цел да не бъде вкаран Народното събрание в неприятна обстановка
Първите извоювани 2 от общо 60 тъжби във Върховен административен съд предсказват конфликт с наставления на Европейски Съюз, но и действителна заплаха от наказания за жители и компании, без правосъдни каузи
Как да реагира българската страна, когато нейни жители попадат под ударите на световния закон “Магнитски ”?
Трябва ли да има “черен лист ” на хора и компании, свързани със глобените, или е належащо да се напише закон, който да контролира дейностите на страната. Откога да влезе в действие той - със задна дата или единствено отсега нататък?
Тези въпроси се дискутират у нас повече от 8 месеца, слад като на 2 юни 2021 година Съединени американски щати започнаха невиждани ограничения. С тях бяха глобени трима българи и свързани с тях юридически лица, за хипотетично присъединяване в корупция, подхванато за 1 ден в историята на програмата - предприемачът Васил Божков, политикът Делян Пеевски и някогашният зам.-шеф на Бюрото за надзор на Специалните разследващи средства Илко Желязков.
Според американските органи това обществено оповестяване на наказания е най-широкообхватното деяние на световния закон “Магнитски ”. Въпросите дали и какъв български вид да има, станаха изключително настоящи преди седмица, когато Върховен административен съд разгласи за незабележим “черния лист ” по 2 каузи, формирани по тъжби на майката на Делян Пеевски - Ирена Кръстева, и на брачната половинка на Васил Божков - Елена Динева. Общо делата са 62, като най-вероятно ще завършат по подобен метод. Те са заведени от хора със запорирани сметки и спрян достъп до бизнес и услуги, попаднали в “черния лист ”, формиран от българското държавно управление. Това са така наречен свързани лица със глобените. Част от тях са посочени от Съединени американски щати, а други - от нашите управляващи след инспекции в регистрите.
След решенията на Върховен административен съд се заприказва за незабавна потребност от закон. “24 часа ” потърси отзиви на адвокати на диаметрално противоположни позиции, само че и двата лагера предлагат необятен спор.
Според проф. Пламен Киров от Юридическия факултет на Софийския университет решението на Върховен административен съд е “най-звучният пестник ” от 30 години насам за изпълнителната власт и сходен закон е непотребен.
Не по този начин мисли бившиятправосъден министър Иван Демерджиев, чийто екип е подготвял закон не поради санкционирането по “Магнитски ”, а да се защищити стопанската система при сходни дейности от страна на трета страна.
По силата на световния закон през юни на Пеевски, Божков и Желязков американските управляващи неотложно бяха блокирани имущества, които са в Съединени американски щати или са във притежание и контрола на американски жители. Освен това бяха блокирани и сдружения, притежавани директно или непряко, с дялово присъединяване от или над 50 %.
Американските ограничения бяха ясни - администрацията на Съединени американски щати няма да работи с включените в листата лица, те нямат достъп до страната, а активите им в тази страна (ако имат такива) подлежат на неотложно заледяване.
Като административен акт това решение би могло да се апелира пред американски съд и един от глобените – депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски, разгласи, че е задвижил сходна процедура.
Важен подробност в “Магнитски ” е, че само и единствено на територията на Съединени американски щати американските органи не са длъжни да се преценяват с българските закони, да се стимулират и да сочат доказателства.
Как реагираха българските управляващи?
2 дни след него Министерският съвет у нас одобри неприсъствено Решение №441 за дейности по отношение на наложените от Съединени американски щати наказания. Създадена беше непрекъсната работна група от Министерство на вътрешните работи, Министерство на финансите, ДАНС и Национална агенция за приходите, която да изготви и поддържа лист на лица, които могат или са с капацитет да попаднат в обсега на американските наказания. Списъкът стана обществен, а държавни и общински предприятия трябваше да прекратят връзките си с лицата от него и да не влизат в нови.
Този акт на Министерския съвет провокира бурни двуполюсни реакции измежду политици и адвокати
Една част приветства ограниченията като отбрана на националния интерес (каквато е и позицията на служебното правителство), а друга приема това като юридически отвод от народен суверенитет.
Дебатите не дадоха отговор какъв беше правният механизъм за българските наказания и до каква степен позволен е той по отношение на настоящите закони.
Последва вълна от административни тъжби до Върховен административен съд от български жители и компании, включени в тези описи. Те се жалват пред съда, че им се отхвърля достъп до банковата система в страната, че са закрити сметки, блокирани са кредитни и дебитни карти, други не могат да получават пенсии или най-общо - затруднява се персоналният и служебният живот, без да са съдени или упрекнати в закононарушение от българските органи.
Други настояват, че здравословното им положение е застрашено, тъй като няма по какъв начин да платят лекуване и медикаменти
Търговските сдружения показват пред съда, че актът на Министерския съвет и използването му ги водят до неплатежоспособност, тъй като не могат да се разплащат.
Тези тъжби са индикация и за бъдещи искания за компенсации към страната. Ако решенията на двата тричленни състава на Върховен административен съд бъдат доказани и от петчленни, Пеевски, Божков и Желязков също ще могат да съдят страната за вреди и глобите да отпаднат.
Според последователи и съперници на решението на държавното управление за така наречен “български лист ” първият важен проблем е по какъв начин е взето решението на Министерски съвет. Първата група е безапелационна, че налагането на наказания на български жители и юридически лица от трета страна е проблем, който страната не трябва и не може да неглижира.
Опонентите им считат, че дейностите на страната са били прибързани, не е била осъществена предварителна оценка на следствията, не е проучена правната рамка и не е реализиран баланс сред публичните и частните ползи. Затова и юристите чакаха с интерес по какъв начин съдът ще отсъди по разнообразни проблеми в листата.
На 3 февруари 2022 година по едно и също време бяха оповестени първите 2 решения на Върховния административен съд след подадени тъжби на хора от “българския лист ” - Ирена Кръстева - майката на Пеевски и компания “Интернюз 98 ” ООД, което съгласно информацията от Съединени американски щати е обвързвано с Васил Божков и брачната половинка му Елена Динева.
Двата правосъдни състава одобряват, че обжалваният акт е незабележим, тъй като е публикуван при липса на подготвеност от Министерския съвет, както и че не е спазено условието да е публикуван въз основа и да не опонира на нормативен акт на Европейски Съюз, на Конституцията на България, на народен закон или на интернационален контракт, утвърден от страната ни.
В прессъобщението на Върховен административен съд се обобщават претекстовете на двата правосъдни акта: “глобалният закон “Магнитски ” би могъл да бъде съображение за бързи и своевременни дейности на националните управляващи, само че в случай че има народен закон, какъвто не е налице. Затова и “Магнитски ” няма директно приложение на българска територия. Това прессъобщение, а не правосъдните актове, даде политически причини за неотложен специфичен закон, който да се ползва от българската страна в случаи на наказания от други страни, които заплашват финансовата система и стопанската система на страната.
Върховен административен съд се базира на т.нар “Блокиращ правилник ” (ЕО) № 2271/96 на Съвета от 22 ноември 1996 година, който се отнася за “единни дейности на Европейски Съюз против незаконосъобразните последствия от законодателството на трети страни, имащо извънтериториално приложение. С Блокиращия правилник се цели да се противодейства на незаконосъобразните последствия от глобите на трети страни с извънтериториално приложение. Затова и съдът заключава, че по силата на този правилник държавите-членки на Европейски Съюз, са задължени да не съблюдават законодателство с извънтериториално приложение или всяко административно, правосъдно или арбитражно решение, тъй като Европейски Съюз не признава приложимостта и последствията му по отношение на операторите от Европа.
Блокиращият правилник има за цел да подсигурява свободата на лицата в Европейски Съюз сами да вземат стопанските си решения.
Затова и правосъдният състав се базира на обединени каузи С-402/05Р и С-415/05Р на Съд на Европейския съюз, в които е признато, че не могат да се постановат ограничаващи ограничения едностранно от страна членка, защото това може да повлияе на вътрешния пазар и да има резултат върху търговията сред страните членки. Налагането на рестриктивни ограничения би могло да наруши и конкуренцията.
Затова и адвокати от двата лагера поучават този път да се направи изчерпателен разбор на правосъдните актове, с които Върховен административен съд е оповестил за оскъдни решенията на Министерския съвет, с цел да не бъде вкаран Народното събрание в деликатна обстановка. Прибързан закон може да докара до конфликт с европейското законодателство, което е с приоритет пред вътрешното, и нова лавина от правосъдни производства и искания за компенсации и вреди от дейностите на страната. Евентуалният нов български закон би противоречал на Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, по които България е страна.
Въвеждането на специфичен режим, който да лишава и стопира от присъединяване в бизнеса на физически и юридически лица без досъдебни и правосъдни производства, без събрани доказателства и така нататък, също би бил уязвим от правна позиция.
Юристите, които “24 часа ” помоли да разясняват появяването на сходен закон, са уверени, че би трябвало необятен експертен спор преди окончателното му внасяне в Народното събрание, тъй като е действителна заплахата за голословно санкциониране на жители и компании за безграничен интервал. При това, без да се съблюдават ефикасни и бързи процедури за отбраната на правата и ползите им.
Проф. Пламен Киров: От 30 години не е имало за Министерски съвет сходен гласовит съдийски пестник
Препоръчвам специфичен закон да не се приема - страната ще понесе доста загуби
АНА МИХОВА
- Проф. Киров, би трябвало ли да има български закон, който да урежда дейностите на страната при санкциониране на наши жители по световния закон “Магнитски ”?
- Парламентът може да одобри какъвто си пожелае закон. Неговата законодателна прерогатива не е лимитирана по никакъв метод, т.е., в случай че Народното събрание пожелае, може да одобри и закон за секса. Въпросът е обаче дали, когато една страна в света ползва своето вътрешно законодателство във връзка с наши жители, и им постанова наказания, тогава ние ще би трябвало да одобряваме постоянно закони, с които да уреждаме последствията от това. И не се ли слагаме според от законодателството на непозната страна. Ако Народното събрание или по-скоро държавното управление счита, че това е редно, а то най-вероятно ще излезе с такава самодейност, то къде отива суверенитетът на страната и на това ние сами да дефинираме метода, по който тя се ръководи. Ние се слагаме според и се опитваме да контролираме резултата от решение на други страни.
- Но нали концепцията на листата, основан от финансовото министерство през лятото на м.г., беше да не пострадат държавни сдружения, тъй като това не е коя да е страна, а Съединени американски щати и оттова минават паричните потоци?
- Тогава да излезем от тази система SWIFT. Какъв е казусът?
- Вероятно като конституционалист бихте предложили да има нескончаем спор, а не да се бърза в писането на закон?
- Аз предлагам въобще да не бъде одобряван подобен закон. Правителството, в случай че желае да предотврати загуби за държавни сдружения и за държавни банки, доколкото такива съществуват, можеше да го направи и без закон.
- Как?
- Ако толкоз доста се интересуват, да се извърнат, ще им дам съвет.
- Каква е задачата на този законопроект?
- Целта е да излязат от доста неприятната обстановка с решението на Върховен административен съд за този черен лист, което е подобен гласовит пестник във връзка с юридическия екип на Министерския съвет, че по-голям не може да бъде. Толкова гласовит пестник изпълнителната власт не е получавала последните 30 години.
- Но описът не беше ли изработен с благородни цели?
- Оставете благородните цели. Пътят към пъкъла е застлан с благородни цели. Като желаят да вършат закон, да го вършат. Ще забележим по-късно по какъв начин Конституционният съд ще се произнесе по закона, както в този момент Върховен административен съд се произнася във връзка с листата.
- От позиция на конституцията кое би било слабото място на закона?
- Слабото място е, че ние не можем да прилагаме непознато законодателство и да слагаме нашето според от закони на други страни.
- Другите страни в Европейски Съюз по какъв начин реагират, когато техни жители са глобени по “Магнитски ”?
- Има решение на Европейска комисия, че на територията на Европейски Съюз не могат да бъдат прилагани наказания, които са постановени от други страни, които лимитират главните полезности на съюза. Но дано да дерзаят, да забележим какво недоносче ще се получи.
Иван Демерджиев, ексминистър пред БНР: Има потребност, другояче една банка за 24 часа може да стане чейнджбюро
“Ние бяхме подготвили идея за предстоящ закон, чиято цел не беше да се ползва законът “Магнитски ” на територията на България, а да се защищити страната, най-много държавните органи и предприятия, както и структуроопределящите предприятия, които са в специфичен нормативен лист и имат голямо значение за стабилността на страната в стопански аспект - по какъв начин те да се предпазят от действието за закона “Магнитски ”. Защото, въпреки той да няма директно деяние в България, има екстериториално деяние и доста елементарно това деяние би могло да засегне тези структуроопределящи за нас органи и предприятия. ”
Това разяснява пред БНР някогашният правосъден министър Иван Демерджиев. Според него правото на Европейски Съюз не не разрешава сходна уредба, с която страната да защищити своите органи и структуроопределящи предприятия.
Европейски Съюз интензивно създава собствен вид на “Магнитски ”, с който да се бори с корупцията в страните членки, посочи Демерджиев. И добави, че някои страни в Европейски Съюз към този момент имат законодателство, сходно на това, което се създава у нас.
По думите му България не може да поеме стопански удар, какъвто може да пристигна по линия на използването на американския закон “Магнитски ”.
Той даде и образец: “Една банка - доста бързо могат да бъдат спрени интернационалните ѝ разплащания и на процедура да се трансформира в нормално чейнджбюро за 24 часа. ”
Редица страни са решили, че нямат нужда от сходно законодателство, само че нашата има, уверен е някогашният министър на правораздаването.
Първите извоювани 2 от общо 60 тъжби във Върховен административен съд предсказват конфликт с наставления на Европейски Съюз, но и действителна заплаха от наказания за жители и компании, без правосъдни каузи
Как да реагира българската страна, когато нейни жители попадат под ударите на световния закон “Магнитски ”?
Трябва ли да има “черен лист ” на хора и компании, свързани със глобените, или е належащо да се напише закон, който да контролира дейностите на страната. Откога да влезе в действие той - със задна дата или единствено отсега нататък?
Тези въпроси се дискутират у нас повече от 8 месеца, слад като на 2 юни 2021 година Съединени американски щати започнаха невиждани ограничения. С тях бяха глобени трима българи и свързани с тях юридически лица, за хипотетично присъединяване в корупция, подхванато за 1 ден в историята на програмата - предприемачът Васил Божков, политикът Делян Пеевски и някогашният зам.-шеф на Бюрото за надзор на Специалните разследващи средства Илко Желязков.
Според американските органи това обществено оповестяване на наказания е най-широкообхватното деяние на световния закон “Магнитски ”. Въпросите дали и какъв български вид да има, станаха изключително настоящи преди седмица, когато Върховен административен съд разгласи за незабележим “черния лист ” по 2 каузи, формирани по тъжби на майката на Делян Пеевски - Ирена Кръстева, и на брачната половинка на Васил Божков - Елена Динева. Общо делата са 62, като най-вероятно ще завършат по подобен метод. Те са заведени от хора със запорирани сметки и спрян достъп до бизнес и услуги, попаднали в “черния лист ”, формиран от българското държавно управление. Това са така наречен свързани лица със глобените. Част от тях са посочени от Съединени американски щати, а други - от нашите управляващи след инспекции в регистрите.
След решенията на Върховен административен съд се заприказва за незабавна потребност от закон. “24 часа ” потърси отзиви на адвокати на диаметрално противоположни позиции, само че и двата лагера предлагат необятен спор.
Според проф. Пламен Киров от Юридическия факултет на Софийския университет решението на Върховен административен съд е “най-звучният пестник ” от 30 години насам за изпълнителната власт и сходен закон е непотребен.
Не по този начин мисли бившиятправосъден министър Иван Демерджиев, чийто екип е подготвял закон не поради санкционирането по “Магнитски ”, а да се защищити стопанската система при сходни дейности от страна на трета страна.
По силата на световния закон през юни на Пеевски, Божков и Желязков американските управляващи неотложно бяха блокирани имущества, които са в Съединени американски щати или са във притежание и контрола на американски жители. Освен това бяха блокирани и сдружения, притежавани директно или непряко, с дялово присъединяване от или над 50 %.
Американските ограничения бяха ясни - администрацията на Съединени американски щати няма да работи с включените в листата лица, те нямат достъп до страната, а активите им в тази страна (ако имат такива) подлежат на неотложно заледяване.
Като административен акт това решение би могло да се апелира пред американски съд и един от глобените – депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски, разгласи, че е задвижил сходна процедура.
Важен подробност в “Магнитски ” е, че само и единствено на територията на Съединени американски щати американските органи не са длъжни да се преценяват с българските закони, да се стимулират и да сочат доказателства.
Как реагираха българските управляващи?
2 дни след него Министерският съвет у нас одобри неприсъствено Решение №441 за дейности по отношение на наложените от Съединени американски щати наказания. Създадена беше непрекъсната работна група от Министерство на вътрешните работи, Министерство на финансите, ДАНС и Национална агенция за приходите, която да изготви и поддържа лист на лица, които могат или са с капацитет да попаднат в обсега на американските наказания. Списъкът стана обществен, а държавни и общински предприятия трябваше да прекратят връзките си с лицата от него и да не влизат в нови.
Този акт на Министерския съвет провокира бурни двуполюсни реакции измежду политици и адвокати
Една част приветства ограниченията като отбрана на националния интерес (каквато е и позицията на служебното правителство), а друга приема това като юридически отвод от народен суверенитет.
Дебатите не дадоха отговор какъв беше правният механизъм за българските наказания и до каква степен позволен е той по отношение на настоящите закони.
Последва вълна от административни тъжби до Върховен административен съд от български жители и компании, включени в тези описи. Те се жалват пред съда, че им се отхвърля достъп до банковата система в страната, че са закрити сметки, блокирани са кредитни и дебитни карти, други не могат да получават пенсии или най-общо - затруднява се персоналният и служебният живот, без да са съдени или упрекнати в закононарушение от българските органи.
Други настояват, че здравословното им положение е застрашено, тъй като няма по какъв начин да платят лекуване и медикаменти
Търговските сдружения показват пред съда, че актът на Министерския съвет и използването му ги водят до неплатежоспособност, тъй като не могат да се разплащат.
Тези тъжби са индикация и за бъдещи искания за компенсации към страната. Ако решенията на двата тричленни състава на Върховен административен съд бъдат доказани и от петчленни, Пеевски, Божков и Желязков също ще могат да съдят страната за вреди и глобите да отпаднат.
Според последователи и съперници на решението на държавното управление за така наречен “български лист ” първият важен проблем е по какъв начин е взето решението на Министерски съвет. Първата група е безапелационна, че налагането на наказания на български жители и юридически лица от трета страна е проблем, който страната не трябва и не може да неглижира.
Опонентите им считат, че дейностите на страната са били прибързани, не е била осъществена предварителна оценка на следствията, не е проучена правната рамка и не е реализиран баланс сред публичните и частните ползи. Затова и юристите чакаха с интерес по какъв начин съдът ще отсъди по разнообразни проблеми в листата.
На 3 февруари 2022 година по едно и също време бяха оповестени първите 2 решения на Върховния административен съд след подадени тъжби на хора от “българския лист ” - Ирена Кръстева - майката на Пеевски и компания “Интернюз 98 ” ООД, което съгласно информацията от Съединени американски щати е обвързвано с Васил Божков и брачната половинка му Елена Динева.
Двата правосъдни състава одобряват, че обжалваният акт е незабележим, тъй като е публикуван при липса на подготвеност от Министерския съвет, както и че не е спазено условието да е публикуван въз основа и да не опонира на нормативен акт на Европейски Съюз, на Конституцията на България, на народен закон или на интернационален контракт, утвърден от страната ни.
В прессъобщението на Върховен административен съд се обобщават претекстовете на двата правосъдни акта: “глобалният закон “Магнитски ” би могъл да бъде съображение за бързи и своевременни дейности на националните управляващи, само че в случай че има народен закон, какъвто не е налице. Затова и “Магнитски ” няма директно приложение на българска територия. Това прессъобщение, а не правосъдните актове, даде политически причини за неотложен специфичен закон, който да се ползва от българската страна в случаи на наказания от други страни, които заплашват финансовата система и стопанската система на страната.
Върховен административен съд се базира на т.нар “Блокиращ правилник ” (ЕО) № 2271/96 на Съвета от 22 ноември 1996 година, който се отнася за “единни дейности на Европейски Съюз против незаконосъобразните последствия от законодателството на трети страни, имащо извънтериториално приложение. С Блокиращия правилник се цели да се противодейства на незаконосъобразните последствия от глобите на трети страни с извънтериториално приложение. Затова и съдът заключава, че по силата на този правилник държавите-членки на Европейски Съюз, са задължени да не съблюдават законодателство с извънтериториално приложение или всяко административно, правосъдно или арбитражно решение, тъй като Европейски Съюз не признава приложимостта и последствията му по отношение на операторите от Европа.
Блокиращият правилник има за цел да подсигурява свободата на лицата в Европейски Съюз сами да вземат стопанските си решения.
Затова и правосъдният състав се базира на обединени каузи С-402/05Р и С-415/05Р на Съд на Европейския съюз, в които е признато, че не могат да се постановат ограничаващи ограничения едностранно от страна членка, защото това може да повлияе на вътрешния пазар и да има резултат върху търговията сред страните членки. Налагането на рестриктивни ограничения би могло да наруши и конкуренцията.
Затова и адвокати от двата лагера поучават този път да се направи изчерпателен разбор на правосъдните актове, с които Върховен административен съд е оповестил за оскъдни решенията на Министерския съвет, с цел да не бъде вкаран Народното събрание в деликатна обстановка. Прибързан закон може да докара до конфликт с европейското законодателство, което е с приоритет пред вътрешното, и нова лавина от правосъдни производства и искания за компенсации и вреди от дейностите на страната. Евентуалният нов български закон би противоречал на Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, по които България е страна.
Въвеждането на специфичен режим, който да лишава и стопира от присъединяване в бизнеса на физически и юридически лица без досъдебни и правосъдни производства, без събрани доказателства и така нататък, също би бил уязвим от правна позиция.
Юристите, които “24 часа ” помоли да разясняват появяването на сходен закон, са уверени, че би трябвало необятен експертен спор преди окончателното му внасяне в Народното събрание, тъй като е действителна заплахата за голословно санкциониране на жители и компании за безграничен интервал. При това, без да се съблюдават ефикасни и бързи процедури за отбраната на правата и ползите им.
Проф. Пламен Киров: От 30 години не е имало за Министерски съвет сходен гласовит съдийски пестник
Препоръчвам специфичен закон да не се приема - страната ще понесе доста загуби
АНА МИХОВА
- Проф. Киров, би трябвало ли да има български закон, който да урежда дейностите на страната при санкциониране на наши жители по световния закон “Магнитски ”?
- Парламентът може да одобри какъвто си пожелае закон. Неговата законодателна прерогатива не е лимитирана по никакъв метод, т.е., в случай че Народното събрание пожелае, може да одобри и закон за секса. Въпросът е обаче дали, когато една страна в света ползва своето вътрешно законодателство във връзка с наши жители, и им постанова наказания, тогава ние ще би трябвало да одобряваме постоянно закони, с които да уреждаме последствията от това. И не се ли слагаме според от законодателството на непозната страна. Ако Народното събрание или по-скоро държавното управление счита, че това е редно, а то най-вероятно ще излезе с такава самодейност, то къде отива суверенитетът на страната и на това ние сами да дефинираме метода, по който тя се ръководи. Ние се слагаме според и се опитваме да контролираме резултата от решение на други страни.
- Но нали концепцията на листата, основан от финансовото министерство през лятото на м.г., беше да не пострадат държавни сдружения, тъй като това не е коя да е страна, а Съединени американски щати и оттова минават паричните потоци?
- Тогава да излезем от тази система SWIFT. Какъв е казусът?
- Вероятно като конституционалист бихте предложили да има нескончаем спор, а не да се бърза в писането на закон?
- Аз предлагам въобще да не бъде одобряван подобен закон. Правителството, в случай че желае да предотврати загуби за държавни сдружения и за държавни банки, доколкото такива съществуват, можеше да го направи и без закон.
- Как?
- Ако толкоз доста се интересуват, да се извърнат, ще им дам съвет.
- Каква е задачата на този законопроект?
- Целта е да излязат от доста неприятната обстановка с решението на Върховен административен съд за този черен лист, което е подобен гласовит пестник във връзка с юридическия екип на Министерския съвет, че по-голям не може да бъде. Толкова гласовит пестник изпълнителната власт не е получавала последните 30 години.
- Но описът не беше ли изработен с благородни цели?
- Оставете благородните цели. Пътят към пъкъла е застлан с благородни цели. Като желаят да вършат закон, да го вършат. Ще забележим по-късно по какъв начин Конституционният съд ще се произнесе по закона, както в този момент Върховен административен съд се произнася във връзка с листата.
- От позиция на конституцията кое би било слабото място на закона?
- Слабото място е, че ние не можем да прилагаме непознато законодателство и да слагаме нашето според от закони на други страни.
- Другите страни в Европейски Съюз по какъв начин реагират, когато техни жители са глобени по “Магнитски ”?
- Има решение на Европейска комисия, че на територията на Европейски Съюз не могат да бъдат прилагани наказания, които са постановени от други страни, които лимитират главните полезности на съюза. Но дано да дерзаят, да забележим какво недоносче ще се получи.
Иван Демерджиев, ексминистър пред БНР: Има потребност, другояче една банка за 24 часа може да стане чейнджбюро
“Ние бяхме подготвили идея за предстоящ закон, чиято цел не беше да се ползва законът “Магнитски ” на територията на България, а да се защищити страната, най-много държавните органи и предприятия, както и структуроопределящите предприятия, които са в специфичен нормативен лист и имат голямо значение за стабилността на страната в стопански аспект - по какъв начин те да се предпазят от действието за закона “Магнитски ”. Защото, въпреки той да няма директно деяние в България, има екстериториално деяние и доста елементарно това деяние би могло да засегне тези структуроопределящи за нас органи и предприятия. ”
Това разяснява пред БНР някогашният правосъден министър Иван Демерджиев. Според него правото на Европейски Съюз не не разрешава сходна уредба, с която страната да защищити своите органи и структуроопределящи предприятия.
Европейски Съюз интензивно създава собствен вид на “Магнитски ”, с който да се бори с корупцията в страните членки, посочи Демерджиев. И добави, че някои страни в Европейски Съюз към този момент имат законодателство, сходно на това, което се създава у нас.
По думите му България не може да поеме стопански удар, какъвто може да пристигна по линия на използването на американския закон “Магнитски ”.
Той даде и образец: “Една банка - доста бързо могат да бъдат спрени интернационалните ѝ разплащания и на процедура да се трансформира в нормално чейнджбюро за 24 часа. ”
Редица страни са решили, че нямат нужда от сходно законодателство, само че нашата има, уверен е някогашният министър на правораздаването.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ