Защо някои родители не се влюбват веднага в бебетата си?
И още по-важно – за какво някои майки не се влюбват незабавно в бебето си, в случай че са го носели преди този момент месеци наред под сърцето си?
Мислите си по какъв начин свекърва ви е доста по-ентусиазирана от вас самата, по какъв начин майка ви прегръща за първи път дребното дребосъче и се умилява до просълзяване…
Нека стартираме с уверението, че в случай че не изпитате мощни усеща при първата си среща с новороденото, това е изцяло обикновено.
Със сигурност сте гледали филми, в които майката стартира да плаче при типа на бебето, което преди малко е родила и акушерката й подава. Със сигурност и ваши приятелки са ви разказвали по какъв начин са погледнали бебето си в очите и е пламнала обич от пръв взор.
Ако сте се чудили какво не ви е наред, тъй като не сте изпитали нищо сходно от първия момент, когато сте прегърнали детето си, умерено, не сте сами!
Бременността и раждането са колкото вълнуващи и щастливи моменти от живота на дамата, толкоз е стресиращи. Не може всяка жена да премине през тях по идентичен метод, тъй като сме хора, а не роботи.
Преди всичко животът ви повече в никакъв случай няма да бъде същият. Може би ще стане по-хубав след време, може би ще се чудите по какъв начин въобще сте живели без дребното си богатство, само че в този момент и сега идната смяна е голяма и плашеща. Животът ви изцяло ще се преобърне с краката нагоре. Рязко ще секнат срещите с приятелки, кариерата ви остава на „ стенд бай “ режим. Предстоят съществени тествания за тялото ви, които са просто продължение на бременността – вилнеещи хормони, проблеми с кърмата, висящ стомах, стрии… Да, на множеството дами тези неща им се случват.
На някои майки им лишава повече време да се възстановят от болките при раждането и цялото безсилие. Това автоматизирано отхвърля опцията да ахнете при типа на дребния розов сноп и сърцето ви да се понесе в благополучен полет.
Това обаче напълно не значи, че не обичате детето си или че няма да го обикнете с цялото си създание.
Първите седмици може да се окажат същинско тестване за нервите и душeвността на родителите. Ако ви се падне плачльо, който разпростира белите си дробове съвсем непрекъснато, и най-железните нерви биха се пречупили. Ако казусът е подобен, би трябвало да се редувате с таткото в гледането на бебето и да се възползвате от всяка помощ, която ви се предлага, с цел да си взимате своите минути въздух на тишина, надалеч от дребния сърдитко. Като се прибави към това и неналичието на сън, доста е мъчно да се чувствате щастливи. В подобен миг доста майки стартират да изпитват виновност и да се самообвиняват, че не обичат децата си. Всеки би се чувствал на ваше място по този начин. Опитайте се да си визиите, че оставяте бебето за един месец у баба му – надали бихте издържали.
За майката към момента е мъчно да построи чувството, че това е НЕЙНОТО дете. Да, съзнанието й го споделя, с разсъдъка си го схваща, само че привързаността и обичта изискват време. На процедура не го познава.
С ежедневните грижи за бебето ще пристигна и обичта, а тя, повярвайте – е невъобразимо огромна.
Цветелина Велчева ©
