И нека да се съберем, да запеем песента, и с

...
И нека да се съберем, да запеем песента, и с
Коментари Харесай

Черно море празнува 105 години

И дано да се съберем, да запеем песента, и с цялостни чаши в ръка да честваме успеха "! С тези думи приключва химнът на Черно море, един от най-ста­рите футболни клубове в България.

Клуб, който през годините е извоювал своето почтено място на родната футболна карта. Клуб, чиито последователи имат значително мотиви за горделивост. Тези привър­женици днес отново иде бъдат дружно, още веднъж ще пеят и с цялостни чаши ще праз­нуват. Този път обаче не просто победа, а за 105-ия рожден ден!

Навярно значително футболни историци, статистици и потенциали по-късно изречение са подготвени да скочат и да стартират да изясняват по какъв начин Черно море в действителност не е на 100 години, а на 68. Со­чейки за начало на варненския клуб 1945 година, когато се сплотяват Тича и Владис­лав. За себе си може и да са прави. Зелено-бялата половина на Варна обаче знае, че Черно море води началото си от 3 март 1913 година, когато във варненската мъжка гимназия се основава ученическо туристи­ческо сдружение " Галата ", малко по-късно преименувано на " Тича ". Историята се предава от потомство на потомство последователи. Те живеят с нея, вълну­ват се от нея, гордеят се с нея. И никой не може да им я отнеме, написа Sportal.bg.

Грандовете от Варна
футболът в България потегля от Вар­на, където възпитаници подритват топка в часовете по физическо образование още в последните години на XIX век. За това и варненските клубове Тича (1913 г.) и Владислав (1921 г.) диктуват футболна­та мода у нас в първата половина на XX век. Не едно и две достижения, свързани с двата тима, влизат във футболния летопис на страната ни като исторически.

Така да вземем за пример ръководителят на Тича Никола Ницов пръв у нас превежда фут­болния устав от британски на бълга­рски. Първият касиер и хазаин на тичанци Стефан Тончев пък написва книгата " футболът - правила и директиви ", чийто ръкопис предава на Ницов, преди да замине на фронта, където умира през 1916 година Тича е първият български тим, който играе интернационален мач - през 1915 година тичанци срещат във Варна коман­да на немски офицери, подофицери и бойци, като дуелът приключва при 4:4. Осем години по-късно, Владислав вли­за в аналите като първия български клуб, изиграл дуел в чужбина - побеждава с 2:0 румънския Кюстенджа. През 1924 година иг­рачът на Тича Боян Бянов става първият капитан на националния ни тим. Това обаче е едвам началото за двата славни клуба, прародители на Черно море. Паметна за тях е 1925 година Владислав става първият първенец на България, по­беждавайки с 2:0 Левски на финала в Со­фия! Тича не остава по-назад - печели първия състезателен трофей за страната ни зад граница, триумфирайки с Купата на Букурещ! 13 лета по-късно, червено-белите се окичват със златото в дебютно­то издание на новосформираната Наци­онална футболна дивизия (формат, иден­тичен с актуалната А група), изпревар­вайки с 3 точки Владислав. За триумфа си тичанци получават и една от първите награди в родния футбол. Всеки един от играчите е награден с неповторим златен пръстен, на който е гравирана клубната емблема. Така в люто състезание сред два­та клуба минават повече от две десети­летия. За този интервал от време Тича е един път първенец и два пъти вицешампион на България. Владислав е трикратен  отличник и четирикратен вицепървенец.

Обединението
На 18 февруари 1945 година ситуацията в България не подминава и двата гранда от Варна. Те са обединени в общ клуб под името ТВ-45. Обединението ражда и спо­рове - единият от тях е за цветовете на клуба. Тичанци държат на червени фланелки, а владиславци на зелени с четирилистна детелина. Тогава капитан Георги Георгиев взема соломоновско реше­ние - купува синьо-бели раирани екипи. През 1948 година клубът е един от 10-те в България, които вземат участие в първото издание на А група, завъ­ршвайки на 6-о място в крайното класи­ране. Централният нападател на отбора Недко Недев-Пилето пък става първият голмайстор на шампионата с 11 попаде­ния (заедно с Димитър Миланов от ЦСКА). В началото на 50-те години леген­дарният треньор Иван Моканов поста­вя главните на един извънредно ста­билен тим. През 1953 година Черно море реализира най-големия си триумф до момента в А група - трето място, още един 56 годи­ни по-късно през 2009 година В " бронзовата " акция моряците приключват зад Левс­ки и ЦСКА, като могат да се похвалят с най-хубавата отбрана в шампионата. Медали за тима обаче няма. Играчите са наградени с по една грамота, а на след­ващата година са изпратени на турне в Германия. В тези години в Черно море иг­раят огромни футболисти като Георги Димитров-Червения, Иван Дервентски, Спас Киров, Васил Досев...

В подножието на върха
През 60-те години Черно море има още една страхотна групировка, посочена от мнозина като най-хубавата след обединяването на Тича и Владислав. Заради разнообразни аргументи обаче този състав та­ка и не стига до освен това от четвър­тото място. Въпреки че в тима се подвизават реализатори като Димитър Боснов, Стефан Богомилов, Стефан Янев, Здравко Митев, Абил Билялов. В тези години, въпреки и в другарски срещи, моря­ците побеждават тимове като Аякс с Йохан Кройф в състава, Спарта Прага, Шефилд Уензди, Дарби Каунти, национал­ния отбор на Япония. На родна сцена все нещо дефицита. Всички гостуват със свити сърца на стадион " Юрий Гагарин ", само че варненци остават в подножието на върха.

Несбъднати фантазии
Настоящият сезон е 49-и за Черно мо­ре в А група. Моряците са на 7-о място във безконечната класация на елитната ни дивизия. До момента са изиграли 1388 мача. Записали са 487 победи, 357 равен­ства и 544 загуби, при голова разлика 1657-1782.

В навечерието на 100-годишния юби­лей, паралелно с опиянението от магнетичността му в сърцата на привърженици­те на Черно море има място и за болежка. Болка от несбъднати фантазии. Едната от тях бе за шампионска купа на Бълга­рия, която да сложи златен отпе­чатък на празненствата. През 2009 година, ко­гато тимът на Никола Спасов стигна до бронза, се смяташе, че това е единствено началото. Просто стъпка към върха, който да бъде обуздан точно точно на юбилея. Уви, очакванията бяха съкрушени. Върху достижението отпреди 4 години не бе надградено, а даже в противен случай. През сегашния сезон Черно море е заставен да се бори за мястото си в А група. На­вярно това би било преглътнато, в случай че по­не почитателите имаха опция да праз­нуват на новия съвременен стадион " Варна ", който по първични проекти към този момент трябваше да се издига на мястото на ле­гендарния " Юрий Гагарин ". С всеки изми­нал ден обаче първокласното оборудване за­почва да се трансформира в идеал, мираж. Днес там има една голяма дупка. А фенове­те в събота вечер ще се съберат на овехтелия `Тича ". Не подхождащ даже на 10-, да не приказваме за 100-годишен клуб. Какъвто към този момент е Черно море.

Визитка
Основан: 3 март 1913 година като юношес­ки туристически съюз Галата, от 24 май 1914 година - Тича, след обединяване със Спор­тист. Приемник на актива на Тича, само че не и на преустановилия съществуването си Владислав
Названия: Тича (от 1914), ТВ45 след обединяване на Тича и Владислав (от 181 февруари 1945), ТВП (1947, причислява се и Приморец, учреден 1926), Ботев! (1948-1951), Военноморски сили (1951-1955), СКНА-ВМС (1956), СКНА-Ботев (1957), Ботев (198), Черно море, след обединение на Ботев и Ака­демик (от 26 януари 1959 насам)
Сезони 8 елита: 48 - 1948/49, от 1952 до 1955, от 1957 до 1958/59, от 1960/61 до 1975/76, от 1977/78 до 1985/86, от 1988/89 до 1989/90,1993/94, от 2000/01 година насам без спиране в А група

Най-големи триумфи: първенец на Бълга­рия - 1937/38 година като Тича, трето място в А група - 1953 и 2008/2009 година като Черно море. Носител на Купата на България - 2015, притежател на Суперкупата на България - 2015. Двукратен финалист за Купата на България - 2005/2006 и 2007/2008 година Двукратен финалист за Царската купа - 1935 и 1936 като Тича. Двукратен финалист за Купа­та на Съветската войска (като второс­тепенен турнир) - 1984/1985 и 1987/1988 година
Най-голяма победа в  " А " група: 8:0 сре­щу Павликени (20 октомври 1955 г.) и сре­щу Марица Пд (8 юни 1968 г.).

Най-голяма загуба в " А " група: 1:8 против Локо Пд (24 април 2004 г.).

 
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР